Ако имате дете, споделете - някога става ли по - лесно? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82873)
 Избор на редактора (110)
 Любов и изневяра (18770)
 Секс и интимност (9834)
 Тинейджърски (18667)
 Семейство (3972)
 Здраве (6810)
 Спорт и красота (3588)
 На работното място (1580)
 Образование (4670)
 В чужбина (1035)
 Наркотици и алкохол (831)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10982)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Ако имате дете, споделете - някога става ли по - лесно?
преди: 1 месец, 4 дни, прочетена 1349 пъти
Виждам, че темата за "децата" доста се коментира напоследък. А пък е съвсем възможно и след като станах майка, такива неща повече да ми правят впечатление. Знам, че ще има и гадни коментари, но публикувам историята си за да прочета мненията на хората, които ще ми помогнат и дадат съвет.
Започвам отдалече - майка ми е родила доста малка - на 15 години. Забременяла е случайно. Родила е няколко деца. Живота и е минал в блъскане и гледане на деца и общо взето друго не знае. След 25-ата ми годишнина започна да се прокрадва въпросът за децата и тя започна да подпитва и съветва. Приятелят ми и аз казвахме, че не искаме да имаме деца, защото нямаме достатъчно финанси, а и си ни е добре да сме си само двамата. На всеки такъв коментар майка изпадаше в паника и ни обвиняваше, че сме егоисти. Станах на 27 години и в мен се появи малко желание да стана майка. Тя започна да ме окуражава, казвайки ми, че това е най-хубавият период в живота на една жена и как нищо друго не си струва. Приятелят ми се дърпаше, а тя ме караше да го оставя и да си намеря друг, с който да създам семейство. Накратко - дойде време и той пожела, но каза, че първо трябва да си намеря хубава работа, да имаме стабилни доходи и тогава. Майка се ядоса и на това и започна да ми казва как детето не иска много пари, как иска само обич и че по - късно ще си оправяме живота и финансите, важно било да се появи. Добре, че не я послушах, защото след като родих си казах, че ако бях оставила нещата с работата на заден план, то сега никога, ама никога нямаше да мога да си намеря читава работа. Все още стои на дневен ред проблема с жилището - двустайно е, но майка каза, че това не е важно, и в две стаи сме можели да живеем. Аз цял живот израснах без детска стая, спях на дивана, за което ми е доста тежко, с половинката ми сега обмисляме варианти да осигурим стая на детето си. За парите... двамата сме със заплати под 700 лв., но се справяме и не е истина, че детето иска само обич - парите вървят с бясна скорост и си трябват, особено както е сега и на 3 месеца се купува изцяло нов гардероб.
Най - много ми пречи липсата на сън. В началото спеше по цяла нощ, но след 7 месец стана кошмар, та до днес - будисе по 4 - 5 пъти нощем и реве, давам кърма, заспива и след час отново плаче и ме търси. Взимам на спалнята между нас и се буди отново, но като цяло е малко по - спокоен - така става само 2 - 3 пъти. От раждането като ме подхвана "живота" и няма спиране. Гърба ме боли, косата ми окапа, ИТМ ми е по 18... което се води поднормено тегло, въпреки че ям изцяло калорична храна, от която нормален човек ще качи доста.
Толкова се изтормозих, че понякога се чудя защо ми беше да имам дете, а веднага след това се чувствам като най - ужасния човек, че си мисля изобщо подобни неща. И въпреки всичко обичам това дете и искам най - доброто за него. Не мога даму се сърдя. Как е възможно това, явно наистина тази обич е силна и природата си знае работата. Нямам време за грим, от време на време малко фон дьо тен и червило и тръгвам, прическа - никога! Дори да направя, детето ми скубе косата и я връзвам високо.
По цял ден съм с детето, а то вече се учи да ходи и лази, мрънка, постоянно казва "мама, мама" и реве, само в ръцете ми кротува. От няколко дни се опитвам да сготвя, но не става. Пиша това, защото преди 10 мин бебето заспа, след като го напиша ще легна претрепана да спя до него. Ако успея да заспя. Ритъма ужасно ми се наруши.
Понякога искам да скоча от терасата. Но ме спира, че ще остане без майка. Бабите - едната не иска да помага, не са и длъжни. Ходи по екскурзии и не ни търси, а другата казва - доведете ми го, но тя живее далече и докато стигнем и се върнем вече сме изморени от пътя и мрънкането на детето, което се вози в кола само ако гледа детско.
Мисля, че от раждането досега мои се струпа доста и просто ми избиват балансите от натоварването.
Просто имам нужда от съвет, моля накой да каже, дали някога ще стане по - леко, дали ще мога да стана и да отида на работа като ми изтече майчинството или оттук нататък ще съм развалина? Плаша се, сякаш попаднах в затвор и ми иде да се скрия в някой ъгъл и просто да си поплача, но и това не мога - защото някой ще проплаче замен и ще каже "мммаммма! ".
Все се надявам, че като проходи няма да ми тежи на ръцете /аз тежа 49кг. / и няма така да реве само, че ще се изморява и ще спи цял нощ... или поне 5 - 6 ч непробудно с една пауза. Аз спя по 3 - 4 ч нощем и то с почивки между тях.
Старая се, всичко му давам, играем през деня, лазим заедно, целувам, нося на ръце, пея, чета книжки, водя на разходка 2 пъти на ден, купувам хубава храна от една частна кухня и съм я подбрала да има хубави съставки, яде от готвеното ми, когато е подходящо, честичко сменям памперс, ползвам добра козметика, спи по 2 пъти на ден по 2 часа, има много моменти, в които се смее, но аз съм толкова изтормозена и няма сили, че ми е трудно да се зарадвам.
Чистя, пера, всичко сама. Половинката ми се ядосва на реването и грижите, вечер иска да си пие бирата и се дразни, че не може да стои будем до 12ч., а още 9 и 30 къпем и приспиваме бебето. През нощта като плаче и се буди той се кара с мен, чене може да спи, а е на работа на другия ден.
Понякога казва, че си иска стария живот и ме обвинява, че съм настоявала да имаме дете.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 4 дни
hash: 38efc836b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

1.   Не мога да разбера,какво означава майка ми каза това,майка ми каза онова,не си малка имаш глава на раменете.Второ за бебето-изключително ми е странно това мрънкане,това е сигурно 10тия подобен пост,само си представете какво е било да гледаш малко дете преди 30 години-без кола,без памперси,без денонощни аптеки,трудно намиране на адаптирано мляко.Мъжът ти и той е абсолютен идиот,все едно това дете е само твое.От всичко което прочетох и двамата не сте готови за родители.

 
  ...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: c8800f8516
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Мама казва това, мама казва онова... ТИ СИ ВЕЧЕ МАМА. Като е искала внуци да го взима по три дни седмично да си го гледа. Ама сигурно не е навита, а?

Приятелят ти да си наляга парцалите, иначе му взимаш правата и да се омита. Или поема грижите, или му отнемаш бащинството. Родителството да не е само гушкане и семейни празници, я.

Дрешки не е нужно да купуваш нови, купувай употребявани или взимай назаем от по-големи бебета. С перманентен маркер слагаш червена точка на етикета на дрешките от Пенка, със зелен от Ганка и така после знаеш на кого какво имаш да въщаш.

И, да, както си чела и в другите теми - с времето олеква. На мен най-трудна ми беше първата година. Постепенно олеква. Почва да ходи, не го носиш навсякъде, освобождават ти се ръце. Уцелва си устата с лъжицата, освобождава ти се ръка да ядеш и ти. Ще мине на обща храна, по-малко ще готвиш. После ще се събува и обува, облича, съблича, къпе, към 4 години ще яде с нож и вилица, ще си маже само сандвича и ще си сипва мюслите. Не е нужно да го къпеш всеки ден, нищо няма да му стане и по-нарядко. Но зъбите задължително му мий, от първия зъб още и докато не започне да пише ръкописно, това е твое задължение (и на баща му). Ще си спестиш много висене по зъболекари, а на него - болки.

Давай на баща му задачи да му купува дрехи и обувки, да му търси ясла и да се занимава със записването. Той е баща, не е по-голямото ти дете.

А ти спри да се стараеш толкова. Детето, също като теб, понякога ИМА НУЖДА да не излиза на разходки и да си почине вкъщи. Изобщо, гледай се малко и себе си. Ако не ти се излиза, просто си стоите у дома и това е. Може би го преуморяваш с твоето старание. Представи си, че някой те облича и съблича за разходки, постоянно ти пее и те кара да си играеш. Ще луднеш без малко спокойствие.

 
  ...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 8618100bcd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Аз имам дете на година и два месеца. Абсолютно сама го гледам без помощ дори и от мъжът ми. Него почти го няма, а ако е вкъщи то мрънка през цялото време повече от детето. За мен работата е ясна - развод в даден момент. Това което целя да ти кажа е, че ДА, така е в началото, когато си абсолютно сам, но ще успееш. Знам че в началото ритъма на детето се сменя постоянно, но ще дойде момент в който ще има един и същи ритъм и ще успяваш да се справиш. Лягай по рано с детето. Лягай и на обяд с детето. Слагай го на стола и се храни с плодове и зеленчуци. Слагай го в проходилката и се къпи. Аз говоря през цялото време за да не се чувства само. Когато сме навън, гледам да е на площадки с много деца, защото емоциите идват в повече и се изморява по лесно. Моетп дете от третия месец не спи през деня въобще. В кошарата с играчки. На мен също не ми остава време за всичко, но каквото мога правя и това е. Не се обвинявай. Щом си мислиш такива неща, значи наистина си обичаш детето. Лошо е ако не го мислиш. Тогава не ти пука. Организирай се за да имаш било то и пет минути за себе си. И не забравяй че ако ти не си добре и детето ще е изнервено.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 27ecd38eeb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Половин-една година и ще се оправи. Слагай го да спи при вас още като лягаш, а не след няколко събуждания и ще спи по-спокойно.

 
  ...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 73ccc2013f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Уфффф, мъжете ни са много глезени! Моят спри в друга стая отделно от нас от както се е родило детето. Много желано и от двамата. Обаче, понеже, като беше на възрастта на твоето дете и той пищене, както си пият децата, а моят след нощта спи, ни изгони и двамата рано сутринта навън при един гаден вятър да не му пречи. Направо нямам думи за какви глезльовци сме се омъжили. А, че ние не спим ни нощем, ни денем и какво ли не правим постоянно, никой не го вижда. Хмммм, а за бабите, които много си обичат внуците, но само по телефона, мога само да кажа, че се срамувам заради техният егоизъм и без човечност. Да, не са длъжни, но ако ги е грижа за децата си и внучето щеше да си проличи. Много неща не сме длъжни да правим, но ги правим, защото ни е грижа за любимите и ценните ни хора. И, да откакто детето проходи и стига до където си иска, става малко по - лесно. Разбира повече, даже те слуша често и изпълнява, каквото му кажеш понякога, опитва се да се заиграва, но сега и инатът му расте, има тръшкане и истерия, но аз не му се ядосвам, даже ми е смешен понякога. Пак трябва очите да са ти на 10, но особено когато сте си в къщи, можеш да седнеш на дивана и да го наблюдава то като опознава и разучава всичко наоколо. Не знам дали става с времето по - лесно, надявам се да е така. Моят бебок е на 1г и 9 м. Майчинството е много изтощителни и самотно и аз го разбрах, като родих. Много обичам обаче, това човече, което спи до мен! Той обогати живота на много хора! Постоянно ме изненадва и ме кара да се усмихвам!

 
  ...


...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 8514ad0aca
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Нямам деца, но имах двама братя, в чието отглеждане помагах много. На майка ми и беше много тежко, защото са с много малка разлика (година и половина) и буквално имахме две бебета, всяко от които иска своето. Докато малкият не стана на 5-6, положението беше горе-долу като при теб - въпреки моята помощ, тя нямаше време за нищо, непрекъснато трябваше да върши нещо. Да готви, да чисти, да пере, а и живеехме в къща, та трябваше и за градината да се грижи. Отделно ходене на работа. Само тя си знае какво и е било.
Но децата израстват, тръгват на училище, нещата се нормализират и възвръщаш част от времето за себе си. Поне така съдя по майка ми - вече има време да отиде на фризьор, на кафе, да погледа телевизия... неща, които преди бяха изключение и трябваше да се планират отдалече, за да има кой да гледа децата, да им е сготвено и т. н., сега са нещо ежедневно.
Сигурно ти е много трудно, но според мен с времето ще се успокоят нещата. Успех!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 7500cbe933
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Здравей,
ще стане по - лесно! Когато тръгне на градина и имаш време за себе си, може да пробваш ясли, но с моето дете не се получи, изглеждаше много нещастно и го спрях след 10 дни. Давай го на бабата за събота и неделя, оставете й ядене, дрехи, пари и починете. Приемай помощ, и се опитай по - леко да движиш нещата, не перфектно, това те натоварва. Аз вечер давах кисело мляко с бисквити "Закуска" в шише и спеше по цяла нощ. Слагах го в 21ч. да спи и после - време за мен. До днес обича да ляга рано, сутрин става сам за у - ще, аз си спя. Та така, сега синът ми е голям и е удоволствие да сме заедно, ноо знам за какво говориш, стискам палци да ти е по - леко!

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: d3d717d103
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Аз съм бил в това положение, не в твоето, а на мъжа ти. Кофти е, не само вие минавате в следродилна депресия, явно и нас ни хваща. Аз започнах да излизам, че много ме натоварваше това, мъчно ми е сега, че съм оставял жена ми, като знам колко трудности са. Дори физически да си окей да се справиш, просто психически много натоварва това, че не можеш дори за миг да си без това задължение. Ще те успокоя, мине ли 2 годинки, нещата са съвсем различни. Дори и преди това, но откъм спане и задължения, нещата са наистина много различни. Не продължава вечно мъчението. Хормоните ще ти се нормализират, косата ще ти се оправи и т. н. Заслужава си, това е смисълът на живота, колкото и всякакви.... да ти обясняват как са си "самодостатъчни". От тях ще остане едно нищо, освен ако не са допринесли с някакво невероятно научно откритие за планетата, което доста ме съмнява. Децата са смисълът. Моят съвет е да опиташ да говориш с мъжа си, да имаш някакво време за себе си, през което да поема детето. Трудно е, ама трябва понякога. Примерно, два часа вечер, пък ти да се разходиш. Дори тъпо да ти звучи, една разходка сам дава нови хоризонти и действа успокоително. Успех!

 
  ...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 615fde3ae9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

10.   Абсолютно винаги подкрепям решенията на жени, които не желаят да имат деца! Хората сме различни, различни са възгледите и нуждите ни. Вярвам, че майка ти те е подхванала да раждаш не за лошо, а просто според своите виждания. Които обаче не кореспондират с твоите и ако ти беше устояла на своето, сега нямаше да го има този пост. Допуснала си странично влияние от човек, който после няма да участва активно в отглеждането на детето ти, а не е и длъжен.
Виж, участието на бащата вече е друго нещо. И според мен точно там се корени проблема! Защото това дете, колкото и да не сте били сигурни, че го искате, сте го направили! Двамата! Станалото-станало, но сте създали човешко същество, което разчита само и единствено на вас и има нужда от топлина, ласка, спокойствие и отдаденост. Него не го интересува, че ти умираш за сън, а на баща му му се пие бира до посред нощ без да го ангажират с къпане и приспиване. И това, че "бащата" липсва от тези грижи е жалко и за бебето и за теб.
Бебетата/малките деца/ освен, че чуват и виждат, също и усещат емоциите на околните. Може да те търси повече от "нормалното" и да иска да е все около теб именно заради това.
Иначе, да - това ще отмине със сигурност. И друго ще дойде. "Малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове. " са казали хората. Бъди сигурна, че ще "еволюираш" отново и ще се приспособиш към бъдещото си ежедневие, всички майки минаваме през това. Но трябва и бащата да си поеме ролята на такъв!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 3 дни
hash: f9c00c7651
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Здравей, моето дете сега е на 4. Като ти четох историята, се върнах назад и си спомних и при мен какво беше. Напълно те разбирам. Аз също тежах 49 кг. Нямах време за нищо. Нито да си измия зъбите, нито да пия кафе... А за прически и грим и дума да не става. Моето ревеше, от самото раждане. Нон стоп, по 24 часа в денонощието. Никой не ми вярва, за това. Имах чувството, че припадам. Постоянно бях на границата. Исках само малко да поспя. Това ми беше най - голямата мечта. Комшийката го чуваше, като плаче и идваше, казваше ми да отида на терасата и да пия едно кафе, тя ще го гледа. И така, изпушвах по 2-3 цигари, една след друга, като невидяла. Малко се успокоявах. Това беше огромен период, кпйто сякаш беше безкраен.

Единствената разлика беше, че моят мъж ме подкрепяше и често нощем люлееше бебето на ръце, прав... въпреки, че след няколко часа е на работа. Много го оценявам и винаги ще го помня. Като се прибере от работа, помагаше с къпането, млякото и каквото може.

Но хубавата новина е, че бебетата растат. Малко по малко, става все по - лесно. Спокойно, ще се справиш и без помощта на никой! След известно време, ще спре да се буди нощем, ще намалее и хленченето и плачът. Ще започне да се заиграва и да е по - самостоятелно. И ще си отдъхнеш.

Не си разваляйте отношенията с мъжа ти. И двамата сте изнервени и е нормално. Това ще отмине. И ще остане само любовта към детето ти, а това е най - големия дар! Струва си всичко, през което преминаваме, заради тях!

 
  ...

...
преди: 1 месец, 3 дни
hash: 264a3d2abd
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Точно същото беше и при мен. Много е трудно сама. Смятам, че бабите са ДЛЪЖНИ да помагат. Защото като се разболеят ще кажат, че ние децата сме длъжни да ги гледаме. Смятам, че в семейството всеки трябва да помага на другия. Нашите баби също си ходят по екскурзии. Никоя не помага в труден момент. А и двете много ни навиваха за дете. За дядовците дума да не става. Дори по телефона не се обаждат. Детето ми тръгна на ясла и стана по зле. Започна да боледува много. Сега е на 3 и за много неща като хранене, тоалетна, къпане се оправя сам. Имам повепе време за себе си. Ходи на градина и баща му го гледа. Но до тук беше страшна мъка. Същото като при теб. Непосилно е и е задължително да си почиваш далеч от детето. И за твое и за негово добро. А и заради разбирателството с мъжа ти е добре ти да си отпочинала и свежа. Иначе ще се изпокарате. А него го вкарвай в релси. Това дете не е само твое. То е общо. И сега докато е бебе се буди. Така е при всички. Какво значи иска да си пие биричката? Моя мъж веднъж ми каза, че искал да си почива след работа???? Моля а аз кога ще почивам. Като съм денонощно на смяна. Това е положението. Трудно ени много семейства се карат. Но да знаеш, бабите не са прави да не помагат. Кой каквото ще да казва, но бабата поне веднъж в седмицата за една вечер може да го вземе. Пък през другото време нека си ходи по почивки. Не е добре и за детето, да е постояннос теб, защото като тръгне на ясла или на градина много много ще страда за теб, а ти до тогава ще си изкукуригала.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 4532783c02
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Да, разбира се, че става по-лесно. На годинка и половина ще сяда на столче, ще яде сам, понякога от вашата храна, ще идва в банята, когато го повикаш, можеш да го научиш да си прибира играчките сам, да се съблича. Ще му стане интересно да рисува и да сглобява, ще се заиграва сам. И така ще става все по самостоятелно дете. Приеми го, просто такъв е периодът в момента, всички минаваме от там. Запази спокойствие, защото отношението на бащата е огледало на твоето отношение към детето. Те създават връзка доста по-бавно.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: e1a2b36e1b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Те мъжете искат да си починат след работа, да си пият бирата. Жената да е изчистила и сготвила. След като се прибере, твоята работа продължава със детето, но никой не се сеща колко и е трудно на една майка, тя ходи пи разходки и е вкъщи, получава пари, а мъжа трябва да ходи да работи.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 48542cf51b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

15.   Съчувствам ти. Аз съм и самотна майка, след като моя мъж реши, че не иска дете и не му се занимава.
Чувствам се една развалина, няма на кого да го оставя и за половин час. Сякаш само вегетирам, не искам никога повече да чуя за деца.
Не съм видяла да става по-лесно, напотрив по-трудно става. Ще изтече майчинството, ще трябва да се върнеш на работа. Постоянно ще боледува по яслите и градините, моя не свиква с градината и стои до обед. Не мога да тръгна на работа, трябват пари.
Не знам защо така се парадира и набива, колко е хубаво да имаш деца
Не е!

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: cfe258cd46
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Успокой се! Всичко ще се оправи! Трябва да си малко по-строга с детето, позволяваш му твърде и то ти се е качило на главата. Ще се бъди нощем докато му даваш кърма! Запомни това! В мига, в който спреш, то ще спре да става и ти ще спиш! Повярвай ми! Направи всичко възможно, каквото и да е то, детето да спу в друга стая! Изглежда сложно, но трябва. Ще спи по цяла нощ непробудно. Ще тв извика няколки пъти и ще види, че отбема време и не се наспива и ще спре. Кажи му, че те боли гърба и не можеш да я носиш. Взимаш я, носиш 2 мин и пускаш, като й обясняваш. За две седмицу макс, ще намали мрънкането за носене на половина. Възлагай й задачи. Да яде сама, не е налка за това. Даваш й и казваш, ти почвай, аз само да измия и идвам да помогна. Не приспивай детето, то трябва да се справи само. Стоиш до нея и пееш, после стоиш без да пееш, после местиш стола малко по- далече от леглото, постепенно казваш, че отиваш да тоалетната и се връщаш след 2 мин, после 5, 10 и накрая спираш да се връщаш. Говори с детето като с възрастен. Искай от него да се оправя с повече неща само.
Мама съм на три прекрасни деца.

 
  ... горе^

...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: a247c0414d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Никой не може да си има стария живот при наличието на дете. То е и на мъжа ти и на него се падат част от грижите като родител... Да не се измъква с това, че ходи на работа.
Слагай детето да стои в кошара за игра, за да може да ти да си свършиш някоя работа в къщи през това време.
Хващай и бабите от време на време да помагат, а ти си почини или излез спокойно сама.
Отидете някъде с мъжа ти за ден-два сами, за да се видите като хора.
За съжаление, когато се роди дете всичко се върти вече покрай него. И това да имаш време за себе си остава на заден план и лукс, освен ако не си "откраднеш" малко време за себе си няма кой да ти го даде. Но и ти си човек в крайна сметка и най-малкото трябва да се наспиш, починеш и да се видиш в огледалото.
След 3г. става по-лесно и все по-лесно от към обгрижване и по-самостоятелно с всяка изминала година. И като тръгне на градина и не ти е на ръцете, а ти почнеш работа и имаш социален живот ще е съвсем друго...

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: 7eb39ee387
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

18.   Да си допълня предния коментар. За да ти е по-лесно трябва да си организираш деня. Стриктен график за детето - къпане, спане, хранене - винаги по едно и също време. Да стане като ритуал от 4, 5 действия. Така детето е спокойно, че знае какво следва, не се стресира от смяната на действивто и ще започне да ти помага да направите всичко, за да ти покаже, че и то знае какво правите. Тя иска да сте компания и да си партнирате. Научи я да сте екип. Строги правила, без изключения и максимална свобода да взима сама решения, докато и разясняваш последствията от вариантите. Не й спестявай грешки, тя така се учи и става независима. Научи я как да се оправя сама. Сега ще проходи и започва борба за място в семейството. Отдели й място във всяка срая, включително баня и коридор. Така ще имаш подредена къща. В кухнята и даваш най-ниския шкаф, за нейните съкровища и слагаш и твои неща, които стават и за нея и не са опасни. Така тя няма да има интерес към нито един друг шкаф. Няма да рови и разхвърля. Така навсякъде. При твоите бужута - кутийка за нейните. Нейно място за обувки, достъпно да си ги подрежда и да си ги сменя ако прецени. Децата са много умни и способни, само трябва да си позволиш да го повярваш. Моята дъщеря е на 2, сама яде от едногодишна с вилица и лъжица, сама се облича от месеци насам, говори всичко. Готвим и чистим заедно. Подрежда си дрехите. Ходи сама до тоалетната, излива си гърнето, пуска водата, измива гърнето и ръцете си и си закомпава панталона. И е невероятно горда със себе си. Обсъждаме рецепти, знае на изуст как се прави кекс.
Та, по темата, успокой се и се организирай, до себе си имаш най- добрата си приятелка, а не най- големият си враг!

 
  ...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 340e1fa307
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

19.   Проблема с мъжа ти е, че ти си настоявала, за дете.
Ако не беше, след година две като искаше самия той, или се случеше - той просто нямаше, да има с какво, да се оправдава. А така, го дразни повече понеже вижда, че не е лесно, а е бил подтикнат от теб, когато си искала дете. Само, че като повечето мъже пак щеше, да мрънка и, да е недоволен най вероятно :)
Колкото до детето - нормално е, обясниха ти доста хора преди мен, за това няма, да повтарям и аз.
Само не се оправдавай с майка си, повечето родители са така, а и не му каза тя направи, и дете. Ти си искала и в крайна сметка вие двамата сте го правили. Другото е нормално, изморително и т. н., но е нормално :)

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 73ccc2013f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Оооо, госпожичке номер 1, само да ти кажа, че абсолютно всички възрастни казват, че децата сега не са, като едно време! Преди и самите бебета са били много по - спокойни, слушам случаи как родителите са ги оставяли сами в кошчето за 2 часа, като те са били на гости при приятели през това време или са оставяли бебето отново в кошчето само, докато се прибере другият родител, защото двамата са работели на смени. И да, трудно е с малко дете, но пък и ние сме много и нервни, защото думата стрес е на всякъде, постоянно ни заливат с лоши новини, а пък да не говорим колко гадни и зли станаха повечето от нас. И нервни сме, преди още да имаме дете, а преди е било много по спокойно и хората са били по - внедри и добри!

 
  ...
преди: 1 месец, 1 ден
hash: 5aba8d99fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Браво 18- разкошен коментар!

 
  ...

...
преди: 1 месец, 20 часа
hash: 29657700bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   Мъжът ти не е бил готов психически да имате дете. Избързала си. А и няма кой да ти помага. Бабите не са длъжни, те са Ви отгледали с мъжа ти и образовали. За съжаление доходите Ви са много малки, за да си наемеш детегледачка, дори и за няколко часа. На детето му растат зъби, затова се буди често. Моето беше така до 2 г. През деня ходех на работа недоспала, та знам какво е на мъжа ти. Но през деня детето го гледаше друг. Аз само вечер и нощем. Ще го израстване, но трябва търпение. Не го разгледах с разнасяне на ръце. Не го храни нощем, вече е голямо. Отначало ще пореве, но после ще свикне. Създай му режим и не отстъпвай от него. Децата са по спокойни, когато има ред. Оставяй го да свиква да играе сам, а не ти да си играчката

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 3 часа
hash: c8800f8516
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Има една много вярна приказка:
Като нямаш деца - нямаш деца.
Като имаш деца - нямаш нищо друго.

 
  ...
преди: 27 дни, 20 часа
hash: a1bd4488f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Авторка: Здравейте, на миличкото ми дете му растеше пътник. Като изби дори текна малко кръв. Веднага след това се успокои и сега спи цяла нощ. Милото ми дете. Мъчили са го зъбите.
Доста грешни изводи сте направили за мен. Детето ми е желано и планирано, обичано и чудесно гледано, просто съм преуморена. Но не очаквах и пълно разбиране, защото това е невъзможно, понеже не ме познавате и пречупвате историята през собствената си призма.
Благодаря за милите коментали и куража на останалите.
Бъдете здрави.

 
  ...
преди: 27 дни, 20 часа
hash: a1bd4488f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Имах предвид кътник, но пиша от телефон и обърках.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 16 часа
hash: 215a1c6480
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   Вижте сега, никой не е умрял от преумора от родителството. Майка съм, чакам второ след няколко месеца, знам какво ме чака отново, но ако съм научила нещо от краткия си стаж като майка то е следното- И ТОВА ЩЕ МИНЕ. И нямам предвид само неприятните моменти, като недоспиването, изтощението, следродилната депресия и пр. Не се усещаш и пред теб вече не седи онова беззъбо и нищо неразбиращо същество, а едно пораснало детенце, което се е научило да казва "мама" с любов в гласчето. И започва да ти липсват моментите, когато се е учило да се обръша по коремче и да пълзи. После ще тръгне на училище и ще ти се иска да сте си вкъщи и да се търкаляте по пода. Забравя се и безсънието и всичко... защото си заслужава!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker