 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Властна майка
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1503 пъти
Здравейте! Искам да споделя, защото вече не издържам. Жена съм от средно голям град. Омъжена с дете. Аз, моят мъж и детето живеем при моята майка.
Ще разкажа накратко моята семейна история. Много ми тежи цялата ситуация, това ме прави изнервена и ми влияе негативно като цяло.
На пръв поглед всичко изглежда добре, знам че много млади семейства са в нашето положение. Обаче натрупа се много и вече не знам от къде започна.
Когато бях студентка татко страдаше от тежко заболяване и не след дълго, човекът почина. Останахме двете с майка ми в жилището. Аз нямах желание за нищо, смятах, че никой мъж няма да ме вземе, защото съм без баща. Не съм грозна, напротив, само че комплексите ми за това бяха насадени от майка ми. Имах една провалена връзка зад гърба. Според майка ми момчето не ме искаше заради болния ми баща. Настроих се с тази мисъл и продължих да следвам без да правя планове за бъдещето.
Само че съдбата беше решила друго. Появи се бъдещия ми съпруг половин година след като почина татко. Много сериозно момче, също с един починал родител. Майка ми се вкопчи в него и по мое виждане те започнаха да се разбират. Не след дълго той ми предложи. Веднага приех, бях толкова щастлива. Започнахме да подготвяме сватба, с идеята да живеем при майка, за да и помагаме и за да не е самотна вдовица, а и защо да плащаме жилище? Моят мъж също няма собствено.
Да обаче нещата въобще не са били розови и никога не съм предполагала, че ще се стигне до това собствената ми майка, която твърди, че прави всичко за нас да ни се меси във всяко семейно решение все едно сме деца. Зависимостта която развихме в годините едни към други вече е страшна. Всеки ден има скандали у нас и с малко дете вече просто не се търпи. А моят мъж не желае квартира, защото той си има други виждания и иска в бъдеще, ако си намери по-платена работа да изтегли направо кредит.
Времето минава, аз вече губя търпение, изнервена съм, плача постоянно, съжалявам, че бях малка и нямах собствено мнение, позволих на майка ми да си направи ново семейство чрез нас.
Всичко започна преди сватбата. Стана скандал за фамилното име. Исках да прибавя името на мъжа ми с тиренце, за да има мир и от двете страни. Майка ми настояваше мъжа ми да вземе нашата фамилия. Той не пожела. Аз не знаех какво да правя, тя ни заплаши, че ще ни изгони, щом той не приема моята, аз да запазя моята. Не исках да е така. Мъжът ми каза, че няма претенции, много ме обича и не иска проблеми. Донесе ми нови бланки и попълних на нова сметка, че запазвам моето име.
След това майка не ни даваше да имаме дете, нави мъжа ми, после ми трябваха пет години да убедя мъжа си, че подходящия момент няма да дойде. Като забременях, отидох и казах на майка ми, тя се разрева и каза, че щом съм бременна значи, тя може да умира вече. Не разбрах реакцията и. Детето се роди, започна денонощно вмешателство за гледането. Само, че майчинството ме направи решителна и започнах да я поставям на място да не ми се меси. Тя естествено се сърди. Всеки ден ми казва, мъжа ти ти влияе, държиш се лошо, неблагодарна си, аз ти гледам детето понякога, за да можеш да излизаш. Това се случва рядко, но тя го изтъква. Обвинява ме още, че никога не съм я изслушвала, била сама, нямало кой да и обърне внимание, че тя пазаряла, готвела, чистела. Това пак не е вярно. Аз чистя нон стоп у нас, а за нея е нормално на 10 дни един път да се чисти. Перяла съм непрекъснато, не ми дава да изкарвам детето сама, да не го изтърва по стълбите. Не ми дава да си сготвя манджа, която ни се яде. Всяка вечер тя пазари и ме пита какво да направи за вечеря, като и кажа, тя готви друго. Ние с мъжа ми не сме претенциозни, но тя се заяжда за това пусто ядене нон стоп. Като започне да готви, цялата кухня е заета от нея. Когато детето беше бебе, чаках да дойде вечерта да си приготвя пюретата за следващия ден. Намесва се за всяко наше решение. Сравнява ни с други хора, опитва се да ни втълпи, че ние нищо не сме постигнали, с което аз не съм съгласна.
За жалост позволихме с мъжа ми от самото начало да ни се качи на главата и да приемем съвместно съжителство. Но на каква цена. Притеснявам се, че ако се изнесем, няма да ми препише жилището, аз имам сестра, която има наследствено жилище от баба ми. Това от баща ми се полага на мен. И тя все ми намеква, че ще го получа срещу гледане.
Не знам какво да правя, връща се от работа, кара се за един бъркан лютеница, че е забравен на масата, освен всичко вложихме доста труд и усилия и пари в ремонти, ако се изнесем, това значи да загубим. Исках да споделя, няма с кого и вече ми много мъчно за обстоятелствата.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 00b09dbfc2 |
|
1. Само ще ти кажа, че по закон след като баща ти е починал 50% от апартамента е на майка ти. Останалите 50% се полагат по равно на теб, сестра ти и нея. Ако жилището те спира, тръгвай. Спокойствието цена няма. Ако се стегнете да си купите сами, ще се чудиш защо не си го направила по-рано...
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 758632ef9e |
|
2. Има една книга със заглавие "Отровните родители". Има я онлайн цялата, виж в Гугъл. Искрено те съветвам да я прочетеш. Твоят случай е класика и е описан от авторите много добре. Както и много други подобни истории. Ще намериш много полезни отговори.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 6132eab7c5 |
|
4. Авторке такъв е животът, почти всяко семейство се трепе да си осигури покрив, цената на жилище се изплаша или с пари или с нерви. Неприятното е че ако купувате жилище с пари страдате и двамата по равно лишавайки се от доста материални неща, а в случаите когато младото семейство чака да наследи жилище с нерви изплаща по скоро жената, без значение дали чака да наследи от майка или от свекърва нервите се падат повече на жената.
№1 правилно е предположил че щом баща ти е починал по закон сестра ти вече има собствен дял от жилището на което се надяваш.
Нещата при теб са ясни или търпиш или се стягаш отделяте се и си купувате ваше жилище.
Аз обаче като една лоша свекърва искам да се помъчиш да видиш нещата от друга гледна точка. До колкото разбрах майка ти работи, ти си омъжена от поне 7 години си в майчинство у дома и се оплакваш че тя след като се върне от работа готви различно от това което си й поръчала. Тези данни ме карат да си задавам въпроси. Защо майка ти пазари? Защо не готвиш за всички докато тя е на работа? Как е възможно след като тя ходи на работа ти дето си в майчинство, да си оставила каквато и да е домакинска работа която тя да свърши след като си дойде? Как е възможно да не си свършила всичката домакинска работа и майка ти да има какво да чисти пък било то и на 10 дни веднъж? И какво толкова сте постигнали за 6-7 години брак, че постигнатото ти вдъхва такова самочувствие? Представи си че си на квартира тогава кой и кога щеше да ви готви или пазари? Мисля че след 6-7 години брак отдавна ти е минало времето да си се научила да вършиш всичко пазарене, готвене, чистене така че хората с които живееш да нямат домакинска работа когато се върнат от работа особено щом си си в къщи. Пък ако детето вече тръгне на градина и ти работиш трябва да си свикнала и да работиш и да си вършиш и домакинската работа и мъжът ти да помага. Интересно ми е на кого е кръстено детето?
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 9e72d44277 |
|
5. От токсичните хора спасението е само едно - да се изнесеш и да прекъснеш контакт. 100% ще ти дава отпор и ще се опитва да те манипулира, но ако останеш твърда, в крайнс сметка ще бъдеш много по-щастлива. Прочети по темата в интернет на английски има много материали.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 95a116430a |
|
6. Номер 4 - не я разбирам, не мисля даже, че заслужава коментар и затова и дадох 1 звезда.
Номер 1 ти е обяснил, че в момента апартаментът не е само на майка ти, че да ти го прехвърля, така че не разчитай на него и не и се вързвай на манипулациите. Еми нека сестра ти я гледа! Защо ти трябва да я гледаш? Ако искаш това да спре, просто й кажи, че апартаментът грам не те интересува и на който иска да го дава и край - вече е одрязан един от лостовете, с които те държи.
Изобщо излез от този порочен кръг. Този апартамент не ти трябва! Спокойствието и семейното щастие, собственото ти психично и емоционално здраве цена нямат. Не се вързвай да търпиш токсични хора докато станеш на 60 години, за да наследиш семейно жилище и да осъзнаеш, че никога не си била щастлива в него!
Бъди смела и решителна днес, събирай мъжа, детето и багажа и се изнасяйте! Ако той не иска, да остава да живее с тъщата. Явно на него или не му пречи и не му пука как ти се чувстваш, или просто си мисли, че така е по-лесно. Повярвай ми, да изкарваш сама парите си, да имаш спокойствие с мъжа ти и време насаме е безценно и ще ви изгради като истинско и щастливо семейство. Пари за заем или наем се изкарват, твоето здраве - не. Да спира с иправданията - това не е сериозно. Ако вади повече пари, просто ще увеличите вноската.
И още нещо - ти вече си осъзнала много неща и най-вероятно знаеш, че майка ти е лош и токсичен човек. Ти няма да я промениш каквото и да правиш, но можеш да й наложиш граници на поведението, ако сте в отделно жилище. В твоя собствен дом ти ще решаваш кое кога и как се прави. 100% майка ти, няма да приеме така нормалните ви опити да станете самостоятелни и да се отскубнете от токсичното й влияние и ще започне с циркове, заплахи, разклатено здраве, всяване на чувство за вина и дълг и тн. В този момент ще трябва да отстоиш границите си и ако продължава - да прекъснеш контакт.
Надявам се да съм ти била полезна. Никоя жена ме заслужава свекърва или собствената й майка да съсипва най-хубавите моменти в живота й. Наистина се надявам да се изнесете от там и всичко да се оправи. Успех и стискам палци:).
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: dd3690668a |
|
7. Авторката: Благодаря ви за коментарите. Включвам се чак сега, защото с моя мъж категорично решихме да търсим жилище. Обиколихме някои банки да проверим условия по кредити. Тоест искам да кажа, че написах историята си в момент на слабост, но сега съм се мобилизирала да разреша семейния проблем. Майка ми още не знае, ще научи когато назрее момента. Истината е, че ми трябваше малко кураж, вече го имам, както се казва едно камъче обръща колата.
Номер 4 на провокации от свекърви или ала бг мами няма да се подведа. Няма да ти дам информация повече за нищо, поради съображения. Другото, което е откакто съм завършила без още диплома в ръце, станах станажант не съм спирала да работя. Не съм взела стотинка от майка си, а думата искам не я познавам. Моят мъж работи и помага на самотния си баща.
Ще ви пиша по нататък как са се развили нещата. Желая ви всичко добро.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 00b09dbfc2 |
|
8. Супер, браво за решението!! Номер 6 съм. Съветвам те да й кажеш в последния момент, когато вече ще се изнасяте - например в петък казвате, събота си събирате багажа и в неделя се изнасяте. Това не за да й натриеш носа, а за да няма време да реагира - да се прави на мила и добра, за да те разубеди да не се изнасяш или да се разболее изведнъж или просто да ти вгорчи живота с манипулации и чувство за вина. Успех! Наистина много се радвам за вас :)
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: c79d18d70f |
|
9. Авторке, майка ти е ужасен, ужасен човек. Зла, егоистична вещица, която иска да опропасти живота ти, защото чувства че нейния вече е безсмислен. Токсичен родител му се казва на това. Подбудите уж са благородни, но всъщност тя ти завижда за това, което имаш и иска да ти го отнеме. Изнудва те, манипулира те, а ти я оставяш. Защо? Това е демон облечен в майчина любов и загриженост.
Моята майка също дълго ме манипулира, като дете за всичко за което не й се подчинявах се сърдеше, с което и ме разубеждаваше да направя каквото съм решила, за да има мир. После като омъжена ме убеди след като й споделих, че с мъжа ми не вървят нещата, да го напусна, пък те с баща ми щели да помагат с детето. Не било страшно. Така аз окрилена от майчината сила напуснах мъжа си ( неизбежно явление дори и да не беше ме съветвала майка ми ) и попаднах в ада. Обсеби детето, бъркаха се във всичко, пазеха я от мен да не се карам, да не наказвам и детето постепенно се оттласна от мен. Костваше ми безумно много усилия да си върна детето, уважението му, вниманието му, авторитета ми в очите му.
Реших да се махна от наще и отровната връзка прекъсна. Сега ми е добре, трудно е, но се справям. Думата е моя. Щом не й гаресва да върви по дяволите.
Отрежи майка си, сложи я на място. Изнесете се с мъжа ти, преди това да ви съсипе. Ще видиш че като изгуби контрола ще смени плочата и тона и ще става по твоя начин всичко.
Срежи тая пъпна връв с отровната си майка. Пребори се някак.
Всъщност тя обича себе си и иска да те превърне в паметник, до нея, безпрекословно подчинена и благодарна. Иска чрез теб да живее, да паразитира, тя е като тумор.
Оперирай я бързо и сложи в ред нещата.
Желая ти да бъдеш щастлива. Успех и кураж. Бъдещето е в наши ръце, вземи юздите преди живота да е минал и ти да се окажеш нещастна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
