 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Загуба на родител - хипохондрия - бременност
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1431 пъти
А съм само на 30...
Здравейте! Всичко започна преди почти 4 месеца, когато загубих майка си само на 55 години. Преди коледните празници и откриха Рак на дебелото черво /ХоХоХо Весели празници!/ Веднага след Нова година направихме операция и всичко изглеждаше идеално - почти 3 седмици се възстановяваше в болницата, без никакви разсейки, без нужда дори от химио или лъчетерапия в последствие, само подобрение. В деня, в който я изписаха вкъщи и беше лошо, всички казват - нормално е, спряла антибиотици и системи, ще мине. На следващия ден още по-зле и я върнахме в болницата за системи и наблюдения. През следващата нощ си отиде. Остави ни напълно шокирани и съсипани.
И много уплашени.
От този момент се сринах психически и здравословно - постоянно имах някакви оплаквания, болки в гърдите, задух и в крайна сметка се оказа, че имам Остеохондроза - стеснение на междудисковото пространство на гръбначния стълб. От тук болки в гръдния кош, задух и разбира се паника дори след поставяне на диагнозата. Вече усещах, че нещата вървят към хипохондрия.
Месец и половина по-късно разбрах че съм бременна - първа бременност - най-голямото щастие на този свят. И най-големият ужас - оказа се, че това са още куп причини да се панирам от всяка болежка. А както се оказа с бременността вървят мнооого такива. Сега съм в началото на третия месец и е просто кошмар за една хипохондричка - постоянното гадене, леките, но често постоянни болки в корема, от време на време бъбречни болки, болките от моето си заболяване, за което разбира се спряхме лечението до края на бременността... Всичко това е двоен страх - за себе си и най-вече за бебчо. Час преди да напиша този пост се бях панирала, че имам тромбоза, защото ме боли единия крак /а аз седя в мега засукана поза/ и видиш ли болката отива ниско в кръста /пак позата/... Преди да разбера, че съм бременна пиех при нужда Мента, глог и валериан, но откакто знам избягвам почти всичката химия освен фолиевата киселина, витамините за бременни и но-шпа, предписано от гинеколожката за болките в корема. Омръзна ми да претърчам за всичко до личната, а всички лекари само ми повтарят "Това е нормално за бременност!". Аз не знам какво е нормално, защото нямам фигурата, с която мога да си поговоря. Още е много рано и просто не сме казали на приятели добрата новина, за да мога откровено да си споделям.
Разбира се, мъжът до мен е най-голямата ми подкрепа, но не е същото... А бебчо се развива отлично за момента, но тепърва предстоят големите и важни изследвания, от които също се ужасявам.
Има ли някоя дама, която е минала през нещо такова и как се отърва от постоянния страх и ужас. Преди бях толкова корава, дори боледуванията ги изкарвах на крак и на прахчета. Сега ме е страх от всичко. Дори си го осъзнавам, че е заради това, че видях как мама си отиде за дни.
Сега съм си наумила да си намеря някъде да ми леят куршум /не съм вярвала, че ще го направя някога/, но може би психически би ми помогнало...
Принципно тая всичко в себе си и освен на приятеля си тези думи не биха излезли от устата ми дори пред психолог, затова не съм и предприела тази стъпка. Как се справяте вие или някой ваш близък?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 33e9413075 |
|
1. Първо, успокой се. Фигурата с която трябва да си говориш за какво е нормално по време на бременност е лекарят ти. Всяка бременност е различна и те много добре познават всички симптоми. Това, което е било при майка ти или при приятелка, може да не се случи при теб и обратното. Ходи редовно на прегледи и слушай гинеколога.
При мен беше наистина тежко през първия триместър. След това имах по-скоро неразположения - болка в таза, болка в кръста, затруднено дишане и т.н., но нищо нетърпимо. Неразположенията могат да бъдат много по време на бременност и даже това може да ти даде спокойствие - ако те боли нещо, от бременността е. Съжалявам, че майка ти е починала, но това не означава, че и ти ще умреш от рак ей сега докато си бременна. Радвай се на детето и се опитай да не се филмираш, защото така му влияеш лошо.
Относно рака, трябва да ходиш на колоноскопия, за да предотвратиш това и при теб. Все пак си обременена заради майка ти. Това обаче го мисли след като родиш, не сега. Успех и лека бременност.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: dfaa72a6c2 |
|
2. Повярвай в Бог и че душата не умира. Майка ти е в някой друг свят и оттам ти помага.. Радвай се на бебчо и стой спокойна, защото бебео те усеша и ти ако си истерична и то ще е стресирано като се роди. Успокой се, ходи на гинеколог да ти следи бременността, и се радвай . Това е животът - един си отива, друг се ражда.. Никой не е вечен.. Но, както казах - душата е безсмъртна, майка ти те гледа от някъде и е щастлива заради теб. Ако това ще те успокои, кръсти детето на нейната буква.
|
| преди: 2 години, 28 дни hash: 0634a7e165 |
|
3. "Има ли някоя дама, която е минала през нещо такова и как се отърва от постоянния страх и ужас. "
На 18 г бях когато почина татко, на 22 останах и без майка.
Между двете загуби с високо рискова бременност, почти цялата в болница на системи- генетично несъвпадение (аз негативна на резус, бебето позитивно, след спонтанен аборт, без ваксина) хипотрофично бебе, отделяне на плацента, почти изравняване на кръвни граници 60/40 следва припадък в тоалетната където ме намират и ме връщат на системите.
Как съм се отървава от страха и ужаса ли? Ами като си набавях постоянно позитивни емоции- музика, книги, любими хора които бяха постоянно около мен и най- вече заради бебето. Пеех му, четях му книги, та даже му говорех, че ако реши да остане с нас, ще бъде много обичан и ще направим каквото ни е по силите да е щастлив. Бях прекалено заета да обичам, не съм си давала време да се страхувам и страдам...всичко което чувствах, знаех, че го чувства и бебока, не можех да си позволя да бъда нещастна. Това е!
|
| преди: 2 години, 18 дни hash: a242ca0493 |
|
4. До 1. Знам че трябва да се доверявам напълно на гинеколожката си, дори се оказа, че имам вариант да се следя на две места просто защото избрах частна клиника, която не използва направления от НЗОК, а по-близо до мен докторка ми предложи да ме следи паралелна през касата. От тази гледна точка съм сравнително спокойна. Остава това, че ми липсва важната морална подкрепа от майката. Чисто психически ми тежи това. В бъдеще разбира се ще следя за здравословното си състояние заради наследствената обремененост.
До 2. Аз съм силно вярваща и всъщност в момента, в който видях двете чертички, аз и благодарих, защото го усещам сякаш тя ни го праща бебчето. Това ми е и утехата, когато се стресна от някой симптом /нищо тежко и силно разбира се/ оз си казвам - защо ме е страх толкова при такъв ангел пазител над бебчо?! Може адски глупаво да звучи на някого, но на мен това ми носи утеха и така го чувствам.
До 3. Бъдете живи и здрави! Вие сте герой и надявам се го знаете! Засега нещата при нас са добре, но все си ме е страх, защото съм само в 12-та г.с. и знам колко рано и опасно е всичко. Но всеки ден гледам да съм все по-позитивна, да приемам неразположенията за нормални и да не се панирам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
