Чувствам вина към брат си.
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1939 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 17 години. Имам по малък брат който е на 10. Когато той се роди аз бях много въодушевена че си имам братче и винаги исках да съм до него, да го виждам и да му се радвам. Понеже сме от различни бащи неговата баба не ми даваше да го виждам дори.. все ме изолираше от него. Аз по късно и сама си се отдръпнах.
През годините винаги намирах нещо да му се скарам, винаги се държах надменно с него сякаш не е стока. Нали се сещате онези лицемерни хора, които пред хората са едни а с близките си други. Ами това съм аз.
Малтретирала съм го, когато му се карат аз винаги бях срещу него вместо като сестра да го подкрепя.
Той е от децата които са пристрастени към компютъра и не искат да стават от него. Майка ми винаги му купуваше всичко което той й каже... включително лаптоп. От първи клас досега е сменил няколко таблета. Когато аз исках дори не посмях да я попитам защото знаех че ще каже не. Все за него даваше, с издръжката от баща ми накуп му купи всичко за първия учебен ден преди 2 години. Точно когато я молех да ме запише на курс и тя ми казваше че няма пари и са свършили. А толкова исках и започнах сама да си уча и знаете ли... успях но това не е важно сега.
Детето въпреки всичко е добро. Нищо не ми дава право да съм лоша... Боли ме че когато той се чувстваше неразбран бях от всички срещу него. В някои случаи го правех за добро защото той наистина не живее правилно, не се храни, не се мие, не си ляга рано като децата... Четвърти клас едва го завърши. Всичко е много комплексно и се чувствам много виновна че не помогнах.
Като порасне дали ще е все така. Дали ще ме намрази че не съм му дала обич?
Той може би никога няма да разбере какво усещам. Чувствах се отделена и това ме накара да направя всички онези грозни неща. Но това не е оправдание, ако съм била добра значи е трябвало да остана добра и ситуацията да не ме пречупва.
Не знам защо пиша това. Искам някак да се изповядам и да кажа на всички по големи братя и сестри да носят отговорност за действията си към по-малките и да им дават любов и разбиране.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: b57fc05f74

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Върви и го гушни сегa, кaжи му, че го обичaш много и тaкa ще мaхнеш веднaгa всякaкви прегрaди между вaс. A нaтaтък просто бъди неговaтa кaкa :)

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: b0be75b5fd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Малко му е пердаха на това леке. Ти мило момиче нямаш вина, лошото е, че точно тези боклуци успяват в живота. Ще ти кажа истината, която е гадна. На него никога няма да му пука за околните, ще се затваря в себе си пред компа, няма да има социален живот, приятелка, на 30 години ще е самотник, който стои пред компа и мирише на спрънджа, но ще е успял и ще има пари да си плаща тока и нета. Има виновен за това, човекът, който купува! Спрете му компа, карайте го да върши повече неща вкъщи, да чисти, подрежда стаята си и т. н. Излезте навън с него, покажете му, че навън с приятели е много по-добре, отколкото сам на компа. Боят не може да го оправи, но може да го вкара в релси, наказвайте го. Ти като негова сестра, помагай му, изкарвай го навън, заведи го в някой детски кът, ще си намери приятели, дори и временни. Все пак е на 10. Успех! :) И помни, повече наказания, без комп и да посвършва нещо вкъщи, излизайте с него на кино и т. н.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 8f7a24a016

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Аз имам 4 г. по-голяма сестра, от нормално семейство сме, един баща и всичко и пак не ме е обичала, не ми е помагала и така нататък. При нас винаги повече средства пък ходеха за нея, а аз износвах старите ѝ неща. Тя от малка имаше комплекси, защото е по-тъмна и имаше лоши оценки в училище, а аз съм бяла и руса и винаги съм била отличничка, може би като съм била бебе са оттеглили изведнъж внимание за нея, знам ли, но не ме е обичала като сестра никога, колкото и да съм се опитвала, защото за мен може би е по-лесно - аз съм я познавала цял живот и никога не съм имала родителите само за себе си. Винаги съм я възприемала такава, каквато е, а тя винаги ми е намирала косури. Не знам защо. Обичта ѝ се изразяваше като бях малка да ме прегръща много силно, направо задушаващо, докато заплача. Нитоси е играла с мен, нито ме е взила със себе си някъде.. Това може би е голямата грешка на големите разлики, затова съм решила при моите деца разликата да е най-много 2 години. Не се чувствай иначе виновна за грешките на майка си - не ти си длъжна да се грижиш за брат си, а тя. Също намирам за несправедливо да му купуват повече неща, но ако баща му ти е пастрок и живее с майка ти и заедно ви гледат, е нормално пък издръжката от твоя баща да не ходи само за теб - все пак другите двама те хранят, обличат и плащат наем или са предоставили жилище, но ако бащата на малкия не е част от семейството ви и не плаща издръжка, а с твоята издръжка се гледа и това дете, ами.... гадно е.

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: 00e97a14d1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами веднага, сега отиди и го гушни, кажи му, че го обичаш. И оттук насетне бъди добра с него, помагай му.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: 0426e8daff

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От сега насетне бъди по-добра към него. Важно е, че си ги осъзнала тези неща. Не може сега, с умът и мисленето на 17-годишна, да имаш претенции към умът и мисленето си отпреди години. За тийнейджърите дори 1-2 години разлика могат да дадат коренно различен вид мислене и поведение (т. е. най-вероятно сега не мислиш както си мислила на 15). Така че просто отсега-нататък го подкрепяй, помагай му да се изгражда като пълноценна личност.

 

...