Вместо да умра, станах щастлив
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 3679 пъти
Цял живот бях нещастен и то не защото нещо ми е липсвало, напротив имам си всичко - семейство, добра работа, здраве. И хапчета пих, и по терапевти ходих. Бях неуверен, бях максималист, бях неблагодарен, бях повърхностен. Парадоксално, но точно когато нещата реално се влошиха, аз станах щастлив, а мислех, че трябва да имам още и още, за да съм щастлив.

Станах така, че ми откриха рак на кожата. Първо се паникьосах много сериозно. Чуваш, че хора умират от рак и ти е все едно, но когато се случи на теб, сякаш света се стоварва върху теб. На мен не ми пречеше да умра, но ми беше жал за семейството и най-вече за невърстното ми дете. Рано ми беше, те имаха нужда от мен.

Няколко дни се тръшках, плаках, отчайвах се, но в един момент ми светна, че с реване няма да се оправя. Сетих се за думите на един монах. Ако имаш проблем, има 2 варианта - или има решение, или няма. Ако има - няма за какво да се притесняваш, ако нямаш - значи от теб нищо не зависи и пак няма смисъл да се притесняваш. В случая от мен нищо не зависеше и просто се оставих на съдбата. Тогава вече получих някаква увереност и се успокоих. От този момент в мен се появи някакво необяснимо чувство, че всичко ще се оправи и няма смисъл от тревожност. Даже някак се радвах, че ми се случва, защото имах усещането, че само ще спечеля от това преживяване. И вече бях напълно спокоен.

Когато дойде времето за операция, хирургът ме погледна за последно и каза, че нещата са по-зле отколкото си мисли и вероятно ще се наложи да се реже по-дълбоко, а и има шанс да не се зашие, за да не събира гной и да си остане отворена раната. Не е много приятно да ти го кажат и за момент пак се уплаших. В следващия момент се сетих за нещо, което бях чел. А именно че когато пациентът влезе на операция уплашен, вероятността от усложнения нараства драстично, а после и възстановяването се забавя значително. Рискът от кръвоизливи, възпаления и др., е по-висок. Опитах се да запазя самообладание и почти успях, но в следващия момент бях в една зала, където пациентите изчакват преди операция и там съобщиха на една жена, че има рак на гърдата. Тя просто рухна и се разрева силно, гледката не беше приятна. Моята увереност започна да се изчерпва при тая гледка. Тогава реших да си кажа една молитва - нещо, което много рядко правя. Не за да ми помогне някой от горе, а просто за мое успокоение - да намаля риска от усложнения. Тогава внезапно ме обзе спокойствие и влязох в операционната. Като се събудих, чувствах, че сякаш нещо лошо от мен е махнато, не чувствах болка, не чувствах дискомфорт дори, все едно бях нов човек и не бях опериран. И тогава за пръв път се почувствах щастлив и истински уверен.

Нямах представа какви за резултатите, но нямаше и нужда някой да ми казва. Имам някакво знание свише, че всичко е приключило и съм си минал изпитанието. От тогава винаги когато изляза на улицата, аз не виждам просто хора, виждам нещо много по-дълбоко. Виждам как дълбоко в тях има доброта и любов. Всяка злоба, всеки гнях е само повърхностна форма на изначалната доброта. Някак си виждах тяхната най-фундаментална природа, истинската им красота. Външността им вече няма значение. Човек дори когато мрази себе си, това означава, че просто иска да е по-добра версия на себе си, а това всъщност е любов към себе си. Всички ние сме различни, но имаме една обща черта - искаме да сме щастливи, защото обичаме себе си. Понякога обаче си мислим, че ни трябва нещо от вън, за да сме щастливи и когато не го получим, люсбовта ни започва да приема различни форми, някои от които не много красиви, но все пак форми на изначалната ни любов - завист, омраза, злоба. Но тези неща са на повърхността, под тях е истинската красота.

Трудно някой, който не го е преживял, ще ме разбере, но виждам света различно. Не само хората - дървото вече не е дърво, а нещо много по-дълбоко. Цялата материя е просто един параван, зад който стои истинската красота на нещата. Проблемите вече не са проблеми, а са дар, който ни дава възможност да растем.

Точно днес гледах филма "Свалячът Хал" и там разхипнотизират главния герой, който е програмиран от медии и т.н. да вижда само външността на човека. Та като го разхипнотизираха, той вече виждаше добрите хора, дори и да са грозни като красиви, а лошите хора като грозни, дори ако се красиви външно. И всички виждаха телата, а само той виждаше душата, мислейки си, че това е тялото. Нещо подобно се случва с мен - виждам по-дълбокото, което повечето не виждат. Виждам това, което е зад видимия параван. Осъзнах много неща.

И нека историята ми се превърне в един съвет за вас, разбира се, ако желаете така да я приемете - не чакайте да ви се случи някакъв катаклизъм, а се замислете какво стои под повърхността - под външността, под желанието за пари, под материята, ако щете. Ами стои една любов и една голяма сила. Точно тази сила ви прави уверени, вярващи в себе си, щастливи и неподвластни на трудности. Върнете ссе там, при източника и преосмислете всичко. Тогава вече отново ще проявите същата тази любов, но в по-красива форма - не завист, не омраза, а една лекота, една чистота на душата. От мен да знаете точно тогава осъзнавате, че нищо на света не е грозно и неприятно, а напротив - всичко е красиво и притежава невероятна сила. Тогава вече онзи прословут Закон за привличането започва да работи във ваша полза. Аз между другото не вярвах в него, но вече повярвах. Разбира се, последната дума винаги е на съдбата, не си мислете, че сте 100% господари на живота си, но новото е, че вече трудностите не са трудности, а възможности. А не че няма да имате трудности.

И завършвам с един цитат от филма: Умът вижда това, което сърцето иска да види.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: a75eba2f1a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ох... Пак поредния жегнал се от темата за озлобените грозни хорица, сега се мъчи да ги изкара манна небесна. Ами не, пак сте злобни грозници. Като ще съчинявате по картинка и ще си натяквате комплексите поне пишете, така че да не се разбира кои сте и кой коментар от коя тема.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: e5baa3b54f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   1, Даваш ли си сметка как звучи да наречеш историята на онкоболен "съчинение по картинка" в неговите очи? Като те гледам колко си прост надали? Поне към здравето на хората имайте елементарно уважение. Като мислиш, че е измислено, просто подмини, защото изказването ти е меко казано просташко.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: b1dd6d65b9

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

3.   Благодаря ти че сподели твоята история и усещания с нас! :)

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: c86d4cf212

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здрасти авторе. Драго ми е, че пишеш. И аз днес гледах "Сваляча Хал" (препоръчан от онази тема) и открих толкова много неща в този филм. Толкова подсказки и препратки към реалния живот, че ми стана на моменти и тъжно и ме хваща яд, че на моменти не съм бил по-уверен с жени, които са си стрували. Че съм ги гледал по различен начин. Но това е живота де - клишето, с което оправдаваме много от грешките си. Пак, мерси че писа и жив и здрав да си.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 182e3b216c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Според мен точно "Сваляча Хал" е едно клише! Едва ли не, всяка грозна жена/мъж е невероятно добра душа и сърце и обратното. Е не е така. Красотата е предпоставка за здраве, щастие , успех - всеки това иска! АЗ лично не бих могъл да изпитам към непривлекателна жена това което изпитвам към такава ,дори ме е яд. Обаче съм срещал талантливи и умни красавици на които не им липсва увереност.

 

...