 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не уважвам родителите си! Цял живот поставят брат ми пред мен!
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 2245 пъти
Искам да се изповядам пред непознати хора, просто ей така, за да ми олекне и да видя вашата гледна точка, дори да ме критикувате. Мъж на 28 години съм, родом от Благоевград, сега живея в Ню Йорк.
Имам брат с 4 години по-малък от мен. Обичам го, но той винаги е бил разглезеното "съкровище" на семейството. Родителите ми никога не са били строги хора, но пред него направо се разтапяха (и все още го правят де), а мен ме игнорираха още от малък. Не идваха на моите учебни дни (като изключим 1-ви клас), но не пропускаха неговите. Същото е и с важните за нас събития. Винаги са казвали как ни обичат еднакво, но това никога не си е личало. За неговите рождени и имени дни му купуваха огромни и пищни подаръци, за моите имаше само по-специална вечеря. Така и той си остана вечното дете, а аз пораснах по-рано отколкото трябваше.
Като настъпи време да следваме своите собствени пътища, аз кандидатствах в университет тук в Америка и ме приеха. Нашите не пожелаха да платят дори малко от таксата, но за щастие се преборих за стипендия, а първата година теглих студентски заем. Те имат пари, но искаха да пазят и за бъдещето на брат ми, който между другото в гимназията беше толкова посредствен ученик, че чак се чудехме как ще завърши средното, камоли дали ще учи висше... но както и да е. Той после реши да учи, замина за Чехия, веднага се втурнаха да помагат както могат, а той на втората година се отказа, не било за него, хванал го мързелът. После пак се върна там и в крайна сметка го приеха, но не се отказа. Постоянно обаче се оплаква от това и онова. А нашите вместо да му кажат да сте стегне, направо ще ревнат как животът на горкото им малко синче е толкова труден.
Много от вас ще ми кажат, че завиждам и това донякъде може и така да е. Но по-скоро се дразня на несправедливостта и на това, че брат ми е голям манипулатор и готованко. Аз обаче съм зодия Скорпион и не се хващам лесно на такива игрички, винаги когато ме е ядосвал, съм го нареждал както си трябва. Той си позволява да говори на всички ни ужасно грубо и надменно. Смята, че не е длъжен да върши никаква домакинска работа, а другите са му.
В крайна сметка отдавна съм отделен от тази отровна среда, но тъй като наскоро родителите ми ме попитаха по телефона защо съм бил толкова отдалечен и студен напоследък към тях и към брат ми. Ами ще ми повярвате ли, че вече не ги уважавам? Обичам ги и тримата, но не изпитвам респект, което всъщност е най-важното....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 10d45ad80d |
|
1. Когато пак те попитат "защо", им кажи всичко, което написа тук. Да си знаят. В абсолютна позиция си да си кажеш всичко без притеснения. Да, предполага се, че семействата трябва да са задружни, да си помагат и всички хубави работи, дето ни се набиват в главите, ама не е задължително. Кофти е, но го приемаш. Приеми го като добър урок за теб - ваще няма да са живи вечно и брат ти няма да има на кого да реве и кой да му снася.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: fd3e845066 |
|
2. Мани ги тия идиоти. Щом оценяват някакъв непрокопсан нехранимайко, а тебе не оценяват, значи не те обичат особено. Но ако искаш да почнат да те оценяват, макар и отвъд океана, им кажи какво мислиш. Не може някакъв мързел да получава такава свинска подкрепа, а ти да седиш на заден план. Кажи им какво мислиш, ако пък решат да са прават на света вода им бий шута. Личи си, че си по-добър от тях 3-мата взети заедно.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 3838d73478 |
|
3. здравей,
много е лошо това което се е случило с теб, но нищо не може да направиш.
Родителите ти никога няма да разберат как се чувстваш. Радвам се, че си успял и не си при тях.
Родители са ти - хората не си ги избират. И до там - както казваш обичаш ги защото сте свързани и до там. Ти не им дължиш нищо повече.
Ако се замислиш ти не си имал щастието да получиш това което заслужава всяко дете, но пък брат ти е получил повече отколкото трябва и това му е изиграло лоша шега. Така, че и той е жертва - въпреки, че не го разбира (за разлика от теб) и затова му е по-леко.
Пожелавам ти да жънеш ЛИЧНИ успехи и за напред, другите неща които не зависят от теб (като отношението на родителите ти, глобалното затопляне, войните и т. н. не трябва да оказват толкова голямо влияние върху живота ти. ) Ти си млад и успял. Имаш капацитет да създадеш свое семейство и да дадеш на твоите деца всичко което ти си няма.
Успех още веднъж!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 552336b4b3 |
|
4. Разбирам те напълно! Сякаш аз съм писала историята. Жена съм, на 25, брат ми е на 20. Не бих те критикувала, защото знам колко е гадно цял живот да оставаш на заден план. Нашите винаги поставяха него пред мен, третираха ни по различен начин, мен ме навикваха и ме наказваха, него не. Семейството ми беше бедно и още от както бях на 15 тръгнах всяко лято на работа, за да спестявам и да направя нещо за бъдещето си, а брат ми до последно, докато не завърши гимназия нямаше и 1 работен ден. После отиде да учи, но едва бута с тройки... мързелив е, няма елементарни знания и умения за каквато и да е работа. Аз тръгнах от нулата и с упоритост и работа се издигнах, докато той си остана един лентяй, който само знае да яде, да спи, да си върши физиологичните нужди и да се оплаква, че няма пари. И въпреки това той им е любимото дете, а аз сякаш не съществувам... И твоят и моят брат някой ден ще си патят, защото са свикнали мама и татко постоянно да са им до г*за, но те няма да са живи вечно. И един ден, когато тях вече ги няма, те най-вероятно ще дойдат при нас, за да ни използват, защото няма кой друг. Не се ядосвай, в Ню Йорк си! Аз винаги съм си мечтала да живея там, но нямах този шанс. Можеш да подредиш живота си по идеалния начин, без да мислиш за брат си и как постоянно го лигавят. Аз и ти, и тези като нас, са по-самостоятелни и имат шанс за по-големи успехи в живота. Докато готованковците един ден ще се почудят от къде им е дошло, когато останат сами и нямат от кога да си искат пари. Давай напред, без да се ядосваш, аз вече съм така и се чувствам много по-добре!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: dbbae58033 |
|
5. Радвай се, че си далеч от тях и си гледай живота. И въобще не го мисли, ти нищо не можеш да промениш.
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 13a2eeb978 |
|
6. Щом не те уважават остави ги и прекъсни всякакви връзки с тях! Далеч си започни живота си на чисто единствения добър урок, който са ти дали досега е какви грешки не трябва да допускаш, ако станеш баща някой ден! Ще им дойде акълът някой ден, когато остареят и легнат на грижите на тяхното „ съкровище ”, а то за пореден път е без работа, пропило се, бие ги и им взема пенсиите или ги зареже да ги уморят у някой старчески дом! Тогава ще се осъзнаят, че са грешили, но вече ще е късно да поправят грешката си!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 1b57e45d73 |
|
7. Гадно! Май повечето по-големи братя и сестри сме минали през подобно нещо, е може би в по-малка степен. И моята сестра е на "нашите съкровището" и продължават да си я дундуркат вкъщи, въпреки че аз на нейната възраст отдавна се бях изнесла и бях напълно самостоятелна. Ама да ти кажа това си е нож с две остриета. Защото сега на братчето ти му е много хубаво "татко да носи, а мама да меси" и той да чака всичко на готово, но рано или късно това ще свърши и тогава... тогава ще му стане черен животът, защото няма да е научен на нищо. Така, че ти не се ядосвай, защото по-суровото възпитание и даже неглижирането от страна на родителите, колкото и да е гадно, понякога си има и хубавата страна. От рано се научаваш да си самостоятелен и да се справяш сам с живота, а не да станеш на 25 и да не можеш елементарни неща, ами да чакаш мама и тате да се погрижат за теб и ако случайно не са на разположение следва драма. Защото глезените синове и дъщери накрая свършват така, на 30-40 или даже повече години (зависи до каква възраст родителите им са имали възможност да ги дундуркат) без елементарни познания за живота. Та не му завиждай много на брат си, защото сега е "пей сърце", ама един ден ще види зор.
Така, че вашите дори не осъзнават каква "мечешка услуга" му правят в момента с това отношение камо към малко детенце.
За това, живей си живота и да не ти пука. Когато му дойде времето брат ти ще си научи урока, ама по трудния начин.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: a5dda40381 |
|
8. Това е класическата история във всяко семейство с повече от едно дете. Полът им няма значение. Изключения има, но те са точно това. Само хората, които са изпадали в твоето положение могат да те разберат. Нищо не можеш да направиш, защото ти не си брат ти. Съвсем естествено е настъпило и отчуждението ти. За провалените отношения с децата и между самите тях винаги и без изключение вината е на родителите. Съвсем друг е въпросът колко те са наясно с това.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 9ece38d6e9 |
|
10. Един ден ще се събудиш и ще простиш. Ще разбереш, че така е било по-добре за теб. Ще разбереш, че няма нужда да страниш от корените си. Обичай ги такива каквито са! И се надявам, че един ден твоите деца ще направят същото за теб.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: da06f49f20 |
|
11. Защо говориш за брат си така? И аз имам по голям брат и нашите ми копуват каквото искам и ме обичат повече но то е защото брат ми е голям темерут и стои все намусен все си стои забит в стаята и той си е виновен, че нашите искат да излизат с мене и да ми копуват разни неща защото аз съм готин а той не е. Така че може проблема да е в тебе мой
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 3648603262 |
|
12. Не се нервирай! Вкъщи е почти същото. Съпругът ми има по-голям брат, който свекър ми и свекърва ми постоянно толерират. Така е откакто се помня, казано направо. Със съпругът ми сме семейство от 25 години. На него е старата къща, старата кола, всичко старо от жилището на брат му е прехвърлено от етърва ми вкъщи, когато са се оженили, та ние после да изхвърляме и т. н. Девер ми вечно е "милият", "горкият", а пък той вече е на 50 години.... Но на моят мъж въобще не му пука... Казала съм му, че никой не си избира родителите, братята и сестрите. Дете, което не мрънка и не иска, го оставят да се оправя само. Така че... напред и нагоре заедно, с някой, който те обича... Интересно ми е един ден "малките бебета" кой ще ги съжалява и кой ще ги лансира, но това е друга тема... На теб успех и късмет! Като се замислиш, никой на никого не е длъжен, но, мило момче, понякога наистина дразни и боли!!!
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 522e98b8a5 |
|
13. Номер 11 едва ли проблема е в автора повечето хора в днешно и предишно време са така Не се учудвам ако автора е теглил чертата пред семейството си. Поздравления авторе! Отървал си се от темерути- наречени "Родители"
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 7430a2883c |
|
14. Не, проблема не е във автора, като е и очевидно че нама деца, камо ли две. Работата е там че никой родител си няма и на идея как се отглежда дете. Всичко е една голяма суматоха и тест-проба, защото това е нещо ново, различно, непознато. Как да имат опит като не са били радители преди. Във вного отношения, първото дете може да го отнесе най-много и от към строгост/притеснения или разновидни отношения. Това е, защото родителите намат опит. Второто дете вече е нещо с което ще да са по-отпуснати, ако ще и от къвпсвободия, защото имат опит със първото.
Аз съм второ дете. Сестра ми е като автора в много отношения. Обаче, има обяснение и не е защото видиш ли някой е обичан повече или по-малко.
Поздрави
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: b164e75edf |
|
15. Деградираха родителите ни. Жалко, но факт. За съжаление те не го осъзнават.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: bb6c9a5623 |
|
16. Отговорът на родителите "Ама ние ви обичаме еднакво" не е искрен. Вие сте различни и е нормално и обичта на родителите към децата им да е различна. Но не и по сила. По-големият син винаги ще бъде първата радост на майката, най-милото, когато е било малко дете, не е деляло вниманието на майка си с никой друг, били са само те двамата - мама и той, докато като се е родило второто, то може би почти никога не е имало мама само за себе си, така да се каже, винаги са били - мама, батко и то. От друга страна второто дете за майката е едно носталгично сбогуване с най-сладките бебешки години, тя изживява всеки момент с него за последно, радостта е просто друга. Казвам го от позицията на майка с 2 деца. С първото бях безкрайно щастлива, че съм станала майка, любовта ми беше безгранична, вниманието към детето - също. С второто ми беше много трудно, но когато осъзнах, че ще ми е и последно дете, ми беше още по-мило, не исках да изпускам нито един миг, не исках да повтарям същите грешки и т. н. А бе мога да пиша много, моментът е тънък, просто не забравяй, че те обичат не по-малко отколкото брат ти, просто ти си по-добрият, по-умният, по-здравият син, така че нямаш толкова нужда от тяхното обгрижване - според тях. В техните очи брат ти винаги ще е "бебето", защото е по-малкият, но това не значи, че го обичат по-малко. Представи си семейство с две деца, едно от които е неизлечимо болно и има нужда от постоянно обгрижване, докато здравото дете расте "покрай него". Това не значи, че обичат болното повече от здравото, просто то има по-голяма нужда от грижа, а това, че по-здравото се чувства необичано - това е грешка на родителите, че са допуснали да се чувства така, не са съумели да посрещнат емоционалните му нужди.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
