Стрес, психически проблем или здравословен?
преди: 2 месеца, 27 дни, прочетена 320 пъти
Здравейте! Никога не съм писала тук, но го правя "от чудо", както казват хората. Момиче съм на 21 години. До 15-годишна възраст мога да кажа, че не съм боледувала сериозно никога. Обичайните неща както при всеки- настинки, вируси, винаги са минавали за най- много седмица. Всичко си беше ок. Докато не станах на 16. Тогава започнаха едни неприятни остри болки в коремната област и най- вече в стомаха и то само сутрин. Обиколих всички възможни доктори. Гледана съм на ехограф 3 пъти в рамките на няколко месеца, правиха ми електрокардиография за евентуални проблеми със сърцето, тъй като бях решила, че искам да ми се направи всеки възможен тест, и нищо не се установи. Бях на хранителни режими, тъй като винаги съм била доста слаба за възрастта и височината си. Нищо не помогна и всичко отмина с времето. Имаше периоди, в които се чувствах добре, имаше и такива, в които просто ми се искаше да съм някъде близо до спешното отделение в случай, че стане нещо. И така си продължих до сега, на приливи и отливи. Общо взето нещата бяха добре до преди няколко месеца. През ноември месец имаше една нощ, в която се събудих внезапно без ясна причина. Бях уплашена, сърцето ми биеше като "лудо" и ме превзе някакво ужасно чувство на дереализация. Всякаш не съм аз, всякаш всичко около мен е сън. Беше просто ужасно. Това продължи 2 седмици. 2 седмици в които не излизах от вкъщи, по цял ден лежех, защото това чувства беше придружено с постоянни световъртежи, замайване, абе общо взето чувството, че всеки момент може да припадна(знам какво е чувството, защото и това ми се случи по време на пубертета поради ниски нива на кръвната захар). Направиха ми пълни кръвни картини, не излезе нищо, отпратиха ме вкъщи. Това обаче продължи. Чувството на страх, чувството че ще ми стане лошо ако тръгна някъде на по-дълъг път. Взех и решението да отида на невролог. Докторът почна да ми се чуди и направо да ми смее. Помня точните думи, които ми каза "Абе момиче живей си живота, ти много си се филмирала". Направиха ми преглед, не установи причини, които да изискват снимки на глава или по- сериозни изследвания. До ден днешен обаче не се чувствам добре. От тази нощ на ноември до ден днешен тези симптоми ту изчезват, ту се появяват. Неврологът ми предписа 2 вида лекарства за депресия и паник атаки, защото според него на моята възраст не вижда какъв друг може да е проблема. Аз обаче не съм сигурна вече. Уморих се постоянно да ми е некомфортно, постоянно да ми е или замяно или някъде нещо да ме боли. Не търся помощ, по скоро съвет ако някой има подобни проблеми или е имал. Защото честно казано да си на 21 години и непрекъснато нда мислиш как може да ти стане лошо или как нещо не е наред е изтощаващо. Наред с подготовката ми за университета и други лични проблеми наистина е ужасно психическо натоварване.
Трябва ли да ходя да при други лекари или по-скоро е по-добри да поговоря с психолог. И това ми е минавало през главата и го смятам за добра идея всъщност. Ще се радвам ако получа някакво обратно мнение, тъй като стана по-дълго от отколкото очаквах. Благодаря ви предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 месеца, 26 дни hash: 24bdd00869

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Авторке, две подобни теми разисквахме наскоро, които са тук в този раздел - по-надолу от твоята, казват се: Депресия, има ли изход? http://spodeli. net/5/story-175507. html Депресия: http://spodeli. net/5/story-175421. html Там сме написали полезни и ценни коментари - прочети ги! Надявам се, че ще ти свършат работа! Имай предвид, че сайтът автоматично слага два интервала във връзките(след точките), и за да ги отвориш - трябва първо да махнеш тези интервали!

 

...

преди: 2 месеца, 26 дни hash: 593a6b6084

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Здравейте, страдам от суматизации (болки в тялото, сърцебиене, всякакви физическа болка, която може да изпита човек и която не е причинена от заболяване, а е изкарване на емоциите чрез физическа болка) и паник атаки повече от 3 години. Всъщност всичко започна още в тийнейджърска възраст - липса на адекватни родители, проблеми в училище, липса на приятели и така нататък, но не обръщах внимание. Бяха по редки слячай и през повечето време успявах да релаксирам с алкохол, всака вечер. В момента съм на 30 години. 2 години и половина бях на 5 вида антидепресанти и посещавах психолог, а от месец спрях и последният антидепресант и се уча да живея без тях, което признавам е доста трудно. Беше ми трудно да намеря точния за мен психолог, не винаги първият е най - правилен. Паник атаките с виене на свят, липса на въздух, паника бяха по няколко пъти на ден. Неспане, скачането през ноща по неизвестна причина, напрежение, тежест в гърдите... Това съответно ми пречеше да работя, да уча, да се концентрирам в нещо и да водя какъвто и да било нормален живот. Мислех, че това никога няма да приключи. Смятах че полудявам, губех си ума, изоставах в образованието си и в работата си, всичко, което попадаше в ума ми се изтриваше, а след паник атака сякаш бях в друго измерение. Хапчетата и психолога ме спасиха да не полудея.

 

...

преди: 2 месеца, 26 дни hash: 21347837bb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Намери нещо, което те прави щастлива, без значение какво ще е то - примерно екскурзия, ходене на кино танци или каквото и да е. Това ще нормализира хормоните ти и ще се оправиш. Хората изпадат в състояние като твоето, когато дълго време са нещастни по една или друга причина.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 26 дни hash: c770e88dda

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Нещата при теб са вид депресивно разстройство. Това, което ти се е случило е паник-атака. Лекарят, който ти трябва е психиатър. Не се притеснявай въобще. Симптомите са такива - страх, че нещо може да се случи, замайване, постоянна умора. Става по генетични причини, понякога без видима причина, а стреса, умората, недоспиването, проблемите, шума и пр. дразнители. го усилват, ако има предпоставки. Ако не предприемеш нищо, ще става по-лошо. Не се притеснявай от лекарствата за депресия, те не са за луди. Помагат задържането на серотонин в мозъка и допринасят за чувството на щастие. Имай предвид че действат след 1-2 месеця, т. е. колкото повече отлагаш, толкова повече се отдалечаваш от решаването на проблема. Понякога първите лекарства не помагат и се налага да пробваш второ, трето. Имат странични ефекти, но като почнат да действат, настъпва едно вътрешно равновесие и спокойствие. Засега се старай да си оправиш кръвната захар, да пиеш достатъчно вода, спортувай - ако можеш тичай, и то повече, след 10 км тичане организмът отделя естествени ендорфини, които успокояват. Вечер не гледай много телевизия и телефони, таблети. Не гледай новини и неща, които могат да те разстроят. Гледай да спиш на пълна тишина и тъмнина. Психологът може да ти каже някои неща за теб, които не осъзнаваш, но не прекалявай, че хонорарите им са доста сериозни, а добрите психолози са заети месеци напред.

 

...

преди: 2 месеца, 26 дни hash: 9dab8c9ced

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Предвид, че не е ясно нищо, т. е. никой лекар не е формулирал хипотеза за проблемите ти, колкото и идиотски да звучи, може би трябва да посетиш още лекари, но с различно мислене. Ето, неврологът ти изписал лекарства за депресия и паник атаки (да те светна, това го правят винаги невролозите, когато не откриват нищо), но какви са хипотезите, че имаш депресия и паник атаки? На 16 изведнъж започнали болки в корема, как точно депресия и паник атаки обясняват този симптом? И що за кретения е да слагаш каквато е диагноза, на принципа на изключването, тоест, понеже не откривам нищо, ще да е депресия. За да е депресия, нали трябва да има поне някаква обосновка защо е депресия, какви причини са я предизвикали и т. н. А той, като няма какво друго да е, значи е това. Ами защо да не е дълъг Ковид? Нали до съвсем скоро, това беше причината за всяка една болежка :)))) Та, искай обяснения от лекарите, като ти казват, че е нещо или не е нещо. Ако ти казват, нищо не виждаме в корема, тогава ги питай, добре, при какви състояния, които, примерно, не се виждат на ехограф е характерно да има изведнъж болки в корема? Какви подобни случаи знаете? Какви болести, които не идват от корема, водят до болки в корема? И т. н. Притискай ги да се опитат да разсъждават. Между другото, бих ти препоръчал и един допълнителен метод за диагностика, може от там да излезе нещо, казва се термография. Методът е още нов, има много да се усъвършенства и да се доказва, но може евентуално да покаже нещо, което другите методи не могат да видят.

 

...