Споделена история от Семейство |
Майка ми ме подтиска
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1388 пъти
Здравейте, не пиша за съвети, просто искам да споделя нещо, което с никого не мога. Майка ми постоянно ме подтиска. Срива ме психически, чувствам се ненужна и ужасно смотан човек. Може би ще кажете смешно е или пък, че прекалено обръщам внимание на нещата, но аз съм емоционален човек и не мога да понеса това. Още от малка съм така, все аз не ставам за нищо другите как правели, аз не съм била като тях, децата учели ще стане хора от тях аз понеже завършвах с 5, не бях отличник, никъде нямало да отида, живота ми ще е провал. Постоянно идваше в училище да не би да не съм разбрала нещо, да го знае и тя, на родителските срещи все се червила, не казвали хубави неща за мен, а аз бях толкова добра ученичка, когато се скарам с някой съученик идваше да му се кара тя, понеже аз не съм знаела какво да му кажа, излагаше ме, после ставаше още по зле, защото никой не желаеше да говори с мен, подиграваха ми се. Сега съм на 26 и е същото, моите връстници изкарвали много пари, пък аз нищо не съм правела, само съм и изхарчила парите за университета, мечтаела си да стана един човек, а то съвсем различно, била много разочарована от мен. Имала планове каква да стана и какво да правя, но съм си пропиляла живота, тя не могла да направи тези неща, но имала мечта аз да ги постигна. И защо? Как така някой измисля какво ще правиш ти и трябва да следваш стъпките му. Та това не е моят живот, не ме влече. Не желая да осъществявам нейните мечти. Вече родих дете и живота ми тече съвсем различно, но и тук идва момента в който има с какво да ме депресира. Нямала съм да си намеря хубава работа, щяла съм да бъда проста чистачка, нямала съм никакви пари, редки ми били пръстите, да не съм си купувала каквото ми падне, та и това си е моя работа, парите са си мои, аз решавам какво да ги правя. Не съм била организирана като другите, какви коли щели да си купят, пък аз щяла съм да гледам. Когато взех книжка, 12 клас всички мои съученици получиха коли за бала, тогава я питах ще имам ли подарък, а тя каза ще видим. Не ми взе, и по късно след 2, 3 години се омъжих и си купихме кола с мъжа ми, от там се започна, че ако седна да карам ще се блъсна, не можела съм да се справя, не ме бивало за това и поради тази причина не ми купила кола. Понякога сядам да карам само до магазина, ако ме види е ужас, слизай какво правиш не можеш да караш, ще се забиеш някъде, ще блъснеш някого. Не издържам вече, това е подтискане, психически се чувствам ужасно, най-лошото е че говори пред приятели и познати и дори се надсмива, а след това те ми се подиграват, може ли да правиш така с детето си. А за бога, как тогава всички мои приятели и познати шофират щом е толкова трудно? Незнам как да постъпя, веднъж не съм чула добра дума за себе си, все другите са по добрите.
|
