Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

1.   Правилно даваш на сина си 1лв, щом закуските са 70 ст. Не се притеснявай просто говори с детето че при другите правилата са различни при вас са такива и обясни защо.
За самочувствието не си права, не парите правят самочувствие, а разговорите с родителите, психиката на детето.
Родителите със скъпите смартфони просто плащат по този начин за липсата на родител до детето, личен пример познато дете ми каза че е съжалило негов съученик, той бил много богат второкласник с по 20лв джобни на ден, но когато направил беля и учителя го задържал заставил го да се обади на родителите си, се оказало че няма кой да отговори на телефонните обаждания на детето.
Всеки отделен родител има правото и властта да си възпитава детето по какъвто реши начин, ти гледай да говориш повече с твоето. Дали средата която създават някой родители е отровна? Мисля че е отровна но само за техните деца, а от теб зависи дали за твоето тя ще е отровна или въобще няма да му действа.

2.   левче на ден му стига в трети клас. хората никога няма да са с равни възможности. използвайте да му обясните защо е глупаво да си харчиш парите по този начин.

3.   Повечето родители нямат пари ако работят за 300-500 лв парите не стигат. Когато бях малка майка ми даваше два лева на ден, а аз ги давах за цигари, от тази гледна точка тя ми даваше два лева, защото не си купувах ядене, а цигари. Сега когато аз съм родител и имам малко дете се чудя от къде ще намирам по 3-5 лв на ден които естествено в този скъп свят няма да му стигат сигурно и за 1 парче пица. Живота стана сложен много сложен 0001

4.   Когато учех имах една съученичка на която не и даваха пари, сутрин хапваше в тях и определено мисля, че е хубаво да разполага с някои лев. Мисля, че не трябва прекалено много да им се дават-1-2 лева на ден, все пак си купуват разни снаксове и вафли..

5.   Пише момиче на 12 на мен ми дават 3, 50 мямам закуски и даже понякога не мис стигат нещата които си копувам са студен чай 1. 60 и пица 1. 50 и може би едни солетки и това е. според мен един лев е недостатъчен, но вие си преценяте.

6.   Ако имаш възможности давай на сина си 2 лв., но нека той с тези пари да знае, че ще си купува и неща като химикалки, тетрадки, дори някакви други неща извън училище - просто да се научи да пести пари за своите желания.
При положение, че има безплатна закуска 1 лв. е ОК иначе. Купи 1 стек минерална вода от малките бутилки и му давай всеки ден за училище - сокове просто здравословни няма и трябва да пие вода. Няма оцветени, няма „натурални“ -детето ти трябва да се научи да пие вода. Давай му и 1 хубава ябълка ако иска - но да не мижава с разни недостатаци, защото не може да ги изреже. Купи хубави, представителни ябълки по негов вкус - зелени дори, каквото му харесва.
Аз съм завършила училище 2003 г. и ми даваха нашите 1 лв. за училище. Проблемът беше, че по мое време нямаше нито безплатни закуски, нито стол на приемлива цена, а бях в елитна гимназия със занятия до 16 ч. всеки ден. Буквално гладувах. Взимах си храна от вкъщи под формата на сандвич понякога, но в интерес на истината в домашния хладилник нямаше дори продукти и за това винаги, а и хляб сутрин. С две думи - гладувах зверски с това левче, бях и много слаба, припадах. Днес цените са по-високи от тогава. Не знам до колко е достатачна безплатната закуска и до кога детето ти е в училище и тук ти трябва да решиш съвсем рационално.

Ти другите деца не гледай завистливо - всеки родител си има глава на раменете. Гъз знае 2 и 200 като вярвай ми - излишното лишение е точно толкова вредно като глезенето. Истината е някъде по средата, но ако не даваш джобни на детето си как то да се научи да борави с пари?
Като човек, който е израстнал в лишения, съм се борила цял живот за да осигуря по-добър живот на децата си и никога няма да позволя те да израстнат с лишенията, в които аз израстнах, което значи ДА - ще имат от малки смартфони от ниската категория в началото, за да се научат да боравят с новите технолигии и да са част от съвременния начин на общуване. Има смартфони вече за 100-120 лв. И да - ще им осигурявам сигурен транспорт до дома ако ще това да е с такси - какъв ти е проблемът на теб кой как си вози децата? Някои хора нямат време и ползват услугите на таксита - това не е глезория - щом родителите са преценили, че ще дадат 20 лв. за да обядва детето им в семейна среда, ти нямаш право да ги съдиш. Това са някакви си 400 лв. месечно, а ако яде някъде навън топла храна детето ще са 200 лв. - за 200 лв. в повече детето ще бъде на сигурно в семейна среда. Ако ги имаше и ти тези пари, и ти щеше да ги дадеш в интерес на истината. Просто те е яд на по-добрият начин на живот на хората, но да ядеш на обяд с баба и дядо не е глезория, а нещо хубаво. Аз лично намирам идеята с таксито за доста добра поне за хората с баби и дядовци наблизо.

Самочувствието иначе не зависи от джобните на тази възраст. Аз съм израстнала бедно, съпругът ми е израстнал бедно, но не ни липсва самочувствие. Напротив! Научаваш се да си екстровертиран, да печелиш приятелства с добри идеи, помощ, хората да разчитат на теб, а не да печелиш фалшиви приятели с парите си. Най-важно за самочувствието е човек да има успех в живота - тоест ако детето ти е добре в училище, защо да има ниско самочувствие?

Не прави само грешката да проектираш своите комплекси върху детето си! Ти като се чувстваш смачкана заради невъзможността си да осигуриш желан от теб стандарт, това не значи, че детето ти трябва да има същите комплекси, освен ако ти не му ги вмениш да засееш злоба и завист към по-богатите. Комплексите и завистта няма да му помогнат в живота. По-добре му кажи сам да си поставя цели за по-добър живот един ден, а това значи учене и добър успех, а ти си направила и правиш всичко от себе си и бъди горда с това, което си постигнала, вместо да се тровиш с глупости. Винаги ще има по-богати и така нататък хора от нас. Ти и 50 лв. да дадеш на детето си, пак ще има дете със 100 лв. някъде. Е и? Това не е важно на тази възраст!

7.   Пише момиче на 16 години, дават ми по 2 лв на ден, като за мен това е пре-достатъчно. Сутрин закусвам в къщи някоя зърнена закуска, голямото можедучасие си купувам закуска а ако имам 7часа си взимам и вафла, излиза около 1, 50, плюс това си купувам с тези пари и лакове, козметика и др... , за да излезна с приятели навън пак ми дават 2-3лв. и ми стигат. Винаги са ми давали малко пари в училище в първи клас ми даваха по 20 ст. плюс безплатна закуска, във втори-30ст, в трети -40ст, четвърти -50ст, в пети до осми когато не даваха закуски по 1 лв. и сега до 12 ти по 2 лв.. Както казах стигат ми тези пари, но и съучениците ми имат по толкова, даже повечето си носят храна от вкъщи, както казаха по-горе, най-добре ти му купувай сок или му прави айрян, пресипваш в шише и готово.

8.   До номер 5.
Извинявай, дете, но да харчиш ежедневно по 1.60 за студен чай си е безумие. Даваш немалко пари за боклук. За 1.60 ще си купиш плодове и за междучасието, и вечер за вкъщи.

9.   Вярно е, че в България хората не са кой ьнае колко богати, че да дават спокойно пари на децата си. Аз съм 10 клас и ще ти го кажа от гледната ми точка на човек, издържан само от един родител. С левче ксто цяло можеше да се ходи, когато АЗ бях 1-3 клас. Отивахме с 50ст или левче и така изкарвахме деня. Сега един шоколад струва два лева в моето училище, а закуската - 1, 20. Ако искаш не някоя луксозна закуска, а баничка и вода например(най-простото) струва 1, 90. Няма да обяснявам като десетокласничка колко много време прекарвам и колко храна изисква тийнейджърското ми развитие. Ще ти кажа само, че ако не изпращаш детето си с храна от вкъщи(банан, ябълка, сандвич, салата, кис. мляко с мюсли, плодова салата и тн - такива поне си нося аз) то няма да си купи нищо с 1 лев. А ако смяташ, че днешните закуски не са junk food много се лъжеш. От закуските капе олио. Хартиите, които ги дават са мазни от олиото и са много вредни. Затова си нося плодове и сандвич с домашен хляб. Определено не е каквото беше и левче няма да стигне. Не говорим за кой е бефен и кой богат, а за това, че вече не стигат дори два лева.

10.   На мен не ми дават... Аз крада от тях!!

11.   Много мило ми стана в частта, в която пише, че има едно резервно левче, да услужи на друго детенце, ако има нужда. Малко хора биха направили това. Авторке, за мен ти си страхотен родител и много добре възпитаваш детенцето си!

12.   Ами научи детето, че самочувствие не се гради с пари.
Нали не мислиш, че всички трябва да даваме по левче на децата, за да не се чувства зле твоето?
Ядяли шоколад, пиели сокче, много важно. След 5 години като пропуши и пропие ще се радваш ако с парите си купи шоколад.

13.   Живеем в Германия давам на сестра ми която е на 12 и е 7 клас по 10 евро на седмица това са 2 евро на ден а те взимат по 1 евро на ден и си събират

14.   Ако имате възможност му давайте поне по 2-3 лв. То може да му стигат и 50ст, но да си ги изпуква с кеф, защото много ясно, че ще се комплексира и дори е нормално нещо. Едното дете като яде тостер, сладолед, вафла, снакс... много ясно, че и вашето ще иска. Това са нормални човешки нужди. При жените пък това е в поголовни размери... разбира се, че едната ако има ботуши за 500лв. а другата за 30, тая с башуците за 30 и тя ще иска за 500. Това са нормални неща. Въпроса е да не са до крайност.

Аз съм на 23г и бях 3-4 клас през далечната вече 2003-2004г. На мен тогава ми даваха левче, което и на мен не ми стигаше. Взимах си тостер от 50ст със сокче от 10ст с вафла от 40 и пак ми се искаше още нещо. Това са нормални неща. Тогава също така тостера с кебапче беше 80ст. В момента е 3лв. Правя някаква съпоставка. Цените са скочили с 300 процента и отгоре, а вие му давате само левче. Недейте така. Това е дете и е нормално да му се яде още нещо.

Ако нямате възможност ви разбирам напълно, но ако имате финансовата възможност му давайте за самочувствие, като го оставете сам да избира. Тези ограничения от малък не са хубави. Дайте му повече, пък той да си преценя, дори и да ги харчи. Няма да е лошо. Преди години пък нямаше никакъв контрол в ученическите столове. Примерно пред 10 и повече години. В момента сме в ЕС, едно друго, трето, пето. Малко или много има контрол и нещата са коренно различни от тогава. Те тогава какви отрови бяха. Е, и никой не умря. Е за жалост доста вече не са сред нас, но си отидоха от друго. Не от гадната храна. Организма има нужда и от малко вредно. Ако ме разбирате какво искам да ви кажа.

15.   120 евро.

16.   Никакви левчета. Когато беше трети клас работех за 400 лева, но бяхме с нея сами, и двамата ми родители тежко болни с по една пенсия и нищо друго и с по една шепа скъпи лекарства всеки ден, та правех от къщи сандвич. Никога не е искала повече или да каже, че на децата им дават повече. В класа им половината бяха
богаташки дечица, на много богати родители, а останалите - такива като нас. Едните с другите не се смесваха, но моята дъщеря общуваше и с бедните деца, и с богатите. Помня веднъж едно момиченце отишло с нови маратоки и някой казал: "Я, ти си с нови маратонки, истински ли са?" Дъщеря ми се обадила: "Не, фалшиви са и. Мислиш ли като говориш, бе еди коя си." И другото момиче започнало да се извинява: извинявайте, аз не исках да я обидя."

Та...тези от нашата "категория" нямахме пари за закуски, за учебници - един учебник от 2 части струваше 80 лева, преди години... които и аз и други нямахме.
Снимахме на ксерокс, но и за ксерокса пари нямаше.
Родителите на децата с повече пари събираха пари и се купуваха учебници, за екскурзия също те даваха пари на който няма. Не мога да кажа нищо лошо - хора добри, интелигентни, децата им никой никога не е казал обида или подигравка на моето дете.

Помня, класната им веднъж ме покани на кафе, мислех си, пак ще просят пари за вратата и прозореца...но не. Седнахме да пием кафе и тя смутено ми каза: "Забелязах, че Л. няма учебник..."
Аз още по-смутено и отговорих: Да...
И тя вика: решили сме от родителския комитет да съберем пари за учебника, исках да ви питам дали сте съгласна..." Аз не знам какво стана, но заплаках и тя заплака и... седим, пием кафето и си бършем носовете, а аз исках да я прегърна, но така се бях вдървила, че не можех да помръдна, а тя ми вика: "Не се притеснявайте за нищо, ние ще помагаме с каквото можем."

17.   Ами всеки има право да дава по колкото си иска на децата си. Харесва Ви не Ви харесва това е!!!

Подкрям категорично първата половина на коментар номер12 "Ами научи детето, че самочувствие не се гради с пари.
Нали не мислиш, че всички трябва да даваме по левче на децата, за да не се чувства зле твоето? "
Но не знам как ще го постигнете това, при условие, че самата Вие сте комплексарка явно.

Аз по - скоро се дразня на хората, които правят бизнес от джобните на деца, без да имат и капчица срам какви вредни неща им продават!!!

Определено трябва да го насърчите някак да не се тъпчи с джънк фуудс, цели шоколади. Даже и пиците трябва да понамали.

А това за момичето, което хванала такси да отиде при баба си и дядо си - ами защо не, нищо лошо не е направило детето нито на себе си, нито на някой друг.

18.   в 3 клас 1 лв на ден са му напълно достатъчни, при положение, че има осигурена закуска. левчето е за допълнителна закуска, щом не му стига.
на моя син винаги давах някаква закуска от къщи, защото той не харесваше тези, които им даваха, а и до ден днешен носи шише с минерална вода, за да не пие гадни сокчета. сега му давам (5 клас е) по 4-5 лв, които той носи със себе си за каквото му се наложи - допълнителна закуска, моливи, химикали и каквото се наложи. обикновено му стигат за седмица, че и повече, но той е злояд, така че за ядене рядко купува нещо допълнително.
за другите деца: обясни му, че винаги някой ще има нещо повече от него, но тези шоколади и томболи са вредни и излишни, а за таксито до бабата изобщо няма да коментирам. разяснила съм подробно, че томболите са измама, поне в повечето случаи, а да се тъпче с цели шоколади е излишно и не е полезно.
не можеш да промениш другите, но можеш да научиш своето дете на правилно отношение към парите. напълно си права, презадоволяването е толкова вредно, колкото и липсата на пари.
Ж44

19.   Пари нашите никога са нямали.
Понякога в къщи нямаше какво да се яде.
Не че не работиха, просто сякаш не можеха да си правят сметка. В началото на месеца се купуваше скъпа храна или когато щяха да идват гости.
Понякога ми даваха по някой лев, но като не знаех кога пак ще получа и ги харчех, само за това което няма как без него, или ги събирах за нещо което искам - например телевизионна игра.
В Гимназията вече 80% от хората имаха телефони, един обикновен телефон струваше поне 100 лв.
Така стигаме до там, че исках телефон - а средства няма. Трябва да се вземат от някъде - но нашите все по - малко ми даваха. Тогава аз реших да се стегна и да изкарам добър (4) успех, за да взема социална стипендия. Тя бе по 20 лв. на месец. И представете си волята и ината стигащ до глупост да събирам 5 месеца, нямаше как съвсем да не харча - тъй че отидоха 6 месеца. За да ги спестя. Но го направих. Но тогава аз придобих урок, че ако искам да имам нещо, ще трябва да се боря за него. Ако аз получавах по 20 лв. на ден. Тогава трябва ли да говорим за някакви усилия, щеше ли да ми пука за успеха. Но нуждата поражда действия.
Но е гадно да стоиш в стаята и да не обядваш, за да може да събереш за нещо. Така че ако имате възможност поне по 1 - 2 лева давайте на децата си, инак ги лишавате от социални контакти.
Поради липса на пари, аз също се лиших от много социални контакти, не можех да изляза, странях от тях. Имах приятели, но един - два.
Дойде университета - пак нямах пари, но вече се бях научил да спестявам. Парите стигаха, но ако се ограничавахме (аз и брат ми).
И тогава имах много свободно време. Затова аз седях и четях - за да разбия скуката. Първа и Втора година съм прочел над 20 книги, някой по два пъти, и минаваха часове в обмисляне на нещата. Породиха се дълбоките разсъждения.
Пак поради липса на пари, започнах първата си работа. Която бе тежка, но имах стимул да се боря с нея.
Днес аз имам добра заплата - до 1г. ще започна собствен бизнес. Вече имам известен капитал зад себе си. Но вече аз съм се научил, да обмислям - колко и за какво да харча.

Вероятно ако всеки ден получавах примерно 5 - 10 лв. нямаше да има нужда да се тревожа за пари, нямаше да се породи нужда, да измисля как да ги изкарам, как да ги спестя.
Определено не съжалявам, че нямах. Така израснах.

Парите са важни - безспорно. Само че многото пари когато са на готово. Водят до липса на стимул. Защо да се трудя сам, когато някой друг ще ми даде? И на какво учите децата си. Някой ще ви издържа. То ако е момиче, ще е по - лесно. Но ако е момче - що за мъж е като не може поне храна да осигури на семейството си.
Така че когато се дават пари, те трябва да са достатъчни, за да стигнат за нещо, което вие смятате за полезно. Ето даваш 1 лев, а пицата е 70 стотинки, значи 30 стотинки ще останат. По - късно увеличи парите след 5 клас (ако можеш) защото може 1 закуска да не е достатъчна. Но 2 лв. за училище са достатъчни. 2 закуски и нещо, по свой избор.
В Гимназията - искаш и да излиза вечер - значи още 5 лв. Бира с картофки.
То е момче, а иска приятелка - 10 лв.
Ама иска да я заведе някъде - ще спести.

Когато се дават пари - те трябва да се знаят за какво се дават. И не 1 - 2 - 5 - 10 - 20 лв. А въпросът е защо точно толкова.
Да кажем 20лв. за третокласник - защо? Какво очакваме да си купи с тях. Сега това дете е решило да отиде при баба си. А другият път може да реши да отиде на екскурзия само в другият град.
И неговият смисъл да спести какъв е - след като и утре пак ще има 20лв. Не се ли разглезва това дете? Не му ли създаваме грешна илюзия, за живота? Защото, живота е тежък с него трябва да се борим, за да сме добре и ние и близките. Освен ако не очакваме да оставим на детето голямо наследство, което ще го обезпечи до живот.
Но давайки голяма сума на децата си - повече от необходимото, то ние ги ощетяваме, правейки ги с невъзможност да се справи само.
Отнемаме им стимула за борба, така необходим за живота.

Децата трябва да се научат да спестяват от малки, дори и с изкуствен стимул за това. Колкото по - ранно толкова по - добре.
Само че не да се лишават - а да има баланс. Защото спестяването, заради спорта е безсмислено.
Както и при харченето, така и при спестяването - трябва да се знае, защо точно толкова.
Един добър начин, да се научи детето да спестява е да му се дадат примерно 2 лв. днес, а утре нищо. Като му се каже - за днес и за утре.
Така то ще разбере, че може и да изхарчи двата лева днес. Но тогава за утре няма да има.

В действителният живот как е?
Получаваме заплата и аванс (може би). Това значи че разполагаме с определени пари или за месец или за две седмици. Можем да ги изхарчим за ден, но после няма да имаме до следващото плащане.
Искаме да си купим това и това и ни се налага да използваме част от средствата си. Значи ще трябва да спестим за това което желаем.
Налага се да отидем на работа, да направим нещо да ги изкараме. На детето също трябва да бъде поставен стимул. Например да изискаме добри оценки, за да си заслужи парите.
Още от 1 - ви клас децата трябва да имат модел на истинският живот. За да се научат как да се справят. И този създаден модел, трябва да отговаря на действителният му живот след време.

20.   Зависи от възпитанието според мен. В училище и аз получавах един лев на неговата възраст, но според мен е много малко това. Вярно, е че на тази възраст децата предпочитата сладки и хамбургери, но аз забелязах, че в гимназията децата които имаха повече пари не ядат хамбургери и пици, а примерно си купуват плодове, овесени бисквити, сушени плодове и ядки или плодово кисело мляко включително и момчетата... За мен е важно да се обясни на детето кои храни са не само вкусни, но и полезни като милинките и баничките не влизат в тази категория. По прости сметки два банана, пакетче кашу и студен чай струват повече от пица с кола. Така, че не е проблема в това кой колко пари има, а за какво ги харчи. Може да опиташ да му даваш повече, но с уговорката, че ще ги дава за храна и напитки, а не за играчки и ако започне да си купува въпросните играчки отново да върнеш старото положение. Или да му кажеш, че ако си спестява неизхарчените пари вместо да ги дава за дреболии ще може да си купи нещо по-голямо в края на месеца и така ще има една хубава количка или каквото там харесва, а не няколко обикновени. Но, не го лишавайте от храна, за децата е важно да са равнопоставени и да не натрупват комплекси за липса на пари и ограничения... това с едното левче наистина е прекрасно. Знам, че си добър родител и ще го възпиташ добре.

21.   С риск да повторя някого , ще ти дам такъв съвет-давай му в понеделник пари за цялата седмица, така то ще се научи да си ги разпределя и спестява. Не зная дали не е още малко обаче за такава възпитателна мярка. Аз така правех навремето с моето дете , и след като започна да черпи , не съм го оставяла гладен , естествено , но говорех много за отговорността към финансите. Сега вече е голям и няма никакви проблеми с разпределението на заплатата , със спестяването , с приоритетите си и т.н.Дори на тема финанси и мен да учи вече )))

22.   Когато бях в 12-ти клас 2010 с/у 2011 майка ми ми даваше по 2 лв джобни на ден и ми бяха напълно достатъчни да си взема един сандвич и едно капучино, в голямото междучасие. Докато се редях на лавката пред мен виждах фъстъци, които ми стигаха до лакътя и вадеха десетолевки или двадесетолевки. Толкова много пари е безсмислено да се дават на малко дете. По 1. 50 лв, 2 е напълно достатъчно.

23.   Авторке здравей, не те познавам, но като човек израснал в много лишения ще те посъветвам да не лишаваш сина си от джобни. Давай му ако имаш възможност по два лева, така ще му стига за допълнителна закуска, или понякога за шоколад, а понякога дори и за играчка. За теб може и да не е важно и глупост, но за децата това е целия свят. Не го лишвай от възможността да се поглези понякога.

Аз израснах в лишения понякога с малко джобни, понякога без, ходих на училище с левче с което трябваше да си избера, дали да седна на кафе със съучените си, или да си купя закуска, избирах кафето. Това от своя страна ме направи свръх амбициозна, мечтаех си да избягам от беднотията и успях. Сега имам доста пари, но се преврънах в ходеща елка, смятам всяка похарчена стотинка буквално и кое вложение ще ми се върне в какъв срок. Нямам приятели, имам бизнес контакти. Богатството също изисква усилия да бъде запазено и умножено. Не превръщай сина си в нещастен човек!

24.   Благодаря на 16 за трогателната история. н 6 съм.
Подобно беше положението и в моя клас в Гимназията и действително както го описа по-богатите купуваха всичко за най-бедните, включително учебници, екскурзии и балът дори платиха на тези хора.
Моят проблем беше обаче, че от една страна бях отличничка, от друга - и двамата ми родители работеха, но пак бяхме бедни - баща ми беше алкохолик, майка ми с мижава заплата, но никой навън не можеше да предположи колко сме бедни в действителност. Учебници си купувах втора употреба или направо стари или отхвърлени вече по съответния предмет с парите от стипендията за отличен успех. От тази стипендия и чрез гладуване (1 лв. джобни, до 16 ч. в училище без да има какво да си взема от вкъщи) си спестявах и за неща като дамски превръзки, бельо и дори паста за зъби и омекотител за пране, защото това бяха луксове, за които моите родители нямаха пари, но за алкохолът на баща ми винаги се намираха.
Ако не беше храната от бабите от село, зимнината и след училище не знам какво щеше да се яде в интерес на истината, но факт - майка нямаше пари да отиде и да напазари и често и без 1 лв. отивах на училище, защото датата беше 20ти, а майка ми беше останала с 2-5 лв. за храна до края на месеца!
И затова, номер 16, твоята история ме накара да се чувствам тъжна, защото осъзнах, че и днес явно има родители, които създават деца, които не могат да гледат и изхранват.
Поне мен природата ме дари с акъл и с много хъс, за да постигна своите мечти, но едно ми беше ясно от самото начало - никакви деца докато нямам достатачно пари и условия да ги гледам! Точка - ще стоя без деца ако съм бедна, но си обещах да не създавам Гавроши.
Днес съм на 32 години почти и все още нямам деца. Постигнах всичко материално, за което човек може да мечтае (къщи, коли, фирми, спестявания, дори капиталови вложения, бижута, диаманти от Антверпен дори). От 10 г. съм в сериозна връзка, отскоро и официално брачни.
Вече планираме деца и да - тези деца ще имат хубави дрехи, обувки, учебници, речници, уреди, необходими за учебния процес и за едно комфортно съществуване. Ще имат джобни, достатачни за хубава закуска и обяд в стола, ще бъдат карани и вземани от училище до 4. клас, ще посещават частни уроци ако имат нужда, ще ходят на плуване, ще могат да карат ски, сноуборд, ще пътуват и ще имат достъп до добри лекари и училища, а после университети.
Такъв е животът.
Ние можем да живеем и без деца, но не е морално да създаваме деца, които не можем да изхраним и отгледаме достойно.
И не става дума тук за луксове и екстри, а за сигурност, за подходящо облекло според сезона, за учебни пособия и така нататък.
Затова който все още няма деца нека се замисли много добре дали да има и кога да ги има. Не е срамно да нямаш деца. Срамно е да си създал такива без да можеш да ги гледаш и храниш. И не говоря тук за хората, които в последствие са фалирали, обедняли и така нататък, а говоря тук особено за жените, които си мислят, че като родят деца ще са специални и уважавани в обществото или раждат заради религиозни причини, да задържат мъж, за да са млади или заради нагона си.
Не визирам тук лично Авторката, а говоря по принцип.

П.С. И аз съм като номер 23 и успях като „ходеща елка“ и с по 16 часа работа на ден да се измъкна от калта. Мислиш ли, Авторке, че няма да дам 2-5 лв. на детето си за закуска? Какво са 5 лв. в наши дни - един айрян е левче, едно кафе е 50 ст. минимум, едно ядене в стол ти е 2-3 лв.!
Имах навремето съученици с 20 лв. джобни на ден. Имахме среща на курса след 10 г. и не видях да ги е повредило това - и двамата са поели бизнесите на баща си и са си същите - нито са развалени, нито нищо. Бедността поврежда, увълчва, контеминира те със завист, злост и непрекъсната жлъч към по-имащите от теб.

25.   Авторке, не си ли от онзи тип родители, които казват "Ааа, то дете и без много пари се гледа, то иска само обич и внимание"? Ето ти сега - ревеш, че някой има повече. Защо гледаш в чуждата паничка? Ще отгледаш дете лишавано и огнетено, което се чувства нещастно. Не можеш да му обясниш, че тези пари не му трябват, то е дете, а онези хора, които имат повече пари и дават на децата си не го правят за да парадират, а искат нищо да не им липсва, не им пука за такива като теб.
Не ме разбирай погрешно, аз нямам дете точно заради това - че не мога да му осигуря живота, който бих искала то да има. И точно за да не го гледам нещастно съм предпочела да не го имам за момента.

26.   Лично на мен, като дете ( момиче на 14 години ) моите родители ми дават по 2 лв на ден и са ми напълно достатъчни. В рамките на тези 2 лева си купувам или някоя закуска или хамбургер и по някога си позволявам да си купя чипс или нещо от този род. А на училище си нося и по някой плод. На много от съучениците ми им дават по 20 лева джобни за учебната седмица, което прави по 4 лв на ден. За мен това е абсурдно, защото наистина ги пръскат за простотии.

27.   Колкото и пари да давате на децата, научете ги да НЕ поглеждат към безалкохолните.
Например по-горе едно дете пише, че ежедневно си купува студен чай - на пазара НЯМА нито един студен чай, който да не съдържа аспартам. Това е много опасно, особено ЕЖЕДНЕВНА употреба води до необратимо увреждане на здравето. Всички най-гадни болести, да не изброявам....

28.   24, никоя от двете крайности не е хубава! Ти нямаше да си това, което си, ако не беше живяла при условията, при които си живяла.

Така че съветът ми е - не прави от децата си супер-разглезени богаташчета! Дръж ги изкъсо и в лек недоимък, за да се научат да ценят ѝмането и да работят за него.
Не ти ли прави впечатление, че дори и тук - в този форум, най-грамотно пишат хората, които като малки или като родители не са имали 2 лева да се усмихнат? Защото СА СЕ СТАРАЛИ!
От друга страна - циганите като нямат пари и деца ли нямат?
Хубави са решенията, които си взела, добре си решила да не създаваш гаврошовци, но са хубави... за теб. А дали са правилни по принцип?
Погледни презадоволените деца на какво приличат? Неграмотни шопари и лентяи, наркоманчета, но с "маркови" дрешки. Забили поглед в телефоните и таблетите, неумеещи да общуват. 90% с психически отклонения и неправилно развитие.

Малко си попредо̀брила ситуацията относно възгледите си за живота. Гледай да не предо̀бриш и децата си...

29.   До 28 от 24
Виж, аз не казвам, че съм права, а си споделям моето мнение. Кой е прав и кой е крив е относително - зависи много и от характера на детето, от ситуация и така нататък. Специално в моя клас не видях след 10 г. след Бала да са повредени хората, израстнали заможно. Напротив - най-бедните 5 деца някъде бяха първите, които се задомиха и създадоха също толкова бедни деца. И говоря за хора, които бяха по-бедни от мен.

Най-богатата от класа ни, чието семейство притежава компания за минерална вода, която всички вие познавате е най-готиният човек, който беше на срещата на класа. Имала е винаги 20 лв. джобни, но може и повече да са били, но не съм я видяла да парадира с тях - черпила е с дребни неща, дариха пари за ремонта на покрива на училището и на парното и такива неща, а на срещата на курса беше дошла дори без автомобил, защото знаеше, че ще се пийва - скромно и разумно момиче, което не мога да кажа за нас - израстналите в бедност, които все гледаме да се докажем и както писаха горе - все сме с елка в главата дори да успеем в живота, бизнеса и никога не се засищаме материално. Страха винаги ти диша в гърба и никога не се чувстваш сигурен.

Повреден си от бедността в една или друга посока и няма какво да се лъжем тук. Не може да гладуваш в училище и да гледаш как другите хапват дори нездравословни неща и това да не те повреди по някакъв начин или зимата да си нямал топли дрехи, а обувките ти да са били винаги мокри, стари, отлепени и най-долно качество. Примерно ми се е случвало да ме изпитват на дъската и да съм се притеснявала, че може подметката на обувката ми да си остане там, не от това, че може да не знам нещо.
Никога няма да забравя, че кафето от автомата в училищния стол струваше 25 ст. късото, 30 ст. дългото и 40 ст. с мляко. Е, аз от тогава пия късо черно кафе и веднъж в месеца си позволявах за 40 ст. с малко мляко вътре.
Седиш 8-10 часа в училище, коремът ти къркори за световно, имаш пари само за 1 кафе от 25 ст. и ходиш тайно да пиеш вода в тоалетната. Знаеш, че на 15 септември най-късно до 20-25 трябва да имаш пълен комплект учебници и единственият ти шанс да си ги набавиш е да продадеш старите си учебници още на 15-ти, стояйки пред вратата на долните курсове ПРЕДИ да са си ги купили нови от книжарниците. Така, че за мен 15-ти само два пъти беше празник - първи клас и 12. клас. В гимназията 15.09 беше за мен базар - молене на децата да купят моите учебници и то на възможно завишени цени - продавала съм учебник за 9 лв., който струва иначе 5 и такива неща и на 16.09 същата работа и дори в клас не влизах, за да си продам учебниците.
Не е нужно да казвам, че съм нямала бал - какъв ти бал, то нямах пари за дамски превръзки и шампоан за коса.

Ами ако се разболееш? 3 пневмонии в болница, защото нямаш у дома дори силната храна, която ти е необходима за такова заболяване, камо ли за лекарства пари и така докато не можеш да дишаш вече и попадаш в някое странно отделение. В болницата стоиш и се радваш на храната там и на вниманието, на топлото.
На 18 г. исках да даря кръв при една катастрофа в нашия град и лекарите ме върнаха заради твърде ниско тегло.
И вие ми давате циганите за пример! Аз говоря за българи, цигани, турци, всякакви хора у нас, които сме родени и израстнали в бедност - това не е някакво достойнство, каляване на характера, а това е тормоз за едно дете.

Аз днес нося зимни боти за 500-600 лв. минимум на Тимбърланд,. Мислите ли, че няма да ги дам и за детето си тези пари като знам, че ще има качествени и топли обувки? Кое те поврежда повече - да носиш хубави и топли обувки или да стоиш цял ден с мокри крака и гладен? И 20 лв. за такси ще дам (добра идея!), за да се храним заедно на обяд примерно. Какъв ви е проблемът?

Същото се отнася и за уредите. Защо да не взема на децата си от най-ранна възраст някакъв нисък клас смартфони, таблети, за да могат от малки да боравят с тези неща? Моите родители никога не ни взеха дори на старо компютър, а татко ни забрани дори да влизаме в интернет клубове, защото бил чул, че мамели там. Били са ме, че съм ходила в интернет да решаширам за домашна работа. Аз не слушах и намерих начини да се науча и да съм компютърно грамотна, но сестра ми е само на 35 г. и не може да си намери качествена работа, защото не може едно Копи-Пейст да направи, не може да борави със Скайп и е компютърен аналфабет!
На богатото съседско дете му купуваха от малък най-добрите компютри, дрехи и днес е именит DJ със собствен клуб. Цялата махала се научихме да боравим с компютър у тях и като цяло е много контактен, социален човек. Не видях да се е повредил по някакъв начин - има си самочувствие човекът, приятели и така нататък, а е имал и по 100 лв. джобни за ей-така, да имал.

Бедността озверява. У нас няма толкова истински богати хора, че да става дума за декадентност, за разхищения. Тук, за Бога, водим спор за това дали да дадем 1 или 2 лв. джобни! Дори 20 лв. да дадеш - що за пари са това?

Бедността води до несигурност. Това чувство на несигурност, страх от живота в калта, страх от глад, студ те преследват цял живот дори да си натрупал богатства и да си успял вече в живота.

И точно бедните си дават парите за цигари, алкохол и така нататък. Аз не познавам един богат човек, който да си харчи парите за глупости и да се трови - напротив - който сам от нищото е постигнал много със зъби и нокти се бори да го задържи и изобщо не му е до пороци, защото си ги е гледал 18-19 г. у дома при собствените си родители, роднини и така нататък.

Генезисът на бедността е в порока - МЪРЗЕЛ, глупост, лакомия, алкохолизъм, други престрастености, разхищаване без да си правиш сметката и така нататък. Бедността не е порок, но порокът води до бедност. Бедността се възпроизвежда освен това. Много малко хора успяваме изобщо да се измъкнем от блатото и дори да го сторим сме белязани до живот. Замислете се малко - дали ще те повреди да ядеш на обяд, да носиш качествени обувки и якета, да имаш учебници, достъп до съвременни технологии, достатачно храна или просто защото вие не можете да осигурите този стандарт се чудите как да изкарате другите в грешка? Какво ви пука какви маратонки носи Иван и Драган примерно и кой какви джобни има?

И на мен ми стана жал за детенцето на Авторката, което дори има 1 лв. за да дало на някой по-беден. Мил жест, но нека бъдем честни с малкото детенце - в джунглата навън такива като него биват смачквани. Ще му приберат не само левчето, но портмонето с него, а на него никой никога няма да му даде, защото животът е такъв.

Или си вълк, или си овца. Или си хищник, или си жертва.


Сами решавайте как възпитавате децата си - и по-точно дали има какво да им дадете, за да ги направите по-успяли в живота и колкото и да е жестоко към вас самите - погледнете се, направете ревизия на живота си и се замислете дали с вашите принципи, начин на живот, способности и идеи сте постигнали желания от вас успех или сте останали в благото, в което сте родени и израстнали (евентуално). Ако сте успели - да, имате право да давате съвети и да възпитавате децата си в еди какво си, но ако нямате 40 лв. месечно за закуската на детето си и се питате дали не може да минете с 20 лв. се замислете малко за живота си и как да изкарате тези 40 лв. вместо да плюете родителите, които са постигнали нещичко и искат да споделят стандарта си на живот с децата си. Илюзия е, че който има пари няма да купи хубави дрехи, обувки, неща на детето си, за да не ви дразни. Не успехът е проблемът, а неуспехът и ако не сте успяли материално, но поне гледайте да компенсирате по друг начин, но не си мислете, че създавате по-добри хора от заможните хора - нищо подобно. Да си заможен означава, че имаш способности на първо време и не си мислете, че да имаш пари е в противовес на способността да обичаш, да обръщаш внимание на детето си и да се грижиш за него - точно обратното е в повечето случаи.
Не казвам, че човек не може да има чудесно детство и в сравнителна бедност, но това е изключителна рядкост и е страшно трудно да се постигне. Малцина успяват хем да са бедни, хем да дарят незабравимо, здравословно детство на децата си.
Аз на 21 г. видях за пръв път морето като посетих приятелка във Варна. Направо като шок ми беше. Съпругът ми работи от 16-годишен, но на 18 години с първата си истинска заплата си купува един килограм кренвирши, които изяжда сам и тайно, за да се почувства нахранен един път завинаги. Съседът ми, М. беше още по-зле - със стипендията си за успех плащаше тока и понеже не винаги даваха навреме тези пари е стоял без ток с месеци! На ден ядеше 2 хляба. Сухи хляба, защото нямаше у тях нищо друго за ядене и майка му го биеше, защото ядеше толкова.
Абе хора, събудете се - 1 лв. днес не са пари. Не може датето да спести за негови тайни желания, не може да си купи напитка, нещо за ядене. И колкото и да е вреден студеният чай по-вредно е да ти се пие студен чай и да не можеш поне 1 път да опиташ студен чай. Това заражда в теб една злоба, една злост, която или те унищожава отвътре, или прави от теб жесток хищник, дори криминален човек.
Четете „Престъпление и наказание“ на гениалният Достоевски. Там много добре е описал как бедността може да те лиши от всичко човешко, включително лихварката е също израстнала и живееща в крайна бедност жена. Такава е човешката природа - първо трябва да са задоволени материалните потребности преди да почнеш да мислиш за себепознание, себеосъвършенстване. Който по цял ден мисли за студения чай, баничка, тутманик и ко. не може да мисли за нещо по-възвишено!

31.   И какъв е извода №29 От целя роман който си написала, че родителите ти са виновни, че са те създали ли?
Аз също смятам че родителите ти са виновни, но не защото са те създали в бедност, а защото са те лишили от доста ценности и голяма част от правилното възпитание. Възпитали са в теб алчност и така са направили, че ти да оценяш хората според дебелината на портфейла и да се Увълчиш.
В интерес на истината в Германия има изследване, при техните заплати и цени, децата до 15 години получават за джобни средно по малко от 1 евро дневно, а на рожден ден получават общо подаръци на стойност 150-170 евра или около 10-15% от минималната заплата. Джобните в Германия По 1, 50 евро на седмица за 6-7 годишните, по 2, 50 евро за 8-9 годишните, и до 20 евро на месец за над 13-годишните деца. А при тях хамбургерите и палачинките по улиците са по 5 евро броя, но в училището има здравословна филия на по ниски цени.
Лошото е че при нас българите мисленето е изкривено, на какво учиш детето като му даваш повече от нужните за закуска пари? Тези деца израстват без да имат умения нито да си направят бюджет нито да планират бъдещето си.

Ето прочетете №29, тя мрази БЛАТОТО и хората в него, отделно сама упоменава, че само 10% от хората са извън него. Вече е богата, но я било страх да създаде деца, все нещо не стигало. Същият проблем обаче не е попречил на по бедните й съученици да създадат деца. Следователно не липсата на пари в детството поражда тези страхове, а липсата на правилно възпитание.
№29 Напада с факти които всеки около 40 годишна възраст би се осетил че са фарс, например, криела се да пие вода в тоалетната на училище, сякаш през времето когато тя е била ученичка /тя е на около 35 години/ тоест 92-96 година е било нормално децата в училище да пият минерална вода. А тези които помним онези времена, знаем че такова нещо няма, никое дете през 1992-6 не пиеше вода от бутилка, дори завода за бутилирана вода Девин отвори за пръв път врати през 1992 и докато се научат хората минаха поне 6-7 години, дори като родителите взеха да дават на децата си редовно минерална вода от бутилка вече беше около 2005 година. Така че №29 няма как да се е е крила, от какво да се крие като всички пиеха вода от една и съща мивка. Да не говорим за кафемашината в училището й и затова че тя пиела всеки ден кафе като гимназистка.

32.   Бедността белязва за цял живот, скапва ти психиката.
Авторке, не можеш да се заблуждаваш, че с лишения създаваш по-достойни хора, нищо подобно. Когато едно дете е гладно, то не може да мисли за нищо друго, освен за храната. И когато около него децата нагъват шоколади, а то стои с 1лв джобни се огнетява срещу другите или се чувства адски нещастно. Такива деца не са пълноценни. Нищо похвално и морално няма в това да си беден. Напротив-адски нездравословно е. Не можеш да си позволиш елементарни неща като хубава храна, топли дрехи, елементарни радости, като да, представи си-един шоколад. И не е в шоколада въпростът, а по-скоро в идеята, че можеш да си го купиш. Децата се научават са боравят с пари.

Аз като дете не разполагах с кой знае какви джобни честно казано.
Но успях да убедя нашите да ми дават парите за месеца, които ми се полагат, наведнъж. Така вместо 3 лв на ден имах 90лв примерно и можех да преценя колко да похарча, можех да си позволя да ида на кино с класа например и да похарча 6лв за 1 ден, а на следващия да си донеса сандвич от вкъщи, без да се чувствам смачкана и унизена. Със стипендията за успех ми ставаха 130 на месец и се чувствах сигурна, че имам винаги пари в себе си-и не, не за да ги харча за простотии, но да, купувала съм си и студен чай, и пица, и шоколади. И кво, не съм умряла от това-напротив, не гледам на храната като на награда или на лукс и не се тъпча-живея здравословно и изглеждам добре. Лишенията носят само нещастия и мизерия, чувство за непълноценност. И няма смисъл авторката да злобее срещу богатите родители-те не компенсират липсата на внимание, те просто могат да си позволят да дадът елементарни джобни на децата си!!!
А и за бога, какво може да си купи човек с 1лв днес??? Ами точно едно нищо, сори!!
Next

33.   н 31 (от 29)
За какво възпиание говориш, когато аз ти говоря за неща като храна, обувки, учебници???
Възпитание! Ти шегуваш ли се? Майка ми е педагог и възпитаваше 8 часа дневно чуждите деца за почти минимална заплата, за да се прибере и тя изгладняла у дома, да легне пред телевизора свършена вече и да се надява, че мъжът ѝ тази вечер ще е по-малко пиян или поне ще заспи по-рано. Ами ти знаеш ли какво беше през 90-те, когато заплатите на учителите не се плащаха с месеци?
И ти ми говориш за възпитание. Какво ти възпитание - ставаше дума за борба за оцеляване и то не само в моето семейство е било така.
Днес точно, защото възможностите и условията са други просто е жалко да расте още едно поколение по такъв начин.
Възпитали ме били моите родители в алчност?
Алчните хора нямат пари и имоти. За да имаш пари значи, че първо трябва да си инвестирал (харчил! ), а алчните хора си държат парите под дюшека докато ги изяде инфлацията или молецът и никога нямат пари.
Един алчен човек никога не би дал добри джобни на детето си примерно или не би си купил хубави обувки. Аз 2 лв. бакшиш давам минимум на таксиметровия шофьор, а мъжът ми дава по 5 лв. дори, а на детето си да дам левче, за да не дразня хората, които нямат повече?

Не, нас родителите не са ни възпитавали, защото са имали други проблеми (оцеляване! ), но ни възпита живота и не в алчност, а в реализъм. Имахме просто мечти и успяхме да си ги постигнем. Маса народ сме това в България - дори не говоря за истински богатите хора, а за заможните хора с професии, добър и стабилен доход, малък бизнес, които успяваме с много работа, хъс и находчивост да постигнем среден и над средния стандарт и не си мислете, че няма да дадем 200 лв. за качествени маратонки на децата си, за да не дразним хората, които са направили друг избор в живота си или по-скоро не правят нищо от живота си.

И не ми давай ти примери със страни като Германия, където училището е до 11:30 и майките си стоят у дома да си гледат децата, а децата ядат на обяд топло ядене, на вечеря семейно, защото хората си имат и редовен работен ден. У нас училището е до 15-16 часа и хората работят, включително в събота. Съвсем естествено е да имат децата джобни, за да си купуват храна и напитки.
Н. 31 - за твоя информация аз съм на 31-32 г. и по „мое“ време не само имаше минерална вода, но и всякакви сокове в училище. Аз ти казвам, че семейството на моя съученичка притежава компания за минерална вода, ти викаш, че миерална вода не се било пиело. Дори нямах бутилка от минерална вода да си пълня в тоалетната и пиех с шепи. Хората си купуваха тогава същите напитки като сега децата имаше признавам вредни неща като замръзени сокове, сладоледи, шоколади и вафли, но да стоиш и гледаш и да знаеш, че не можеш дори да опиташ такова лакомство не е възпитателно, нито полезно.
Натурални сокове пиеха децата. Не казвам, че са полезни, но аз не бях дори опитвала такъв сок докато като порастнала не си купих със свои пари. Не пия сокове и днес, но като дете ме е блазнило поне да опитам или да си купя парче пица в училище. Едно е да не ядеш определени храни, защото са вредни и си избрал да го правиш, но друго е да имаш апетит, да си гладен и да нямаш едни 2 лв. в джоба за храна - каквато и да е храна.


Съгласна съм напълно с н. 32
Не е въпросът и в многото, а в това човек да има достатачно, за да задоволи елементарните си телесни потребности и да се чувства сигурен. Това за едно дете е още по-важно от за възрастния човек. За детето да чува непрекъснато как нямало пари за храна, за ток, вода, парно и само да гладува и да ходи със скъсани, неподходящи обувки и директно казано тормоз. Родителите ми не са виновни, че са ме създали, а че не са мислили преди да създават деца дали има с какво да ги гледат и хранят, защото като са ме родили дори положението е било по-лошо от това, което съзнателно изживях през 90-те години на 20 век. И не казвам тук дори, че държавата и обществото са виновни - не, моите родители просто не успяха да се справят с предизвикателствата на живота, да се концентрират върху важните неща.
Ако е алчност да планираш семейно, да искаш по-добър живот за децата си, то половин България поне сме супер алчни хора.
Огледайте се навън - хората карат вече хубави коли, всеки гледа да си купи някакво жилище или да си ремонтира жилището, да спести някой лев настрана, да е прилично облечен и нахранен и съответно децата са дори още по-обгрижвани, а при най-малката криза раждаемостта намалява с 30%.
Значи хората планират семейно и искат по-добър живот за себе си и децата си и който си затваря очите пред това, оправдавайки собствената си невъзможност да си подобрят стандарта на живот, той лъже преди всичко себе си.
На нас не ни дреме иначе. Ние сме нахранени, ние сме облечени и така нататък и такива са нашите деца. Лъжете се, че с лишения ще възпитате доброто у децата си. Напротив - не може един гладен човек да мисли за добри неща, а той се разяжда от завист, злоба към имащите, злост или енергията избива другъде - работохолизъм, непрекъснато планиране за повече и повече. Не става дума за алчност, а за желание за абсолютната сигурност. Става дума за желанието на 100% да знаеш, че каквото и да се случи никога няма да живееш повече в бедност.
Аз не мразя хората от „блатото“, но просто нямам желание да съм част от тях и още по-малко децата ми да израстнат по този начин.
Не мога обаче да разбера хора, които раждат деца в „блатото“ и вместо да търсят начини да се измъкнат дори да търсят оправдания и вината в по-успелите от тях.
Бъдете поне честни към самите себе си - и вие щяхте да облечете добре детето си, да му дадете поне 2-5 лв. джобни, да му купите учебници, помагала, да го пратите на плуване, ски, частни уроци и дори да плащате за такси да го кара на училище ако просто имахте парите. Нямате обаче и 2 лв. за джобни, но търсите да направите достойнство от провала си. Ей в това ви е проблемът. На думи материалното не ви е важно, но по цял ден гледате кой какво носи и какво носят децата му, кой каква кола кара и така нататък, а на хората не им дреме в интерес на истината вие как живеете, камо ли да ви мразят. Напротив - съжалението и омразата не вървят ръка за ръка. Вие мразите заможните хора, но те просто ви съжаляват или по-лошо - не ви забелязват!!!

34.   №33 Съвсем честно мисля да ти изброя няколко неща които излъга!
1. Германките не работят - ЛЪЖА
2. В Германия училището е до 11, 30ч и всички се прибирали навреме за обяд -ЛЪЖА Отдавна границите са отворени и доста хора имаме инфо от Германия.
3. Когато родителите са те родили положението било по лошо-ЛЪЖА разрови пак за годината си на раждане 1984, тогава е нямало гладни деца без джобни. животът на младите ти родители е бил доста спокоен, не са знаели какво е безработица или закъсняла заплата. Кифлата в училище беше 8-10 стотинки, а родителите даваха по 50ст до 1лв джобни на ден.
4 Първата пица на парче в България е продадена 1999 година, ти си била на 16 години, няма как в твоето училище да е имало пица на парче. Затова и това че си гледала децата в училище с пицата на парче също е лъжа.
5 В предния коментар твърдиш че изплувалите от блатото сте под 10%, тук твърдиш че сте масата народ, следователно едно от двете е лъжа.
и т. н.
Не мисли че някой мрази теб личностно, нито пък че някой мрази хората с пари, просто повечето хора мразим лъжите. А аз съм на доста по голяма възраст от теб и помня добре фактите от живота. Първата пица на парче я свързвам с лични спомени от моя живот и затова помня годината. Помня също и разпространението на водата в ПВС бутилки.
Също мога да ти кажа че повечето гимназисти днес, ако не си купят с джобните 2-5лв цигари, задължително си купуват талони от лотарията. Имам позната която продава талони близо до училище и бива похвалена от компанията за хазартни талони като една от най оборотните будки, а всъщност на близо има три гимназии.

35.   пак от №31 ЗАБЕЛЕЖЕТЕ авторката дава нормално пари за храна на 10 годишното си дете, все пак една милинка е 650 калории, а парче пица е 780 калории плюс изядената безплатна закуска около 250 калории и това го говори само за закуска. А ако четете правилно, детето с двадесетте лева не се прибира да ОБЯДВА с баба си, а в голямото междучасие. Обядът тук е отделен.
Коментиращите обаче се напънаха да се разясняват че детето на авторката едвали не ще изкара целия ден с 1лв и ще умре от глад.

36.   до 34, защо тролиш темата на Авторката?
Но ще ти отговоря с точност понеже съм завършила висшето си образование в Германия и съм работила и като детегледачка на деца от 1 до 4 клас като намеси темата.

1. Германките не работят - ЛЪЖА
Не е толкова лъжа. Само 62, 5 % от всички жени (включително бездетни и с големи деца) работят като повечето са на половин работен ден. Особено в южните, католически провинции и малките градове и села жените не работят. Ако жена не работи и си гледа децата получава освен детските по 110 евро на дете и други облекчения. Има и семейно поданачно облагане, което често обезсмисля работата на жената, защото при стъпаловидна даначна система се минава в друга категория и се случва така, че не си заслужава жената да работи. Не, че жените са мързеливи, но просто не си заслужава да работят. Аз съм работила взимала децата от училище и съм гледала следобяд деца на работещи жени, но те работиха за удоволствие - за гледането на децата и данъци отиваха 80% от парите, които изкарваха.

2. В Германия училището е до 11, 30ч и всички се прибирали навреме за обяд -ЛЪЖА
В 1 клас децата са на 5 - 6 г. и училището свършва в 11:30 и 1 път седмично до 13 часа, защото ги учат да плуват и това е задължително.
Който работи може да ПЛАТИ за хорт - вид занималня като си плащаш яденето и за хорта. Българите като социално слаби обикновено плащат само храната от около 40 евро месечно (обяд само), но за немците със среден доход струва към 250 евро за хорта 40 евро за храната. Зависи много от града, провинцията, в която живееш като има провинции, където няма дори хорт, а само частни инициативи за 450 евро месечно без храната. Аз съм живяла в Южна провинция, където беше точно така и то само до 15 ч. имаха децата такава частна занимална, а след това родителите плащаха на хора като мен да взимат децата им от училище и да ги гледат, защото под 12 г. там е забранено и асоциално да се оставя само дете. Общо към 1200 евро даваха някои семейства, за да им бъде гледано детето СЛЕД училище. Е, става дума, разбира се, за заможни семейства. При по-бедните просто жената не работи.
В бившото ГДР има действително подобна на нашата система, но и там родителите плащат за стол за храна поне 2,5 евро на ден за гимназисти и не е прието да има големи джобни действително, но там родителите ти правят закуска всяка сутрин, после ти слагат за училище закуска в чантата, имаш за обяд в стола и ти дават още 2-5 евро джобни, които действително са малко, но ти си нахранен и напоен. У нас родителите работят на смени често и няма традиция да се храни човек сутрин много рано. У нас климатът е друг и не може детето 8 часа да размъква някаква храна от вкъщи, защото се разваля и разтича - лятото е 30 градуса. Дори 2 - 3 часа някакъв сандвич със сирене или каквото и да сложиш не изкарва при тези температури.
У нас имаме в природата и бактерията салмонела, а в Германия салмонела не съществува в природата, защото те от 500 г. нямат европейска костенурка, в червата на която се развива салмонелата. С две думи там дори няма салмонела и хората си носят храна в училище, на работа, но у нас нямаш нито климат, нито обществена хигиена да носиш храна от вкъщи.
Затова ти преди да ни сравняваш с някоя ХУ страна помисли за климат, стандарт на живот там и тогава сравнявай, защото аз мога да сравня България с Египет или Иран и ще ти падне шапката.

3. Когато родителите са те родили положението било по лошо-ЛЪЖА
На теб ли да вярвам или на родителите си? Имало е режим на тока, на водата, не са дали жилище на нашите и са живяли в 1 стая баба, дядо, нашите и две малки деца.
Освен това чисто статистически днес е в пъти по-добре. Аз си спомням и 1988-1989 г. и беше пълна скръб - обиколих половината град и пак не си намерих четка за зъби, защото беше голям дефицит. Хората ползваха с години една и съща четка за зъби. Днес взимаш за левче 4 четки на промоция, да не говорим, че един телевизор с връзки струваше колкото две-три заплати. Ние посрещнахме 1990 г. без собствен телевизор, без кола, без собствено жилище и дори без собствени мебели. Дори с времето ставаше по-добре, не по-зле, а днес пък да не говорим, че с половин средна заплата си купуваш LED телевизор и с половин минимална си купуваш таблет...На нас 1992 г. ни пуснаха телефон. ЛЪЖИ другъде. Днес за 110 лв си взимаш идеален смартфон! Това е 1/4 от минималната заплата.

4 „Първата пица на парче в България е продадена 1999 година“
Не знам това от къде ти хрумна, но още от 1 клас в нашата училищна лафка имаше пици. Никога няма да забравя аромата им. Не бяха на парче, а в едни метални форми на вълнички със загоряли краища и чудесен аромат. Имаше още панагюрски понички пряси-прясни, банички, милинки, боза, сокове, вафли и що-годе всичко, което има и сега без сандвичите, хамбургери и тостери, дюнери.... Пуснаха първите кроасани към 1992 г. някъде. Само в самото начало (1990-1991 г. ) нямаше лафка и се хранихме в стол, но той бързо фалира, защото на свободния пазар купоните станаха непосилно скъпи за родителите ни. Преди това действително имаше почти безплатна храна, но субсидирана от държавата - тоест с кредити по това време, които плащахме до 2014 г.
Но какво общо има това с темата на Авторката?

5 „В предния коментар твърдиш че изплувалите от блатото сте под 10%, тук твърдиш че сте масата народ, следователно едно от двете е лъжа. “

Масата народ навън не е родена в блатото и колкото и да ти е странно - в блатото сме родени малцинството в тази страна!!! Масата народ са като н. 32 - от средната класа. Момичето е имало 90 лв. джобни за месеца, което за 20 учебни дни месечно на училище прави 4. 5 лв. джобни на ден!
Не виждам н. 32 да е повреден или нещо такова.
Напротив - говори като много разумен, уравновесен, здрав човек.


Лъжи? Що за лъжи. Казвам си горчивата истина. Вие лъжете сами себе си.

Повечето гимназисти днес не пушат за разлика от нашето и особено твоето време. Най-много пушачи има от 35 г. нагоре. Моят племенник е на 17 г. и не е пушил и 1 цигара в живота си, а винаги е имал 5-5,5 лв. джобни и идва от обикновено, работническо семейство - майката е козметичка, бащата е по строежите. Това е масата навън - масата не е с 1 лв. в джоба. Това обикновено семейство с двама среднисти разполага с 2000-2500 лв. нето, имат на 35 г. вече почти изплатен апартамент в голям град, имат нови мебели, кола, ходят на почивки и така нататък.
Моите родители са висшисти, никога не са били безработни, но защо нямаха никакви пари за нас?
И ще излъжа, че е само заради държавата, положението, обществото....защото просто не е така.

Да не даваш пари на детето си не значи, че ще го предпазиш от пороците - то може дори да открадне, но и само да си изкара един ден пари и пак да пуши и пие. Гаранция няма, но точно сред ниските слоеве на обществото са разпространени алкохолизъм. За цигари изобщо да не говорим. И това не е само у нас така - в цял свят е така.

37.   От авторката:
Пропуснах да уточня, че синът ми и повечето му съученици не са на целодневна форма на обучение. Така че тези джобни му са само за закуската. На обяд се прибира вкъщи и тъй като се занимавам със собствен бизнес мога така да планирам времето си, че да има топъл обяд и домашно приготвена следобедна закуска. Проблемът да му давам по-голяма сума пари не е финансов.
Тъй че, да, колкото и да ви е чудно има хора, които имат възможност, но не дават големи суми пари на децата си, за да не ги разглезват.
№ 29, не мога да се съглася с Вас, че трябва сме като вълци един към друг. Когато синът ми сподели, че родителите на негов съученик нямат пари за театър веднага искахме да платим на учителката за да не стои само момчето в училище и да се чувства зле. И за какво е нужно да парадирам с маркови дрехи? Слава Богу, че децата ми се облечени и нахранени, но само това няма да направи от тях хора. №29, пожелавам ви час по скоро да станете майка, не го отлагайте прекалено във времето, за да не стане невъзможно, но се пригответе да разберете, че ценното за Вас, ще е ежедневие за тях и не очаквайте благодарност. Не проектирайте своите желания върху децата си. Моя леля цял живот мечтаеше да има пиано, както у съседите, била много музикална като дете, но техните не можели да си го позволят. Щом се омъжи и се позамогнаха, първата й работа беше да купи пиано за новия им дом. Обаче нито едно от децата й нямаше желание да свири и пианото и до днес събира прах.

38.   И, номер 35, една милинка има 450 калории.
Не става дума тук обаче изобщо за калории, а за принципа - как ще израстне един човек и в какви условия раждаме децата си.
Замислете се по темата ПРЕДИ да имате деца.

Не си правете обаче илюзията, че някой отнякъде ще дойде и ще нахрани, облече и отгледа вашите деца!
Също на никого с пари не му пука за вас. Както вече казах -не ви забелязват дори такива хора, но в едно бъдете сигурни - техните деца съжаляват вашите и ако вашите хапнат пица или опитат сок, то ще е от подеянията на техните деца.
Ако искате да живеете и да гледате децата си в достойнство се стегнете - работете, образовайте се и се напрегнете повече, за да имате едни 40 лв. месечно за детето си, а ако сте по-амбициозни изкарайте поне още 200 лв отгоре и пратете детето си на плуване, спортове и частни уроци по важните предмети, за да има това дете по-добър живот от вас един ден.
Не лъжете себе си.
Не е нормално вашето, така както не е глезория начина, по който средната класа отглеждат децата си и да - никой няма да се спре и да лиши детето си заради вашето.
Всяка събота и неделя хората са някъде, ходят на почивки лятото и зимата, ходят на театър, на цирк, на кино, а вие още не можете да купите една топка на детето си и се самозалъгвате, че е лигория.
Вечните вчерашни.
Било преди по-добре.
Дори да е така, какво ви грее това?

СЕГА, СЕГА е вашето време, СЕГА отглеждате децата си и СЕГА те искат да ядат, да са облечени, да имат нормално детство, за Бога.
И не става дума тук дали имате 1 или 2 лв. за джобни, а като цяло човек, който се пита дали има 2 лв. за джобни едва ли има пари за другите важни неща за едно дете - почивка на море примерно, учебници и скъпи помагала и речници, медикаменти ако се наложи, здраво и подходящо облекло и така нататък.

Ножицата се разтваря все повече! Все повече хора успяваме да постигнем някакъв стандарт и разликите ще стават все по-големи. Днес просто не е вече 60% от един клас „Гаврошовци“, а 6% да кажем. Навремето като се сетя дори нашите нямаха пари да ми купят раница или чанта за училище и се мъкнах с едни шарени торбички, които лепях с тиксо. Това беше ОК, защото масово беше практика, но днес вече не е така. Не е важна абсолютната бедност, а сравнителната.
Тоест вие дори спрямо един човек от средната класа в Замбия може да сте богати дори, но трябва да се сравнявате със средното в държавата БЪЛГАРИЯ ако живеете в България, а това значи 860 лв. средна работна заплата - 2-ма родители Х 860 лв., се сещайте какъв дохот ТРЯБВА да имате - едни 1400 лв. нетни пари трябва да ви е доходът, за да сте поне ниска средна класа.
И стига с тази Западна Европа, моля ви, защото ставате смешни - не само стандартът е различен, но и културата, порядките, климатът, училищната система и абсолютно всичко е различно. Ориентирайте се към средната класа у нас.
Ако не знаете как живее средната класа просто събота и неделя седнете в един МОЛ на някоя безплатна пейка и гледайте.
Стандартът особено последните 8 г. се е качил двойно и тройно за средния българин и вие вместо да сочите с пръст другите родители се запретнете и потърсете работа или по-добре платена такава, за да можете да предложите нормален стандарт на живот на детето си, а ако нямате деца се замислете преди да ги имате.

Не е важно обаче ние какво мислим за вас. Един ден ще имате по-строг съдник - собетвеното си дете и от това ви е страх, нали?

Днес то може да ви повярва, но като порастне само ще разбере и ще му се отворят очите за много неща и не си мислете, че можете да излъжете децата си толкова лесно, колкото съдите себе си.

39.   Авторке, не си ме разбрала правилно -не говоря тук за теб лично - ти си дала много малко информация дори, а за родителите по принцип.
И не си права да ограничаваш сина си материално до такава степен като възпитателен метод, защото ти не го ограничаваш реално, а само ограничаваш свободата му да борави с пари. Ти реално ако си средна класа човек си го задоволила материално и дори без да го осъзнаваш разглезила по вижданията на някои коментатори, НО за 10 годишно дете 20 лева джобни месечно са малко в смисъл като малко свобода.
По-добре не му купувай ти неща като химикали, тетрадки, играчки и му давай да кажем 40 лв., за да си събира той пари за тези неща
Племенникът ми взимаше 5,5 лв. още от по-малка възраст, но за сметка на това сам си купи дори компютър със спестени пари пари от Нова Година и рожден ден и има сравнително скъпо хоби - сглоби си някакво перфектно колело, което кара по горите и прави клипчета - 2 години си спестява за частите на колелото и го сглоби част след част. 3500 лв. някъде му е излезнало това колело, но си ги е спестявал и поръчвал част по част. Това глезория ли е?
Според някои хора тук е огромна глезория, но за мен е дисциплина и много труд да пестиш и да си купуваш от целия свят част по част за проектирано от теб колело.

Ти органичаваш просто свободата на сина си, нищо повече и нищо по-малко като се заблуждаваш, че ще го предпазиш така от цигари, нездравословно ядене. В момента, в който на такива хора паднат пари ще почне голямото лапане на дюнери и най-лошото е, че той вижда, че вие бихте могли да си позволите да му давате повече пари, но не му вярвате и не му се доверявате достатачно.
Замисли се тук по темата.

Колкото до мен - не ме мисли мен. Аз няма как да си проектирам своите желания върху децата си, защото живея от малка за себе си и съответно вече в двойка като съпруга на мъжа си.
Своите мечти проектират хората върху децата си само когато не са ги осъществили. Примерно много често необразованите родители мачкат децата си да учат дори последните да имат други таланти или хора, които са мечтали да пътуват или емигрират тормозят децата си в тази насока.
Ей тук попаднах на семейство! Моите родители нямаха нито мечти, нито цели, които да проектират върху мен :)

Ние със съпруга ми сме осъществили своите мечти и желания. Ако реша да имам деца то ще е не заради мен, заради обществено призвание, хормон, инстинкт и с пълното съзнание, че това са отделни, самостоятелни, ценни личности.
Моя задача ще е да им осигуря едно сигурно детство, така както и ти и милионите българи-мнозинството в тази държава го правят ден след ден. Останалото е въпрос на много фактори, включително гени, характер, лична воля, интереси, таланти.

Но отново на темата - според мен грешиш, ограничавайки джобоните на твоето дете и грешиш двойно щом можеш да си го позволиш.

Не парите разглезват и ти добре го знаеш. Ако разполагаш с пари това не значи, че ще ги харчиш и ще си купуваш глупости. Ако това важи за теб и за мъжа ти, защо вашето дете да е друго?
Помисли малко по темата и ако искаш да останеш при твоите 1 лв. джобни поне му дай 10 лв. да си има в портмоненцето за самочувствие, а и за спешен случай - не знаеш дали ще се удари някъде и с тези пари поне едно такси може да хване ако не можете да го вземете. Ти с 1 лв. ли се разкарваш навън?

И не съм казвала, че хората ТРЯБВА да бъдем вълци, но ти най-вероятно сама си израстнала в средно статистическо семейство и си нямаш представа каква джунгла е в „блатото“.

Не съжалявай чуждите деца и не възпитавай детето си да съжалява хората, а ако искаш действително да помогнеш дай хляб на хората във фирмата си, дай бакшиш на таксиметровия шофьор, който работи всеки ден и си купи един вестник от кварталната будка. Остави малко достойнство на хората с две думи и помагай на хората с достойнство. Ти обаче ако сама не си израстнала в бедност е доста трудно дори да видиш хората, които живеят по този начин. Повечето бедни хора гледат да прикрият състоянието си и не става тук изобщо за театри и екстри, но ще се учудиш, че в класа на детето ти има едни 2-3 деца, които нямат пари за учебници, тетрадки, зимни обувки и подходящо яке. Не помагаш на тези деца, ограничавайки своето, между другото и второ - не ти е задачата да помагаш на тези деца и ако ще помагаш купи един речник или нещо такова, но не си мисли, че като твоето дете е ограничено това ще ги стопли.. Подеянията не помагат, а вредят двойно и тройно, между другото. Не е парад да имаш качествени, топли дрехи и най-вече обувки. Ще се учудиш, но доста хора от класа на детето ти вярват, че вие дори парадирате с дрехи. Ти не го осъзнаваш, но това, което за теб е нормално, за някои хора е лукс, това което за теб не е марково за някои хора е глезория. Самият факт, че твоето дете носи нови, чисти, спретнати и подходящи за сезона дрехи за някои хора е лукс и парад. Не можеш да угодиш на хората с две думи, така че обличай детето си и себе си както те е кеф. Здравите маратонки не са глезория, а необходимост.

Просто се радвай, че живееш както живееш и толкоз. Не можеш да спасиш целя мизерен свят навън като даваш малко джобни на детето си и не се чувствай виновна едва ли не ако си израстнала в добро семейство и сама си осигурила добър стандарт на детето си - гордей се с това! Хора като теб са стълбът на това общество и не възпитавай сина си, че в малкото е многото, защото просто не е така. Не възпитавай също меки Гани. Конкуренцията за поколението на сина ти е още по-жестока, защото вече е глобална. Навън има много вълци! Нямаш си представа колко са нахъсани азиатците. Ти възпитаваш детето си ако има 1 лв да го даде за театърът на своя съученик, онези възпитават децата си ако имат 1 долар да работят 19 часа на ден, за да имат повече и в края на деня да вземат парите на хората, които са по-слаби от тях. Твоят син ще живее утре. Мисли по темата и го подготви за утре, не за вчера - комунизъм никога е нямало и няма да има. И да раздадеш всичко, което притежаваш няма бедните да станат по-богати, само ти ще станеш по-бедна.

От 4 години нататък психолозите съветват да се дават редовно пари за покупки на децата.
Ако толкова си против джобните поне пращай често сина си до местния хранителен магазин, за да се научи изобщо да борави с пари...Правиш му мечешка услуга.
Ограничаваш свободата му да борави с пари го възпитаваш в съжаление към бедните социализъм, но дори Христос е казал „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“, а ти си отишла по-далеч „Ако имаш левче, дай го на ближния си“. Все ще се намери ближен да вземе левчето, но да видим откъде ще вземе един ден синът ти ако е такъв. Замисли се малко по горните теми, защото след 8 години синът ти е пълнолетен и е свободен дивеч за вълците...такива хора дават заеми примерно, които никога няма да бъдат върнати и биват използвани от обкръжението си, защото ти мислиш, че хората си мислят, че сте добри, а всъщност ви взимат за будали :)
Границата е много тъничка, но има такава!

40.   38 Отдалеч се вижда че изсмукваш от пръстите си някакви измислици, но едно не мога да разбера, защо обвиняваш хората които не са на твоето мнение за бедни, защо ги оприличаваш с твоите родители? Те не пращат децата си със скъсани обуща на училище! Не хвърляй вината на родителите си върху всеки който е на различно от твоето мнение.
Аз №31 ти писах че съм по възрастен от теб и във връзка с това е логично моите деца са отгледани, имали са достатъчно джобни ЗА ЗАКУСКА и са спортували по няколко спорта, отделно съм от Морето и почивка на море не им е било нужно, затова пък купих и къща в планински район да ходим когато и колкото си искаме, но джобни по 4-5лв за училище на третокласник не давам. Права е авторката като ти казва да не проектираш върху децата си твоите детски мечти. Това че на теб ти се е ядяло или спортувало нещо съвсем не означава че детето ти ще е на същото мнение, дано не обвиниш и него в бедност, заради различното мнение.
Боравенето с пари се учи и с 1лв, нали все пак детето на авторката решава само дали с този 1лв да купи милинка, пица, 10 броя ледени сокчета или 4 броя цигари на дребно. /Извини ме авторке, детето ти най-вероятно няма да пропуши, това е просто пример/ Причината заради която написах примера е че №39 се опитва да втълпи вина на хората които давали по 1лв джобни за закуска, едва ли не не го учиш да борави с пари.
№38, 39 не прави разлика между нужда, глезотия и глупост. Дете в трети клас е нужно да си купи една закуска, глезотия е ако всеки ден има пари и за играчка, а е глупост да му дадеш 20лв за да се разходи до баба си в ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ. Родителите в България са с изкривено мислене, смятат шоколада и сладоледа за храна, а това са почерпки които човек би трябвало да си позволява до 60гр седмично, нормалното е човек да хапне 1 блокче шоколад 10гр на ден, а не в голямото междучасие да излапа 100гр шоколад, после се чудете ама защо децата затлъстяват. Не че говоря да не му купувате шоколад, в къщи винаги е имало буркан нутела, може би затова моите деца не бяха гладни за шоколад, но никога никой не е тръгнал да изяжда буркана с лъжицата, това действие се върши от ограничени психически деца, деца които чувстват емоционални липси, липса на разбиране и внимание от родителя.
Без значение е човек колко се уморява от работата си за да спечели важните 20 лв дневни на детето си, след като е станал родител, той е длъжен да отделя внимание и разбиране на детето, до 10-11 годишна възраст децата имат нужда от гушкане, дори само да седиш и да го гушнеш в скута си за 10-20 минути да помълчите гушнати. Това гушкане и разговорите са много по важни от каквито и да било пари, детето на боравене с пари ще се научи, както се е научила №38, но липсата на родителска подкрепа няма как да запълни и през целия си живот.

41.   n. 40, не го приемай лично, но вече прекали с троленето.
Тук темата е за джобните.
Цитат
„до 10-11 годишна възраст децата имат нужда от гушкане, дори само да седиш и да го гушнеш в скута си за 10-20 минути да помълчите гушнати. “
Какво общо има това с темата?
Дали ще даваш 1 лв. за закуска, 10 или 100 лв. няма отношение за „гушкането“. Има култури, където „гушкане“ изобщо няма. Във Финландия ако „гушкаш“ 11 годишния си син може и за педофилия да те привикат поне да дадеш обяснения!

Много в голяма илюзия живеят някои от по-бедните хора, че богатството и парите едва ли не ти отнемат човечността. Това идва от християнската култура и църквата, която се е пробвала по този начин да държи в подчинение бедните хора - сега гладувай, утре си в рая, не се бунтувай, защото богатият ще гори в ада. :)
Нямате и контакт с богати и дори заможни хора, а отношението им като работодатели към вас е разбира се строго, но откъде накъде решихте, че който е богат не обича децата си, не е нежен и любвеобилен родител?
Иска ви се да вярвате тези неща, за да оправдаете собствения си неуспех в живота „Парите не са важни“, „Може детето ми да няма зимни обувки, но има любов“ и така нататък сякаш едното нещо не може да върви с другото.

В интерес на истината парите са важни само за бедните хора. Богатите не обръщат такова внимание на парите - за тях те отдавна са средство някакво и изобщо не се замислят дали да дат или не 5 лв. на детето си за закуска.

Не парите глезят, а родителите глезят.

Можеш да разглезиш и в бедност едно дете. Не малко родители сами гладуват, за да купят скъпи маратонки на детето си, а другия месец това дете иска още и още.
Сама съм ставала свидетелка как най-бедните родители задлъжняха със заеми за глупави неща като балове и сватби, а после глезят и внуците си и пак бедните намират хиляди оправдания за неспособността на детето си да се справя с живота и отговорностите.
Това наричам аз „блато“. Не е проблемът толкова в парите, а в начина на живот, „ценностите“, намирането на вечни оправдания за несправянето с предизвикателствата на живота.
Лъжете себе си като натяквате на детето си, че който дава големи джобни глези и не обича.
Богатите хора са такива или по заслуга, или по наследство. За да успееш в каквато и да е сфера значи преди всичко да си дисциплиниран и да работиш здраво. Ти и 1 лв. да даваш на детето си за джобни, това не значи, че ще го научиш на дисциплина, на труд, на отговорности или че го обичаш и подкрепяш повече от ридителя, който дава 20 лв. джобни.

Ако беше толкова лесно всеки ще дава 1 лв. и ще е добър родител.
Просто те е яд, че не си постигнала целите в живота си.
Малко като притчата за киселото грозде. Нямали нужда децата ти от почивка на море :)
Сама си вярваш май?
И откъде-накъде реши, че който ходи на море не ходи и на планина???
Изтъкваш какви вили и къщи имала, но нали богатството за теб не беше важно? Защо си купувала вили и къщи???

Погледни се малко от страни. Умираш си просто от яд за имотите, дрехите дори на другите хора и настройваш децата си цял живот срещу по-заможните от вас, живееш с огромни предубеждения - богатият е лош, бедният е добър или 5 лв. джобни могат да ти повредят душата, а ти самата трупаш къщи и вили за сметка на морската почивка и джобните на децата си. Засрами се.
Спри малко турските сериали, моля те!
Животът не е бяло и черно, а често сиво. Има лоши родители и сред богатите, но и сред бедните и това няма общо с размера на джобните!

42.   №41 ти сериозно ли? Искаш хора от Бургас да пратят децата си на морски лагер? Та те от май до октомври са на плажа. А през останалото време живеят на 300 метра от море и виждат море през прозореца.

43.   1 лев на ден е много малко и в кой свят пицата е 80 стотинки. На мен от първи до четвърти клас ми даваха 2 лева а от 5 до 7, 3. 50 лева са напълно достатъчни.

44.   Като гледам една част от коментиращите са на мнение, че за да отгледаш дете е нужно да притежаваш космическа ракета или поне самолет ; ).
Затова не е чудна статистиката, че 2/3 от двойките до 35 годишна възраст в България нямат деца и не планират деца. И това не са бедни хора - знаем че точно в гетата раждаемостта е висока. Това са хора с приличен, дори една част висок стандарт, които обаче не искат да жертват кариерата си и личното си време за отглеждането на деца. Предпочитат забавленията, пътуванията, които могат да си позволят, дори и екзотични дестинации, но децата са непосилно бреме за тях.

Тогава защо да се учудваме на прогнозите, че България ще изчезне в недалечното бъдеще - всъщност държавата може и да съществува, но с друг етнически състав.

Дали предците ни са били с нашето мислене?

Прабаба ми и прадядо ми са били бежанци от Беломорска Тракия. Дошли са в България само с дрехите на гърба си, захванали са се здраво с работа, успели са да купят ниви и да построят къща и едновременно с това са отгледали 5 деца. Дали времената, когато са живели те са били по-леки от днес? А не са били озлобени към богатите, когато самите са били бедни, нито пък са гледали от високо на бедните, когато са се замогнали - имали са много ратаи, които дълго след смъртта им си са спомняли за тяхната щедрост и човечност.
Днес така сме се вкопчили в материалното, че сме го превърнали в самоцел. Дори нуждите ни да са задоволени, рекламите ни вменяват нови и нови потребности, на които не сме отговорили и така до безкрай. С риск коментарът ми да стане огромен и досаден ще ви дам два примера с мои познати:
Първата се жени след 10-годишна връзка и все отлага раждането на дете - нямали исканите от тях доходи никога не са били бедни, не били правили основен ремонт на жилището и т. н. На 36 г. жената навлиза в ранна менопауза вследствие на ендокринно заболяване. След три години ходене по лекари, все пак с мъжа й вземат решение да си осинавят бебенце. Сега са щастливи родители на 5-годишна дъщеричка.
Втората ми позната завършва медицина, специализира и й предлагат работа в Германия. Тя обаче избира да остане с годеника си в България. Може би е набор на №41- 1980 г. е родена. Сега е щастливо омъжена и майка на три прекрасни дечица.

45.   Аз съм момиче на 16. Ние живеем 4 човека с 600 лева общо, на майка ми заплатата и на баща ми пенсията и там някакви детски. Поради здравословни проблеми той не може да работи. Ходя на училище без пари. Получавам странни погледи, понеже винаги съм била носила от нас сандвичи и се обаждам по Нокиа с фенерче. В началото ми беше много болно и все бяхна рев, но в момента не ми пука чак толкова много. Съучениците ми си мисля, че ходят с по 10 лева, защото само едната кутия цигари, която изпушват днес е 5 лева, отделно шишето кола 1-2 лева и двата джоба или тостера, 1 за закуска сутринта и един на тръгване от училище за обяд. Но те повечето са с родители в чужбина, без надзор и контрол от никой и са келемета повечето. Някои от тях харчат многото пари, които получават за трева, наркотици и т. н. Не увеличавай на детето джобните, защото ще започне да ги харчи за глупости, а това според мен е разхищение. Моят брат също е колкото твоя син и ходи без пари, яде си закуската, която му дават безплатно от там. Той не е злояд, така че обикновено всичките закуски му харесват, носи си и сандвичи от вкъщи.

46.   Номер 44, не става дума за притежаване на ракета или самолет. Тъй като принадлежа именно на това поколение, което си споменала, ще си позволя да ти обясня някои неща. На 30 съм и по твоите критерии не съм бедна. За България заплатата ми е добра, защото е над 1000 лв. Живея в голям град, който по стандарт и цени дори е по-скъп от София. Мъжът до мен има сходен доход. Нито сме се скъсали да пътуваме, нито кой знае какво правим, но елементарното плащане на сметки, пазаруване за храна, разходи по автомобил и др. под. -т. е. разходи за поддържане на бита ни без нищо специално възлизат на около 2000 лв. на месец. За някой от малко градче сигурно това изглеждат много пари, но реално за нашия град не са. В момента спестяваме, за да имаме дете след 2-3 г. На такива като теб в чуждата паничка всичко се вижда много или поне достатъчно, но едно дете в днешно време не изисква само любов, за да бъде отгледано, искат се и пари. Като се започне от бебешката козметика, която си трябва от самото раждане, премине се през различните пюренца, някои от които са по 3-4 лв. бурканчето, прегледи и лекарства и какво ли не. Да не говорим, че в моя град не е много препоръчително да се ражда в държавната болница, значи трябва да се сложат пари и за това, всички изследвания по време на бременността, хранителни добавки и какво ли още не. Вероятно би казала, че може и без тези неща и принципно ако бяхме цигани, щеше да си права, но ние искаме да имаме здраво, добре отгледано, възпитано и образовано дете, а не дете, което да стане част от работната класа на бачкаторите, които работят за минимална работна заплата. Не бих казала, че сме се фокусирали над материалното, но определено материалното в днешно време има по-голямо значение отколкото през 80-те, когато сме раждани, и 90-те, когато сме били ученици, та дори до 2000-2005 г. Тогава всички бяхме горе-долу равни, но днес родителите ти да нямат пари да те гледат е равносилно на това още от самото начало животът ти да бъде провален. Наблюденията ми на хората около мен показват, че децата на по-заможни родители, които не са ги родили на по 20 г., се справят много по-добре в живота. Ако аз бях родила на 20 г., щях да възпитам едно дете много по-зле отколкото сега или след 2, или след 5 г. Понеже в много теми коментираш ранната критическа и че едва ли не жените след 30 г. не могат да раждат, бих искала да те информирам, че тези случаи на ранна критическа възраст са много редки. В професията, която работя, жените по правило имат деца след 30 г., дори имам колежки, които раждат на по 41-42 г. и все здрави деца. Също така, контактувам с много чужденци покрай работата ми, и повечето жени си раждат децата на 36-38 г., говорим за първо дете. Така че, живей си живота и спри да даваш акъли на хората, които очевидно са си направили сметката. Не е твоя работа кой кога ще има деца или дали изобщо ще има (аз уважавам избора на хора, които са решили да нямат - защото това също е тяхно право). Освен това за справка можеш да прочетеш различни теми на деца, отглеждани от родители без никакви финансови възможности - "Защо снасяте деца", "Баща ми ме наби" и др. под. (може заглавията да не са съвсем точни, цитирам по памет, но с търсачката ще ги намериш, ако не си попадала на тях) и си обясни защо младите хора с високи (според теб) доходи избират да отложат децата, докато не са финансово готови.

47.   №46 Не града ви е проблема, и доходите ви не са ниски, правите си неправилно разчета на разходите. Та режийните и телефоните на едно апартаментче с двама живущи са до 200лв, сложи 600-700лв за био храна и 200лв за колата месечно, би трябвало да ви остават над 1000лв за спестяване или екскурзии.
Бебето не е чак такъв разход какъвто си го представяш, само си представи че огромен брой от децата оживяват без скъпи козметики, и са се родили без хранителни добавки по време на бременност, да не говорим че пюре въобще не е нужно, достатъчно е да имаш един пасатор и можеш всеки ден да правиш прясно пюре на детето си. Пък най глупавото е да отделиш преди да забременееш средства за рушвет на акушер при раждане. И си представи че едно дете може да оцелее и без детска количка от 3000лв. Спорен е въпросът дали отглеждането на деца със скъпи козметики и аксесоари не е по вредно за детето от колкото полезно.
А тези деца дето са отгледани без рекламирани продукти растат здрави, и съвсем не са нужни кой знае колко пари, да отгледаш дете. Можеш да вземеш за пример как ти без джобни не си станала бачкатор, аз ще ти кажа че всяко дете го може, и не, не размера на джобните, нито липсата на маркови маратонки правят бачкатор от едно дете.
Говориш в коментар 46 за изключения, че ранната менопауза е изключение, но ако разгледаме теб твоят живот също е изключение, няма как да говориш за изключения когато поставяш само своя собствен живот за пример или ни даваш отделни примери в полза на своята теза. Или искаш да ни кажеш, че онези жени са изключения а ти все още не си от тях, е добре обаче мислиш ли че на някой му пука точно за теб? Ти за нас си изключение. Ако щещ и на 70 години забременей и роди и бъди изключение, спечели категорията най-възрастна майка. Какво общо има това с темата и решението за сума която да се възприеме за нормални джобни на третокласник.
Авторката постъпва съвсем правилно, дава на третокласника си за закуска, цената на една закуска в неговото школо умножена по 1, 5 пъти. На него е оставено решение дали цяла седмица да си купува по евтината милинка от 60ст и за седмица да си събере 2лв в касичката, или да похарчва всичко когато му е кеф.
Какво да направи авторката да дава на толкова малко дете 20лв джобни, за да се чувстваш ти №46 доволна ли? Опитваш се да вкараш вина в ума на хора като авторката, че децата им няма да се научат да боравят с пари, да ги заплашиш че децата им ще станат бачкатори заради джобните, а сама даваш пример със себе си, че жена отгледана с малко джобни и без частни уроци не е станала бачкатор и има над средната за страната заплата и се хвали че живее добре. Изводът от твоите разкази е че майка ти е постъпила правилно и така трябва да се постъпва. Както се вижда от твоят живот деца живели в лишения като малки получават хъс за успех и не стават бачкатори. Разбрахме че си получила страх от бедност, но ние в живота си сме срещали по лоши примери, деца отгледани с много джобни, и маркови дрехи отчаяни че трябва да бачкат, за някаква си заплата от 1000лв кеш месечно, та тя е равна на джобните им в училище плюс един марков парцал месечно, как с тази заплата да се издържат сами, това е още по голям шок от твоят №46. Щети дам за пример едно изключение, младо момиче на 25г ми сподели, че чак след като излязла на квартира научила, че токът се плащал и от след като я изключили от енергото. Живяло момичето с много джобни и маркови дрехи, не е чувало в къщи разговори за плащане на режийни и останало шокирано от това че токът й в квартирата бил спрян.

48.   "2/3 от двойките до 35 годишна възраст в България нямат деца и не планират деца. И това не са бедни хора - знаем че точно в гетата раждаемостта е висока. Това са хора с приличен, дори една част висок стандарт, които обаче не искат да жертват кариерата си и личното си време за отглеждането на деца. " - и това е точно така номер44!!!

Но ти запита ли се ЗАЩО Е ТАКА? !? !

ЗАЩО СМЕ ТАКИВА, какво или по - точно КОЙ ни е превърнал в такива??

Ти знаеш ли какво е през цялото си детство да слушаш:
- гледай да не харчиш
- не харчи за излишни неща
- пак ли пари искаш
- това за какво ще го купуваш
- ограничавай се
- ти не заслужаваш нищо
- като започнеш да си изкарваш парите тогава ще си купуваш това и това.. и това
.. допълнете ме който иска с още

Но "черешката на тортата", "върха на сладоледа", връх Еверест беше:
- Ще видиш един ден какво е ти като станеш родител

Така че номер44 друг път не си позволявай наглостта тука да ни изкарваш някви черни, защото достатъчно ни е било детството, годините преди да почнем да си изкарваме парите сами. Остави ни да бъдем щастливи както желаем.
А като ти пука за демографията започни да следиш изкъсо тези, които в монента са родители или искат да стават родители как си/ще си гледат децата - поне ще има реална полза.

49.   Номер 47, така като те слуша човек, май не живеем в една и съща държава. Не знам каква БИО храна можеш да купиш за 600-700 лв. на месец, май изобщо не си влизала в такъв магазин. Храним се с абсолютно нормална храна, но, представи си, разходите ни не са само за храна вкъщи. Ще ти дам пример - в нашия офис не е прието да се яде, всички се храним навън. В идеалния център един обяд на ден ти е минимум 10 лв. 22 работни дни х 10 лв. (това е абсолютен минимум) = ето ти 220 лв. За двама думи, защото и партньорът ми е в същото положение - 440 лв. минимум, а по-скоро сумата е по-голяма. Ако не живеехме в голям град, едва ли щяхме да харчим толкова пари за храна извън вкъщи.
Това са пари, които сме ги прежалили, защото няма как да минем без тях.
Отделно, все пак работим сред хора, трябва да изглеждаме добре. Прекрасно знаеш колко струва една хубава рокля например - минимум 50 лв. И не ми обяснявай, че има и за по 20 лв., защото не върви да ходя на работа с трикотажи. Работя престижна професия, която изисква от мен да спазвам определен дрес код. Срещам се с хора всеки ден и няма как да ходя и с едни и същи дрехи. Отделно едни хубави представителни обувки също струват минимум 50 лв. И т. н., и т. н.
Отделно годишно давам по минимум 300 лв. за това да си купувам литература, свързана с професията ми, посещавам семинари - те също не са евтини, но се старая поне веднъж в годината да намеря възможност.
Преди няколко месеца ни се повреди хладилника - купихме си немски втора употреба, но пак беше 350 лв. Изчислихме, че ако купим нов, ще има по-дълга гаранция, но ще е доста по-скъп, докато този от магазин за уреди 2-ра употреба има 1 г. гаранция, но за сметка е произведен в Германия, а не в Китай.
Не знам защо автоматично решаваш, че някой не си прави сметката? Количка за 3000 лв. никой не е споменавал даже, за количка бих дала максимум 300 лв.
Пюренца ако имам време бих правила, но даже самите лекари препоръчват да се купуват, защото купешките не дразнят толкова децата. Имам позната, която сама си приготвяше пюретата, докато детето й не получи алергия именно от домашни пюренца, след което и тя започна да купува.
Медицинската козметика за деца може да е скъпа, но има най-малко алергени. Който иска да ползва Тео Бебе, прав му път.
Циганите гледат деца и без прегледи, и без добавки, но резултатът го виждаме всеки ден.
Рушвет не бих искала да давам на никого, но е факт, че лекарите сами си го търсят. Моя близка не плати нищо и я оставиха да се мъчи цяла нощ, изтекли й бяха водите, но лекарката, която беше на смяна, не беше доволна, че не й е платено, затова се наложи да я изражда следващият дежурен, който е дошъл сутринта. Сериозно обмислям когато му дойде времето, да раждам в друг град, защото ще ми е много по-евтино. Не знам дали ти скоро си раждала, но нещата не са като преди 10 или 20 г., вече всичко струва пари. Лекарите не са такива в истинския смисъл на думата, а търговци. Имам достатъчно познати, които загубиха детенце заради това, че не си платиха достатъчно и лекарят не им обърна внимание.
Позволих си да ти отговоря на коментара, защото ме дразнят разсъжденията ти и това, че съдиш хора с подобно на моето мислене, без да живееш техния живот и да се сблъскваш с техните проблеми. Само за едно си права, че съм изключение. Аз съм се нахъсала и съм дала много за да успея по някакъв начин, но повечето хора в това положение, в което съм била аз, мизерстват. Ако бях поставена в същите условия, в които прекарах моето детство, но не през 90-те, а след 2010 г., гарантирам ти, че нямаше да успея изобщо. Просто времето е друго и вече неща, които не са стрували пари навремето, в момента не са достъпни. Бих могла много да напиша по темата, но не смятам да се разпростирам.
Не знам защо решаваш, че мнението ти е най-правилното. Това за решението на двойките до 35-годишна възраст да изчакват с децата започна да коментираш първо ти, даже в моя предходен коментар ти написах, че не е било това темата. И преди ти казах, остави хората да си живеят живота по начина, по който те са преценили. Заради твоето мнение няма да се юрна да раждам. :)

Авторката на темата ни попита колко пари е нормално да се дават на дете за закуска, аз отговорих, че според мен не му дава достатъчно. Нали затова е пуснала темата - за да чуе различни мнения. Хубаво, детенцето ще си купи закуска за 70 ст. Авторката му давала 1 лв. Та с останалите 30 ст. една минерална вода не може да си купи. За мен това не е нормално. Не смятам, че е добре детето да пие чешмяна вода, трябва да има пари поне за една минерална вода. Отделно ако му се наложи на това дете да си купи една химикалка, защото му е свършила неговата, как ще си купи, ако няма пари? Въпрос на елементарни изчисления. Не съм казвала, че трябва да се дават 20 лв. на ден на дете, но съм и далеч от мисълта, че 1 лв. е достатъчен. 2 лв. е по-нормална сума според мен и това е абсолютен минимум. Детето на авторката си е нейно и тя ще си прецени как да го възпитава, но нека има предвид, че винаги може да има спешен случай и да се наложи детето да има някакви пари. Нека си има в портмонето едни 5 или 10 лв., които да са за спешен случай - за такси, ако му стане лошо например, или ако трябва да купи тетрадка... или за нещо друго.
Когато бях малка, аз не получавах много пари, точно колкото да си купя закуска. Беше изключително гадно, че даже една вода не можех да си купя или сок... и не смятам, че това е нещо, което някой трябва да преживява. НО въпреки всичко съм благодарна на майка ми за едно - научи ме на отговорност и как да си разпределям парите, защото ми даваше всички пари за закуска в началото на месеца и аз преценявах за какво да ги харча. Това ме научи да боравя с пари, да си правя сметката. Пределно ми беше ясно, че други пари няма да получа, затова не съм се опитвала да правя тъпи номера от рода на изхарчване на всичките пари и "Мамо, дай още. ".

Както и да е, всеки даде по едно мнение. Моето е базирано на личен опит, а твоето на какво е базирано, 44? Авторката ще си прецени кое е най-добре за нея и нейното дете и съответно ще си носи последиците - добри или лоши, а ти си живей живота и престани да морализаторстваш.

46

50.   №49 Първото което искам да ти кажа е че ме учудва фактът, че смяташ че вземате високи заплати за перфектно квалифицирани специалисти в супер центъра на София. При нужните разходи за такава професия и знаейки къде ще работите защо се съгласихте на такива смешни заплати. Та това са две минимални, тя чистачката в вашето учреждение е по добре от теб, взема половината но поне не й се налага да има префърцунени представителни дрехи и обуща, и не й се налага да се храни всекидневно на ресторант и да плаща солени суми за филия хляб. Твоята огромна квалификация две метли ли струва? Нормално ли е да си учила толкова да си добила такава квалификация и трудът ти да е оценен на сума равна на 3 хранения дневно? Все пак 1000/30 е равно на 33лв дневно, което е три хранения в твоя ресторант, което означава че ти работиш само за месечното си оцеляване за храна и билетчета за метрото дневно, от къде ти идва самочувствието?
Отглеждането на бебета не смятах да коментирам, но е факт че огромна част от населението на планетата е оживяло без редовна употреба на бутилирана минерална вода и е факт че бутилираната не е чак толкова полезна за редовно ползване защото има добавен флуор и натрупва в организма ненужно /прекалено/ много минерали. Смешно е в България при почти 100% достъп на населението до питейна вода да купувате постоянно бутилирана. За алергия от домашни пюрета сега чувам, шокираха ме думите ти че дете може да получи алергия от домашна храна и да трябва да се храни само с купешка, която не е по различна, просто е сготвена от професионален готвач.
Другото което исках да ти кажа че не съобразяваш възрастта на детето на авторката. То е трети клас, на 10години не са му нужни 5-10лв за непредвидени разходи. Да 16-17 годишен тийн е нормално да има в себе си 5лв и повече за непредвидени разходи, но такова малко дете, 30-40ст за такива разходи са нормална сума, отделно то носи в себе си левче за такива разходи. За твое сведение една евтина химикалка е20ст и детето на авторката няма да остане без химикалка, отделно учителите в начален курс са наясно с това че хлапетата губят и чупят химикалки и обикновено в чекмеджето си държат по 10-тина резервни. Нормалното е с възрастта да се увеличават сумите за харчене, ако сега авторката дава 10лв на хлапето дневни, след 5 години колко ще му дава и как ще успее да си го позволи ако взима като твоята заплата? Ако на 10 годишно хлапе даваш 5-10 лв, то на 13 годишно трябва да даваш 15-20лв, като навърши 16 трябва да отпускаш 25-30лв, а ти №49 имаш 33лв доходи, въобще не те виждам с близнаци, трябва да си сложиш въжето в момента в които ти съобщят че си бременна с близнаци.
Няма логика в думите ти особено, като знаем доходите ти №49. Да разполагаш с 33лв дневно и да смяташ за редно да дадеш 30% от тях за своя обяд и 30% за джобни на евентуалното си дете, с 13лв ли ще поддържаш семейство, дом и автомобил?

51.   Номер 50, изопачаваш думите ми. Колкото до последното ти изречение за доходите ми - написах, че са над 1000, не са 33 на ден, но колкото и да са, никъде не съм написала, че аз ги смятам за високи, а че много хора биха ги сметнали за високи. Никъде не съм писала и че живея в София, градът, в който живея, е с по-висок стандарт на живот поне откъм цени. Не съм писала, че ще давам по 10 лв. на ден на дете. Когато нямаш аргументи за други неща, нападаш за неща, които си чела-недочела. Явно са ни над 1000 лв. доходите и на двамата с мъжа ми, след като успяваме и да поспестим нещо. ;) Доходите ми ще нарастват с годините, но твоят умствен багаж и способност да възприемаш текст - надали. И само за да угодя на теб, няма да започна да нося манджи в офиса, защото си преценила, че 10 лв., които давам за здравословен обяд, са много.

PS: Водопроводната мрежа в България в много населени места на по над 50 г. и тръбите отделят такива вещества, че е в пъти по-добре да даваш бутилирана. FYI

Това е последният ми коментар в темата, а ти ако искаш, продължавай да тролиш.