Не мога да простя на родителите си
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1988 пъти
Здравейте,

Пиша тази тема с надеждата да получа съвет. Ще се опитам да бъда възможно най-кратък и ясен. Аз съм момче на 21 години. От дълго време се боря със диагноза Страхова невроза с елементи на натрапчиви мисли. Буквално почти всеки ден се случва да си мисля за самоубийство. Психиката ми е руина. Ходя на психиатър, пия лекарства и все пак имам чувството, че нямам никакво подобрение. Смятам, че причината за това ми състояние се корени в детството ми. Имам добри родители. Винаги са задоволявали желанията ми и са давали всичко за мен. Ето тук обаче идва едно голяма, , НО''. От малък съм ял не малко бой, викове, крясъци и т. н. Основната причина беше заради някоя слаба оценка. Винаги съм бил отличник, но не съм робот, случвало се е да донеса някоя тройка или двойка и тогава се прибирах у дома със страх. Посягали са ми и заради глупости. Веднъж без да искам бутнах и строших една бутилка уиски, а баща ми изкриви дръжката на метлата в мен, разкървави ме дори. Често ме подценяваха и сравняваха с децата на наши познати, казвайки че те са много по-добри от мен. Усещах как ме ползват за отдушник на гнева си. Този тормоз продължи чак докато не завърших средното си образование и заминах да следвам висше. Симптомите на моята невроза постепенно се засилиха и година, след като заминах да уча, аз реших да им разкажа за здравословното си състояние. Те много се притесниха и веднага ме закараха на лекар. Истината е, че от години се държа с тях нервно, сприхаво и неуважително. Предполагам, че вътрешно се опитвам да им го върна за годините, през които ми нараняваха физически и психически. Вчера за пръв път разказах на майка ми по телефона за това, че смятам, че те имат основна вина за дупката, в която се намирам. Усетих колко много нараних, както нея, така и баща ми. Просто вътре в мен имаше толкова много натрупан гняв и реших да го излея. Та вие какво бихте ме посъветвали? Искам да им простя и да забравя, но съм толкова злопаметен и се озлобявам всеки път щом си спомня за миналото. Знам че ме обичат много, но аз не мога да им отвърна със същото. Поздрави.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: bc2e9b81e9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз ще ти кажа, че имаш пълното право да не им прощаваш! Много добре си направил, че си им казал какво ти е на душата! От всички хора на света точно те са длъжните да те изслушат от а до я! Следваща добра стъпка за теб е ще е да пробваш психотерапия - трябва ти човек, който да те изслушва детайлно за всяка твоя емоция, а не някой, който да ти предписва хапчета, което правят психиатрите - те са някви хора на държавна работа и твърда заплата и просто искат да им се махнеш по - бързо.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 0793a37755

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Малеее, изроди. Майка ти къде беше като те пребиваше баща ти, та сега ще се огорчава. Да, те са виновни. Прости си, че не можеш да им простиш. Живей с това, че не можеш да им простиш. Бъди им гневен, викай по тях, кажи им всичко колкото и да ги нараняваш. Имаш право. Те са възрастните, те са виновни. Те е трябвало да пазят теб, а не ти тях сега. Прости на себе си, че си им ядосан. В правото си да си ядосан.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 24eb8aae37

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Хм и мен са ме били много, но аз си бях сплави дете. Били са ме и неоснователно и то с електродите, май така се казваха от парното, не знам, едни метални пръчки. И с коприва по цялото тяло. Както и да е и да, имам брат, който беше отличник и познай! Да, Бахрейн страхлив и не уверена и още съм, но в по - лек вариант, научих се да ставам, когато падна. Простила съм им, от дадох го н аз това, че са били изнесени, защото виждам, колко много ме обичат и колко ги боли за мен, когато не съм добре. За себе си обаче, съм си направила извода, какво да избягвам при възпитанието на децата си. Да го пляснеш детето по дупето, но... Каквото и да става, само това и да го защитавам когато е право, а не да му казвам, че всички хора са добри.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 622e083c17

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Че ги приложна психолия. Ако не си промениш мисленето и планина от лекарства да изпиш няма смисъл. Не си единствен. Много хора са имали лошо детство. Факт е, че те обичат. Търси и добър психолог и много чети.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 32527b8237

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Същото, и към днешна дата спомените са ми по-ярки и болезнени, съпоставяйки ги с времето в което реално са се случили. Виждам, че родителите ми се промениха към добро, като отношение, и въпреки това и да искам не мога да го преодолея, а знам че ми пречи и то изключително много. Изпитвам неувереност, не контактувам свободно с хората...

 

...