Чувствам вина към брат си. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74795)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16564)
 Секс и интимност (9213)
 Тинейджърски (17437)
 Семейство (3436)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1321)
 Образование (3948)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9798)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Чувствам вина към брат си.
преди: 2 месеца, 5 дни, прочетена 719 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 17 години. Имам по малък брат който е на 10. Когато той се роди аз бях много въодушевена че си имам братче и винаги исках да съм до него, да го виждам и да му се радвам. Понеже сме от различни бащи неговата баба не ми даваше да го виждам дори.. все ме изолираше от него. Аз по късно и сама си се отдръпнах.
През годините винаги намирах нещо да му се скарам, винаги се държах надменно с него сякаш не е стока. Нали се сещате онези лицемерни хора, които пред хората са едни а с близките си други. Ами това съм аз.
Малтретирала съм го, когато му се карат аз винаги бях срещу него вместо като сестра да го подкрепя.
Той е от децата които са пристрастени към компютъра и не искат да стават от него. Майка ми винаги му купуваше всичко което той й каже... включително лаптоп. От първи клас досега е сменил няколко таблета. Когато аз исках дори не посмях да я попитам защото знаех че ще каже не. Все за него даваше, с издръжката от баща ми накуп му купи всичко за първия учебен ден преди 2 години. Точно когато я молех да ме запише на курс и тя ми казваше че няма пари и са свършили. А толкова исках и започнах сама да си уча и знаете ли... успях но това не е важно сега.
Детето въпреки всичко е добро. Нищо не ми дава право да съм лоша... Боли ме че когато той се чувстваше неразбран бях от всички срещу него. В някои случаи го правех за добро защото той наистина не живее правилно, не се храни, не се мие, не си ляга рано като децата... Четвърти клас едва го завърши. Всичко е много комплексно и се чувствам много виновна че не помогнах.
Като порасне дали ще е все така. Дали ще ме намрази че не съм му дала обич?
Той може би никога няма да разбере какво усещам. Чувствах се отделена и това ме накара да направя всички онези грозни неща. Но това не е оправдание, ако съм била добра значи е трябвало да остана добра и ситуацията да не ме пречупва.
Не знам защо пиша това. Искам някак да се изповядам и да кажа на всички по големи братя и сестри да носят отговорност за действията си към по-малките и да им дават любов и разбиране.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 4 дни
hash: b57fc05f74
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Върви и го гушни сегa, кaжи му, че го обичaш много и тaкa ще мaхнеш веднaгa всякaкви прегрaди между вaс.
A нaтaтък просто бъди неговaтa кaкa :)

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: b0be75b5fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

2.   Малко му е пердаха на това леке. Ти мило момиче нямаш вина, лошото е, че точно тези боклуци успяват в живота. Ще ти кажа истината, която е гадна. На него никога няма да му пука за околните, ще се затваря в себе си пред компа, няма да има социален живот, приятелка, на 30 години ще е самотник, който стои пред компа и мирише на спрънджа, но ще е успял и ще има пари да си плаща тока и нета. Има виновен за това, човекът, който купува! Спрете му компа, карайте го да върши повече неща вкъщи, да чисти, подрежда стаята си и т. н. Излезте навън с него, покажете му, че навън с приятели е много по-добре, отколкото сам на компа. Боят не може да го оправи, но може да го вкара в релси, наказвайте го. Ти като негова сестра, помагай му, изкарвай го навън, заведи го в някой детски кът, ще си намери приятели, дори и временни. Все пак е на 10. Успех! :)
И помни, повече наказания, без комп и да посвършва нещо вкъщи, излизайте с него на кино и т. н.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 8f7a24a016
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Аз имам 4 г. по-голяма сестра, от нормално семейство сме, един баща и всичко и пак не ме е обичала, не ми е помагала и така нататък. При нас винаги повече средства пък ходеха за нея, а аз износвах старите ѝ неща. Тя от малка имаше комплекси, защото е по-тъмна и имаше лоши оценки в училище, а аз съм бяла и руса и винаги съм била отличничка, може би като съм била бебе са оттеглили изведнъж внимание за нея, знам ли, но не ме е обичала като сестра никога, колкото и да съм се опитвала, защото за мен може би е по-лесно - аз съм я познавала цял живот и никога не съм имала родителите само за себе си. Винаги съм я възприемала такава, каквато е, а тя винаги ми е намирала косури. Не знам защо. Обичта ѝ се изразяваше като бях малка да ме прегръща много силно, направо задушаващо, докато заплача. Нитоси е играла с мен, нито ме е взила със себе си някъде..
Това може би е голямата грешка на големите разлики, затова съм решила при моите деца разликата да е най-много 2 години. Не се чувствай иначе виновна за грешките на майка си - не ти си длъжна да се грижиш за брат си, а тя. Също намирам за несправедливо да му купуват повече неща, но ако баща му ти е пастрок и живее с майка ти и заедно ви гледат, е нормално пък издръжката от твоя баща да не ходи само за теб - все пак другите двама те хранят, обличат и плащат наем или са предоставили жилище, но ако бащата на малкия не е част от семейството ви и не плаща издръжка, а с твоята издръжка се гледа и това дете, ами.... гадно е.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 00e97a14d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Ами веднага, сега отиди и го гушни, кажи му, че го обичаш. И оттук насетне бъди добра с него, помагай му.

 
  ...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 0426e8daff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От сега насетне бъди по-добра към него. Важно е, че си ги осъзнала тези неща. Не може сега, с умът и мисленето на 17-годишна, да имаш претенции към умът и мисленето си отпреди години. За тийнейджърите дори 1-2 години разлика могат да дадат коренно различен вид мислене и поведение (т. е. най-вероятно сега не мислиш както си мислила на 15). Така че просто отсега-нататък го подкрепяй, помагай му да се изгражда като пълноценна личност.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: db095d114f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз искам да ти кажа, че ти не си виновна са нищо, за абсолютно нищо.
Виновни са хората, които ви отглеждат.
Най - първо смотаната и задръстена дъртачка баба му, която изобщо не е трябвало така да ви разделя.
И второ майка ви, която трябва да купува неща колкото на него, точно толкова и не теб.

Иначе в никакъв случай не слушай простотиите на номер2 за боя. Вярно, че брат ти не го отглеждат правилно майка ти и баща му, но с бой пък със сигурност нищо положително няма да постигнат! (с наказания и бой със сигурност шанса да остане стар ерген се увеличава на макс, има достатъчно цивилизовани, дипломатични начини момчето да бъде приучено да води стойностен за възрастта си живот) И изобщо... още първото изречение на номер2 е отвратително - личи си колко злоба има в нея към децата и подрастващите, които по една или друго причина не получават качествено отношение и възпитание от родителите си (за което не са виновни децата, а родителите им номер2).
Лекето всъщност е глупавата баба!!

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: bf6909b46c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Мило момиче, никога не е късно да се поправиш. Ние сме аналогична ситуация - брат ми е 7г. по-малък от мен, от различни бащи сме. Но откакто се роди той си е моето дете, просто така си го чувствам, освен майчината обич и бащината, има и моята. Порастна добър човек, като дете разглезен, но с времето се промени. В момента е на 21, а аз на 28. Още си давам душа, сърце и всичко за него, искам каквото аз нямам, от каквото съм била лишена, той да не е. От каквото съм страдала-той да не страда. Мисля, че и мама има огромна заслуга за това ние да сме близки, винаги ни е третирала по равно, така ни е възпитала. Той също много ме обича и се грижи аз да съм добре. Помни, никога не е късно да изградите връзка. Както казваше мама, вие сте си кръв. И може би защото при нея животът се стече така, че в най-трудни моменти вуйчо беше до нея, така и тя иска ние да сме един до друг. Просто при мен водещата мисъл е, ако аз съм страдала от нещо-душата ще си дам той да не страда. Успех: )

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 92abe863df
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Ами не е приятно това че му обръщат повече внимание говори с майка си там родителите си, те са виновни, но той ти е брат и трябва да му помагаш все пак. Аз имам по малка сестра, помня когато бях дете още в ранните си години ревнувах че нашите и обръщаха повече внимание уш. Но после след като станахме малко по големи и като почнахме да ходим на училище вече не ревнувах а си гледах на нея като на моя по малка сестра. Защитавах я, биех се с момчета, но същото така и ние често сме се биели като малки. Обединявали сме за доста от нещата който са ни интересували, ако нямаме пари или ако искаме да ходим някъде, но както споменах все някой път ще се скараме ако стойм дълг период заедно. Много ми е помагала със съвети, както и аз на нея когато е имала нужда вече като по големи. Това за което се надявам е ако някой ден имам деца да не са толкова емоционални и чувствителни каквато аз бях като дете.

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 2525a11161
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Моят брат е с 10 години по-голям от мен.. Играхме си от време на време като малки.. но откакто порастнах и вече не съм дете сме много близки. Съветвам те да скъсиш дистанцията помежду ви.. Парите и различните пари не са фактор. Нормално е като малка да си изпитвала подсъзнателна ревност, не се тревожи. Баща ми и сестра му се чуват един път в месеца, което е пример какви не трябва да бъдат отношенията ви един ден. Опитай се да го социализираш.. прави му компания. Сега може би нямате общи теми освен битовите, но когато той стане на 15, 16 ще ти е много приятно с него. Ако го обичаш истински, което е така разбира се, се сближи с него.. някой ден той ще е единственият човек, на който ще можеш да споделиш всичко без да те осъди. Както повечето деца в днешно време му е трудно да общува. На мен също ми е трудно.. и добре, че го има брат ми. Ти играеш важна роля в живота му, защото си по-голямата и винаги ще можеш да му даваш съвети за ситуации, който си преминала вече. Едни близки взаимоотношения между брат и сестра са важни.. Сега едва ли можеш да го осъзнаеш, но вие със сигурност имате сходен мироглед за живота.. Важно е да изградиш връзка помежду ви сега, защото после би ви било трудно да свалите преградите помежду си. Родителите ти не са осъзнали, че ви отдалечават с тези си действия.. но те не бива да бъдат фактор! :)

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 1 ден
hash: bc85774153
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   отиди и го гушни. Ако наистина се чувства самотен. Незнам за вашите но братчето ти е най важно и то усеща когато някой не го подкрепи. Разбирам го детето. и аз бях така на неговите 10 години. Нямах никой

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker