Чувство за нереалност - помощ
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 3124 пъти
Здравейте.
Историята ми е доста дълга, но моля от сърце да бъде публикувана защото нямам надежда вече, нито решение на проблема!
Благодаря на всички които ще я прочетат и ще ми дадат съвет или надежда да се оправя!

Бях на 14 години, когато направих най-голямата грешка в живота си. Явно рапа ме подтикна да го направя, но просто много исках да опитам трева и опитах – хареса ми, нямаше проблеми. След няколко месеца (2-3) отново ми се допуши и едно от момчетата с които излизах донесе 2 масура и с него и още един дръпнахме единия вечерта. Нямаше абсолютно нищо общо с предната, която пуших. Беше нещо ужасно, толкова силен масур, чак получавах кикове, виждах балончета и звездички около мен. Помня само няколко момента и те бяха със супер изкривената реалност – с една дума не знаех къде се намирам – буквално. Изпаднах в ужас, не можех да се контролирам, исках да се прибирам, но не можех понеже щях да съм адски неадекватен пред нашите, само се молех по-бързо да мине действието, а то беше сякаш цяла вечност. Както и да е след 4 часа ме пусна и нека да мина към същинската част на историята на проблема ми.

На следващата вечер излязохме пак същите хора, но нямаше и 5мин и получих нещо като дежа вю.. не знаех какво ми става но изпаднах в същото състояние в което се намирах предната вечер, а не бях употребявал абсолютно нищо. Всичко ми стана мега странно, реалността сякаш не беше реалност, сякаш беше нещо друго, те ми говореха нещо но аз не ги разбирах и изпаднах отново в ужас че това се връща и тръгнах към вкъщи веднага.

След това не помня за колко време това утихна, защото имаше един период когато спрях да излизам с въпросните понеже не се понасяхме вече и смених компанията с хора с които съм и до сега. През деня нямах такива проблеми, предимно вечер и привечер ми ставаше нещо странно, сякаш усещах че ще изпадна в същото състояние, но успях някак си да го потискам и един от начините беше като си поемах дълбоко въздух и когато усещах че дробовете ми се изпълват се успокоявах, понеже когато изпадах в такова състояние дори не усещах че дишам, не знаех дали дишам, мислех си че това е краят.

Вече бях на 15 и имах приятелка от друг град, в който се записах и да уча. Лятото преди да започна даскало там, ходех и се виждахме с нея. Отначало нямах проблеми, но понеже там лятото става доста по-горещо отколкото в моя, веднъж се разхождахме и както вървяхме минахме под една доста дебела сянка и понеже под сянката е по-тъмно отколкото на слънце и отново всичко ми стана странно, реалността отново ми се изкриви, но изпаднах в състоянието за по-кратко време (няколко секунди, докато в началото траеше от 30-60 секунди). Тя дори мисля че усети че нещо ми става, защото видях че нещо ми говореше но аз го чувах странно и не можех да схвана какво ми говори, просто това което успях да разбера и ако беше въпрос отговарях с бърз и кратък отговор – да, не, не знам. Дните ги преживявах добре, вечер когато трябваше да я изпращам до тях, изпадах в ужас защото не можех да се контролирам а и тя живееше на 30мин от местата на които бяхме най-често като излизаме и си нямате на идея как ми е идвало дори да се на**рам от ужас и страх защото пък тогава не мога да се успокоя, пулса ми се ускоряваше, в главата ми ставаше абсолютен хаос просто нещо което не мога да опиша с думи.. и така почти всеки ден. Проблема отново се върна с пълна сила и сега се сещам че погледа ми беше някакъв замаглен, периферията ми беше маглива, като кон с капаци.. просто вече не бях аз, не знаех още какво се случва с мен, не смеех да споделя с никой, беше ме страх да споделя и с наще, а трябваше!
Дойде момента, в който скъсахме с приятелката ми (1-2 месеца след започването на даскало). Мина малко време и една вечер както си седях по хавлия и гледах телевизия изведнъж ми стана тежко на гърдите и започнах да дишам дълбоко и не можех да си поема дълбоко въздух и се уплаших, помислих че ще спра да дишам или нещо такова. Изпаднах в паника, получих пристъп на паника, буквално цялото ми тяло изтръпна, от пети до глава, не можех да хвана нищо, пръстите ми се свиха. Тогава братовчед ми живееше при мен понеже имаше лекции и отидох при него и извикахме бърза помощ но се забавиха към 10-15мин и то постепенно ми мина. Пристигнаха, питаха ме дали съм вземал наркотици или нещо такова – не бях вземал нищо от последния път а беше минала година вече. Биха ми успокоително и това беше. На следващия ден трябваше да се връщам към моя град и брат ми имаше работа в този в който учех и щеше да ме вземе. Докато се връщахме както се возих и изведнъж отново започна да ми става странно всичко, реалността, пътя, всичко, започнах да си поемам дълбоко въздух, за да се опитам да предотвратя изпадането в онова ужасно състояние, но не успях и се вкарах във филма и получих пристъп на паника отново и брат ми ме видя и се стресна и започна да ме разпитва какво ми става, добре ли съм, аз помня че му повтарях да спре колата бързо защото не мога да дишам.. Наближавахме един малък град в който има болница и той побърза и стигнахме за 5мин, но трябваше да изчакаме и когато спря колата ми мина отново. Отидохме и отново ме разпитаха и отново ми биха успокоително, но в крака понеже видяха че са ми били предната вечер в ръката и тогава ме питаха дали ми е ставало пак така. Тогава нашите разбраха какво става.

Започнаха ходенията по лекари. Гледаха ми сърцето – нищо, гледаха ми гърдите за тумори – нищо, кардиограма ми правиха – нищо, накрая ме изкараха с високо кръвно. На всички ни беше ясно че не е това. Майка ми искаше да ме води да ми леят восък, отначало не исках понеже не вярвам много на такива неща, но се съгласих, понеже нямах друго решение. Ходих 3 пъти. Първия път и когато ми изля восъка се показаха 3 места на които съм бил уплашен до смърт и съм получавал пристъпи на паника и учестено дишане. Тя ми говори какво вижда и от първия път позна и 3те места и ми каза как съм се чувствал и беше вярно. След първия „сеанс” имаше значителна промяна и не можах да повярвам, погледа ми се избистри и излязох от онова състояние което приличаше на запотено стъклено кълбо. Вярно, не се оправих напълно, но промяна имаше, имаше и надежда, че ще се оправя. Дадоха ми месец почивка от даскало, върнах се отново. Сутрин ходех с малко страх на училище, понеже преди едвам успявах да се задържа до третия и час и после офейквах понеже не можех да издържа, но след това усещах някакво напрежение в мен, дишах учестено, но успявах да се контролирам и не изпадах ужасното, страшно състояние което ме караше след това да изпадам в паника и след първия час всичко утихваше и си бях пълноценен през целия ден.

Зимата премина, дойде лятото и докато завърша годината това напрежение сутрин постепенно намаляваше и ставаше все по-кратко докато последния месец траеше по 5-10мин но не ме бъркаше особено понеже знаех че ще мине и знаех как да се контролирам. Отбелязвам, че не съм излизал всяка вечер, понеже вече имах голям страх независимо от промяната, но правех някакви опити, но страха остана от излизането вечер.

Лятото мина добре, дойде новата учебна година и периода между Октомври и Ноември. Един ден трябваше баща ми да ме закара до града в който учех, но каза че трябва да тръгнем към 3ч след обяд, аз не исках много понеже се стъмняваше рано но се съгласих с надеждата че ще се справя, но стана така че имаше работа и се забави с 1-2 часа и тръгнахме по-късно и съответно на 30мин преди града, на същото място където получих пристъпа в колата като бях с брат ми, получих отново, понеже не бях получавал пристъпи близо почти година беше страшно до смърт отново. Всичко отново ми стана много странно – дърветата, пътя, това че се движа в колата, слънцето, продължи около 10-20 секунди и отново ме връхлетя паническата вълна и баща ми като ме видя се уплаши, аз отново повтарях да спре колата. Отби и след малко ми мина.

Исках да се справя сам с проблема, но нашите отново започнаха да търсят доктори. Личния ми даде направление за психиатър-психотерапевт в по-голям град близо до моя и отидох. Разказах му малко по-накратко тази история до сега, но мисля че останах неразбран. Както и да е. Предписа ми лекарства – ципралекс и ксанакс, който след 2-3 месеца ми дойде слаб и го замени с ривотрил 2мг. Първите няколко месеца бях като надрусан, но супер спокоен. Нямах проблеми през деня, но страха от излизането вечер отново беше голям въпреки това че пиех хапчета. Казах си че отново трябва да направя някакъв опит за да преодолея страха вечер и да бъда отново човека който бях преди. Пробвах – не съм излизал толкова често вечерта, но успях да намеря баланс до някаква степен. Бях на парти една вечер, имаше алкохол, момичета, приятелите ми бяха там, имаше и марихуана от която изпадах в ужас вече само като я видя а да не говорим като усетя миризмата ?. Някои от хората знаеха за проблемите ми и помолих един от тях да се напушат навън (беше зима) за да нямам проблеми, те се съгласиха понеже ме уважават. Успях да се успокоя докато се накозят. Дишах дълбоко и накрая се отпуснах. Избухнах си, лафихме си, правихме фрийстайли, всичко беше готино, но не можех да се отпусна на 100% от страх да не ми се случи отново, понеже и домът ми беше далече от мястото където бяхме. Прибрах се по-рано, но бях щастлив от малкия успешен опит.

Минаха още няколко месеца през които ту намалях дозата, ту я увеличавах и така към 3 години на ривотрил и ципралекс докато ривотрила почти спря да ми действа. Отново депресия, отново панически атаки, отново влизане във филма. Вече не само вечер, а и през деня започнах лека полека да изпитвам страх и почти спрях да излизам отново и през деня. Имах случка с гъби, баба ми беше набрала доста гъби, но беше взела и една която не познава и без да види я сготвила и по ирония на съдбата се паднала точно в нейната чиния и се натрови но се оправи. След този ужас когато си мислех че това е края имам фобия от гъбите. Дори когато видя дърва или прибирам дърва, или цепя дърва за разпалки просто изпадам в ужас понеже гъбите растат по тях и от страх да не се натровя или да се надрусам.
Скоро смених психиатъра с негова колежка, която ме накара да спра ривотрила и започнах ципралекс, неуротоп и софанакс – по-леки са, но ефекта е същия. И така съм вече 5 години и съм изгубил всякаква надежда за всичко.. В момента имам приятелка, на която съм разказал цялата тази история и се радвам много че когато я чу не каза нищо – просто ме прегърна и усетих че ще е с мен независимо от това, после и ми го каза де.

Избягвам да създавам нови приятелства от страх че няма да се получат, дори не мислех да си търся приятелка понеже ме беше страх че няма да се получи нищо, ще трябва да си измислям оправдания като почне да се стъмнява, за честото ми учестено дишане, за честото ми дълбоко поемане на въздух/въздишане, за тиковете които получих дори (нервно кашляне/покашляне). Просто съм се забатачил на едно положение без никаква надежда и не знам какво да правя и реших да пробвам тук.
Благодаря на всички които ще прочетат цялата история!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: f149288a3d

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Балък, четох до едно време и се отказах. Получил си така наречения "бед трип" и той ти е повлиял на психиката ужасно. Но - ти сам го каза - искал си - пробвал си. Да ти е за урок. xii

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: f706732643

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Мисля, няма никакво съмнение, че наркотикът е отключил в теб този проблем. Да, не при всеки се случва, но хората имат различна чувствителност. Сега въпросът е как да се измъкнеш от паник атаките. Не е лесна работа, но много хора са се справили. Някои четат подходящи книги за самоконтрол и усъвършенстване, други се опират само на медицината, а трети се доверяват на добър свещеник. Той знае какво да чете на такъв човек. Да знаеш, и това е вариант. Не го подценявай. Сам виждаш ефекта от човешките усилия. Вдигни очи нагоре!

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 39c6973ca9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Номер 1, какво е бед трип и как се получава? Стана ми интересно. Благодаря! :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: e516a9fd61

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Номер 3, означава, че наркотика като психотропно вещество може да отключи нежелани реакции в приемащия го, вместо очакваните приятни такива. Като параноя, паника, неприятни халюцинации - въобще много неприятни неща. Това зависи от психиката на приемащия наркотика, плюс силата и състава на самия наркотик. Тоест, резултата е индивидуален за всеки и е непредвидим. А при някои по-тежки случаи, като този на автора - може да отключи ТРАЙНИ психически и умствени проблеми, фобии, параноя и прочее и прочее. ***ана работа, с две думи. bile

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 951c2a14dc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Получил си паническа атака когато си бил напушен.. това е причината да изпадаш в подобно състояние с чувство за нереалност.. Ти изпитваш страх от това чувство и при най-малкото започваш да мислиш, че нещо с теб не е наред. Познавам едно момиче, което беше в същото състояние при подобни обстоятелства. Напуших я и тя изперка.. Опитах се по всякакъв начин да я успокоя, но единственото нещо за което мислеше тогава беше, че ще умре. След това започна да ходи по лекари и да си прави изследвания.. нямаше и нищо Отиде на психолог - поставиха и диагнозата страхова невроза.. За разлика от теб тя отказа да пие каквито и да било лекарства и няколко месеца по-късно се оправи.. вече не изпада в паника, но и беше за урок.. Истината е, че тревата не е за всеки и най-вече не е за хора със слаба психика. Пуша от няколко години и едва ли някога ще забравя излагациите на хората, които пушат за първи път с мен. НЯМА ТАКЪВ СМЯХ.. смял съм се по 1 час без да мога да си поема въздух именно с такива филмари, които си мислят, че като пушат ще им дойде смешното отвътре и в един момент осъзнават, че не е трябвало да се правят на интересни. Един съвет от мен.. спирай всякакви лекрарства и боклуци.. ще дойде ден в който ще си пристрастен към тях и всеки опит да ги спреш ще бъде отбелязан с панически атаки.. М 17

 

...