Споделена история от Здраве |
Страх
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 982 пъти
Здравейте, от дълго време се каня да пиша в този форум, за да получа съвет или поне малко успокоение. Както се разбира от заглавието, днес ще пиша за моят страх. Страх от всичко, притеснение от всичко. Дори в момента изпитвам страх, дали някой няма да разбере коя съм, въпреки че пиша анонимно. Това е и причината поради която пиша чак сега. Страх ме е от тъмното, когато се наложи да спя сама съм неспокойна, цяла нощ телевизора е включен, лампата е светата и се настанявам в такава позиция, че да може да виждам цялата стая. Имало е случаи, когато ме е страх дори да заспя, все си мисля, че някой/нещо ме наблюдава и е по-добре да стоя будна. И ако си мислите, че е само това - не е. И ако си мислите, че съм на 12 - не съм. На 23 години съм и буквално изпитвам страх от редица елементарни неща. Страх ме е, когато се къпя. Затворя ли си очите, сърцето ми почва да бие ускорено и веднага ги отварям, старая се да се къпя с отворени очи, колкото и глупаво да звучи. Страх ме е да изляза от спалнята към колидора, тъй-като лампата е чак до входната врата. Страх ме е когато се прибирам вечер, живия на 5 ти етаж и буквално тичам на горе по стълбите, за да не угасне етажното осветление. Страх ме е, когато минавам покрай хора, които ме гледат. Страх ме е, че приятелят ми ми изневерява, че ме лъже, че крие нещо. Когато не е до мен буквално изпитвам панически страх. Когато съм болна, дори от настинка, винаги си представям най-лошото и ме е страх, че имам едва ли не някоя нелечима болест. Тъй - като съм студентка 4 курс, постоянно изпитвам страх, че ще ме скъсат на който и да било изпит, въпреки че уча и се старая много, първа съм по успех от цялата група, от випуска съм втора. Сега като си помисля за държавния изпит и дипломната работа направо не мога да си намеря място. Понякога, според ситуацията и нивото ми на уплаха, чак ме заболява главата. На работа, когато шефовете ка покрай мен, имам чувството, че не правя нещата както трябва и все предизвиквам недоволство, дори и стажа ми в тази фирма да показва точно обратното. Страх ме е, че нямам приятели. Все си мисля, че пред мен са такива, а зад гърба ми са други. Ако ме разбирате какво имам впредвид. Поради тази причина лесно развалям и отношенията си с хората. Страх ме е когато вървя сама по улицата, все търся да набера някого и да говоря по телефона. Отделно съм зле с ориентацията, а като казвам зле, това означава наистина зле. Живея в не голям град, а мога да ходя единствено по центъра, тъй - като там се чувствам сигурно, на останалите места губя ориентация и не знам къде се намирам и отивам. Дори да съм минавала безброй пъти с някого от там, сама мина ли - не знам на къде да тръгна, не знам от коя улица съм минавала и пр. Страх ме е дори от елементарни неща, примерно когато пиша документи. Все мисля, че съм объркала нещо. Моля ви, помогнете ми, дайте ми съвет как да постъпя. Не съм малко дете и разбирам, че това не е нормално. Постът стана твърде дълъг и затова пропуснах адски много неща, които ме плашат. Ще се радвам да прочета съветите ви, защото наистина не знам как да постъпя. Много често си мисля, че съм луда. Много важно нещо забравих да отбележа. Въпреки всички тези мои страхове, аз обичам да гледам страшни филми, да оставям сама вкъщи, вратата винаги да е затворена. Твърде често си говоря сама, когато съм сама. Представям си разни случки, събития, разговори с хора - познати и приятели. Създавам си сценарии. Тогава също имам чувството, че някой ме гледа и ще разбере за тази моя странност. Благодаря Ви, предварително за отделеното време и за съветите, които очаквам да подобрят това "мое състояние".
|
