 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Булимия и binge eating disorder
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 2175 пъти
Пише ви момиче на 22, което от 17-годишно се бори с хранително разстройство. За тези пет години няколко пъти качвам и свалям 20 килограма, излизам и влизам в депресия и положението вече е нетърпимо. Тази пролет, след половин година стабилизация, пак се започна всичко отначало.
Пиша, защото търся конкретна помощ - някой, който се е преборил с нещо подобно или някой, който може да препоръча сигурен специалист/метод/каквото и да е.
Историята, до колкото мога накратко:
Започна се в 11 клас, когато от нормално тегло, реших, че трябва да отслабна. Направих го по глупавия начин - с глад, без спорт. От 65 на 55 кг при ръст 173. Не съм била с поднормено тегло, но въпреки това цикълът ми спря за шест месеца. Естествено, в един момент започнаха binge епизодите, това което най ме отвращаваше от себе си и най ме потискаше. В ретроспекция знам, че е била естествената реакция на тялото ми срещу глада, но тогава след всеки ден преяждане, реагирах с още по-дълго гладуване. Не съм повръщала, моят начин за purging беше гладът. В един момент периодите на преяждане обаче надминаха тези на глад, аз се предадох и от тогава насетне съм нямала един ден, в който да ям интуитивно и въобще да имам идея какво е нормално хранене. От тогава до сега - или стриктно спазване на режим, или преяждане, нищо по средата.
До края на 12 клас стигнах 80 кг по този начин - с мразене на себе си за проявената слабост и невъзможността да задържа постигнатите с глад резултати.
На 19, вече в университета, обърнах процеса. Тренировки почти всеки ден, правилно изготвен режим при специалист. За осем месеца смъкнах 23 кг. Нямаше нито един-единствен ден нарушение на режима - вкарах се в друга психоза. От страх да не се върна към binging-a, ядях всеки ден едно и също, "безопасни", познати храни и всяко излизане от схемата и порциите ме хвърляше в ужас. Докато, разбира се, в един момент не дойде пак време за проява на слабост - въпреки уж правилно разчетените калории, дълго продължилите ограничения и претренирането доведоха пак до психически break down, втори път спиране на менструацията и отново започване на преяждане (важно е да подчертая, че това преяждане е не защото съм гладна/защото ми е вкусно, а винаги е саморазрушително натъпкване с гадни неща, докато ме заболи. Вид почти съзнателно наказание за загубения контрол).
Оттам нататък стана колело. На 20г. за три месеца качих 10 кг - до 67кг. Свалих пак с правилен режим и тренировки до 64кг. След това лични проблеми пак ме сринаха - и вече за месец качих нови десет килограма, до 74кг. Цялата 2013г. мина в това, докато паралелно учех, влюбвах се, работех. Най-страшното е, че когато започне период на binge обаче, сякаш се откъсвам от света. Крия се. Намирам си оправдания да не излизам, да ме няма, самата ми личност се променя заради спада на самочувствието и самоомразата. А няма как да не полудееш, когато тялото ти постоянно се променя и му липсва константа...
В края на 2013г. реших да се откажа от спазването на стриктен режим. Да проверя дали ще мога да се храня интуитивно. Е, не успях. До лятото на 2014г. пак си бях стигнала онези безумни 80 кг от края на 12 клас. Фактическата обстановка впрочем е важна- докато на 18 смятах, че си причинявам това, защото е невъзможно някой да ме обича, на 21г. бях влюбена и обичана. И въпреки това - все така болна. Факторът да се самопобърквам никога не е външна липса, а нещо, което щраква вътре в мен по необяснима причина. Изморена, много изморена да се боря със себе си, опитах за пореден път да се вкарам в ръце. Тренировки, хубав режим, изготвен от професионалист, в който имаше място и за по принцип забранени храни - за да си махна менталните бариери. Отслабнах, много бавно вече (метаболизмът ми сигурно никакъв го няма, разбира се), до декември бях в нормалните за мен 67 кг.
И от януари тази година - старата история. Струпване на фактори, разочарование от себе си заради различни неща, измислени натоварености. И старият навик си се върна. Изгубих контрол един-два-три пъти. Помъчих да се овладея. Не спрях да тренирам (и до сега не съм). Продължих да спазвам режим. Качих и свалих, без да смея да се меря. И в средата на март окончателно изпуснах юздите. Този път за три седмици мисля, че се върнах на 80 кг, колкото и да е безумно. Тотален срив, просто задето осъзнах, че изглежда няма измъкване от тази болест. След всяка победа, след всеки постигнат баланс, винаги се саморазрушавам. А съм така уморена от вечните промени, от вечните усилия на волята, от неспирните режими дори (които не са рестриктивни диети, но все пак са ограничени), макар че извън тях пък не знам що е нормално хранене.
Искам да съм свободна. С едно нормално, здраво тяло - и най-вече, със здрав ум. В настоящия момент не мога да намеря онази засилка, с чиято помощ да се измъкна сама за косите от дупката. Постоянно изниква представата за всички предишни пъти на губене на почва под краката ми, на самопроваляне. Страх ме е за тялото ми, за бъдещето ми, за отношенията ми с околните (защото пак съм започнала да се крия). Чувствам се обречена и жалка - задето не успявам да преодолея такава глупост. А междувременно животът ми продължава да се случва - университет, стаж, изпити.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: f182fa1103 |
|
1. 5Ти не си тялото си! Трябва да се обичаш такава, каквато си - и като физика, и като личност. Няма съвършени хора, всеки може да кривне от режима и от решенията си.
Мисля, че имаш липса вътре в себе си и че ти липсва именно любов към теб самата. Обичай се! Приеми се такава, каквато си.
Изхвърли кантара и никога повече не се мери. Когато ти е тежко поради някаква причина, си повтаряй, че няма да е все така и нещата ще се променят.
Пожелавам ти да намериш причината за това, което ти се случва и да успееш да промениш нещата.
Говори с някой или дори на себе си на глас какво преживяваш, когато усетиш, че започваш да се "подхлъзваш".
Но може би най-добре е да отидеш на психолог, който да ти помогне да овладееш проблема.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: e150f4fc3b |
|
2. Стана ми много мъчно, като прочетох всичко това...
Можеш да се справиш, всичко е в ума ти. Трябва ти помощ, професионална... Само дето не знам дали в България можеш да я откриеш за съжаление. Говори с близки- родители, роднини или гадже, за да потърсите заедно решение. Дори то да е в чужбина, парите са нищо пред здравето и щастието ти. Поспри се, университетът и работата могат да почакат. Насочи всичките си сили към лечението. Важното е, е знаеш, че имаш проблем, и искаш да го пребориш Ужасно ме е яд как в България тези хранителни разстройства са изключително пренебрегвани. Младо, интелигентно момиче си, сигурна съм, че можеш да се справиш!
Оздравявай бързо, сладурче и само напред и нагоре :)
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: d8ae2fd868 |
|
3. Авторката: Благодаря на писалите! Проблем е наистина това, че професионална и адекватна помощ в България не се намира, или поне аз не съм попадала. За скъпо лечение, камо ли в чужбина обаче, не мога да мисля. Нямам личните финансови средства на този етап (едната стипендия до никъде няма да ми стигне). За родителите ми проблемът не може да се нарече хранително разстройство (предполагам, че за тях, като за мнозинството хора, опасно и страшно става само ако някой страда от анорексия, другите видове разстройства са по-невидими, направо несъществуващи). Майка ми е адски силна психически жена и не може да си представи аз да не съм. Нейният отговор е "спри да мислиш за това и готово". Но щракването с пръсти не помага магически, за съжаление.
По-лошото е, че мен самата ме е срам от това. Откровено казано се чувствам като личен провал в това отношение, сякаш не съм проявила достатъчно воля да се справя. А не знам с каква патерица да се избутам напред.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 4f44bc4a55 |
|
4. Има една книга от американския психолог Пол Макена, който помага на хората да се борят с различни зависимости - "Аз мога да те накарам да отслабнеш". Там е описан твоя проблем. Смятам, че книгата ще ти помогне. Има и диск към нея.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 15e47a4fac |
|
5. Преминавам през абсолютно същото. На 19 съм, имам хранително разстройство от около 14 годишна. При 1. 66 м теглото ми постоянно варира от 38 кг до 55 кг. Наистина е много трудно да се измъкнеш от порочния цикъл. И аз много пъти съм се опитвала да се храня здравословно без да броя калории, без да се обвинявам.. но не се получава. На 19 съм цялата в стрии и белези от постоянното сваляне и качване, което още повече ме кара да се мразя. Чувствам се дебела, объркана, отчаяна. Единственият съвет, който мога да ти дам от лични наблюдения е да споделиш с човек, с когото си наистина много близка и с негова помощ и с помощта на спспецист (в София има център за хранителни разстройства) да изградиш стабилна представа за себе си. Когато се справиш с емоциите, самоомразата и болката, ще се справиш и с преяждането / гладуването. Знам, че recovery-то е изключително трудно, лично аз не успях да се справя с менталната страна на проблема докато посещавах специалист, но ако имаш достатъчно воля и желание за промяна, ще успееш! Не се предавай!
|
...
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 95c3eeabfe |
|
6. И аз страдам от същото, ако желаеш може да се свържем по някакъв начин, на мен лично ми олеква като споделя с човек, преживяващ същото, чувствам се малко по-малко "ненормална".. ><
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 8832791c11 |
|
7. Здравей, смея да кажа, че съм минал донякъде през това и съм имал наблюдения над хора които макар и несъзнателно ( или поне не са го показали) са минали през това, макар и те да не си правят равносметка, колкото теб. Проблема ти е в резултат на лишенията, които си изпитвала по време на режимите които си спазвала. ( но за това после :) )
1. Проблема ти идва от там, че ти съжаляваш, че едва ли не си се "съсипала" без причинно в 11 клас, когато без реално да имаш проблем си се захванала с нещо, което реално ти е донесло наднормено тегло.
- решение: спри да се самообвиняваш всеки прави глупости на 17 години.
2. Успокой се за миг, отпусни съзнанието си и си дай нужното време. Няколко пъти вече си сваляла тези килограми и си изглеждала по начина по който искаш и знаеш, че това не е толкова трудно.
3. Постави си за цел да върнеш нормалните килограми, които те карат да се чувстваш добре, без гладуване, което излишно да натоварва не само психиката, но и тялото ти.
4. Ще ти дам примерен "режим" който едновременно ще те върне към едно по-нормално ежедневие и ще ти даде сили да върнеш контрола над живота си :)
Предполагам, че щом имаш опит със специалисти и си посещавала фитнес редовно имаш основни познания в тази област и знаеш как примерно изглежда един режим, изчислен по ръст и килограми. На практика там са изчислени калориите които са ти необходими за да подържаш, сваляш или качваш килограми. Реално 100-200 калории /- няма да окажат никакво влияние затова няма нужда да се вглъбяваш, вапроса е да спазваш елементарните правила с хранене, да ядеш необходимите въглехидрати сутрин, а през останалото време да си набавяш енергията от белтъчини. Няма да се впускам в обяснения по-скоро ще ти дам малко информация какво да прочетеш. ПРОЧЕТИ IIFYM - if it fits your macros Олекотен режим в който можеш да се храниш със това, което искаш, НО НЕ КОЛКОТО ИСКАШ ИЛИ КОГАТО ИСКАШ ( разбира се, все пак има си правила :) ) В youtube има много информация за това как хора са победили различни хранителни разтройства точно с този тип хранене, защото хем е разчупен, хем дава резултати, за разлика от режимите на специалистите, които дават временни резултати които в дългосрочен план натоварват психиката излишно и са невъзможни за спазване :). IIFYM максимално се доближава до интуитивното хранене и още в края на първата седмица ще се отърсиш от епизодите, които те преследват :)
КАТО ЗА ФИНАЛ ИСКАМ ДА КАЖА!
Почерпи сили от това ново начало, дай си време, не си поставяй крайни срокове! Знам че хората тук може би ще ме обвинят, че едва ли помагам като ти казвам едва ли не да спазваш "режим" на фона на натоварената ти напоследък психика, но първо това не е режим и второ те не са преживели, това. На мен IIFYM ми помогна да изглеждам добре, да се чувствам добре, надявам се помогне и на теб :) Не искам да звуча като някакъв фитнес гуру, и едва ли не да проповядвам хранителни режими, блъскане по залите и т. н. т.! НЕ СИ ПОСТАВЯЙ екстремни цели, като за начало свали до килограмите в които се чустваш добре, дай си почивка, после пак и така времето лекува!
УСПЕХ И НЕ ГУБИ НАДЕЖДА :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
