 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Равния старт в живота
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 3496 пъти
Днес е един от уния дни в който изпадам в онази черна дупка от която не виждам нищо бяло. Всичко ми се струва без мислено без смисъл без значение. Когато си поставен на колене и си без силен. Задавам си въпроса защо само на мен защо само аз защо не на другите защо пък точно аз. За някой хора съм постигнала най важното за други съм пълен боклук. Отдавна съм спряла уж да мисля за хората. Но като ги погледна от страни струват ми се щастливи и си задавам пак онези въпроси ами аз защо не съм. Не съм- щастието за едни е под една форма за други под друга. Чувствам се неразбрана. Чувствам се непълноценна. Чувствам се сякаш никога не съм живяла.
Има една социална мрежа която така ми бие по самочувствието че така се мразя че съм се регистрирала там че нямам думи. Ами как няма да се чувствам така всички приятели ме гледат от там усмихнати щастливи а на мен какво ми е в душата. Не не се жалвам не търся състрадание но дали и при тях е така дали всичко не е само за снимката само са профила. Иска ми се да не е така иска ми се да са щастливи ама остава пак също то но защо не и аз... Гледам ги и и си мисля те имат това за което аз съм принудена да се боря с зъби и нокти. А те го имат даром. Гледам ги и си мисля на тях съдбата им е дала пътеката с рози а на мен ми извива ръцете. Къде е справедливост та къде да намирам вече сили за да продължавам. Жалкото е тук че съм на 30 и съм уморена. Сега ми е времето да опитвам от сладостите на живота. Но какво можем да кажем за неравния старт в живота. Да са живи и здрави родителите на всички онези мой приятели който доволно се усмихват от снимките до свой те коли в свой те домове подарени от техните родители. Да съм жива и здрава и аз и да живее равния старт в живота.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 3409c39e31 |
|
1. Когато почнах да чета, вътрешно бях с нагласата, че е писано това от някой объркан тийни. Но като прочетох, че авторът е на 30!!! УЖАС.
Как може човек на 30 да е толкова наивен.
Първо, доказано е, че фейсбук води до депресия при много хора, защото снимките на приятелите им там, разбира се са направени в хубави и щастливи, цветни моменти. Никой не се снима, когато плаче сам вечер, когато се кара с мъжа си или на делото на развод - не се снима, когато бившата му жена му взима детето, когато банката му взима жилището, когато колата му е смачкана от някакъв невнимателен шофьор.
Вместо това виждаме снимки на щастливи младоженци, пред родилно, пред новата кола, в поичивката.
И мислим, че нашият живот е един сив филм.
Ок, на 15 може човек да е разочарован, че приятелчето има маркови маратонки, а родителите не могат да си позволят и на него да вземат, на 18 може да говори за неравен старт - но на 30!!!!
На 30, според мен, човек трябва да си е стъпил на краката и да е направил най-доброто от живота си. Познавам много хора, а и аз самата съм от тях, постигнали много на тази възраст, тръгвайки буквално от нищото.
Според мен жлъчта в стомаха, чувството, че животът е несправедлив и че на другите всичко било даром само дърпат назад и парализират човека - ами за какво да се напрягам, то имам неравен старт!!!
Да, с тази налгаса, няма да стигнеш на далеч и на 40 пак ще си „с неравен старт“.
Вместо това, вземи да се радваш на щастието на приятелите си - натисни едно „харесва ми“ и ти самият си направи цветни снимки, когато си на някое цветно място, усмихни се и се наслади на момента.
Няма никъде равен старт - точно българите трябва да го знаем. Имахме преди 20-тина години едни чичковци, които възпитаха хората, че уж били равни - а те самите по-равни бяха от всичките, караха западни коли, ходиха на лов и по чужбина, банковите им сметки се трупаха, докато „равните“ се наслаждаваха на режим на тока и на някоя бригада без пари, разбира се - защото е за народа, нали така, за равните.
Едно ще ти кажа, НЯМА РАВНИ ХОРА... и това е добре така. Разбира се, че родителите, ако са се замогнали, ще гледат да осигурят на децата си добър живот, какъвто те например са нямали. Но на 30 вече за старт не може да се говори. На 30 или си се измъкнал сам, или мрънкаш в някоя кръчма колко е било несправедливо и бла-бла-бла.
Вземи и се стегни и се радвай за другите, давай всичко от себе си на работа и в обществото и няма начин някой да не ти подаде ръка - но не и с тази нагласа - виждаш ли, ти си нищо повече от мен - на теб вашите са ти дали всичко - като го чуят това хората, си прибират ръката. Най-много мразят мрънкащите недоволници. Който е успял в живота сам си знае какво му е коствало и, че безплатен обяд тук няма, но с твоята нагласа -ще си останеш залепен за дъното
М.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 267d0fa717 |
|
2. Напълно подкрепям Номер 1. Първоначално също реших, че е някой тийнеджър, но наистина е жалко, че човек на такава възраст мисли за това как някои имал нещо в повече от другите. Че съседчето има кола, огромен ремонтиран апартамент, пари, родителите му изкарват доста, а аз съм в една смотана панелка, с 240 лв майчинство, от които изплащам кредит, шкафове от преди 30 години, с една смотана бричка, която се радрънква при всяко минаване на дупките по пътищата, и още куп неща, ама, това д ами е проблемът. Пък за правописът ти не искам и дакоментирам, извинявай, ако беше на 15 щеше да е разбираемо, ама...
Птичето
П. С. Извинявай, не искам да те атакувам, желая ти много късмет и... моля те, промени си мисленето! Точно, защото си на 30
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 267d0fa717 |
|
3. Няма как всички да сме равни - идеята е хубава, но на Земята няма как да стане. Тук сме, за д асе учим ида се стремим да се развиваме. Имаме си и кармата на предишните животи, тъй че...
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 9490bf11bd |
|
4. Равен старт няма, но има хора, на които какъвто и старт да им дадеш все ще са на опашката. Така, че добре е да получиш начална скорост, но съвсем не е достатъчна. Не сме еднакви като умствени възможности, предприемчивост, работоспособност и издържливост. Поставяйте си цели, които са реалистични и не се стремете към явно недостижими неща, защото винаги ще сте резочаловани и неудовлетворени.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: e53e3a1dca |
|
5. Правиш глупостта да съдиш за съдържанието по обвивката. Истината е, че нещата изглеждат по един начин, а в действителност са съвсем други. Вярно е това, което номер 1. казва за социалните мрежи. Там всеки се снима в щастливи моменти от живота си и се създва илюзията, че живее много интересен живот. И ти примерно ако събереш снимките от всичките си почивки, купони и т. н и ги сложиш, ще изглежда, че имаш много интересен живот, а в действителност през другото време, което е по-голямата част да си пълен нещастник със сиво ежедневие. Това е голяма заблуда, така че не се подвеждай по това. Другото, което носи заблуда е че ти гледаш снимките на много хора и си създаваш впечатление, колко много имат другите. Но ако разглеждаш живота на всеки поотделно, картинката значително ще се ограничи и ще видиш, че всеки разгледан поотделно не живее толкова прекрасно, колкото на теб ти се струва. А за това, че майките и бащите им са подарили апартаменти и коли, може да е така но помисли ли каква цена плащат. За мен тя е голяма, защото имайки тези неща от техните родители, трябва цял живот да се съобразяват с тях и да се съобразяват с мнението им. Такива хора никога няма да станат истински самостоятелни. Също така такива хора не са научени да се борят и когато майките и бащите им умрат и им се налага сами да се оправят, тогава ще са пълни нули, защото нищо не са свикнали сами да постигат и правят. Какво предпочиташ- нещо по-малко но твое си, което си постигнала сама или да си в златна клетка, да имаш всичко, а някой друг да контролира живота ти. Не знам за теб но лично за мен от това сам да разполагаш с живота си и да следваш своите желания, по-ценно няма. Така че преосмисли нещата и виж какво имаш ти, което те нямат и наблегни на това.
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 11f3fd9ff7 |
|
6. ОП ОП ОП... пак ще влезна в опозиция. Много е лесно да критикуваме хората и да тикаме с пръст възраста им, да им казваме как самите ние сме се измъкнали въпреки неравния старт, а те не са успели поради собствената си некадърност! Нали осъзнавате че с нищо не сте полезни по този начин! Някои се раждат кадърни други сме малко по прости какво да направим :). Виж номер 1 това, че човек не е успял не означава непременно че не се е борил. Да в много от случаите е така, но далеч не във всички. Колкото до номер 3 :) кармата си е карма, но съчуствието си е съчуствие...
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: e53e3a1dca |
|
7. А и да, вярно е много тъпо това-някой се оплаква, казва как се чувства и идват другите да му разправят те колко са постигнали в живота на 30. Не стига, че човека има проблем и се чувства гадно, ами дай още да му смажем самочувствието, че е на 30 и нищо не е постигна, а еди кой си на 30 не знам си какво бил постигнал. Освен това, това не е никакъв критерии, защото постижението на един, за друг е нещо обикновенно. Така че няма смисъл от изтъквания и хвалебствия. И има друг момент който не обхваща материалната сфера и който е много по-важен. Може някои да са тругнали от нулата и да са постигнали на 30 много, обаче да са имали подкрепата на приятели, близки хора, да са били възпитани да имат самочувствие и да се борят за целите си. А другите може да са имали родители, които им скапват самочувствието, карат ги да се чувстват неудачници и т. н. Няма нужда да се споменава, кой от двамата ще пресуспее повече в живота, ако и двамата в материален аспект започват от нулата.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 6e024782e9 |
|
8. О. М. Г.! Как може човек на 30 по цял ден да кисне във фейса, само да се оплаква и... за Бога, да пише по този начин!? А, забравих и нещо много важно - да се скъсва да завижда на тоя и оня и да обвинява за неуспехите си всеки друг, но не и себе си... Повечето проблеми на хората идват от липсата на реална самоооценка. Когато бях на 9 баща ми (доста беден човек, между другото) ми каза: "Не можеш да тръгнеш да натриваш носа на другите, ако преди това не си натрил своя собствен." С други думи - "Познай себе си". Едва, когато разбереш, че вина за проблемите ти нямат нито родителите, нито комшиите, нито световната конспирация или глобалното затопляне, едва тогава ще си в състояние да направиш трезва преценка на положението и да вземеш живота си в ръце. Спри да гледаш в чуждата паница, заеми се със себе си. Изтрий си профила във фейсбук, научи се да пишеш, осъзнай какво би могла да работиш максимално добре и запретвай ръкави. От мрънкане ползата е никаква. Хората тук са ти написали чудесни коментари, послушай ги.
Борония
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 8ded798421 |
|
9. Нека и аз се намеся... И аз съм 30+ и много добре разбирам автора какво иска да каже. Много ви е лесно на другите да съдите, но наистина нямате идея какво е да нямате равен старт. Аз също съм постигнала много, но на хартия. Цял живот съм играла по свирката на родителите си колко е важно да се учиш и образоваш, пък един ден видите ли, учените ще са много добре в България... е сега... още 1-2 годинки, само дето минаха десетилетия и нищо не се е променило.
От друга страна, докато аз слушках и правех каквото ми се каже, на моите връстници родителите им осигуриха апартаменти и коли, и пари в банки. Да, сега сме на едно ниво на хартия, но аз нямам пари, а техните пари си ги чакат. Имам приятел, който е имал като моя старт в живота. Обичаме се, искаме да сме заедно, но както и да го мислим и премисляме, нямаме пари да се съберем да живеем заедно. Моята заплата ще отива цялата за квартира, неговата за сметки и храна и все ще бъдем на ръба. Това живот ли е? Недай си Боже да се роди и дете.... абсурд е да го гледаме и да му осигурим нормално детство... Докато моята приятелка се шири в апартамента си купен от техните в центъра на София и само се оплаква от глупости. Вместо да е щастлива, че има къде да живеят с приятеля си и да създадат семейство.
Така че аз авторът много добре го разбирам. Ако родителите ми навремето ме бяха спряли да не записвам специалност, която в БГ не може да се работи, вместо да ми дуднат на главата колко е важно да си вишист, пък било каквото и да е, ако ме бяха насочили към нещо доходно, сега нямаше да съм на това дередже. Аз исках да прекъсна първата година и да запиша нещо друго, а не да губя 5г напразно, но те ме спряха - какво щели да кажат хората, че съм некадърна и не мога едно висше да изкарам.... Като не можеш да осигуриш на детето си нормален живот, аз мисля че понее редно да му помогнеш да се реализира по друг начин и да разчита на себе си. Мой приятел, който също не е богат, насочи дъщеря си към доходна професия и тя сега е много добре материално и има хубава работа. Но преди това седнаха на семеен съвет всички за да обсъдят какво да учи и какво би и донесло доходи и самостоятелност, а не дай да учи детето нещо, колкото да се изфукаме, че е студентче, пък после кучета го яли.
И някой горе беше писал колко е важно сам да си си постигнал всичко, как ако нещата са ти наготово после ще трябва цял живот да се съобразявяш с роителите си. Нищо подобно. Сега тези мои познати са си много самостоятелни даже, в собствените си жилища, карайки собствени коли. А аз трябва да се прибирам всяка вечер вкъщи и да гледам кривата физиономия на майка ми, която вечено е недоволна и вечно иска нещо от мен. И разбира се си поддържа тезата, че щом ме е родила, отгледала и ЖИВЕЯ С НЕЯ, сиреч още ме издържа, трябва да съм й задължена. Това ли е самостоятелност???
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: db4216f8f3 |
|
10. Аз съм 1. - 9. ти май беше писала история, не те съжалих и пак не го правя!
Много ми напомняш на собствената ми сестра, която завърши Славянска филология, защото друго не я приеха, а нашите искаха тя да уши висше - скъсаха си задниците от работа, за да я издържат, а тя им се подиграваше и нарочно 3 години не се яви на държавен...
Както и да е - твоето не е „неравен старт“, защото повечето хора с „неравен старт“ идват не от семейства, които им казват да учат, а от семейства на алкохолици и изнасилвачи...
Моето лично мнение е, че дългът на родителите свършва след завършване на средното. Сори, ама на 18-19 сама си трябвало да прецениш какво да учиш, а после и какво да работиш. Аз познавам много хора на науката, които са щастливи, въпреки малкото пари - просто, защото имат възможност да следват призванието си.
Така е в цял свят - който иска пари, трябва да работи в икономиката, не в университетите...
Не те съжалявам, защото аз самата исках да бъда човек на науката, ама за мен нямаше парички за следване, за частни уроци за влизане в университет и т. н. - вместо да мрънкам, че всичките ми съученици кандидатстваха, аз сама поех живота си.
Завърших си в чужбина, нашите само накрая ми платиха една такса и това беше - НЯМАХ НИКАКЪВ РАВЕН СТАРТ - нямах и право да работя в началото, мачкаха ме местните и не мога да кажа, че съм имала равен старт и не мога да кажа, че имах Визата на тати от София да си теглим парички от банкоматчетата, защото останалите българи точно такива бяха... ама не съм седнала да мрънкам.
Приятелят ми сам идва от много бедно семейство и сега е един от най-ценените в областта си, е - и най-високоплатените...
Това е животът - едините цял живот мрънкат за неравен старт, другите набират в средата на отсечката, за да са сред първите накрая... докато онези още са в началото и чакат равен старт...
И още нещо ще ви кажа - моите състуденти бяха от богати семейства, имаше и благородници, какви ли не - НО СЕ ОТДАДОХА НА АМФЕТАМИНИТЕ, за да могат да учат по цели денонощия и да нямат нужда от сън... във ваканцията бяха на кока... това е - те са имали много добър старт, но потъват бавно... и какво - да им завиждам ли - НИКОГА.
Децата от такива семейства имат натиска да постигнат поне колкото родителите си и повечето се сриват психически, физически и емоционално по пътя към върка - може на старта да са имали помощ, но после родителите им пречат - дори и нищо да не правят, просто успехът им задължава отрочетата толкова, че те не могат да издържат, ако не могат да постигнат такъв успех.
И да мрънкаме, и да не мрънкаме за равен и неравен старт - той не зависи от нас, а от родителите ни. На 30+ човекът не е в началото, а вече наближава средата на отсечката и тепърва да ми мрънка за родителите си, за неравен старт, защото са ги били карали да учат - моля ви се - неравен е стартът само на малтретираните, изнасилваните и битите деца, на децата, гладуващи в Африка, на болните и инвалидите... всички останали нямат оправдание, че не са се сбъднали мечтите им, че живеят не така, както искат да живеят - не и на 30+!
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 268889eb5d |
|
11. Извинявай авторке и №9 ама какво е неравен старт. Отгледали са ви здрави и прави надявам се изучили са ви. Какво искате още апартамент, обзавеждане и кола, ами вие какво ще постигате в вашият живот? Само за папкане и деца да правите така ли. На 30+ да чакаш на мама това е кощунство, да живееш при мама тя да ти плаща сметките да те храни да не си на 15. Как го мислите този живот да лежим "тати носи мама меси да живей труда".
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 75a2204f9c |
|
12. Равенството си е само дума, най-често използвана за да заблуди армии от малоумници и да ги хвърли на смърт да извоюват благоденствие за шепа тарикати, подхвърлили им лозунга. По времето на социализма /раят за равенството/, имаше един лаф "Всички сме равни, но някои са по-равни". Така е, авторке, равенство никога не е имало и никога няма да има, не го чакай, а се вземай в ръце, светът е отворен, иди и постигни мечтите си. Рискът си е риск, но има и премерен такъв. Навремето докато овладявах висшите науки, моите съученици по заводите получаваха много добри пари, крадяха оттам и отделно чукаха частно и когато завърших и започнах работа за 170 лв, същите вече бяха много добре с материалната част. Мдааа, за някои късопаметни примати това бяха идеалните времена на равенство, братство и свобода, но от тези 170 лв. давах 50 за квартира, 20 за ток и вода и ми оставаше крупната сума от 100 лв /по 3 лв на ден/ за храна, дрехи, култура, пътувания и т. н. Слава богу, мечтите ми надхвърляха заводското благоденствие /и тогава герой на деня беше нискочелият необразован здравеняк с квадратно чене и много вяра и злоба в погледа/, селската идилия - прасето, кравата, виното и ракията и каквото откраднем от фабриката е добре дошло, градската тъпканица - по 3-4 поколения под един покрив. Та вместо да завиждам на облагодетелстваните повиках неволята и първо работех на 4-5 места /без почивен ден/ тук, впоследствие разбрах, че и така не става, бих си камшика за чужбина. Работехме и пребивавахме нелегално, криехме се, а който е чакал за виза знае какво е - сега всичко е отворено, работи се легално - какво повече - ако не става тук, там ще стане, но трябва да се опита. На твоите 30 тепърва станах емигрант, тепърва започнах да устройвам живота и семейството си и никога не съм разчитал на никого за нищо - и сега никой нищо не може да ми каже, не съм длъжник и се радвам на независимостта си - пожелавам я и на теб.
Мечо Пух
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 5060439ccf |
|
13. Мечо Пух, аз съм Дразнителката. Много ми харесва написаното от теб горе. Аз идвам от семейство „врагове на народа“, само защото прадядо ми е бил Никола-Петковист... Не им стига Белене и т. н., но и нас са преследвали до 4-то коляно.
Както и да е - това горното точно изчисление за заплатата и разходите на един висшист тогава го бях писала в блога си, който не беше анонимен, а зад когото стоях с името си - почна се едно хулене, едно преследване в реалния живот, един тормоз (бях писала също, че детството но през кома е било мизерно и точно описах някои носталгични за други моменти)...
Много ми е тъжно, че 20 години след края на „равенството“ има много повредени мозъци, включително и сред младите хора, които искат това време да се върне, за да може да сме пак „равни“.
Принудих се да закрия блога си, сега пиша за други работи под псевдоним, но едно казвам - преследването и тормозът на хората със свободна мисъл продължава, само да посмеят да напишат нещо лошо, макар и истина, за кома! ужас! ....
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: fab1ed0908 |
|
14. До Дразнителката - благодаря за разбирането и ще добавя още малко инфо за по-младите - също произхождам от Никола-петковистко коляно и имам роднини, лежали в Белене. Години по-късно, където и да отдех да кандидатствам, винаги имаше една квота за деца на активни борци - имах чувството, че половината държава са партизани и ятаци. Отделно попълвахме едни формуляри, в които имаше графа "Имате ли роднини, засегнати от мероприятията на народната власт? ", после живо се интересуваха от партийната принадлежност на родителите и прочия и прочия безумия. Та като много други и аз бях спъван всячески, колкото до равния старт - децата и внуците на червените буржоа стартираха с коли, жилища, платена работа, шляене по чужбина. Както и да е, минало-заминало, но да не се забравя, за да не се повтори. А неравният старт ме научи на много неща, които са ми единствено от полза.
Мечо Пух
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 02c2b663c5 |
|
15. Бедността мотивира. Какво мислите за Steve Jobs? През по-голямата част от живота си е живял на прага на бедността и мизерията, но това мотивира, не мислите ли? Именно това ти дава стимул да живееш, да успееш да се измъкнеш. А ако всичко ви е дадено наготово? Посягате към наркотиците, защото бихте били презадоволени от живота. Това е синдрома на богатите. Но когато от беден станеш богат наистина усещаш удоволствието от живота. И хубавото е не това, че си богат, а че сам си го постигнал, че си вложил труд. Радвайте се на каквото имате. Имайте воля и всичко ще се нареди!
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 2108a5997a |
|
16. За съжаление авторката е права за неравния старт. Повечето от хората, които намира за по-успели от себе си, са грамотни, т. е. положили са усилия за израстването си, а тя не е положила нищо.
ЕТО КОЕ е неравното във вашия старт.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 268889eb5d |
|
17. Попитали мъдрец:
- защо ти говориш толкова хубаво и умни неща а живееш толкова скромно и бедно?
- Защото думите си избирам сам а животът ми го избира съдбата.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
