За мишките и хората
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 898 пъти
През целия си живот съм била използвана. Правила съм компромиси за хора, които не биха ги направили за мен, помагала съм им винаги когато ме помолят. Когато са сами и ме търсят винаги им отговарям, но когато аз съм сама няма кой да се сети за мен. Почти никога не съм била злонамерена към хората и съм се държала добре, но защо когато хората усетят, че някой човек е добър към тях му се качват на главата? Защо го правят за бога? Трябва ли да започна да се държа към тях с пренебрежение, трябва ли да стана боклук, за да ме вземат на сериозно и да ме уважават? Още ли този свят работи на принципа на джунглата? С течение на годините съм преглъщала обиди и загачки, но този натрупан гняв вече започва да избива. Днес беше моя последен първи учебен ден. Погледах хората в стаята и разбрах колко много не ги понасям и как не са се променили и са си същите лигльовци и комплексари. Осъзнах, че за никой не си заслужава да пренебрегвам себе си и принципите си. В крайна сметка всеки е с теб докато има полза от това. Също така разбрах, че ако не се променя винаги аз ще бъда използваната, обижданата и разплакваната. Още от малка съм мизантроп и с всеки изминал ден се убеждавам колко е покварена природата на човека.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: f12e53589e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами те затова и хората са толкова нещастни. Нещастието-това е най-доброто за човекът. Получавайки това което искат и бъдейки добра с тях, те ще станат още по-нагли, лъжливи, лицемерни, безчувствени и зли. Трябва им бодлив наморник който да ги бие и мъчи постоянно, та от 101 пъти когато ти отвърнат на доброто със зло, презрение, използване, лъжа, завист и ненавист, лицемерие и манипулиране и те вземат за глупачка, белким има шанс колкото и малък да е той да си дадат сметка, че това не е правилното поведение и отношение. За жалост мнозина изживяват живота си в недоумение защо са толкова нещастни, без да си дават сметка за своите мисли чувства и желания и отношение към околните. И цял живот остават на принципът - всички около мен са виновни за случващото се с мен, само аз не съм виновен. Ето такива обезателно ще пият много от горчивата чаша. Но ти не си цапай ръцете с тях. Остави отмъщението на Бог. Това е изпитание върху теб. Внимавай изключително много върху следното, то е голямата уловка. Помни своите собствени грехове и ще се убедиш, че ти също си грешала при това много тежко, без да осъзнаваш какво правиш. А ако си твърде малка и още не си нагрешила брутално, просто почакай. Помни греховете си, просто помни. Както и това колко е трудно да се справиш с грешните мисли и чувства. Затова се отнасяй с тях със същото съчувствие с което се отнасяш към себе си виждайки греховете си. Тоест поне не им желай злото, а най-добре ги разбирай както самата себе си, и се отнасяй със съчувствие, като към болни същества. Допуснеш ли ненавистта в сърцето си да вземе превес, да не говорим, ако е и подкрепена с реални дела, също подлежиш на съд за своите грехове. Не случайно в Библията е казано"с какъвто съд мериш с такъв ще ти се отмерва". Сама ще се убедиш че когато минеш през това и забравиш напълно за тях и това което са ти причинили, тоест когато епизодът приключи, тогава те ще си платят с лихвите всичко. Но ти не не се надявай на това, не им желай злото, нито се радвай на нещастието им, защото въздаването върху тях може да спре за да не се повреди твоята душа бъдейки подхранвана с това, а то е противоположно на това с което трябва да се храни душата ти за да не се изроди. Бъдейки зложелател ти не се различаваш от тях. Вероятно затова то се случва когато епизодът е затворен за теб. Бог е премъдър и знае всичко за всеки, и как да подходи. Той не е наказател и палач, а лекар. По-добре е човек да се стреми сам към лечението като внимава със себе си и следи за своите мисли чувства и желания и ги сравнява с Библията, отколкото да допусне лечението само да дойде при него под формата на страдание. Забавянето може да е от седмица до десетилетия, но винаги се плаща. Тежко им и горко на тия които прочетат това, и бъдейки от типа хора които си описала, продължат по абсолютно същият начин все едно че нищо не са видели. Има друг закон, който казва-тия които грешат поради незнание ще бъдат бити малко, а тия които знаят и въпреки това грешат ще бъдат бити много.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 395e036e2c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Чакай сега, не разбрах на колко години си, на 19 г. ли си? ”последният първи учебен ден”? Не ставай груба, то и не можеш, ако си добър човек, да станеш лош. Просто се дистанцирай, знай, че имаш познати, но не и приятели, но винаги има 1% вероятност срещу теб да стои човек, който да е способен на любов, на приятелство, така че не се затваряй, а слагай граници и преценявай хората.

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: aade5f7ba6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз се чувствах по същия начин, особено на твоите години. Уви, хората са такива... Но не си мисли, че ако станеш гадна и зла, ще бъдеш харесвана и уважавана. Напротив! Тогава ти ще излезеш „лошата“ и хората ще се правят на жертви. Не им доставяй това удоволствие! Не им позволявай да ти вменяват вина! Прави разлика между „добър“ и „послушен“ човек, между „лош“ и „справедлив“. И не си мисли, че като свърши гимназията, нещата се подобряват! Не само съучениците ти са такива. Светът е пълен с лицемери и използвачи. Моят съвет е да поставяш себе си на първо място и да уважаваш СВОЕТО, но не ставай като тях, не посягай на чуждото и не бъди съвсем студена. Не бъди и толкова послушна, както досега, за да не ти се качват на главата! Просто пази дистанция и си имай едно наум за всеки! Пожелавам ти успех и дано намериш хора, които те ценят!

 

...

горе^