Как да помогна на майка си. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121185)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3178)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18520)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Как да помогна на майка си.
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1477 пъти
Здравейте, пише ви един притеснен 26 годишен младеж. Дори не знам от къде да започна, ще се опитам да го карам по същество, без да точа много локуми.
Единствено дете съм. Когато бях на 21 години, баща ми почина след тежко боледуване. Майка ми го преживя доста тежко, както и аз.
Гледах да съм колкото се възможно повече до нея, но тогава бях студент в друг град и ми се налагаше да пътувам. Хем гледах да съм до нея, но и на мен ми беше доста тежко и някак се опитвах да се дистанцирам от цялата ситуация защото не исках да страдам, и се прибирах все по- рядко.
В последствие майка се пооправи, нищо не беше както преди, но тя е борбена жена и си стъпи на краката. Прибирах се през 1-2 месеца, питах я как е, дали е добре, ходихме на гробищата и тн. Виждах я как пие разни успокоителни, на пръв поглед нищо особено- някой й друг валидол се появяваше отнякъде. Но го отдавах и на факта, че майка ми е на главна позиция в една фирма, работи с числа и отговаря за доста неща.
Мина се време, аз завърших висшето си образование. Веднага след това реших да работя в чужбина. Минаха вече 2 години, в които се прибирам за по няколко дни или месец в родината и в родния си град.
Всеки път щом се прибера, виждам все по- трагична гледка.
Майка ми няма нищо общо с това което беше преди.
Отслабнала е доста, има супер забавени движения и рефлекси. Погледа й в повечето случаи е леко неадекватен, все едно е под някаква упойка или е леко пияна. Говори супер бавно и на пръв поглед е неориентирана. Погледът й е забит надолу, през повечето време мълчи, опитвам се да я заговарям, но не й се говори. Като говори, на моменти й е трудно да "намира думите". Апатична е, и нищо не я интересува, дори като поканих приятелката си за да се запознаят, това изобщо не я вълнуваше.
Забелязах, че лекарствата й са се увеличили. Тя по принцип пие хапчета и за хормоните си, мисля че има Хашимото.
Но гледам, че разните успокоителни са се увеличили.
Опитах се да говоря с нея, а тя ми каза, че така й ги изписал невролога. Показах й, че съм притеснен, опитах се да й намекна, че можеби изглежда неадекватна приемайки такива лекарства... но... само се засегна и ми обясни, че не може да спи, след което се прибра в стаята си и си пусна телевизора.
От както съм на гости, всяка седмица ходим на гробищата при татко. Опитах се да й обясня, че няма нужда да ходи всяка седмица, че трябва да живее, но не и с мъртвите, но отново я засегнах. Дори се почувствах виновен, защото един вид не почитам паметта на баща си.
Просто виждам как майка всеки ден се самоубива малко по малко. Има приятелки, ходи с тях на кафе, но през повечето време не й се излиза. Всъщност тя още работи и дори не знам как с неадекватното си поведение не са я махнали още, а можеби само на работа не е неадекватна.
Приятелката ми има подобна на моята съдба. Баща й е починал, но майка й си е намерила друг партньор и сега е щастлива.
Ще ревнувам майка си, няма да ми е приятно, но в същото време искам да си намери някой вдовец като нея, който да я извади от тази дупка.
Мъча се да помогна на майка си, но се вижда, че не успявам чрез присъствието си. Скоро ще заминавам отново, а тя дори не ми говори. Друго решение освен да й скрия успокоителните не виждам. Но всъщност и това не решава проблема, защото тя ще си купи нови.
Отчаян съм, моля ви за съвет.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: b3197661d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей,
първо потърсете специалист - психиатър. Тези успокоителни, които майка ти пие, дали някой лекар й ги е изписал? Ако ги взима на своя глава може много сериозно да си е навредила. Човек може да се пристрасти към антидепресанти и успокоителни, ако в даден период от време не ги намали или напълно спре.
Второ - потърси психолог - майка ти има нужда от поне няколко терапевтични сеанса, защото тя изглежда още не е превъзмогнала загубата на своя съпруг. Действително такава загуба не се преодолява, не се свиква, но ако човек не се изправи и не продължи живота си, той рано или късно изпада в дълбока емоционална и здравословна криза.
Трето, майка ти има нужда от хоби (съвместно с други приятелки), нещо което да отнема мислите й, свободното й време, за да не мисли постоянно за загубата. Може да се посвети на градинарство (в случай, че сте в къща) - да отглежда цветя например? Може да й вземеш кученце или някакъв домашен любимец, за който тя да полага грижи, защото очевидно, че тя се чувства и много самотна...

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 0887e62e4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ще ревнувам майка си, няма да ми е приятно, но в същото време искам да си намери някой вдовец като нея, който да я извади от тази дупка.
... Ти не си добре.. От кой и за какво ще ревнуваш. Любовта към детето е една към партньорът друга. И ако не е вдовец ами е разведен примерно не може ли?
Замисли се колко ограничен светоглед имаш, ти сам я тласкаш подсъзнателно в негативното. Двама вдовци да си плачат заедно.
Друг не може да я направи щастлива. Какво като и скриеш лекарствата утре пак ще си купи.
За да излезе от дупката майката има нужда да пътува, да се забавлява и сама да открие ако иска някого до себе си.
Прати я на екскурзия из Европа някъде да види хора, свят... да се отърси от всичко.
Аз също съм минала през смъртта на родител и знам какво е.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 320924d2c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   С тия лекарства няма оправяне. А и ти толкова рядко се появяваш, че нищо не можеш да промениш. Малко е късно да намира някого, в това състояние трудно може да задържи нормален човек. Затворен кръг. За да има нормализация трябва да намали и спре лекарствата, но това не става за 3 дни. Трябва да стоиш при нея 1 месец и ежедневно да контролираш положението, което не става току така.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 00d30d7c06
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Заведи я на психолог. Ако не иска, не се терзай. Неин избор е да не иска да превъзмогне баща ти и ти не трябва да се наказваш за това. Ужасно е, че го е загубила, но трябва да го превъзмогне. Имаш добър пример от приятелката си - или се стяга като нейната майка, или ще се сисипе с хапчета, но изборът е неин. Няма какво повече да направиш. Не може млад човек да легне и да се тормози цял живот само защото родителят му е избрал мъката за себе си.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: fbc08e70d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Трябва да й вдъхнеш живот. Заведия на почивка, покани и я Заведия в чужбина за малко при теб, отведи с и й купи свежи дрешки, масажи, Спа, абе каквото се сетиш. Майка ти е с дълбока депресия, страда много за теб и е самотна.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 2fe22e7978
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Отчаяния
Ти си помислил само за себе си, как да се уредиш, как да се махнеш, как да заминеш надалеч без въобще да се заинтересуваш реално какво се случва с майка ти, задълбочен поглед над нещата
Да-замини, нали трябва да мислиш за себе си и да си уредиш животеца, човека който ти го е дал какво те интересува. Ще си изплакнеш гузната съвест, че си скрил някакви си лекарства и си готов
Следващия път обаче няма да има при кого да се прибереш, не знам дали си наясно с това
Но ти продължавай да мислиш само за себе си, човешкия егоизъм граници няма все пак

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 25c06297cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Психолог, не психиатър й трябва. Психолозите не работят с лекарства, а с преживавянията. Друг вариант - купи й кникойткоято е свързана със смъртта. Например Пътят на сълзите е добра, както и Стопанката на Господ. Втората не е пряко свързана със смъртта, но е пробуждаща. Включва се и темата за смъртта под една или друга форма от гледна точка душата на човека. Преживяла съм смъртта на майка ми и знам колко трудно се излиза от такава криза.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: fa5c8bd0ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   От автора. Благодаря за съветите.
До номер 2. Има много типове ревност. Исках да кажа, че в първо време няма да ми е много приятно чужд мъж да живее вкъщи, но ако тя е щастлива, ще се чувствам добре. Ако майка ми си намери близък до нея човек с когото да си пасват, все ми е тая дали ще е вдовец или разведен. Както бях написал, не исках да точа локуми, заради това не изброих различните типове статуси- вдовец, разведен, свободен и тн.
За психолога ще се опитам да я заведа, дори познавам един такъв с добри препоръки. Майка ми е интелигента жена, но е малко от по- старото поколение, които още смятат, че ходенето на психолог е за "лудите". Всъщност баща ми е ходил на психолог няколко пъти и се е вълнувал от тези теми, но майка ми е закостенял орех. Много е горделива, и едвали ще се съгласи на сеанс.
Бях поканил майка си в чужбина да ми дойде няколко дни на гости, специално си бях взел и отпуск, но тя така и не дойде. Проблема не беше в парите, а че просто не й се е ходило, не й се занимавало, какво щяла да прави там и тн.
Преди време имаше котка, която също почина, и от тогава изобщо не иска животни вкъщи.
До номер 6.
Колкото и да не ми се иска да го призная, ти си прав. Аз съм пълен егоист, когато трябваше да мисля за нея, аз помислих за гъза си.
След завършването си исках да печеля пари, да пътувам и да видя свят. Не исках да се прибирам в малкия град, където за млад човек като мен няма голям избор за развитие.
Можеби ако бях останал при майка си, сега нямаше да пиша тук.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 4c40b60017
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

9.   Номер 6 - много гнусен коментар - чиста манипушация чрез чувство за вина и дълг. Само пропусна, че даваме живот, за да дадем шанс на друго човешко същество да бъде щастливо, а не за да залепим някого до себе си цял живот. Не е егоизъм да избереш щастието и да уредиш живота си.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 00d30d7c06
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Номер 6 - доста манипулативно изказване - добре боравиш с чувството за вина и дълг. Трогателно направо (осибено моментът, в който няма да има при кого да се прибере) - сигурно се имаш за много умна.
Нормалните родители се гордеят с това, в което ти обвиняваш - да си се изнесъл, да си си уредил живота, да си щастлив, да сформираш семейство. Човек не идва на този свят, за да робува на родителите си и да осмисля живота им. Децата не трябва да бъдат държани отговорни за щастието или нещастието на родителите си. Авторът не е виновен, че майка му предпочита мъката вместо да се стегне и да преживее загубата. Не е длъжен и да замести баща си. Той също заслужава и има право да бъде съпруг и баща, да сформира собствено семейство. Това не е егоизъм - егоизъм е да си имал партньор и дете и да се опитваш да лишиш детето си от тази възможност.
Дано да не си родител, защото ще искаш да имаш емоционално осакатено и комплексирано дете, което да е вързано за теб цял живот.

 
  ...

...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 0887e62e4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Твоят живот си е твой, не можеш да го пропилееш и да седиш до майка ти. Тя сама трябва да си помогне. Майка ти предполагам до сега не е ходила в чужбина. Страх я е, но иначе е горделива както казваш ти. Просто тръгнете заедно и на връщане да се прибере сама. Това е често срещано, страх да излезеш от черупката си. Моя приятелка се кара постоянно с мъжа си, който не желае на море в Гърция да отидат и причината е страх от това, че няма да е комфортна среда, езикът, пътят.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: c59002ea24
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   От автора: Всъщност когато майка ми е била на моите години е обиколила половин Европа. Постоянно е ходила по екскурзии. Чак се чудя от къде е имала пари, както и да е. Била е много авантюристична личност. Докато татко беше жив, тя беше много борбена. Ходеше на протести, на театър, излизаше, четеше книги и тн. Но вече е бледо копие на това което беше, и не знам дали ще може да излезе от тази пропаст.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 64a0ed9340
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Значи майка ти си е живяла живота, а ти прие мнението на номер 6, че си егоист, че си направил нужното да уредиш собствения си вместо да се забиеш при нея и да й се правиш на съпруг. Не мисля, че може да ти се помогне на теб. Даже си представям как ако си хванеш жена ще изпитваш вина, че си имал егоизма да сформираш собствено семейство докато майка ти е сама, и само за мама ще приказваш и ще искаш или постоянно да се вреш при нея, или да си я прибереш при вас. Да не се стегне си е неин избор, но ти явно не го разбираш това и благодариш на манипулативни лелки...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker