Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей. Аз също съм в майчинство - с бебе на 6 месеца. При мен не беше като в мъгла, защото бях чувала или чела, че "майчинството е самотна работа". Мъжа ми излиза от вкъщи в 8ч. и се прибира в 16 и 30ч. - 17ч. В събота и неделя сме тримата. През деня докато стана, закуся, направя пюренце на бебето, пусна прахосмукачка и мокър парцал, и то стане време да сготвя вечеря - заповам към 15ч. и до 17ч. е поотлежало и мъжа ми като си дойде има храна. На мен майчинството ми харесва. И преди нямах приятелки, но аз по принцип държа около себе си само семейството и не се доверявам на хора, не съм срещнала още такива, които да нямат задни мисли. Бих ти дала съвет да опиташ да вложиш енергията си в дома си - аз обожавам да подреждам, забърсвам, да има нови чаршафи, всичко да е в тон, а през деня около 11ч. обличам бебето и го кипря и правим фотосесии, после подреждам снимките и ги пращам на роднините и коментираме. Ако времето е хубаво излизаме, и хич не ми трябва нииикооой - най - добре си ми е да си бутам количката и да си почива съзнанието ми.
Мъжа ми като свърши работа, ходи и пазарува, пращам му списък по вайбър, носи торбите, аз подреждам покупките, после сядаме пред телевизора и играем с бебе и той го гушка, или аз, редуваме се, както стане, обсъждаме как е минал деня и на двамата. Вечер къпем бебе, той ляга, докато аз го нахраня и после се гушкаме. Това е при нас засега. Като заместим хубаво храненията ще го даваме на едната баба, понеже е лекар и цял живот е гледала и израждала бебета, та и имаме доверие. Да може да идем на кино, вечеря, да глътнем въздух и ние.
Радвай се на майчинството, защото вече си го преполовила, после като свърши, ще е по - лесно, но няма да върнеш тези мигове, в които с бебето да градите връзка.

7.   Мъжа ти трябва да ти помага повече...

8.   На мен също никой не ви помага. У дома аз чиста и пера и готвя. Бебето кротко ли е или не ти дава време?

9.   Наемете една бавачка...

10.   Номер 5 ти в кой век живееш? Като структура, телата на жените са били по - корави, но с всяко поколение ние жените се избелване, като физика. Пък и сега живее еем в друго време, стрес и какви ли не негативи ми. Също така, Драга ми госпожо, сега майките, повече си обгрижваме децата и треперим над тях, а самите деца, госпожо, също са много различни и изискват много повече внимание. Това го казват бабите, леките от детските градини и лекарите. Така, че база за сравнение няма! На авторката ще кажа, че е нужно да проведе сериозен разговор с мъжа си, защото той не може да чете мисли и едва ли знае как се чувства тя, пък и да предполага, нека му се каже директно. Сподели си, как се чувстваш и от какво имаш нужда. Бори се за себе си и детето си, защото то се нуждае от една спокойна и ведра майка. Моят мъж, бута количката, като се на спи след нощната и помага с каквото може. Защитавам се със зъби и нокти, че и аз мога да се уморявам и че не е толкова лесно, колкото изглежда. 1

11.   Номер 6, поклон пред жени, като вас. Така е според мен, авторката е лека депресия. Авторке, вероятно ти липсва работната среда. Спокойно скоро ще започнеш работа, но тогава ще ти е още по-тежко. Наслади се на момента, радвай се на майчинството. Препоръчвам ти горещо да си вземеш добавки. Витамини, цинк, магнезий. Ораганизмът ти е изтощен след раждането и това влияе на психиката и физическото ти състояние. Храни се здравословно. Взимай кучето и бебо и хайде в парка на разходка.. Спокой о всичко ще се нареди.

12.   Живееш с нагласата, че имаш правото да оставиш бебето на някого, дори за малко. За какво!? Аз съм майка на две деца, нямам баби в града, всичките ми приятелки са на моето дередже с по 1-2-3 деца, някои от тях вече работят, и да искам, нямам на кого да си оставя децата, никой не ми е и длъжен.
Че трудно, трудно е, че и аз си ревах тихичко в отчаяние - ревах. Да гледаш бебе в люта зима (миналата зима), болно дете, което почти не може да се задържи на градина, ти самата да се разболееш и едвам да се държиш на краката си, какво остава да се грижиш за тях и в края на седмицата мъжът ти да ти тропне: "Извинявай, ама нищо не похващаш вкъщи", е меко казано съкрушително.
Но, стискаш зъби и чакаш да мине. Лесно няма никъде, прочети отново коментара на номер 5 и си дай сметка колко сме облекчени ние в сравнение с жените в миналото и пак не сме доволни!
А иначе, за решение на проблема ти - поговори с мъжа си, обясни му как се чувстваш и от какво имаш нужда и също така му кажи, че психолозите съветват бебетата (на възрастта на твоето, не по-малки), да прекарват 2 часа седмично без майка си.
Все пак, не е чуждо това дете, негово е, аз така казвам на моичкия, почивните дни се излежава от кълка на кълка, трябва едва ли не да му се моля, за да ги погледа малко колкото да изгладя или да ида да се изкъпя.

13.   Така както описваш историята си, ти си на 25 и нагоре. Преди да се омъжеш ти не си ли си представяла какъв ще е живота на една млада майка. Очудвам се, че си толкова неподготвена. Чуй н. 5 какво пише за себе си-отгледала е две деца и най-леко и е било когато са били бебета, а ти от едно бебе орева целия град. Или пък когато се ядосаш мислиш за развод. Като се разведеш да ни би да ти стане по-леко.

14.   5, от твоето поколение съм, на 46, отгледала съм и аз две деца, правила съм същите неща плюс грижи за двор, зайци, прасета и кокошки. Но съм имала подкрепата на съпруга си, бащата е не само осеменител, той също има отговорности към децата и жена си, това че работи и осигурява финансите е похвално, но не е достатъчно, никак не е достатъчно... Момичето има нужда от съпричастност, не мрънка за някакви екстри. Колко жалко, че жена, при това майка, има подобно мислене! Като четох коментара ти, помислих, че го е писал някакъв дърт озлобен женомразец!
Мило момиче, разочарованието ти е основателно, поговорете си с таткото, той също трябва да излезе от зоната си на комфорт.

15.   Пише се ""пазарУВАМ"!

16.   След като мъжът ти е ангажиран, наемай гледачка и чистачка. Нека това стане част от пейзажа, така както ти правиш всичко сама. В почивните дни оставяй детето на баща му-длъжен е, а и му се полага.

17.   Дайте сега да издигнем на пиедестал антисоциалните индивиди като номер6...

А пък номер5 да ходи да си прави мохабет с прабаба си.

Номер7 е кратък, ясен и съвсем прав! Авторке, кажи това, което си казала на нас и на мъжа ти. Някоя вечер като си легнете преди да заспите му обясни всичко спокойно как се чувстваш и. т. н. Редно е да те отменя, когато не е на работа - все пак той е и Баща на това дете, а не просто някакъв си източник на пари...

18.   Какво да ти кажа, аз съм мъж и съм в подобно положение, ходим и двамата на работа, но аз взимам детето от градина, преобличам го, къпя го, сервирам му, давам му лекарства при необходимост, играя си с детето, приспивам го, когато е болно го гледам почти само аз. Майката все е нервна, недоволна и болна. Пробвах разговори, ефект никакъв, а не искам да се махна. Разбира се, повечето ситуации са, когато мъжът е мързеливият. Трябва да го разкараш с надеждата да се осъзнае или да се примириш, да се стегнеш и да използваш наличните ресурси - приятелки и бавачка, особено че е по-добре с пари, отколкото без. Има бащи, които са мързеливи, та дори не бачкат, а жените им или родителите им ги издържат. Истината е, че сме изнежени от съвременния живот, искаме почивка, СПА, масажи, глезотий, а навремето мъжът е издържал многочленно семейство, а майката е гледала наведнъж по 4, 5 деца.

19.   Оф хайде стига глупости с едно време - едно време сульо и пульо, секретарки и счетоводители, всеки си е вдигал къща с лекота - сега един апартамент е 200к, как се плащат? Освен това жените не са работили, а сега ходи на работа, стрес, блъскане, учене, пътуване по два часа, спорт, за да се поддържаш след заседналия начин на живот и т.н. Май ги е нямало едно време тези неща? Друго е било като имаш къща да поддържаш само. На авторката - не си лигава изобщо, много ясно, че не трябва всичко това да го правиш ти. Нали затова сте семейство и двама родители - не може само на работа и никакви ангажименти, това да не е едно време - мъжа само работи, жената само чисти. Седни и си поговори с него, да знае как се чувстваш, може да не осъзнава. Не очаквай от мъжа си да чете мислите ти. Моите колеги осъзнават колко самотни се чувстват жените им и гледат да им помагат и да ги отменят когато могат. Това е нормално отношение - другото е егоизъм, да изкараш на гърба на партньора, който уж обичаш.

20.   Проекто-майките си мислят,че съвместния живот е някакво пътешествие към рая,където всеки ти се кланя,носи те на ръце и вървиш по рози,понеже си жена и си родила дете.Нищо подобно както и сама се убеждаваш.Майчинството е задължение (доброволно избрано),отговорност и себераздаване.Като не можеш да не си се хващала на хорото.Майчинството не е за всяка жена,вродените инстинкти често пъти не са най-добрия съветник.Пък и нали трябва да подражаваме на другите,да не ни мислят нещо за дефектни.....Бракът е ярем,хомот,тегли се до живот.Ако сега се огънеш не ми се мисли за по-нататък.Я си представи че живееше на село преди век?Сигурно шеще да се обесиш на първата джанка на егрека.

21.   Защо една жена трябва да знае какво е да си майка, като още не е станала такава, отстрани нещата изглеждат различно. Наеми си някой за по час, мъжа да плаща, ако той не иска. Изобщо ли не му обръща внимание. Той като се прибере, иска да му е чисто- ами той къде се включва в домакинската работа? Жената да не е детегледачка, слугиня, готвачка... А той само има задача да почива след работа....

23.   Все едно мен описваш. Особено това с гинеколога. Всяко излизане без детето беше страшна клизма. Напълнях неистово през това време. Друго не ми оставаше просто. Опитвах се през фейсбук да запазя някаква връзка с външния свят. Всички ми казваха да ходя с детето по лекари, аз не ходех, много стресиращо ми се виждаше. А е трябвало да ги послушам. Вдигах луди скандали на мъжа ми, той не ме разбираше. Не можеше да разбере, че време за ядене имам чак вечер, че няма кога да се изкъпя. Бях ужасно сама и всичко се въртеше около детето. Мога да кажа, че с времето става по-лесно, но е доста бавно. Като тръгне на ясла - почват сополите. Ден ходи, три не ходи.

Моля те, за твоето собствено оцеляване, взимай детето си със себе си. Помисли си какво имаш или искаш да правиш и взимай детето си там. И да, то ще реве там, така правят бебетата. На който не му се слуша, да напусне.

Аз имах една група за майки с бебета веднъж седмично, тя много ми помагаше. Виж дали не можеш да отганизираш или към някой център за игра може да има. Друго е да си сред майки със същото настроение и проблеми.

И мъжът ти да си поеме родителските задължения. Ще вземе почивен ден и ще гледа детето. А ти ще отидеш на козметик. Да, сега ти е смешно, но един масаж, едно кафе, една смяна на тапета дава сили за месец напред!

25.   При мене положението е подобно. С бебе на 7 месеца, мъж, който не ме разбира и приятелки които са също с малки бебета и озлобени от живота, можеби поради същите причини. Аз също все ги мисля нещата. На мене няма кой да ми помага защото съм в чужбина, моите роднини са в България а тези на мъжа ми се ослушват. Единствената ми утеха е да изляза с някоя приятелка която също има бебе, но както вече писах по- горе имам чувството, че от майчинството жените се озлобяват и започва едно състезание на по- добра майка. Все някак трябва да се справим. Друг избор просто нямаме. Майките са за цял живот, докато брака се разваля(не е за препоръчване да се стигне до там). Моята надежда е, че когато бебето тръгне на ясла аз ще имам поне 4, 5 часа само за себе си.

26.   Аз си "отмъстих" на моя мъж като останах три години вкъщи и след първата той трябваше да ни издържа сам. Имах нужда да си почина. После ми се отели вола обаче, защото явно си свикна аз да поемам домакинството и кое по-напред.. От работа крада време, за да взема детето навреме, после с детето на пазар, игра, готвене, пране, вечеря и мъжът ми си дойде УМОРЕН видите ли. Ад. Така че не ги свиквайте наготово. Майчинството не е слугинство. Плаща ни се за отглеждане на дете, за другото - поравно!