С един родител или без родители = риск от криминално поведение в бъдеще?
преди: 5 години, 28 дни, прочетена 1324 пъти
Познавам над 20 човека на моята възраст (33г.), които като по-млади, са преживели загуба на един от родителите или пък и двамата родители са загинали при пътен инцидент. Няколко години след загубата на родител, всичките тези мои познати са кривнали от правия път, и по един или друг начин са се превърнали в лоши хора.
Веднага давам за пример покойната английска принцеса - Даяна (починала в катастрофа през 1997г.), която оставя дваматата си сина да живеят без майка: Уилям и Хенри. Можете да потърсите в мрежата за "трудното" поведение на децата, години след това, пиянските издънки, агресията и наркотиците - има много папарашки снимки и истории в нета. Принцовете разбира се не са станали криминално проявени, за разлика от хората, които познавам...

Въпросът ми е, какъв е начинът по който подобни тежки травми действат и влияят на човешката психиката, как действа на подсъзнанието? Кое е нещото, което кара хората да "пропадат" и да се променят към лошо, след загубата на родител?

За себе си вярвам, че всичко в живота е химия и психология, т.е. от какво са създадени нещата (химия) и как взаимодействат (психичен фактор).

Нека училите психология да разкажат ;)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 26 дни hash: 396aa30d85

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз съм си задавал този въпрос. Според мен самата тъга, самото неудоветворение създава вътрешен дисбаланс, който става непоносим с годините и просто това притъпява емоциите, ематията, губиш търпение (отчаяно искаш най-после някакво щастие в живота си) - лъжеш, че като изкараш бързи пари, ще си щастлив, ползваш наркотици, за да притъпят болката и т.н. И всяко лошо нещо често води до друго лошо нещо и лека по-лека влизаш и в такава среда, която допълнително оказва натиск в същата посока.

 

...

преди: 5 години, 25 дни hash: f7a850a9e8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Лъжете се авторе криминалното поведение се дължи само и единствено на неправилно възпитание. Без значение е дали са с един или двама родители, дали са останали без родители все някой ги възпитава тези деца, а точно поведението на отглеждащия, реакциите му, разговорите с детето или липсата им води до изграждане на бъдещия възрастен такъв какъвто е. Искаш да разгледаме децата с един родител, еми другият родител и околните роднини/учители реагират съжалявайки децата и съответно разглезвайки ги, или близките си гледат своята тъга по загубата на половинка и игнорират нуждата от възпитание на децата и много други психологически ситуации, които влияят пагубно върху детското възпитание. Травмите върху деца се възприемат така както им покаже техният по нататъшен възпитател. Ако детето види писъците на майка си и баба си на погребението на починалия си баща, то ще възприема нещата от живота по един ужасяващ начин. Ако пък види просто тъжни физиономии на погребението за пред хората и после вечерта насаме другия родител да гледа комедия и да се смее с глас нещата в очите на детето ще изглеждат различни. Ако останалия с детето родител се пропие или изпада в чести нервни кризи ще е съвсем различно. Ако с годините на детето се повтаря "ако баща/майка ти беше тук" нямаше да се случват зле нещата. Колкото вида реакции има, толкова че и двойно повече вида възприемане и начин на реакция у децата. Даваш за пример английските принцове, ок, ами кажи тогава защо Жени Живкова нито имаше пиянски изцепки, нито сме чули да има "трудно" поведение, наркотици или агресия, въпреки че загуби майка си по подобен начин на подобна възраст и майка й заемала подобна титла в БГ? Отговорът: имало е кой да я възпитава правилно, кой да говори с нея да и помага да израсте правилно. В крайна сметка Уилям губи майка си на 15г, Жени на 16г, двете майки са родили внуци на най важните мъже в държавата си.

 

...

преди: 5 години, 25 дни hash: 40a644a7ba

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Не е задължително. Аз загубих майка си когато бях съвсем малък. След което загубих още много близки хора. Баща ми никога не се е интересувал от мен и си избиваше комплексите над мен. Не съм станал престъпник, напротив, станах много по-сериозен и здравомислещ човек в сравнение с наборите ми. НО за мен няма истинско щастие, живота ми е центриран около работата, вече съм видял и изживял неща, които не са се случвали дори на хора двойно по-големи от мен.. Определено съм един много по - закоравял човек и оформена личност от своите приятели, който не са имали същият тежък живот, но когато те се забавляват, смеят се на глупости, радват се на малките неща, аз не изпитвам нищо и не мога да ги разбера.

 

...

горе^

преди: 5 години, 25 дни hash: 86b95b7363

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От автора на темата: Жени Живкова също се е повредила "софтуерно", след преживяните събития... Станала е интровертна (по-затворена), по-особена, с по-странни интереси (адиктивно поведение), увлякла се е по окултизма... А всеки, който се е увлякъл по окултното, е провлякъл към себе си т. нар. "зли сили" и това е довело до кончината му - както и при археологически разкопки, при отваряне на древни гробове и артефакти, всички умират до няколко месеца след това... Четох някъде, че при преживян много силен стрес, химичният баланс на мозъка се променя необратимо и никога вече не е същия...

 

...

преди: 5 години, 25 дни hash: 18aee22c96

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Когато бях на 12 години изгубих майка си. Брат ми е по-голям и вече не беше в града, живеех само с баща си. Проблемът се оформи от това, че той до тогава не бе участвал в моето възпитание. Той не знаеше с какво се занимавам в училище и извън него, не знаеше имам ли и какви приятели, а още по-малко знаеше какъв характер съм, какво му е емоционалното състояние и т.н. В общи линии докато майка ми не почина той изобщо не ме познаваше. Аз също не бях свикнала с него. Той се пропи още повече, аз също пропих алкохол няколко месеца по-късно. Пропуших около година след смъртта на майка ми, а долу-горе и в него период опитах наркотици за първи път. Аз и преди нейната кончина не бях особено общителна и забавна, но след нея имах нужда от какъвто и да е стимулант, за да се усмихна и да бъда сред хора. В рамките на около 4-5 години се тровех с каквото има и правех всякакви глупости - от това да избягам от вкъщи за 2 дена, през това да се опитвам да паля коли и стигнем до това да открадна нещо дребно - като тук е важно да отбележа, че не крадях заради липса на пари, а заради тръпката. Освен незаконните неща правехме и други - да преминеш пред движещ се влак, вървене по греди на незавършени строежи там където е най-високо и опасно, мото състезания в късните часове и всякакви такива. Защо го правех? 1. Опиатите и цигарите - начин да се разведря, по-късно стана и навик. Нямаше кой да ми каже, че е нормално да страдам месеци или година. След втория ден баща ми ме питаше защо плача и вече няма ли да спра. На следващия ден след погребението бях на училище. Някак се очакваше от мен да преодолея загубата за дни, не ми беше предоставено нужното ми време и съответно аз не можех отново да бъда щастлива. Алкохолът и наркотиците ми осигуряваха очакваната живинка. 2. Незаконните неща: - бягствата от вкъщи просто защото с баща ми се карахме, но нямаше кой да бъде арбитър помежду ни и си тръгвах - кражбите - покрай компанията, за тръпката - опитите за палеж - пак компания, пак тръпка. 3. Другите глупости: - непукизъм кога ще свърши живота ми - адреналин - опит да се докажеш в компанията си като супер як Като бях на 17 години баща ми почина. Няколко месеца живях с баба и дядо, които не можеха да се справят с мен и като станах на 18 баба ми събра багажа и ми каза да си ходя. Дядо каза, че ще ми помага със 100лв на месец и когато искам да ходя да си взимам от село каквото има като зеленчуци и месо. Преместих се в една от къщите на родителите ми. Тогава направих своя избор - да стана човек. Спрях всичко - периодично опитвах отново наркотици в рамките на 2-3 години до окончателното им спиране (до този момент), а цигари пропуших на 21-22 отново. Намерих си няколко почасови/непостоянни работи, благодарение на които се издържах. Дядо си спази обещанието и наистина ми помагаше. Брат ми също ми изпращаше 50-ина лева, когато можеше. Избутах 12-и клас, приеха ме в университет и се преместих при брат ми. Сега живея сама, наета съм на висока позиция, изкарвам прилични пари и смятам, че животът ми се развива добре. Единствената травма, за която навярно трябва да се консултирам със специалист, е това, че деца не искам, защото ме е страх, че ще отраснат без мен. Майка ми не беше болна, загина при инцидент, а никой не е застрахован от такива. Страх ме е и че бащата на децата ми дори да ги иска може да не участва в тяхното възпитание и да не ги познава добре. Съответно те ще влязат в същия кръг като мен, ако почина. Също така навярно заради използваните в миналото ми стимуланти съм доста безчувствена и неемоционална. Трудно е нещо да ме възмути, трудно е нещо да ме възхити, трудно е нещо да ме усмихне и т.н. Но тук говоря за истински емоции. Емоционално интелигентна съм и реагирам правилно, но реално не ги чувствам някак нещата. Просто знам че така се реагира. Всеки човек стига до момент, в който трябва да направи избор. За мен този момент бе този, в който трябваше да се оправям сама (до някъде, не съм забравила оказаната ми помощ). Това обаче бе и първия момент, в който имах власт над себе си - да уча или не, да работя или не, да се друсам или не, да си купя нови дрехи, учебник или кутия цигари. Когато контролът бе в моите ръце най-сетне, никой не ме командваше и не изискваше нищо - просто знаех какъв е правилния ход. Тук предполагам, че възпитанието от мама удари рамо, тъй като тя много се гордееше с отличните ми оценки, будния ми ум и залагаше гласно големи надежди на мен. Смятам, че тръгнах по пътя, който някога тя бе градила за мен. Баща ми ми разправяше, че някой ден ще ме види на околовръстното и ще ме спука от бой и т.н. така че може би съм съпоставила този вариант с този на майка ми и съм избрала по-читавия. Не си спомням. Спомням си само как се опитвах да си запаля печката, но не можех и умирах от студ, защото нямах отоплителен уред на ток. Плаках с глас, че не мога да се справя и реших да отида да си купя доза. На портата чак се спрях, извадих парите, с които разполагах и осъзнах, че след седмица ще са свършили, ако изляза и продължавам така. Върнах се, мъчих се с камината и пак не се получаваше. Тогава ми хрумна да включа готварската печка и фурната, спах на стол пред тях. На следващия ден отидох на село дядо да ме научи как се пали печка. И така просто битието ме пое. Според мен основни причини за пропадане на човек след загуба на родител са: - не е успял да преодолее загубата преди да бъде вкаран в обичайни житейски ситуации отново - например след като почина дядо ми от работата ми позволиха да липсвам мисля че около 2 седмици и когато се върнах бях що-годе приела нещата, докато при смъртта на майка ми веднага след погребението бях на училище. Беше ми ограничено времето за изливане на мъката, което не е хубаво. Важно е да стигнеш до момент, в който си приел ситуацията преди да се изисква от теб нещо, което да свършиш. В тази връзка - баща ми и на себе си не даде нужното време, затова смятам че се пропи съвсем. - не е получил подкрепа, обич, поле за споделяне - никой не говори с мен за това как се чувствам; никой сякаш не смяташе, че трябва да жалея за майка си повече от даденото ми време; никой не говореше за мама, а аз имах нужда от това да слушам за нея и да разказвам за нея. - слаб характер, емоционална или психическа нестабилност - аз бях свръх емоционална като малка, не бях и силен характер, в моя случай това смятам се отрази - модел за подражание - в моя случай баща ми като пиеше понякога се смееше на неща по телевизията и това ме накара и аз да започна да пия, исках и аз да се смея - липса на близък човек - аз имах приятели, но те бяха деца и не смятам, че можеше да се очаква от тях да са ми подкрепа в тази житейска ситуация; майка ми ми беше единствения ми близък възрастен човек; ако първо беше починал баща ми - смятам, че мама щеше да се справи с възпитанието ми и нямаше да израсна по този начин.

 

...