Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз бях 2 години на антидепресанти заради паническо разтройство което подтисквах 6 години. Да беше ми добре като бях на лекарства, но последните 3 месеца преди да ги спра усещах, че те нищо не правят не лекуват а поддържат една илюзия и когато ги спрях и разбрах проблема си и го осмислих тогава се оправих наистина... На всеки проблем има решение и отговор

7.   От автора:От доста време съм в депресия и почти винаги съм спортувал, последните 2 години може би така, не съм се захващал, защото наистина нямам мотивация за нищо.. Не мисля и, че йогата или дори четенето на книги за самопомощ или нещо от този сорт, ще ми помогне, а като казвате сам си помогни, аз ако можех сам въобще нямаше сега да ви пиша в този форум и да търся помощ.. Основният въпрос ми е за антидепресантите, и затова исках да чуя мнението на хора, които са минали през същото.. И моите родители са на мнение, че психиатрите са мошеници, че те зарибяват с хапчета и т. н. Но все пак има предполагам някаква причина да се изписват тези хапчета, досега и аз заради различни мнения не потърсих помощ и виждам до къде съм стигнал, как затъвам все повече. Честно да ви кажа дори да трябва до живот да ги пия, дори това щастие да е изкуствено, фалшиво, предпочитам го пред сегашното си състояние.

8.   Пак от автора:Добре казвате, че това е дрога. Еми и алкохола е вид дрога, и като го пиете усещате как ставате по-общителни, по-смели, става ви по-хубаво без повод, единствено поради химическото въздействие. Не може ли по същата причина, да не ти достига, дадено вещество, серотонин например и да се чувстваш без причина зле. И на мен ми казват нямаш грижи, пък все си намусен, тъжен защо, еми понякога наистина просто се чувствам така, както вие сте щастливи така аз се чувствам нещастен.

9.   Ще изкажа мнение, което е по различно - което противоречи на мнения от рода, че "трябва сам се справиш", че "хапчета не лекували, потискали проблема", че увреждали различни органи като четният дроб и така. Някои неща са истина, човек трябва сам да се справя и хапчетата са част от това. Да приемем, че антидепресанти и успокоителните не лекуват, а създават някаква зависимост. Преди да започна пия сероксат и ривотрил (сега клонарекс) бях много зле - много набързо развих панически атаки, постоянно безпокойство, депресия, но слава богу никога не съм имал мисли за самоубийство, дори и в най-критичните моменти. Усложнение се получи от алкохола, който започнах да пия и който се увеличаваше за няколко месеца, трябваше да го спирам и почнах антидепресантите и успокоителните. В онези моменти имах изпити за взимане, които не вярвам, че ще взема. Не ми беше до изпити, когато ме беше страх да изляза от нас без алкохол. И заместителя с лекарства добре, сега уча и магистратура, работя. Да приемем лекарствата като част от живота, както са хипертониите, диабетиците и други болести, които не са на психична основа, но изискват медикаментозно лечение. В този ред на мисли не отричам и психотерапията без никакви лекарства, но първо е скъпа, второ трябва да има условия да се приложи. Колкото за тровенето на организма еми храните, които приемаме не тровят ли по някакъв начин организма с разните химии? Ами цигарите, алкохола и нездравословният начин на живот? Тука да благодарим на хората изобретили тези лекарства, че има други болести, които все още търсят своя лек.

10.   Има един израз на немски, който се превежда горе долу като " опасно полузнаене" и пасва чудесно към някои коментари тук.
Преди години имах сериозна психическа криза, класическата депресия както си е описано по дебелите книги. За пишещите тук, които нямат идея какво е това и омаловажават депресията като страдание: това е нещо страшно, хора, не говорете за неща, които не познавате.
След като водях, че сам не мога да излезна от дупката, отидох на психиатър. Последва комплексно лечение с редовни разговори, дневна клиника ( половин ден стоиш там с група хора с подобни проблеми и има различни занимания ), и най-важното, със супермодерни медикаменти ( в случая Cipralex ). Беше ми обяснено, че психическите заболявания са като физическите, всекиму може да се случи и при правилно лечение се лекуват, поне повечето от тях.
След няколко месеца се оправих напълно, спрях и медикаментите и сега гледам на този период от живота си като на минала и приключила история, чувствам се чудесно и имам съвсем нормален живот. С една съществена разлика: сега знам, какво е да имаш някакво психическо страдание, преди това го омаловажавах и смятах, че такива само се преструват или са мекушави.
Моят съвет: обърни се към специалист, колкото повече отлагаш, само удължаваш мъките си.

11.   Знаете ли писна ми! Навсякъде(а и вкъщи) постоянно слушам замисли за самоубийства, постоянно ме подтискат с филми, книги и други всевъзможни простотии на самоубили се хора. Непрестанно е това. Кой с депресия, кой с раздвоение на личността кой с какво вече и аз не знам. Ще се побъркам, честно ви казвам! Опитвам се да държа на ниво положението, правя се на шут тука за да ги развеселя малко, но после се почват някакви ненормални състояния на реване, затварят се в себе си и после агресия. И това всичкото върху мен отива! Мисли за самоубийство... Ама добре бе хора, ще кажете че не ви разбирам, че аз нямам проблеми и т. н., но поне ще ми отговорите ли защо мислите за самоубийство, защо се самонаранявате и защо поне не се опитвате да гледате на нещата от полижителната страна или ако няма такава защо не се опитвате да ги изолирате за малко?? !? Защо? Моя живот не е перфектен-била съм използвана, бита, манипулирана, психически тормозена, обиждана и т. н минала съм през ужасни неща, баща ми почина, изхвърлиха ме на улицата, живея с извратеното гадже на майка ми, чувствам се празна и самотна много често, но не вземам ножчето да се режа или не започвам да разправям наляво и надясно как съм искала да се самоубивам и как точно бих искала да го направя. Не тормозя хората около себе си с тези мисли, защото знам че и те си имат проблеми, но очевидно има доста несъобразителни хора около мен. И аз пък нямам избор и ще трябва да търпя. Но се питам защо го правят? За внимание ли? За квооо? !? Аз как не рухвам психически при положение, че моето състояние е дори по-тежко от на някои други?

Иначе, Авторе аз също имах ОКР... И все още имам обсесиите, съответно и компулсиите, но са в пъти по-малко от преди. Никой не ми обърна внимание, освен обидите от сорта на "ти си ненормална, спри да се лигавиш, измисляш си... " друго внимание не получих и не посетих психолог. Справих се с проблема сама. Не знам и аз как-знаех че нещо не ми е наред в главата и исках да спре. Затова започнах да се противя на тези проклети обсесии и така нещата се поукротиха. Сега се хващам от време на време че ги правя компулсиите отново, но какво да се прави - помощ няма да получа, ще се справя и с това сама. Авторе ти поне можеш да отидеш на психиатър-не зависиш от никого, пълнолетен си (за което ти завиждам)! Отиди и разкажи проблема си, надявам се да ти помогнат! :)

Успех.

12.   Аз съм номер 2. Ще отговоря на коментар n n11. Аз съм получила доста травми. Кракът ми добре не функционира. Искам да стане всичко от начало. И не искам да живея. Имам си цели и т. н. Но не се оплаквам. Все пак за разлика от хората който само само си мечтаят за някой неща аз съм ги постигнала. Дори и психиатърат може да не ми е повярвал но аз съм виждала паранормални неща във живота си. И не се хваля просто понякога се задълбават спомените. Защо да ходя вече при него. Дори не е подходящия човек на който да разказвам нито това нито което и да било.

13.   Не се трови с отвратителните антидепресанти. Намери си ДОБЪР!!! психотерапевт и ти гарантирам, че ще се оправиш.
Аз минах през Ада, паник атаки, депресия, дереализация, но вече се чувствам перфектно, когато пиех антидепресантите бях като парцал.

14.   От автора:Благодаря, за отговорите. До No11 наистина понякога натоварваме другите с нашето състояние, но това е как да го кажа, просто ти олеква за момент, а и не мисли, че не съжаляваме за това, дори и това е негативен фактор за нас, получава се чувство за вина, срам и колелото се завърта. И самонараняването между другото е вид изкарване на енергията, която се е натрупала, аз от много време не съм го правил, като много малък падах на земята ритах, издирях си лицето и т. н. Не знам как да го обясня, но има една да го кажа верига(поне при мен). Ето като знам какви неща съм правил като малък, че съм се тръшкал, че съм пипал предмети по определен брой и т. н. и от това пък по-късно се получава комплекс, от този пък комплекс следователно пада самочувствието, като ти пада самочувствието, ти следователно се чувстваш по-нисш от останалите и почваш да правиш отстъпки в общуването.. При мен така стана, събрах се с неподходяща компания, която усети, че съм по-свит и започнаха да ме манипулират, да се подиграват, и сега се появява смачканото его и аз не им отвръщах. Просто те са хора, които знаят къде да ударят, а и аз не мога да се преструвам, че не ми пука и така се затворих постепенно.. През годините в които всички започнаха да отиват по кафета, да канят момичета да излязат и т. н., аз си седях вкъщи, дори едно момиче от моя клас в гимназията ме покани на кафе, и аз и отговорих-Благодаря, не пия кафе. Просто започнах да бягам от хората, защото ако допусна близост ме е страх, че ще разберат какъв съм и ще последва отхвърляне.. И сега, защото съм и от малък град, ме е страх да изляза дори навън, страх ме е да не срещна някой познат, да ме пита какво става и т. н., защото нищо не правя по цял ден.. Преди няколко месеца ме се случи, срещнах едни момчета които живеят близо до нас и ме спряха на улицата и аз естествено не мога така да ги подмина и се заговорихме и те почнаха. -Къде се губиш, какво правиш.. и аз не знам какво да излъжа и им казах нищо, и те-Как така нищо и аз-Ми не знам и аз, така кво има толкова да се прави(което често ми се случва напоследък, като кажа нещо чак тогава се усещам колко е глупаво) и те усетиха накъде отива работата, и за нарочно задълбочиха-Е какво по цял ден у вас си седиш-и аз-НЕ-Е какво правиш? (и почнаха да се подхилкват) и аз-Ми оде да знам-Е как не знаеш, по цял ден на чик. и(и пак започнаха да се хилят)и аз не им отвърнах, защото няма просто с какво да се защитя, имам толкова много пробойни, и това между другото ми се случва много често, просто като си знам, че нещо е вярно си мълча, и си търпя подигравките. И така стана, че хората си правят гаргара с мен, тяхната си негативна енергия я прехвърлят върху мен. Не знам може би съм си такава порода, не вярвам, че ще се променя, както се пееше в една песен-''Аз роден съм победител, ти роден си победен''. За жалост аз съм от вторите. Мога много да разказвам, но не мисля, че има смисъл. Затова и питах за антидепресантите, защото не вярвам, че мога да се справя, ако можех въобще нямаше да стигна дотук. И да допълня, че не вярвам, че хапчетата ще решат проблемите ми, но съм отчаян и ме е страх вече да не полудея напълно, да не си посегна(да имам и такива мисли напоследък). Не знам наистина не вярвам, че нещо хубаво ме очаква за съжаление..

15.   От автора:Гледам, че повечето от коментиращите ми препоръчвате да не взимам антидепресанти, но защо? В смисъл имат много странични ефекти, казвате и че не решават проблема, но въпроса ми е вредят ли, става ли положението по-зле ако ги спреш, и какво толкова лошо има да се вземат временно. Аз от много години съм в това състояние и не мисля, че някой с приказки, макари и професионалист, може да ми помогне. Да не говорим и, че материално не съм напред и не мога да плащам за сеанси при психолог. И при мен освен страховете, се появиха и други проблеми, трудно помня, понякога като чета се връщам цяла страница назад, защото изведнъж забравям как съм стигнал до определеното място. Понякога когато обяснявам, нещо по-дълго, усещам как мисълта ми се разтяга, как се изнервям и гледам по-бързо да се изкажа. И не мисля, че някой психолог би ми помогнал. Към No13.. Ако следиш темата, те моля, да ми обясниш, като си отивал/а на психолог с какво точно ти е помогнал, как те е мотивирал, защото аз наистина не вярвам, че някой може да ми помогне, по-скоро да ме мотивира, защото знам, че най-вече от мен зависи да се оправя, но след толкова години се отчаях, въобще не вярвам в собствените си възможности..

16.   Не съм номер 13, но ще ти кажа, че добрия психолог може да ти помогне. Около мен всички все казват "ама то, по-добре да говоря с приятелите си, какво ще ми помогне някакъв... " Да, разговорите с приятели са лечебни! но работата на психолога е да ви слуша внимателно, за да успее да ви помогне да разберете себе си! Не случайно за това се учи и има томове изписани по темата, но трябва да си наясно, че посещението при психолог трябва да е продължително, за да има резултат. Що се отнася до антидепресантите-изборът е твой личен и каквото и да решиш трябва да стимулираш психиката ти да ти помогне! Трябва да си наясно, че ще имаш странични ефекти от тях, най-често изчезват до 10 дни, а те са замаяност, гадене, сърцебиене и т. н и са част от процеса. Антидепресантите не са като хапче за глава, което пиеш и действа за 20 минути, те изискват продължителен прием. Каквото и да решиш се придържай към него, ако започнеш прием-НЕ ПРАВИ ГЛУПОСТИ-БЕЗ АЛКОХОЛ!!! БЕЗ РЯЗКО СПИРАНЕ! НЕ ЧЕТИ ЛИСТОВКИТЕ, защото страничните ефекти можеш да ги почувстваш от внушение.