Споделена история от Семейство |
Наистина ли се е променила към по-добро ?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1054 пъти
Здравейте. Напоследък живота ми се завъртя в такава насока, че постоянно започнах да си задавам въпроса, дали хората наистина се променят. В случая бих искал да кажа "променят към по-добро", но доброто за мен може да е лошо за друг, както и обратно, та заради това ще се опитам да онагледяване това пред, което съм изправен.
Всеки човек, преминавайки през тийнейджърските си години претърпява различни метаморфози, понякога кривва от правят път и прави неща, от които съжалява след време.
Влюбен съм в момиче на 22 години.
Аз самият също съм на толкова. Всичко между нас се разви толкова бързо, и любовта ни беше толкова силна, че направо бях заслепен и не си направих някой равносметки.
В тийнейджърството си тя е правила неща, от които аз винаги съм се дистанцирал и тогава страняха от хората, които са ги правили, казвайки, си че никога не бих имал такива приятели, да не говорим за нещо повече.
Приятелката ми е започнала да пуши трева от 14 годишна, взимала е и други опити в тези си години. Започнала е да пуши цигари от 12 годишна, а първите и татуировки са от 7 клас. Прекалявала е и с алкохола. Последните 3 години от гимназията е била частна ученичка, а преди това едва е минавала заради отсъствия и слаби оценки. Тогава е била изключително доминантна, мачкала, унижавала и се е държала отвратително с всичко връстници, разваляла е дисциплината и не и е пукало от нищо. Правила е каквото си иска, а на родителите и не им е пукало. Разбира се някой няма да намери нищо лошо в това и аз уважавам това, но за мен тези неща са неправилни и нередни. Аз бях на коренно различният полюс - тих и кротък, без пороци и връстниците ми, които правиха тези неща меко казано ме отръщаваха...
Уви обаче. Така се завъртяха нещата, че 4-5 години по-късно с влюбих точно в такова момиче. В началото не знаех нищо от миналото и. Тя изобщо не приличаше на такъв човек, ни най-малко. Тогава тотално я обикнах и се влюбих ужасно много в нея. В последствие, тя ми сподели някой работи от "младините" си, други неща ми ги казаха и аз напълно се ошашавих. Убеден съм, че ако ги знаех от началото нямаше да се получи нищо, но ето, че вече нещата са се случили. Опитвам се да изключа всичко, което знам от миналото и, но не ми се получава много добре. Наистина, ако знам, че е единствено татуировките са и останали от този период, ще приема факта, но постоянно живея с нагласата, че рано или късно отново ще се превърне в такава, каквато е била. Понастоящем си е точно, като мен - мирна, кротка, скромна и добричка. Започнах да си мисля, че играе някаква игра да се прикрие знаейки, че тези неща биха ме дистанцирали от нея, и ще се върне отново в кожата си, когато ме върже.
Имам основания да считам така, защото тя не счита някой неща за нередни. Например тя не вижда нищо нередно, ако от време навреме се напиваш, дори и да си момиче на 15 или пък "какво толкова като на 15 си си направил татуировка, на място, което не може да се скрие"...
Не съдя подобно поведение и не се опитвам да натяквам, че това са ненормални неща, просто споделям моето си мнение.
Моля ви споделете, дали мислите, че наистина е възможно подобни неща да останат в миналото и да не се проявяват в бъдещето. Аз наистина имам сериозни намерения, и някой ден ако се стигне да възпитаваме наши деца, просто не знам какво ще правим, ако детето и да пие и пуши на 15 е нормално, а за мен не...
Възможно ли е наистина да се получи нещо между нас предвид драстичната разлика в характерите и мирогледите ни?
Благодаря, че отделихте време да прочетете историята ми и се надявам да ме просветители, защото аз наистина съм заслепен.
|
