Втора майка....
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1776 пъти
Не знам от къде да започна вече... извинявам се за грешките предварително... Губя всичко скъпо за мен, не говоря за пари майната му на това. Преди година и малко си отидоха дядо ми и баба ми през 6 месеца разлика, това ме съсипа защото всяко лято като малък съм прекарал при тях, след това преди месец приятелката ми ме остави заради друг 2 годишна връзка, още се мъча с това а за капак онзи ден си отиде моя приятелка. Наричах я втора майка, защото тя е колкото майка ми нямаме роднинска връзка но винаги ме е гледала като нейния син... казвам ви толкова добра жена рядко се среща път на мравката правеше, а си отиде толкова млада... защо ги прибира тези хора просто не заслужаваше откриха ѝ рак знаех, че ще се случи, но никога не може да си готов за това. Тази жена заедно с майка ми ни огледаха като малки, защото нашите бащи моя и на моя приятел винаги са работили в чужбина а като деца той по голям от мен аз съм на 26 той на 29 нали знаете как износваш дрехите на по големия такива бяха времената. Рядко може да познаваш такъв човек.... като видя моя приятел и ме боли толкова много, като знам какво е изгубил... Син да изгуби най-ценното нещо в живота си... майка нещо наистина свято.... Не знам наистина толкова много ме боли, все едно някаква част от мен си отиде... случайно преди да стане това гледах снимки и последната, която видях беше на моята втора майка... а тя си отиде на следващия ден... Защо ги прибира винаги най-добрите хора... какъв е този господ... Обичам те където и да си майко...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 10 месеца hash: 173fa6b681

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Светът е нечестен, несправедлив. Ако питаш Бога защо е отнел близките ти, ще се чувстваш още по-зле. А и няма да получиш отговор, поне аз не бих получила. Трябва да продължаваме напред, въпреки раните, кръвта, болката и чувството за несправедливост и тъга. Тази добра жена, която ти е като втора майка е дала нещо на света - отгледала е своя син и е помагала за отглеждането на чуждо момче, което не е нейно, но за нея е като такова. Повярвай ми, тя също е имала болки в живота - например мъжа и е работел в чужбина, а тя самичка е отгледала собственото си дете и помагала в отглеждането на едно чуждо. Сега е твой ред да дадеш нещо на този свят, не живей напразно. Бъди силен, защото само силните живеят с причина на тази земя.. Не ти пожелавам да стане по-леко, защото не е в реда на нещата, животът е устроен така, че да има тежки моменти, които да ни учат, за да станем личности, уникални хора на света. Пожелавам ти обаче тежките моменти и промените да те направят по-силен, по-добър, по-борбен. Всички минаваме през болката, след нея идва силата. И не забравяй - дай нещо на света, направи някого щастлив, без изявления, без да очакваш нищо в замяна и никога няма да умреш. Твоята втора майка не е умряла - тя ще живее винаги в душата ти, душата на родния и син и останалите хора, които е направила щастлива, макар и за малко на този свят. Дано съм помогнала.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: a473342a04

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Младеж, това не се чете. Тури една точка поне.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 2f2b542da9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ти си просто истински, чувствителен човек, за което ти правя евала! Знам, че е трудно, няма думи, които да опишат тази загуба. Но пък нали осъзнаваш, че добрите хора Господ ги прибира по-рано, за да са до него в рая. Умират само телата, душите са вечни. Прочети "Разговори с небесата" на Джеймс Ван Прааг, ще ти помогне да си промениш мисленето и да изживееш макар малко по-леко загубите. Просто животът е такъв във всяка своя форма - непрестанен кръговрат. Съжалявам, че може би смяташ, че ти пълня главата с глупости, но просто повярвай. На мен вярата ми помогна.

 

...

горе^

преди: 7 години, 10 месеца hash: 029abe9ea0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не приемай така емоционално нещата, такъв е живота, пак се радвай, че сте били на по 20 и години, а аз моята не си спомням дори. Не тъжи, а вземи най-доброто от тази история, бъди и ти добър, помагай когато можеш и когато заслужават.

 

...