Не мога да простя на родителите си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82801)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18750)
 Секс и интимност (9829)
 Тинейджърски (18658)
 Семейство (3968)
 Здраве (6802)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1581)
 Образование (4664)
 В чужбина (1033)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10971)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Не мога да простя на родителите си
преди: 8 месеца, 10 дни, прочетена 1204 пъти
Здравейте,

Пиша тази тема с надеждата да получа съвет. Ще се опитам да бъда възможно най-кратък и ясен. Аз съм момче на 21 години. От дълго време се боря със диагноза Страхова невроза с елементи на натрапчиви мисли. Буквално почти всеки ден се случва да си мисля за самоубийство. Психиката ми е руина. Ходя на психиатър, пия лекарства и все пак имам чувството, че нямам никакво подобрение. Смятам, че причината за това ми състояние се корени в детството ми. Имам добри родители. Винаги са задоволявали желанията ми и са давали всичко за мен. Ето тук обаче идва едно голяма, , НО''. От малък съм ял не малко бой, викове, крясъци и т. н. Основната причина беше заради някоя слаба оценка. Винаги съм бил отличник, но не съм робот, случвало се е да донеса някоя тройка или двойка и тогава се прибирах у дома със страх. Посягали са ми и заради глупости. Веднъж без да искам бутнах и строших една бутилка уиски, а баща ми изкриви дръжката на метлата в мен, разкървави ме дори. Често ме подценяваха и сравняваха с децата на наши познати, казвайки че те са много по-добри от мен. Усещах как ме ползват за отдушник на гнева си. Този тормоз продължи чак докато не завърших средното си образование и заминах да следвам висше. Симптомите на моята невроза постепенно се засилиха и година, след като заминах да уча, аз реших да им разкажа за здравословното си състояние. Те много се притесниха и веднага ме закараха на лекар. Истината е, че от години се държа с тях нервно, сприхаво и неуважително. Предполагам, че вътрешно се опитвам да им го върна за годините, през които ми нараняваха физически и психически. Вчера за пръв път разказах на майка ми по телефона за това, че смятам, че те имат основна вина за дупката, в която се намирам. Усетих колко много нараних, както нея, така и баща ми. Просто вътре в мен имаше толкова много натрупан гняв и реших да го излея. Та вие какво бихте ме посъветвали? Искам да им простя и да забравя, но съм толкова злопаметен и се озлобявам всеки път щом си спомня за миналото. Знам че ме обичат много, но аз не мога да им отвърна със същото. Поздрави.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 9 дни
hash: bc2e9b81e9
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

1.   Аз ще ти кажа, че имаш пълното право да не им прощаваш!
Много добре си направил, че си им казал какво ти е на душата!
От всички хора на света точно те са длъжните да те изслушат от а до я!

Следваща добра стъпка за теб е ще е да пробваш психотерапия - трябва ти човек, който да те изслушва детайлно за всяка твоя емоция, а не някой, който да ти предписва хапчета, което правят психиатрите - те са някви хора на държавна работа и твърда заплата и просто искат да им се махнеш по - бързо.

 
  ...
преди: 8 месеца, 9 дни
hash: 0793a37755
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Малеее, изроди. Майка ти къде беше като те пребиваше баща ти, та сега ще се огорчава. Да, те са виновни. Прости си, че не можеш да им простиш. Живей с това, че не можеш да им простиш. Бъди им гневен, викай по тях, кажи им всичко колкото и да ги нараняваш. Имаш право. Те са възрастните, те са виновни. Те е трябвало да пазят теб, а не ти тях сега. Прости на себе си, че си им ядосан. В правото си да си ядосан.

 
  ...
преди: 8 месеца, 9 дни
hash: 24eb8aae37
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Хм и мен са ме били много, но аз си бях сплави дете. Били са ме и неоснователно и то с електродите, май така се казваха от парното, не знам, едни метални пръчки. И с коприва по цялото тяло. Както и да е и да, имам брат, който беше отличник и познай! Да, Бахрейн страхлив и не уверена и още съм, но в по - лек вариант, научих се да ставам, когато падна. Простила съм им, от дадох го н аз това, че са били изнесени, защото виждам, колко много ме обичат и колко ги боли за мен, когато не съм добре. За себе си обаче, съм си направила извода, какво да избягвам при възпитанието на децата си. Да го пляснеш детето по дупето, но... Каквото и да става, само това и да го защитавам когато е право, а не да му казвам, че всички хора са добри.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 9 дни
hash: 622e083c17
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Че ги приложна психолия. Ако не си промениш мисленето и планина от лекарства да изпиш няма смисъл. Не си единствен. Много хора са имали лошо детство. Факт е, че те обичат. Търси и добър психолог и много чети.

 
  ...
преди: 8 месеца, 9 дни
hash: 32527b8237
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Същото, и към днешна дата спомените са ми по-ярки и болезнени, съпоставяйки ги с времето в което реално са се случили. Виждам, че родителите ми се промениха към добро, като отношение, и въпреки това и да искам не мога да го преодолея, а знам че ми пречи и то изключително много. Изпитвам неувереност, не контактувам свободно с хората...

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 8 дни
hash: 03dab6a2ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Стана ми тъжно! Съжалявам за теб мило момче! Аз умирам всеки път, когато се скарам на моите деца, което е много рядко и не им посягам. Сега, когато се ядосам на децата, ще се сещам за теб. Бих ти препоръчала да се занимаваш с източно бойно изкуство по твой избор. Философията в тях и подхода им на вглеждане в себе си, много ще ти помогнат. Ти държиш ключа към щастието и спокойствието си! Намери в кой джоб си го набутал. Имала съм ужасни моменти в жувота си. Включително 2 пъти ме връщат от оня свят. Започнах да се занимавам с медитация. Намерих си пдихолог, учител по медитация и източни практики. Подейства ми невероятно. Силата на ума и духа са в пъти пи-силни от хапчетата! Опитай, няма да съжаляваш.
За вашите, прошката ще дойде с времето. Не се насилвай

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 8 дни
hash: 0872b4a3c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Правилно, за психотерпавет си, той ще ти помогне, сигурна съм. Пожелавам ти да се оправиш най-много скоро, защото знам какво изпитваш и не е приятно. Не искам да мислиш за самоубийство.

 
  ...
преди: 8 месеца, 1 ден
hash: 7729f73617
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Аз като теб преживях същото усещане към родителите си, задавах си много често въпроса "защо". Открих книга, която ми помогна да разбера поведението им и да си обясня за мен самата много неща. Препоръчвам ти да я прочетеш, има я в chitanka. info- "Отровните родители". Успех и мисли само за настоящето, не се връщай назад, приеми преживяното като изпитание по собствения ти път. Важното е въпреки всичко ти да бъдеш добър, успешен и стойностен човек с морални ценности, който да предадеш на твоите деца. И да си извадиш поука какъв родител не трябва да бъдеш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker