Мисля си постоянно какво ще стане когато умра
преди: 12 дни, 58 мин., прочетена 336 пъти
Здравейте, страдам от силна тревожност, а съм само на 22 години. Наскоро ми откриха високо кръвно налягане и то е само защото се притеснявам когато ми го премерват, като се успокоя след 10тина минути си ми пада на 130/85, като го вдигна още повече почвам да се притеснявам, че след време мога да получа инфаркт или инсулт, има дни, в които забравям да то мислям, но изведнъж се сещам, почва да ме боли главата, ускорява ми се пулса и адът започва отново и отново, от там почнах и да мисля какво ще стане като умра и почвам да се притеснявам и за това, ясно ми е, че няма как да стане на 22, но се притеснявам, че като стана на 60 ще се притеснявам още повече, дано разбере моите проницателни думи, сега прочетох какво съм написал, ако съм на ваше място ще си кажа, че съм пълна откачалка ама не съм, пич съм хаха, моля за съвети.. благодаря

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 дни, 15 часа hash: ca84fc2254

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Прочети в интернет какво е паник атака и методите за справяне с тях по време на пристъп.

 

...

преди: 11 дни, 14 часа hash: 4317d3378b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Съветът ми е да си лекуваш хипохондрията!

 

...

преди: 11 дни, 13 часа hash: a485ff3db3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Обсесивно разстройство е често срещано явление. Почти всеки човек има някаква неконтролируема реакция на различни събития -при среща с хора, при лекарски преглед, при интимност, при публична изява. Опитай да си представиш че си на много напрегнато място и се случва същото нещо. Например, че ти мерят кръвното докато си на улицата в градушка с гръмотевици. Не се опитвай да отгатнеш какъв е ефекта. Опитай и пиши тук какво се е случило. Сега по въпроса с това, което ще стане като умреш. Ясно е, че мисълта е безплодна и безполезна, обаче като всяка натрапчива мисъл, тя е много устойчива. Още сега започни да си мислиш, че като умреш всичко, което си постигнал ще се обърне срещу теб и ще те запишат в учебниците като пълен провал и позор, ще имаш паметник на позора, на който всички ще се редят на опашка за да се изпикаят. Мисли си колкото можеш по често за това днес, и си направи напомняне и утре съвсем нарочно да мислиш за паметника. Ефекта не е това, което си мислиш. Пиши какво се е случило

 

...

горе^

преди: 11 дни, 13 часа hash: d207357e2e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Решението на твоя проблем е следното: обърни се към Бога от цялата си душа и сърце, повярвай в Него и се въцъркови в православната църква! Защо в нея? Защото само тя в момента е наследник на древната апостолска църква, запазила е неповредено апостолското учение и преподава вярно Божието слово! Между другото, ако направиш това - ще имаш и много по-голям душевен мир още в този живот! Защото няма да се ядосваш на трудностите и изпитанията, а ще ги приемаш като нещо нормално, и няма да се тревожиш за нищо - защото ще се надяваш и уповаваш на Бога! Като за начало е най-добре да отидеш да поговориш с някой по-опитен православен свещеник, и той вече ще ти каже какво трябва да направиш!

 

...

преди: 11 дни, 8 часа hash: 83efe08870

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Почти същата работа съм, възнамерявам да отида на психиатър вече, нищо не помага при мен. Когато съм около хора съм много добре и забравям, въобще не си личи, че се тревожа за каквото и да е. Вечер като няма никого и особено преди да заспя имам тревожни мисли, всеки ден. Виждам света като едно все още живо гробище понякога, все едно се разминавам с мъртви безжизнени трупове и си представям как умират, особено възрастни хора. Така е от доста време, не мога да го обясня. Ако има някой у дома или съм у някого сутрин първата ми работа е да видя дали е жив и ако спи и не ми отговори изпадам в паника докато се уверя, че е жив. Предполагам ако вярвах в нещо нямаше да е така, но аз възприемам смъртта просто като край на всичко, все едно никога не си съществувал и това до голяма степен обезмисля всичко в живота ми. Работата ми е свързана със смърт до известна степен, постоянно гледам предавания за смърт, последни думи и записи на убийства и т. н. Когато видя стара снимка, видео или дори тема тук понякога възприемам човекът (или животното) за умрял, представям си как ли е умрял, мисля за това. Имам чувството, че имам ОКР и/или нещо друго подобно, не смятам, че е нормално в тази степен и да се проявява физически. Имах период където не можех да заспя от паника всяка нощ, с часове се редуваха епизоди на притеснение, сърцебиене, потене, тежко дишане. Разликата е, че аз не смятам, че ще умра рано, единствено ако се самоубия, но какво значение има кога ще е щом ще стане. 99% от хората тук няма да разберат дори какво означават думите ми и биха казали типичните клишета, че имаме още пред себе си, животът е прекрасен, някой хора и това нямат, нали сме живи и здрави и какво ли още не, но не става така. Също аз съм на почти колкото теб. И това не ми е единственият проблем, но някак си всички мога да ги контролирам когато съм пред някого. Пред хората съм уверен, общителен, амбициозен, все едно не се притеснявам от нищо, но когато остана със себе си, в главата ми всичко е хаос. Лично не смятам, че ще се оправя, виждам само мрак дори в нещата, които преди изглеждаха красиви, но това е положението, каквото такова. Може и ти да потърсиш психиатър, ако не е толкова зле психолог, но за себе си не вярвам, че ще мина без хапчета, хаха. Поне ако не помогнат да ме убият по-бързо. Единственото нещо, което някак си ме утешава е музиката, особено на Falling in reverse, тя описва добре някои от емоциите и мислите ми, хубаво е да видиш, че има и други в подобна ситуация, които са откровени. Не знам дори какво да добавя и как да ти помогна реално, нито как да помогна на себе си. Знам, че ако споделя на когото и да е, дори приятелите ми, които са ми близки цял живот ще свърши всичко. Може би е ирационално, но така го усещам, може би при теб не е така. Всъщност наскоро опитах с едно момиче, просто си помислих, че мога да ѝ кажа какво има в главата ми, поне малко, исках да ѝ споделя за детството ми, какво всъщност чувствам, но стана и каквото очаквах. Отказах се и от "любов" и други такива глупости, никой не обича луди хора, а все някога ще си проличи каквото и да правя. Не мога да играя завинаги някакъв перфектен образ и всичко да е смях, въпреки че съм доста забавен и винаги се старая да е весело и всички да се смеят, да ги изслушам, за да се почувстват по-добре и т. н. Това да си полезен, душата на компанията, да успяваш в бизнеса, да си добър и уважаван в нещата, които харесваш, да имаш хобита и т. н. помага само когато си пред хора и за самочувствието ти. Просто си запълваш времето, за да няма кога да погледнеш към празнината, но тя си е там в края на деня.

 

...