Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   здравей,
според мен няма нищо лошо да му помогнете, но най-важното е никога да не му натяквате това и да не искате нищо в замяна.
Ако намерите и някакъв недиректен начин по който да му помогнете - още по-добре!

7.   Явно синът ви не е мързелив, но да оцелееш в България не е лесно, особено с кредити и с две деца, истината е, че масово родителите помагат, с тази разлика, че вие осъзнавате нещата, докато масата помагат не само финансово, но с продукти, понякога дори изземвайки ролята на децата си в собствените им семейства. Лично аз съм на мнение, че щом можете помогнете, не става въпрос за някакво леке, което просто си харчи пари, за да им спрат тока си е вече дъното. Може да им помогнете финансово да погасят предсрочно кредита дори частично за да плащат по-малко и да могат да си правят по-добре сметките. Най-лошото е, че липсата на възможност да покриеш основните си разходи съсипва.

8.   По тъпа жена–родител, аз никога през живота си не съм виждал. За какво си го създала това дете тогава? Правилно се досещаш, че в един красив ден, ще увиснеш на вратата му за помощ. Сега парадираш с финансова възможност, а не си купила на внучето си един чифт обувки. Не е лошо да се запиташ, за какво всъщност си жива на тази земя. Ти не заслужаваш дори човек и да те заплюе. Ако напиша всичко което си мисля за теб в този момент, надали ще го публикуват, а те бих сринал със земята. Ти просто не можеш да се наречеш човек, а не родител. Такава като теб заслужава син като мен, бих те гледал право в очите докато умираш и дори капка вода не бих ти подал. Субект случайно попаднал сред нормалните хора, срам за родителското съсловие, това си ти. Аз също съм родител и чистия ми доход е над 2000 лв, но половината директно заминават при моето дете и внуче въпреки, че никога не са ми поискали и една стотинка. Но аз след като съм го създал това дете, смятам за свой дълг да му помагам до като съм жив, дали с пари или труд, важното е да чувства моята опора. А ти се надявам, като си тръгнеш от този свят, да не забравиш да си вземеш имането, че току виж детето или внуците могат да се възползват от него.

9.   Аз не мога да ви кажа какво да правите, но не мога да си представя за какво друго може да живее човек, ако не за благото на децата си (съответно и внуците). Не искам да ви съдя, но наистина това не го разбирам и никога няма да го разбера.

10.   Аз съм предишния коментар. Аз бих помагала на децата си до края на живота си, защото не мога да си представя какво друго бих правила с парите си...

11.   Синът ви се спрaвя чудесно в същност в жaлкaтa ни държaвицa.
Мислете му вие госпожо, зaщото реaлно дори и сегa дa му помогнете, aко действително поне мaлко ви пукa зa синът ви, никогa нямa дa посмеете дa му се нaтресете нa стaри години! A aко синът ви поне мaлко е взел от вaшият хaрaктер, ще ви зaреже кaто безполезен стaр предмет.
Виждaте, че момчето е отговрно, скъсвa се от рaботa, добро семейство сa и прaвят всичко по силите си дa оцелявaт кaкто могaт, a дори и жилище изплaщaт зa сметкa вероятно нa хрaнa дори...A вие кaто безчувствено чудовище нaблюдaвaте кaк им спирaт токa и детето им пердaши цялa годинa със стaрите обувки. Гордa мaйкa съм нa двaмa горди синa. Не сaмо, че не ми искaт, a е въпрос нa чест зa тях сaми дa се спрaвят. Но дискретно, съвсем по женски, съвсем по мaйчински им помaгaм.
Отделно сме им осигурили домове. Не бих моглa дa преглътнa и зaлък хрaнa aко знaм, че децaтa ми не сa.добре.
Що зa човек сте?!

12.   Много сметкаджийска тема. Хайде разбирам, че сте се опитали да го научите да се справя сам, ама май сте отишли в другата крайност. Едно е да ви лежи на гърба, друго е да му помогнете като има нужда. Закъде си ги пазите тези пари, да ви ходи внучето с едни и същи обувки? Яд ме е защото и аз съм била с такива меркантилни родители, дето само гледаха себе си да осигурят, ама накрая останаха сами и никой не иска да ги погледне. Сина ви ще се оправи един ден със сигурност, но вие ще съжалявате, че в труден момент не сте му подали ръка. А номер 5 да не си прави тъкните сметчици, защото и живота ще му отговори с тънки сметчици, ама това от опит ще го разбере. Парите ще избледнеят пред истинското, което ще загубите. Успех в пресмятането!

13.   12 именно лошото правене на сметки е причината половината да нямат и една стотинка.

14.   Aз пък не мисля като повечето писали до сега. Поздравления на Вас, че сте отгледала такъв син и че е самостоятелен. Абсолютно съм против дундркането на деца цял живот. Повечето родители дават всичките си пари и имущество на децата си, а като остареят, няма кой да ги погледне, защото децата са свикнали само да получават. В случая, обаче мисля, че трябва да помогнете на сина си, ако имате възможност - еднократно за ипотеката, но не и да поемате издръжката на семейството му. Това си е негова грижа и на жена му.

15.   Ами колкото и жестоко да прозвучи - трябвало е да си направят сметката добре преди да снесат вторичкото...

Според мен помагайте финансово, но само на внучетата - те не са виновни за нищо децата. Купувайте им дрехи, обувки, учебници, пращайте ги на училищни екскурзии, изобщо всички тези нормални за възрастта им неща им осигурявайте, ако родителите им не могат.

Заемите не ги погасявайте, че ще им олекне и като нищо може и третичко да си снесат.

16.   Ами виж какво, сигурно ще повторя някой от коментарите, но синът ти и снахата ти наистина трябва да се научат да разполагат с това, с което разполагат.
Като нямаш възможност да храниш 2 деца, няма да ги правиш и раждаш.

и няма да теглиш заеми.

Разбираш ли? Вкарва се сам в дупката като тегли заеми,
че даже и не един, пък после ти да му помагаш не става.
Ама парите им не стигат - ами и на мен не ми стигат, но колкото има толкова. Не е начина да се вкарваш в дупката с дългове и след това някой да ти "помага".

17.   Направо не мога да повярвам, на размислите на автора. Наистина ли не ви се къса сърцето като си гледате внучето с едни и същи обувки? Може синът ви да е твърде горд за да приеме помощ, но какво ви пречи да правите подаръци на децата му. Детските дрехи са голям разход и бързо умаляват. Не е нужно да му давате пари, но поне купувайте на децата по нещичко. Какво се чудите толкова не ми е ясно.

18.   Като Ви е мъчно да гледате как детето ходи на ясла цяла година с едни и същи обувки, защо не му взехте още едни? Ей така като подарък? Хем и помощ, но е подарък за внучето! И много интересно- уж се замисляте да помогнете, а всъщност не го правите заради децата, а заради своята изгода да си подсигурите старините.

19.   И аз съм на мнение, като другите коментатори, без обидите, разбирате се. Синът ви е работлив, грижлив. Полага грижи за семейството си, прави всичко по силите си, но просто в нашата държава е трудно.... Няма голяма перспектива, има ниски доходи, и семейство се гледа трудно, още повече с две деца.. При тези обстоятелства, и знаейки, че синът ви не е боклук, който си изпива парите, или ги губи на комар, помогнете му, да се изправи на крака. От къде знаете, може пък, точно това да му трябва, един начален старт, и после само нагоре. Ролята ви на родител, не се изчерпва до 18 годишна възраст. Да, не е хубаво да правим мечешка услуга на децата си, и да ги издържаме до старини, но не е хубава и другата крайност, станат ли на 18, вече нищо не им дължим.... Направете този жест към тяхното семейство. Така или иначе, пари имате, а след смъртта няма да ги вземете със себе си. Най-вероятно, ще отидат, така или иначе, при сина ви. Нека ви запомни с добро. Обзалагам се, че самочувствието му, като мъж, се срива с всеки изминал ден, защото не може да осигури всичко на семейството си. Помогнете му, така ще ощастливите двама души, и две деца, вашите внучета/ А, на него, ще му се вдигне самочувствието, ще повярва отново в себе си, а вярата, и позитивните мисли, правят чудеса. Не му натяквайте, и не настоявайте да ви връща пари. Той, както го описвате, е много вероятно да ви върне парите, след време. Но, не настоявайте, само ако той пожелае, и когато има възможността.

След като сме създали деца, наш дълг е да ги видим щастливи, да помагаме, когато можем, и ако се налага. Трябва да ги оставим да се справят само с отговорностите на възрастния човек. Трябва да ги оставяме понякога да си трошат сами главата, да трупат опит, който е безценен. Но, не може да ги захвърлим на произвола, щом станат пълнолетни, нали така?

Depravity

20.   Хубаво сте го учили да се справя финансово, но животът е шарен и не са ли точно за това близките и семейството, за да си помагаме при нужда според възможностите си - който, когато му потрябва подкрепа (каквато и да е подкрепа)? Но за това не се пита, то или ти идва отвътре, или не! А на съпричастност и любов учихте ли сина си? Едва ли!
Да, най-щастлива и спокойна бих била да видя децата си самостоятелни и за това ги подготвям от сега, но ги уча и че винаги ще имат пристан при мен!
Не харесвам хора като вас!
Една майка на 28 години!

21.   Според зависи, но в случая мисля, че трябва да помогнете. Аз самата съм ПРОТИВ помощ от родителите, изнесла съм се на 18 г. от нас, сама съм се издържала и така нататък, но в случая просто става дума за временно затруднение... донякъде заради глупавия ни бг. манталитет. Проблемът идва от това, че синът Ви не може да си позволи собствено жилище и това го дърпа назад. Освен това вие без да искате като студент сте го научили да живее над стандарта си. Помогнете му обаче, защото жилището си е добра инвестиция за старини, но от самото начало дайте някакъв срок на тази помощ - примерно 2 години докато мине и второто майчинство. Без майтап - подпишете договор дори, че давате на заем парите или нещо такова и после, разбира се, опростете всичко, но нека младите да знаят, че това е помощ временна, но не до живот.
Спокойно правете подаръци на внучетата си като обувчици и така нататък, за Бога!
Успех

22.   Как няма да му помогнете като виждате, че бере душа. Срамота е да гледате отстрани как издъхва. Това ще им влоши и семейната атмосфера. Недостигът на средства води до мърморене и караници, а оттам знаете до какво.

23.   Много обиждате, много тежки думи казвате, хора това е сайт за споделяне, за взаимопомощ да видиш проблемът си през други очи, защо е нужно вечно да показвате пиперливите си езици и да мачкате, по-спокойно, по-човешки.
Да в България големият проблем е, взаимоотношенията между поколенията, в основата си от финансова зависимост, която често прераства и в друга и въобще една ужасна въртележка от не нормални за света взаимоотношения, но е важно да помогнете, защото те мизерстват.
Аз лично не одобрявам друг вид помощ, когато младите нямат финансови проблеми, но родителите просто отглеждат децата им, за да могат те да си живеят по кръчми и дискотеки, да им чистят къщите, да готвят и да им носят храна.... и т. н. и това е масов модел на "мечешка услуга", но в случая се касае за оцеляване, утре няма да имат пари за ипотеката, може и да не ви кажат дори, последствията са ясни. Другото което е, се сещам и за още едни модел, младите пак нямат пари, но не се лишават от луксове, като скъпи дрехи, козметични услуги и т. н. и такъв пример имам пред себе си, те горките нямат пари, мацката купила за 50 лв. подарък, че е на рожден ден и още толкова за фризьор и децата ги гледа мама и олеле колко сме зле и детето и то ходи с едни обувки.

24.   Според мен сте се справили много добре с възпитанието на сина си и човекът заслужава да му се помогне. Ако не искате да е съвсем директно, може да поемете разходите по децата. Така хем ще се грижите като баба и дядо, хем на него ще му е по-лесно с парите. Напълно прав е, че децата са дар от Бога и никой освен Него не може да решава кой ще живее и кой не.

25.   Мисля, че синът ви е един добър човек. Прав е, че всяко дете е дар от Бога. Децата ни, а не парите ни са истинското ни богатство. Сега той и снахата може и да живеят в лишения, но това време ще отмине и ще се радват на своето семейство. Колкото до помощта на родителите, както и във всички случаи според мен трябва да важи правилото на златната среда. Дано да греша, но според мен дори сте позакъснели с помощта. Щом сте виждали, че не е прахосник и сте имали възможност трябваше да му помогнете финансово за да не се наложи да тегли заеми. Знаете какви убийствени лихви налагат банките. Сега също можете да помогнете, макар вече да е по-трудно. Как да ви обясня, все едно да имате нов съсед, с който 5 години да се разминавате без да обелите дума и на петата година да го спрете и любезно да се поинтересувате как е, някак си няма да е естествено, нали?
Моите родители са на обратната крайност - при раждането и на трите ни деца даваха по 1000 лв., затрупват внуците си с подаръци и постоянно ни помагат без да сме искали. Къде е проблемът ли? Ами това, че са в чужбина, работят много и едва веднъж годишно виждат внуците си. Според мен от първостепенна важност е да не виждаш внуците си гладни, окъсани и без пари за лекарства, но ако тези потребности са задоволени най-важно става това да изградиш емоционална връзка с тях. Общуването, живата връзка, а не скъпите подаръци е това, което ще запази споменът за нас.

26.   Обръщам се към част от коментиралите с въпроса какво означава да не създават 2 деца, ако не можеш да ги гледаш? Вие гаранция за нещо можете ли да дадете? Понякога както можеш, така нещата се обръщат. И обратното. Много интересни хора сте.
Ж29

27.   Синът ви единствено дете ли ви е? ... Т. е. нямаш ангажимент и към друго дете и той ви е единствен наследник, така ли?

Според мен синът ви е достатъчно отговорен млад човек и неведнъж го е показвал, но просто условията на живот в нашата страна са такива, че е трудно за едно младо семейство да се оправя с едни средни заплати. Сега неговото семейство живее само с една заплата, от която плаща и ипотека... а и понеже не може да се справи тегли и заем, за да се издържат. Т. е. влиза в дългова спирала и почва да закъсва яко. Стигат до там, че им режат тока и изнемогват, лишават се вероятно от доста неща-качествена храна, обувки, отопление и т. н.
Ако съм на теб какво бих направила:
-бих изплатила заема, който е изтеглил, за да не им тежи поне той
-бих се поразтърсила какъв наследствен имот от баба/дядо евентуало мога да продам, за да му помогна да има по-голямо жилище;защото точно в момента са в голяма нужда за повече пространство, след време и да получи нещо няма да му е толкова необходимо(това от мой опит го казвам)
-бих им купувала понякога продукти
-бих купувала на децата обувки, дрешки като подаръци... и бих отделяла повече време и грижи за тях като тяхна баба
Но го направи внимателно, без да се самоизтъкваш, досаждаш и без да им натякваш после колко много си направила за тях... нека самочувствието на сина ти да се съхрани.
Снахата е бременна и вероятно има нужда и от морална подкрепа в тоя момент, защото е повече от ясно, че ще и е трудно и изнервена с две малки деца.
Не е мечешка услуга да помогнеш на децата си в труден момент... иначе за какво ни е всичко на тоя свят. Как си лягаш спокойна ако знаеш, че детето ти изнемогва и се мъчи... Вероятно им е напрегнато и имат караници в къщи заради безпаричието. Ти спокойна ли си да стоиш и да ги гледаш как те се чудят как ще свържат двата края всеки месец... особено пък когато имаш и възможност да помогнеш.
Ако не за тях, то поне за внучетата си помисли и им помогни... за да имат по-спокойни родители и по-качествено детство.

ж. 47г.

28.   Синът ви не е някой безотговорен лентяй, който ще изяде и изпие парите и ще легне да чака наготово, така че мисля, че е напълно правилно да му помогнете в труден момент. В крайна сметка, едно семейство сте. Ако не си помагате един на друг в трудни моменти, кой друг ще ви помогне? В наши дни в България не е хич лесно да отгледаш 2 деца, така че нормално е понякога да му помагате по малко. Пък и не е казано да помагате само финансово, ако имате възможност можете понякога да отменяте снахата в гледането на децата за да може тя да си потърси надомна или почасова работа. И това си е помощ и то каква! За това не се колебайте, ами измислете как да им помогнете, защото в това няма нищо срамно!

29.   Точно такива егоистични жени като Вас, след време им се случва така, че се налага синовете и снахите им да се грижат за тях. Аз не мога да си представя как ти ще виждаш, че детето ти изнемогва - ти живееш добре, и в същото време не му помагаш. Ако наистина имате възможностите, няма и да го питате и само с неговото егн ще отидете в банката и ще му помогнете без дори и дума да казвате... Срамно е да имате възможности, а да оставяте детето си да живее на ръба независимо на колко години е то.
Ж47

30.   Авторката

Прави сте да ме упреквате, дадох си сметка и вече му помогнах подобаващо. Не съм егоистка, просто така съм възпитана - децата трябва да се оправят сами - и се чудех кое е по-правилното решение.

Аз също съм била в не по-добро положение на младини, но се оправихме двамата със съпруга ми. Но сега времената са други и си дадох сметка, че е по-добре да му помогна по този начин, а не стимулирайки го да се справи сам.

Той отказа помощта ми и за пръв път като голям мъж го видях да плаче пред мен, понеже се чувствал виновен пред семейството си. НО в крайна сметка го убедих и му изплатих всички заеми, а сега ще го пратя с цялото му семейство на почивка, за да се оттърсят от стреса. Мисля, че го направих достатъчно дискретно, за да не го нараня.

Отделно от тук нататък поемем цялата грижа за децата - финансова и винаги, когато е необходимо и имам възможност и физическа. След няколко години ще се пенсионираме с мъжа ми и ще можем да прекарваме още повече време с децата.

Нямаше нужда от упреци от ваша страна и без тях с нормален тон щях да разбера, че греша. Можеше всичко това да се каже в нормален тон, но все пак ви благодаря.