Отчаяност или проклятие, или друго
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 884 пъти
Здравейте,
вече лично не знам защо се случват тези неща с мен и със семейството ми. Първо да се представя - на 29 г. съм вече със заболяване системен лупус, никога не съм имал приятелка и в момента също съм сам.
И преди тук съм пускал тема, която беше свързана с това, че не съм имал никога момиче до мен, като едно от главните неща са всичките минуси, които имам и които не зависят от мен, но са от основните, които една жена би те харесала.

1 - с хронично заболяване съм както казах вече от 18 години. В следствие на това заболяване имам и остеопороза, смачкани прешлени на гръбнака. Ужасно акне (може би от заболяването или медикаментите). Което ми откриха като влязох в болницата на рожденния ми ден
2 - нисък съм 166 см. - това е огромен минус за жените
3 - достойноството, ами поне там да имаше над средните размери, но и там въобще не е добре положението
4 - майка ми почина когато бях в гимназията от рак, и тогава реално заболяването ми се активира отново и е активно до днес

Като в пъвата тема, която бях пуснал тук имаше и 5та точка - нямах работа. И бях писал, че до 30 г., ако не си намеря рябота и не намеря някой, който да премахне самотата ми, ще направя нещо ужасно за мен и най-вече за семейството ми.

НО Идваме до днес

Е, вече имам работа и мисля, че това е най-доброто, което ми се е случвало.

Първите точки все още си стоят.
Но стигаме сега до нещо което се случи на 11 февруари 2023 г. - баща ми почина от тумор на мозъка. Глиобластом 4та степен
Както си беше напълно здрав, нямаше му нищо, почна се едно главоболие, отпадналост и т. н. Пуска кръвни изследвания, няма абсолютно нищо. Продължава се по лекари и т. н и най-накрая той реши да си направи ЯМР, където вече стана ясно.
Решиха дата за хоспитализация и операция и тук това е, че и той влезе в болницата на рождения си ден на 3 октомври и живя 4 месеца след това...


В момента съм напълно отчаян от загубата му, цял живот той ходи по болници само заради мен, не беше стъпвал в болница и всичко се срина за 4 месеца... Вчера цял ден рева, като момиченце и не знам вече...

С тези всички неща в семейството ми - и 2мата да влезем в болница и да чуем ужастни за живота ни неща точно на рожденните си дни. Той да почине, аз сега съм без родители и без жена и деца.
Отделно и баба ми (майката на баща ми) е със супер много заболявания, и тя преживява в момента супер тежко неговата смърт.

Вече почвам да чета за неща, в които никога не съм вярвал и т. н като родствени проклятия и др. такива...

В момента съм напълно самотен, отивам в квартирата ми няма никой, ще отида в апартамента, в който беше баща ми и пак няма никой.

В момента след смъртта му, това е най-ужастното чувство, което съм изпитвал до сега. В момента абсолютно нищо не ми се прави.

Единственото нещо, което ме крепи в момента са може би приятелите ми, но все още се чувствам самотен...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 2 месеца hash: b1d255ab52

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Приятел не си само ти и моята къща тегли последните 15 години от такива гадости и то едно след друго! И аз съм го мислил 100тици пъти! Защо! Не съм бил вярващ преди, но не и отхвърлях вярата в Господ, а сега ако някой ми спомене скачам на бой! Искам да кажа, че след толкова мъка ни Господ никой и нищо не искам да чуя! Млад си и ти като мен и знам какво изпитваш, но нищо повече не мога да ти кажа или да дам съвет! Ако си гледал бг филма" Стъпки по Пясъка" имаше един фраза на бащата към сина "Животът е една кофа с лайна и за едни е по пълна а за други по празна". Явно нашите са от пълните. Това е от мен, писах ти просто за да ти кажа, че не си само ти така.

 

...

преди: 1 година, 2 месеца hash: d7db028050

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Просто лош късмет, да се родиш нисък и с болест е до ген, а не до магии. Дано се оправиш сам.

 

...

преди: 1 година, 2 месеца hash: 4caeda63c6

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Съболезнования за родителите ти. И аз имам от доста години хронични проблеми, но открих какъв е проблема - не сме проклети ние, а здравеопазването тук е по-зле от Африка. Няма никаква кампания за ранна диагностика и превенция на каквото и да е. Като се стигне до болница, винаги тръгват с ампутации и дори не предлагат по неинвазивни форми на терапия, камо ли нещо съвременно (от последните 10 години). Няма какво да ги коментирам повече боклуците - рано ли късно, ще го разберат и невярващите. Хубаво е, че си открил разбиране в работодател и приятели. Стресът допринася много за развитието и задълбочаването на хронични проблеми. Трябва да се постараеш да не мислиш негативно и да спреш да четеш за всякакви карми, вуду магии и т. н. простотии, които само ще те натоварват излишно - нито с магическа пръчка са ти ги причинили отнякъде, нито ще те излекуват. Хроничните заболявания са доживот - само от теб зависи дали ще влезеш в квази-ремисия (аз така викам за кратко на съвкупността от осъзнати житейски избори, които те вкарат в състояние на ремисия, поне докато си стриктен и успяваш да ги изпълняваш). Аз самият нямам много представа от това заболяване, но пък съм доста на "ти" с някои от потенциалните му усложнения конкретно относно: храносмилане, бъбреци, сърце, глава, черен дроб, костни заболявания, проблеми с тъкани и кръвта. Моите са метаболитен синдром (оправих повечето неща, освен инсулиновата резистентност, макар да има огромно подобрение от преди, е необходима стриктна програма за поддържане на нормлна глюкозна крива), подагра (дисциплина на н-та степен за да не се стига до изблици на артрит и рехави кости и разрушени стави), разни проблеми с отделни кръвни компоненти (оправят се с добавки и режим) и хроничен синузит (няма и помен). Ще помоля модератора да ми позволи да сложа препратка към една лицензирана частна медицинска клиника, която действа в САЩ и Канада (поне за тези локации ми е известно), която съвсем в основни линии обобщава какво е заболяването на автора - симптоми, причини, както и стъпките в терапията (нарочно не използвам думата "лечение", вече поясних защо): https://www. mayoclinic. org/diseases-conditions/lupus/diagnosis-treatment/drc-20365790 От тук се вижда, че трябва да внимаваш с излагането на слънчева светлина, която може да отключи/засили симптомите ти. Но от друга страна, пише и че е възможно подобрение при прием на Витамин Д и калций. Това за мен е противоречиво, защото основния начин за набавяне на Витамин Д е чрез излагане на кожата на слънчева светлина, но там се задейства един метаболитен процес, отделят се и си взаимодействат един куп хормони и съединения до достигане на крайния продукт и вероятно проблемът при това заболяване става някъде по трасето. Отделно, Витамин Д е нужен за синтеза и усвояването на калций в организма, а също така играе главна роля в имунния отговор на тялото, а при някои хора с лупус се изписват имуносупресори и това би влошило тяхната ефективност. Предполагам, че ако не са ти изписани подобни лекарства, не би следвало да имаш проблем, защото така или иначе няма как по друг начин да получаваш този витамин, след като ултравиолетовото лъчение от слънчевата светлина е посочена за рисков фактор при заболяването ти. Все пак, трябва да се консултираш с лекар, защото дори микроелементите (витамини и минерали) крият рискове при предозиране. Лично съм изпитвал тези, последващи от хиперкалцификация и не го пожелавам на никого. Цигарите се премахват, аз бих добавил и алкохола. Предлага се и физическа активност (спортуване е силна дума), но с остеопороза трябва да си внимателен какво правиш - в най-лошия случай, една разходка сред малко зеленина от порядъка на 30-60мин. на ден ще ти е достатъчна. Аз самият не посещавам фитнес, а си правя упражнения с леки тежести (между 3 и 10 кила) у нас (имам пъпна херния и тялото ми не може да отделя качествено образуваната млечна киселина затова се ориентирах към тренировки на стелка за йога) по веднъж на седмица, не повече от час-час и нещо, за цялостен тонус. Основното подобрение при хронични проблеми, обаче, идва с осъзнаване на какво е правилно хранене. Не знам до колко бюджета ти позволява, но хората предимно разбират под "здравословно", че трябва ежедневно да се пият някакви комплексни смутита, да се ядат сьомга с трюфели, да се хрупа по 1кг ядки, за закуска мюслита с 20 вида боровинки и т. н. Истината е, че много от храните, които се представят за "здравословни", всъщност вредят при наличие на конкретни заболявания. По една или друга причина, това "малко" изключение масово се пропуска от повечето (да не кажа почти всички) отговорни за разпространението на тази критична информация лица. За да не затлачвам темата тук, ще те препратя към една друга тема, където писах подробно за моя опит с храненето, като там съм включил и доста генерални съображения и препоръки (достигнати чрез много четене, проба-грешка и размишления защо дадено нещо работи или не), които са валидни за всеки човек - здрав или не. Въпреки че темата е насочена към нещо по-конкретно, наистина те съветвам да хвърлиш един поглед на 170369, също в категория Здраве (само сменяш номера накрая на линка, точно преди. html с този). Хешът ми там е 1cdc84ed11, писал съм няколко коментара (дълги), ще се ориентираш най-бързо по това (ако не, отвори си функцията за търсене по думи в браузъра и търси този номер). Подходът ми е, че ако успееш да отрегулираш ендокринната система и осигуриш правилното протичане на метаболизма си, би следвало останалите системи в тялото ти да спрат да боксуват, вкл. и имунната, която в твоя случай е отговорна за лупуса. Поради комплексния си характер (именно няколко различни, наслагващи се хронични проблема), разглеждам тялото като машина, на която ако не подаваш правилното гориво, то няма да работи. По този начин успях да си създам собствен режим (нямаше кой друг да го направи, защото нивото на "експертите" по кабинетите клони към 0), който да ме върне максимално близко към "нормалността". Доста е вероятно някое от лекарствата, които са ти изписали да причинява акнето, но хранителни непоносимости също могат да доведат до същия резултат. В тази публикация съм засегнал това. Мани ги жените, гледай си здравето (поне на този етап). Не си само ти в това положение. Без да навлизам в детайли, като цяло нивото в България е примитвно и съдейки по писаниците в другите категории, по-вероятно е такива като нас да не срещнат разбиране (поне в тази държава, но и в глобален план не са розови нещата). За финал, тежко ти е, знам, но трябва да си борбен, защото при малко отпускане, тези заболявания надделяват. Ти си видял как умират хора с рак от първо лице, но аз съм виждал как умират хора с диабет. От това, което знам за първите и това което видях (и съм изпитвал с години до един критичен момент), мога да твърдя, че хроничните болести са много по-брутални, защото те унищожават бавно, но сигурно. Няма надежди като "иновативна" терапия, която да те излекува от подобни заболявания. Няма понятия като "крачка назад" - върви се само напред (към едно конкретно място), но от всеки един зависи с какво темпо ще върви. Сигурен съм, че ще успееш да събереш сили и да си подобриш положението, но трябва да заложиш на научни статии от истински лекари (не смешниците по кабинетите или разни инфлуенсъри и блогъри, които само искат да използваш промо кода им) по темата и собствения си усет, защото никой не познава по-добре тялото ти от теб самия. Трудно е, отнема време, но си струва - ще оцениш дори живота, който ти е даден. М29

 

...

горе^

преди: 1 година, 2 месеца hash: 0c476ae593

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Здравей, не зная дали е проклятие, но ми стана тежко, докато четох. Сещам се за онази приказка.. За едни живота майка, за други мащеха. Вярвам, че щом сме тук, има смисъл да ни има. За нещо сме нужни. Дори и когато никак да не изглежда да има смисъл. Нещо, което правя аз е, от време на време и когато имам възможност, да помагам на някого. Няма значение човек, животно. Просто това осмисля съществуването ни. Както казах, вярвам, че всички сме тук с причина. Може моят живот да е празен или болен или каквото се сетиш, но да съм помогнала на друг, от което да последва нещо положително напред. Никой не ни гарантира, че животът ни ще протече по определен начин. Семейство, деца, дом и така нататък. Всеки е различен. И не всеки може да е в рамката по една или друга причина. Някои избират да са извън нея принудени от обстоятелства, други дори по собствено желание. За себе си така мисля, колкото мога изкретвам, колкото е драснато. А през това време... От време на време осмислям това да ме има. Представи си гладно дете, а ти му дадеш кашонче с храна? Смисъл е. Помисли какво ти е приятно да правиш, занимавай се с него. Нататък... Каквото такова и колкото - толкова.

 

...

преди: 1 година, 2 месеца hash: 5ed222c00f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От автора: до номер 2: За ръста съм съгласен, че е до ген, но за болестите не съм. Никога не си застрахован какво ще лепнеш, как и от къде. Разбира се има и наследствени заболявания, при които човека е по-податлив, но със сигурност не е за всички такива да кажа фатални заболявания като рак.

 

...