Тотален срив на психиката, не знам какво да правя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (118949)
 Любов и изневяра (29078)
 Секс и интимност (14119)
 Тинейджърски (21754)
 Семейство (6308)
 Здраве (9414)
 Спорт и красота (4644)
 На работното място (3066)
 Образование (7203)
 В чужбина (1608)
 Наркотици и алкохол (1096)
 Измислени истории (791)
 Проза, литература (1714)
 Други (17998)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Тотален срив на психиката, не знам какво да правя
преди: 10 месеца, 17 дни, прочетена 1155 пъти
Здравейте!

Не знам откъде да започна, защото в главата ми е хаос, но ще се опитам.

Със съпруга ми решихме да започнем опити за бебе преди няколко месеца. Миналата година към края отидох при специалист. Аз на 30, той на 30+.
Правиха ми какви ли не изследвания - от хормони до цветна снимка на тръбите (имам няколко коремни операции, 3 поради кисти на яйчник). Никакви запушвания, всичко наред, отдъхнах си. При съпруга ми всичко е идеално.
Всичко наред освен проблем с овулацията - задържам фоликул и съответно случи ли се, нищо не става.
Постигнахме успех слекарката, сложиха ми инжекция, имах овулация, таймираха се опитите за бебе. Дойде ми цикъл и го приех сравнително зле и си казах, е нищо следващия път.
Този месец отново отидох по същата схема - сложиха ми пак инжекция, отидох на преглед да се проследи овулацията, но се оказа, че фоликулът не се е спукъл от тази доза, а за няколко дни е пораснал още повече. Изписано ми е лечение, като лекарката ме успокои, че следващия път ще сложим просто двойна доза от ЧХГ инжекцията и съответно да идвам на еди кой си ден от цикъла, тъй като вече се уверила, че въпросната овулация при мен е по-рано. Защо го разказвам това?
След като излязох от кабинета полудях. Не можех да асимилирам факта, че отново трябва да боря нещо. Някак си отказах да го приема. Започнах да обвинявам лекарката мислено какво щеше да е, ако беше сложила двойна доза, как губим този месец, как опитите са били напразни. Мъжът ми се опитва все да ме успокои и съм му толкова благодарна, той е моята светлина и сила в живота, благодарна съм за всичко, но очите са ми все със сълзи.
Миналата седмица един колега стана баща, колежка ми сподели, че е в напреднала бременност. Направо ме застреляха с куршум. И не, защото злобея, а защото при мен пак трябва да се реши поредния проблем. Заден ход отново! Никой не е казал, че ще бъде лесно, но моля ви, кажете ми как да си овладея емоциите поне малко? Не спирам да плача. Това ми е ежеднението.. Работя хоум, върша си работата, но много ме мъчи и незнанието, какво ще се случи. Мисля само за това, какво щеше да бъде, ако беше направено еди какво си и непрекъснато си развивам различни сценарии. Тормозя се сама с такива мисли.
Съпругът ми е спокоен, той казва, че в крайна сметка ще стане, просто да се опитам да проявя търпение. Но не мога да си обясня защо така изведнъж се сринах психически и реално не приемам какво ми се говори? Защо нямам грам търпение? В момента, в който започна да мисля полудявам от мъка и не искам и да ми се говори за бременни, дори не искам да погледна бебе. Ужасна съм.
В момента чакам пореден цикъл, без яснота това нещо дали ще се спука като настъпи МЦ, без яснота още колко време ще се изгуби. Ето тези неща ми пълнят съзнанието.
Кааак, как да се успокоя? Каква е рецептата? И целият плач е една лудост! Дали е от прогестерона, който ми е изписан не знам, но от ден на ден става много трудно поносимо. Приемам се като едно разочарование.
Ще съм благодарна на съвети!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 месеца, 16 дни
hash: dbd1143499
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Този хормон, дето го пиеш, подлудява. Знам от опит. Фокусирай се върху мисълта, че ще стане зачеване някъде в бъдещето, без краен срок. Мисли позитивно и вярвай, знам, че е клиширано, но аз например се успокоявах с имена, които да го измислям. Успех и Бог да те пази!

 
  ...
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: 466fde025c
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

2.   Твоето е просто Фикс-идея... Не можеш ли да осъзнаеш, че съдбата ти дава знаци, че е по-добре да не раждаш дете? ! Ако искаш дете-осинови си! Но ти предпочиташ да се вкарваш в евтин филм и да го играеш жертва.

 
  ...
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: 2d9a858ca9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Здравей!

Аз съм жена на 29 години /след няколко месеца на 30/, преживяла съм два спонтанни аборта и все още нямам така исканото детенце в живота си. И аз като теб съм плакала, откакто преживях втория аборт /април месец 2022г - ранен в 6та седмица/. След него сякаш всичките ми близки приятелки и колежки забремянаха/родиха и т. н. Искрено се радвам за тях, а те ме потупват и ми казват "айде давай, давай, да бутаме заедно колички, много ще е хубаво" и на тази реплика вече ми се насълзяват очите. Та знам какво изпитваш.

Колкото и смешно да ти звучи, на мен бг мама ми помогна. Там има много подобни истории, които завършват с щастлив край. Четейки ги си казвам, супер, ето не съм единствена, много хора са го преживели, явно има оправия. Гледам да се концентрирам върху историите с положителен край и се убеждавам, че и мен ме чака същия. Това ме крепи. Друг плюс при теб е, че ти си знаеш какъв е проблема. Много важен фактор, защото знаеш и какво е решението. Остава само да не очакваш, че веднага ще стане чудото и да си упорита, а когато стане - тогава му било писано. При мен и мъжа ми не откриха никакви проблеми и отидохме в графа "случва се". Подновихме опити едва тази година, въпреки че лекарите казаха, че можеш още м. май да започнем, на мен ми беше срината психиката и исках да се възстановя, та чак тази година се почувствах готова.

В общи линии няма кой да ти помогне, но вярвам, че разбирайки, че не си сама, а сме много жени в подобна ситуация, ще се почувстваш малко по-добре. Знай, че дори и да не се познаваме, изживяваме подобна болка. Не си само ти! Не сме наказани, просто трябва да сме търпеливи и когато ни е писано, ще стане. Важно е да си спокойна, да си в емоционално равновесие. Сривайки се, не вярвам да си помогнеш. Бъди силна и вярвай, че ще стане и чакай търпеливо.

Пожелавам ти успех! А на мен и теб пожелавам някой ден "да бутаме заедно колички", както казват моите приятелки.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 16 дни
hash: c8ee61310c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Мога да дам съвет наистина да си по-търпелива, защото това не е "концерт по желание", когато стане тогава, може и да се помолиш на Бог, ако вярваш в тези неща..

 
  ...
преди: 10 месеца, 15 дни
hash: 042835491e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Номер 3 е много права. Аз забременях след година и половина опити от инвитро - уж нищо ни няма, уж бяхме млади, накрая се оказа, че имам проблем и то доста сериозен, който не търпи отлагане. Това с неспукването на фоликулите определено е сериозна пречка, прочети за ЛУФ синдром, с него може да се кандидатсва за инвитро процедури по държавен фонд. И запомни едно нещо - открит проблем е решен проблем. Ако трябва, дайте си малко почивка, заминете на интересно място за няколко дни, тегли му една майна. Разбирам нетърпението ти, но понякога нещата изискват повече време. Ще имате щастлив край в даден момент!

 
  ...


...
преди: 10 месеца, 15 дни
hash: 39b30a1e9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Успокой се. Ти си са о на 30 години. Имаш съпруг, който те подкрепя. Не спирай да правиш опити и да вярваш.
Ако ти е писано, ще стане.

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 15 дни
hash: de7fe4ddaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Вземи се в ръце. Хората са различни. Едни раждат веднага, на други им е нужно лечение, а някои не могат. Светът не се е свършил, ако не родиш. Направила си всичко, което зависи от теб. Ако не стане, има и ин витро, но трябва време. Престани да се тръшкаш като малко дете. Мъжът ти те подкрепя, но ако продължаваш с истериите, ще му писне и може да те зареже. Животът е достатъчно натоварен, за да го посрещат ежедневно в къщи с депресии.

 
  ...
преди: 10 месеца, 15 дни
hash: 846b04f022
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Още си много млада.
Изследвай се за тромбофилия /например в Цибалаб/. Много от жените правят спонтанни аборти именно заради положителни такива гени. Заедно с тези гени се изскедват и усвояването на B12 и B9 - фолиева киселина. В повечето случаи се открива един от гените за склонност към тромбоза неправилно усвояване на фолиева киселина. На такива хора се предписва метилираната форма на фолиева киселина, другата им вреди, натрупва се, а натрупването води до токсичност.
При положителен ген за тромбофилия трябва да се ориема хепарин в първите три месеца от бременността.

 
  ...
преди: 10 месеца, 15 дни
hash: 27c1064b78
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Чак пък да си провал - родих на 32 и какво от това. Има и жени, които раждат и по-късно и всичко е наред. Ти като не си спокойна и си все напрегната това се отразява доста на организма ти и само вреди и после разочарованието ти още повече те психва. Помисли си изследванията показват че няма причина да не забременееш тогава е ясно че ще стане. Забременях от третия опит, бремеността беше лека, но после да не мислиш че е големият рай да си гледаш детето. Тогава е още по-голямо напрежение и тревога и всякакви мисли. Знаеш ли, че психиката на майката е болна психика? . Най-обикновени марсоли на детето се превръщат в трагедия, бдиш над него, проверяваш го дали диша, чудиш защо не плаче (нали бебетата реват) дали му има нещо щом не плаче, като заплаче пък те боли защо не спира да плаче. Изобщо докато си жива ще чувстваш че не си направила достатъчно за детето си. Ще има да се чувстваш провал цял живот, така че сега успокой топката и не се напрягай допълнително. Следвай си предписаното лечение и процедури и чудото ще се случи

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 14 дни
hash: 1343fa6eea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Благодаря за куража, мненията и че сте отделили време!
Дойде време за нов преглед следващата седмица, надеждата ми е тази гад да я няма, ако ли не ще стискам зъби и ще мисля за предстоящите хубави моменти, защото друго не ми остава и друго не е от ползва. Работя върху търпението, че много ми куца.
И да, бгмама наистина помага, едно от любимите ми "места" в интернет е! Престраших се сравнително скоро да споделя и аз там.
Номер 3, пожелавам ни скоро да бъдем майки, да се случи и при нас!!! Горещо го пожелавам!

Целувки!

 
  ...

...
преди: 10 месеца, 12 дни
hash: b798a89185
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Успокой се и забрави за бебето. Мисли за нещо друго, радвай се на живота и нещата ще станат. С това психясване няма да може да забременееш. Ако не стане, отиди за инсеминация или инвитро. Има добри клиники у нас - Надежда, Афродита и пр. И, както са ти казали в предишните коментари, трудното идва след като родиш детето - отглеждането му... Така че имаш още много битки пред теб, успокой се и нещата ще станат.

 
  ...
преди: 10 месеца, 12 дни
hash: f460a59d97
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   От авторката:

Номер 11, абсолютно се опитвам това да направя, поне психически ми е по-добре. Иначе съм намерила моя лекар и то точно в болница "Надежда", доволна съм много от нея. По нейни думи в момента нагаждаме организма ми към определен хормон, не сме за инвитро или инсеминация. Опитите си ги правим у дома. :)

Благодаря ви наистина за думите, успокоявам се много!

 
  ... горе^
преди: 10 месеца, 8 дни
hash: f3828bdd8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   По-горе са прави, че под постоянен стрес ще правиш кисти и няма как да стане, стресът "изяжда" прогестерона и няма достатъчно за нормален процес, съответно нямаш никакви шансове при силно стресирано ежедневие, което очевидно сама си причиняваш. Предполагам, че си се изследвала за скрит диабет и щитовидната ти жлеза също е ок? Пречи също и наднормено тегло или обратното, прекалено тренирано и изтерзано тяло. Това, което може да ти помогне са билкови успокоителни и добавки, регулиращи стреса и половите хормони. А и сякаш си го приела като състезание с останалите и някъде там любовта е останала на заден план. Успокой се, имай доверие на организма си, той най-добре знае кога да си позволи забременяване - когато си здрава, спокойна и приемаща ситуацията.

 
  ...
преди: 10 месеца, 6 дни
hash: a05681da41
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Трябва спокойствие ( да всички така ми казваха) Преживява съм спонтанен аборт, след него 3 години не можех да забременея. Дали защото ми беше фикс идея, дали защото всички около мен имаха деца. Такова желание имах, че си ревях постоянно като виждах, че теста е отрицателен.
Ходих постоянно на лекар, всичко беше нормално, АГ ми казваше всичко ти е от главата и мислите.
Мъжа ми като вашия, пълно спокойствие винаги казваше че стане, може още месец, два трябва търпение да ама аз не съм толкова търпелива.
И един ден си казах, майната му какво стане ако е писано ще стане ако не, съдба. Бях се отказала даже не мислех изобщо, бях се отдала на работа си, не се пазех изобщо и хоп стана.. бях в шок неможех да повярвам като видях
И при вас ще стане, пожелавам ви го от все сърце, защото знам какво е да чакаш

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker