 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1870 пъти
Здравейте, хора!
Нека започна с това, че съм пълен неудачник! Близо до 30те год. съм, мъж, а нищо не съм постигнал с живота си. Едно време бях щастлив, имах всичко, от което човек може да има нужда. Но нещата се промениха.. станах твърде алчен и твърдоглав.
Едно време имам в предвид преди 3-4 години. Точно тогава имах всичко. Работа, добри колеги, близо бях до семейството, приятелка която беше до мен в добро и лошо. Но това не ми беше достатъчно. Исках още. Нека ви дам малко светлина за това от къде съм, къде бях и къде отидох.. Израснал съм в малък град, без особено големи перспективи. За това се реших да уча. Отидох в Плевен и записах една от медицинските специалности. Тогава се промених (към по-добро). Това беше моята цел, да уча, да завърша и да помагам на хората. Тази мисъл ме тласкаше напред, а и ми беше интересно. Точно тогава се запознах с едно много приятно, красиво и очаривателно момиче от друга специалност. Стана случайно, но и двамата се харесахме от пръв поглед. За протокола искам да знаете, че съм голям карък с жените. Много съм притеснителен и трудно се отпускам, но иначе постоянно ми казват, че имам хубава визия (не съм нищо особено между другото). Както и да е. Гаджосахме се и тоеа беше началото на първата ми истинска и сериозна връзка. Искарахме 3 год заедно. През това време аз вече бях завършил образованието си и работех в моя роден град. Така една година. После реших да се преместя в по-голям град, тъй като настоящата ми месторабота там не ми предлагаше абсолютно никакво развитие в моята професия. Бях зациклил, така да се каже. Тогава решението ми беше продиктувано също и от родителите ми, когато разбрах, че не одобряват бившата ми, тъй като била от чужд произход (туркиня е, или по-скоро 50% българка и 50% туркиня). Отношенията ми с родителите ескалираха и исках час по-скоро да се махна и то възможно най-далеч, това беше на дневен ред. Но за мое разочарование и отношенията ми с бившата също се влошиха (за протокола: НЕ Е ВИНОВНА ТЯ, аз съм причината да се разделим). Като цяло тя беше и е предполагам още един невероятно добър човек с голямо сърце. Също така пропуснах да спомена, че и бях първия, беше нещо истинско, хора, но... Та така. Преместих се на 400 км от всички и всичло и реших да скъсам с миналото, родители, бивша приятелка и всичко. Бързо си намерих работа и се потопих в нея. Тя беше начина да не мисля за всичко онова, което преживях. В продължение на 3 год се самозалъгвах, че имам всичко, което ми трябва. Имах хубава работа, добра заплата и много готини колеги, с които се разбирах. Но в същото време носех една маска, с която се опитвах да скрия какъв позор съм. Освен това аз нямах нищо друго! Станах асоциален и саможив. Не излизах, макар и постоянно да ме канеха на купони, събирания и т. н. Просто отказвах да живея. Живота ми беше работа и само работа. Не успях да завържа приятелства, не че не съм имал предложения за такива... не успях да си намеря приятелка, абе въобще поставих една преграда между мен и света! Затворих се твърде дълбоко в себе си. Посегнах и към леките опиати, сиреч тревата и алкохола. Започнах да пропадам полека лека, макар и да не ми личеше отстрани. Когато не бях на работа, бях вкъщи и пушех и пиех по цял ден. Но на работа разбира се бях примерен и никой не ме познаваше в тази светлина. Обаче с времето начина на живот, който водех не ми понесе и маската се пропука. Станах агресивен, раздразнителем, коравосърдечен и егоист. Бях се превърнал в истински психопат и социопат. Сега се намирам в друг етап от моят живот. Отрезнях, спрях с тревата, а алкохол пия рядко. Но негативните качества, които споменах преди малко ги запазих. Скоро разбрах, че въпросната жена е продължила активно живота си. Намерила си е приятел, оженила се е, родила му е дете. И това ме съсипа още повече! Защото аз виждам нея в лицето на всяка срещната през това цялото време. Не ме разбирайте погрешно. Радвам се, че е продължила напред. Тя е добър човек и няма вина за абсолютно нищо. Знам че човек не може да живее в миналото и трябва да продължи напред, да се поучи от грешките си и да не допуска отново такива, но аз просто не мога да продължа... Винаги съм се старал да бъда силен и волеви човек, но просто вече съм пречупен. Все пак хората са го казали: кой каквото си направи и цяло село не може да му го направи! Сега съм решил да се махна от града, в които се намирам и да се прибера отново на познатото. При родителите ми и старата ми работа. Смятам сериозно да започна да се занимавам с фитнес, тъй като имам нужда да излея някъде агресията, която съм насъбрал с годините.
Тежко ми е на сърцето и душата и не зная как да поправя нещата. Трябва да започна да живея, но причината да не го правя, може би е защото ме е страх от живота....
Олекна ми като споделих. Благодара ако някой е имал търпението и нервите да изчете цялата тема. Ще съм благодарен за съвет....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d6e494702a |
|
1. Депресия...ако някой беше измислил легално и безвредно лекарство за тази “болест”, щеше да е прекрасно хаха. Отделих време да прочета това, което си решил да споделиш, и нямаше как да не оставя един коментар. Може би няма да е много полезен, но съм сигурна, че ще се почувстваш по-добре. Далеч съм от твоята ситуация, но честно казано няма нужда да я разбирам напълно, за да знам чувството на неудовлетвореност, което се върти в съзнанието ти. Още не мога да разбера какво точно трябва да сложим на везната на живота, за да достигнем този удовлетворяващ баланс, водещ до “щастлив и хубав” живот. Аз нямам партньор, все още не работя, също забелязвам голямо отдръпване от хората, които трябва да обичам и да ме правят щастлива. Може би това ме накара да усетя нотката в текста, който си оставил. Нотката, която ме тласна към писане на този коментар. Каквото и да става, колкото и непрятни да са обстоятелствата, колкото и незадоволително да минават дните ти, знай от мен, че никой не знае защо сме тук. Не е задължително да имаш перфектни връзки с хората, прекрасен социален и любовен живот, непреплитащ се с работата,носеща ти пачки пари, за да си щастлив. Така сме настроили умовете си да мислят, за да си доставим това чувство на завършеност преди да си заминем. Сигурна съм, че с правилното мислене, не само ще се оттървеш от досадното ровене из сайтове, а и ще успееш да се избавиш от това неприятно състояние на душата си. Сигрна съм, че си способен.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 03923ff158 |
|
2. Разбирам те, аз съм по-млад от теб и също някога имах всичко, но благодарение на грешките, които направих, го изгубих. Сега нямам приятели, нямам момиче до себе си, дори и работа свястна нямам. И сякаш загубих умението си да контактувам нормално с хората. Бях много зле преди и мислех за самоубийство, но пия антидепресанти, които ми помогнаха донякъде...е, не се чувствам щастлив, но през главата ми не минават такива щуротии...
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 6c94f63530 |
|
3. Това са напълно нормални неща от живота За съжаление не може все да си щастлив и да ти върви. Живота е на приливи и отливи. Днес ще страдаш за момичето, утре за нещо друго. Проблеми винаги ще има, зависи и ти как гледаш на тях. И не мисля, че е добър вариянт на тази възраст да се връщаш на лесното и готовото при родителите, а трябва да се учиш как сам да се справяш с препядствията на живота и да бъдеш силен. Жените не обичаме слаби мъже.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 5fb402e921 |
|
4. Според проблемът ти е във факта, че не си могъл да преживееш бившата. Може да не го осъзнаваш, но най-вероятно дълбоко в себе си чувстваш вина за раздялата и най-вероятно от време на време се тормозиш с фантазии от сорта "ако бях продължил с нея, сега щяхме да сме женени", "може би вече щях да съм баща" и т.н. Подсъзнателно си се опитвал да намериш жена като нея, която да те накара да се чувстваш по същия начин, да обичаш пп същия начин и образа на първата ти любов, да прпдължава да живее в друга жена. Лошото е, че по този начин тъпчеш на едно място, няма прогрес и си стоиш със стари травми. Трябва да затвориш веднъж завинаги вратата към миналото. Това момиче е част от миналото, по-точно, връзката ти с нея. Приеми че няма да намериш друга като нея. Щом го приемеш, ще престанеш да мислиш с носталгия за нея и ще си дадеш възможност да се запознаеш с други жени.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: e01d0b2c77 |
|
5. " Отидох в Плевен и записах една от медицинските специалности." -Така и не разбрах каква е тази специалност, говориш за работа, но не и за специалност. Ако си медик, няма да допуснеш да се друсаш и пропиваш. Не виждам да си толкова пропаднал, просто не си оценил какво си имал, и когато си го загубил тогава си го оценил. Сам си разбрал, че миналото не можеш да върнеш, спорта ще ти даде нови възможности, използвай го. Още си много млад, имаш време за корекции в живота!
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: b1a1c97c79 |
|
6. Здравей,
Аз съм диагностицирана от терапевт преди години с т.нар. клинична депресия, състоянията, които описваш са доста сходни с моите, само че аз посягам към хапчета (успокоителни, и кодеин най-често). Проблемът при нас е, че на пръв поглед изглеждаме добре и никой не предполага какво ни е всъщност, а аз до ден днешен имам мисли за самоубийство, макар и малко по-малко да се лекувам.
Съветът, който ще ти дам на пръв поглед може да ти прозвучи клиширано, но - психолог. Аз лично смених около десет човека, преди да открия точния човек. Предишните само ми изписваха някакви антидепресанти и дроги за да се чувствам по-щастлива, няма нужда да ти обяснявам, че това е фалшиво щастие. Дано ме разбереш правилно. Ти сам ще усетиш добрия психолог, човекът, на когото реално му пука зс състоянието ти и иска да помогне. Повярвай ми, знам колко е отвратителен начина по който се чувстваш. Аз се чувствам така години наред, имам мъж, добри родители и приятели, добра работа и в същото време просто искам да се самоубия, но още не ми стиска, ако не друго поне може да се успокоиш, че има и много по-зле от теб. Не се чувствам излекувана от както посещавам психолог, но поне малко от малко се научавам да живея със себе си, да се мразя по-малко и да имам някаква мотивация да ставам сутрин.
Желая ти успех и цялото щастие на света!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 22bed25376 |
|
7. Мисля, че е грешка да се връщаш обратно. Родителите ти май не са читави хора. Ами ако пак ти се прииска да им избягаш? Ти все ще бягаш ли? Не си прежалил момичето и ти е кофти, че си послушал вашите, а не си бил смел да си продължиш с нея. Но минало. Гледай напред. Трябва да се справиш там, където си и с това, което имаш. Проблемът е в теб, не в местожителството ти. Социализирай се. Дай си шанс да срещнеш нова любов. Животът продължава.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 5d120ea639 |
|
8. Единствено, може да те разбере , човек в твоето положение.Аз съм така, че даже и по-зле.Нямам приятели, нямам приятелка, дори и професия нямам, работа нямам, че дори и психически мръднах.И аз сложих преди години преграда между мен и света, и знам какво е, и как се чустваш.Пожелавам ти от сърце да се оправиш, да намериш жена до себе си, и да бъдеш щастлив.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 253cec76ad |
|
9. Какво си преживял, скарал си се с гаджето и родителите си и си зациклил??? Чудо голямо.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 69c1913ea7 |
|
11. Прав си. Отивай на фитнес.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: da67d68a39 |
|
12. Всички, които страдат от депресия не би било лошо да се изследват за токсоплазмоза.
Токсоплазмозата води до психически проблеми, повишена раздразнителност, поява на страх.
Слушала съм само, че токсоплазмозата се лекува с вливане на кислородна вода в дебелото черво, един вид клизми с кислородна вода.
Хората имащи запек са склонни към психически заболявания, именно заради вредната среда която създават в дебелото си черво и последвалата химия от това в организма.
Разбира се, всеки случай е индивидуален.
В случая може да е просто отчаяние, но няма страшно.
За всеки пътник си има влак.
Успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
