Толкова близо, а толкова далеч. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (71761)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (15816)
 Секс и интимност (8987)
 Тинейджърски (17004)
 Семейство (3238)
 Здраве (5878)
 Спорт и красота (3157)
 На работното място (1222)
 Образование (3653)
 В чужбина (773)
 Наркотици и алкохол (752)
 Измислени истории (667)
 Проза, литература (1157)
 Други (9389)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Толкова близо, а толкова далеч.
преди: 2 месеца, 13 дни, прочетена 309 пъти
Имам сестра и много приятели и мога да кажа, че от странична гледна точка имам идеален живот, но истината е, че имам само майка ми.
Имам и най-добри приятелки, за които си имам едно наум след последния ни спор. Сестра ми беше най-близкия човек и винаги заставаше зад мен, докато преди 3 години не си хвана приятел, е от тогава с нея сме толкова близо, живеем заедно (той живее с нас), но заради него ния с нея се отдалечихме може би. Тя само него приема за опора и за човек, който ще я подкрепя винаги и ще е до нея и вече си е изградила нейн свят с мечти и надежди за тяхното бъдеще, вече не си споделя с мен, пренебрегва моите проблеми. Майки ми е единствения човек, който винаги и завинаги ще си остане до мен, но това е проблема, че в най-кофти дните ми когато просто искам да я прегърна и да изрева целия скапан ден, който преживях - то тя е на 300 км от мен. Със сестра ми учим в столицата, а тя е в стария ни град, рядко имаме финансовата възможност да пътуваме и страшно много ми липсва мама. Пишем си, говорим си, плакала съм й по телефона... тя ми е единствения близък човек. А аз съм бунтарка така да се каже и за всичките ми грешки и за депресирани моменти с наркотици, цигари, секс, първо влюбване и идиотски постъпки - то мама винаги се опитваше да ме предпази, но от моя инат после бършеше сълзите ми само тя. Новия град не ми харесва изобщо, то вече не е нов още една години и завършваш гимназия, няма време за местене и глупости, но много ми е мъчно, че когато имам физическата нужда да поплача и да прегърна единствения човек, който обичам безкрайно много, който ме е дарил с живот и ме е изгледал, то е на 300 км... Чувствам се понякога толкова зле колкото в момента, не съм много социална, по-скоро имам интуиция и чувство за хората от първата ни среща и няма желание да комуникирам с всеки, в гимназията имам 2, 3 приятелки извън гимназията много, но както казах имам си едно наум, че никой не е до теб за винаги и толкова са ме наранявали, че единствено мама е моята най-добра приятелка..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker