Как да възпитам детето си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90952)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21170)
 Секс и интимност (10634)
 Тинейджърски (19576)
 Семейство (4460)
 Здраве (7396)
 Спорт и красота (3872)
 На работното място (1926)
 Образование (5371)
 В чужбина (1186)
 Наркотици и алкохол (881)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1436)
 Други (12159)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Как да възпитам детето си?
преди: 2 месеца, 28 дни, прочетена 1126 пъти
Обръщам се към родителите в сайта. Аз ли направих детето си такова или просто късмет? С мъжа ми сме много нещастни напоследък и често обсъждаме възможните причини детето ни да е такова каквото е. Тя е момиченце и все още не е навършила 2г. Много е ината, вироглава, а ако не получи каквото иска започва да реве и да се тръшка. Винаги сме били много внимателни към нея, гледана е с много желание от наша страна, но пак нещо не е наред. На детската площадка се засилва към децата и ги щипе силно, с ръка им удря леки шамари по лицето и се смее, явно смята че е игра, но никое друго дете не прави това. Обясняваме и но ефект никакъв. Като беше по-малка няколко пъти я блъскаха на площадката и стана свидетел на бой между деца, но не мисля че този единичен случай и влияе така. Ходим на площадката с количката, но докато стигнем хиляда пъти мрънка да слезе от нея и носим на ръце. Ако я пуснем да ходи отива на улицата при колите, или пипа на места, които са опасни за нея. Ако я спрем започва силен рев. Другите деца си играят кротко на площадката, само тя се смее силно, пищи, тича и не се спира. Знам, че като съм била малка все съм подскачала, не съм се държала за ръка и съм се катерила много по дърветата, а за съпруга ми казват, че е бил кротък, после че много мрънкал. Аз ли съм лошият ген? Аз ли съм с лоши гени, че детето ми е такова? Вече излизанията навън са адски изтощаващи. Детето навърта по 10км на площадката, беснее и аз търча след него. Вече нищо не ме радва. Стоим с баща и и блеем в една точка и се чудим какво се случи. Като се приберем няма спокойствие. Ако седнем на дивана тя идва и започва да ме удря в лицето и да ми скубе косата. Като кажа неееее, започва да се смее и удря пак. Не си играе сама. Постоянно ме дърпа за ръката и реве ако не съм с нея. Отива на хладилника и казва "ъъ, ъъъ, ъъъ" докато не го отворим и не изкара всичко от него. Ако забраним се тресе от рев и не спира. Дайте ми моля ви съвети как да се справя с детето и да го възпитам добре? Не съм я удряла, но рябва ли да включа щамари? Макар че ми се струва крайна мярка и нередно. Как възпитахте децата си? Нужен ми е съвет.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 27 дни
hash: cd1e37b758
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Моята е на година и три месеца и много добре те разбирам.
Просто в старанието си да сме добри и детето да е максимално задоволено и щастливо се получава точно това - иска всичко и го иска на момента.
Аз рецепта за справяне не съм открила още, но я оставям хууубаво да се нареве за нещо си, след което със спокоен тон обяснявам, че това не се прави така или е опасно и т. н. , ако продължи с тръшкането- слагам я в кошарата да се донареве. Не знам дали е правилно, но на моменти действа.
Важното е да е здрава, да расте, пък характера ще го изграждаме все някак. Чета доста книги, сигурно и ти си чела, но пък децата са с индивидуалности...

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 9f66c65953
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Не всичко е плод на възпитание. Много от личностните характертики на човек са вродени. Характер!
Вашата роля е да склуптурирате и да навигирате по най-добрия възможен начин и да сте там, когато има нужда от опора детето ви.

Някои деца още от третия си ден на земята реват, тръшкат се, не спят, други пък все едно се раждат с хубав режим. Толкова е индивидуално... само и единствено разни хора със закостенели разбирания смятат, че знаят всичко за отглеждането на дете, защото тяхното не е такова или пък в някои случаи - изобщо нямат и деца, ама ръсят акъл с широка лейка.

Имам опит с такова дете, което беше като обладано от Дявола и беше ужас, като за щастие след 3-тата година всичко се промени като с магическа пръчка и започна да спи, да слуша и в момента е прекрасна, млада госпожица, която не мрънка за абсолютно нищо.

Иначе много е възможно, в момента, каквото и да правите, да ви изглежда като тотален провал. Да я оставяте да се нареве (защото така се е правило едно време), да се опитате да ѝ предоставяте занимания нон-стоп... но истината е... няма универсален подход, който да работи еднакво успешно при всички.

Най-добрият съвет, който мисля, че мога да ви дам е... давайте детето понякога на някой. Баби, дядовци, братя, сестри... за малко поне, защото иначе целият стрес, всичките усилия, които полагате, ще си вземат своето и ще имат много негативен отзвук върху отношенията ви.


Братан.

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: af86c0645d
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

3.   Мисля , че почти всяко дете на тази възраст се тръшка . Не давайте да ви удря , като удари и вие я ударете за да разбере да не прави така . И моето се тръшка и иска . Шамаросвам я като много ме изнерви .

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 7ddd1828c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   Подобен случй със семейство но с дете вече на 5 годинки. Прави същите номера и номерата и минават. Хората вече си мислят за психиатър, но ги убедих да решим въпроса по диетологичен способ, чрез храна и вода. При нея по наследство от "кухнята" не пие вода и се храни само със сладки храни, беснее от това и прави луди родителите и родата. Все още няма краен резултат, но има напредък по описания по-долу съвет.
Съвета ми е никаква захар, ако трябва насила топла, чиста вода и разговор на нивото на очите, вие трябва да приклекните. Децата особено на 2годинки нямат собствен идентитет и се идентифицират с майката. Въздържайте се от изпълнение на прищявките и и дори се правете, че сте обидени от поведението и. Плачете, като прави бели и не я допускайте до себе си, обръщайте и гръб но не я изпускайте от поглед. Ревете с нея когато реве, запушвайте ушите си с ръце, скубете я когато ви скуби и я пляскайте отгоре по ръчичката, когато ви посяга, или я щипете по дупето. Спрете да и се молите и заговорете с по-твърд заповеднически тон с малко, но ясни и категорични думи. Не допускайте другия родител или родата да се намесва. Като ревне и започне да се тресе, вземете я през гърдите, за да неможе да използва целия обем на гръдния си кош, мийте я с топла вода по лицето докато спре и я накарайте да пие топла вода. Адреналина и ще спадне и ще се успокои. При децата се излъчва само със сълзи и урина. Децата, ако нямат бъбречни проблеми не се потят обилно, както възрастните. Ако имат тогава се потят обилно и излъчват адреналина със сълзи и пот. Купете и играчка по-висока от нея, за която да се грижи, но не и живо животно, защото тогава и господ няма да може да ви помогне. Внимавайте с какво я храните и нищо за пиене освен вода!!!
ПП ако не ви притеснява опишете храненето и режима, сън на детето, но с подробности, които ви се струват дори маловажни.

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: c777b74f48
гласове:
1 2 3 4 5
  (17 гласа)

5.   Либералното възпитание ги съсипа тези деца. Та тя е на 2, какво й се молите и обяснявате?! Няма да ви разбере! Знае си, че като реве в крайна сметка ще получи това, което иска и затова го прави. Тя не знае кое е правилно и кое не, знае факта, че все пак ще получи каквото иска. Трябва да сте по-строги с децата си, да си знаят, че като се тръшкат ще бъдат наказвани и ще бъде зле за тях, трябва да ги е страх от последиците, а не да тичат и да правят каквото си искат, да ви се смеят и пр. Изобщо не казвам, че трябва да бъдат бити, а че трябват строги родители. Вече имам чувството, че 80% от децата са адски разлигавени, защото родителите им им се молят, вместо да си свършат работата като родители и да всяват респект в децата си. Ако детето ви не ви е мразило поне веднъж в първите си 7 години значи не сте си свършили работата.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 1b990dcb74
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Това си е чиста агресия към вас и към другите деца, не е просто буйно дете. Вярно е, че децата не са еднакви, но все пак има нормални граници. Да проявява агресия към родителите, да ги бие и скубе не е нормално.
Най-общо казано, прави всичките тези сцени, защото е установила, че номерата й минават. Ако знае, че да се съдере от рев, няма да стане на нейното, ще се откаже. И никой да не ми излиза с номера, че детето имало потребности, щото да извади всичко от хладилника не е потребност (не е гладна), а каприз.
Просто трябва да поставите ясни граници на приемливо и неприемливо поведение и да не отстъпвате, независимо колко трудно ви изглежда. Като иска да реве, да реве, ще стане както вие сте решили, а не тя. С едно двегодишно ако не можете да се справите, не ви виждам по-нататък. Вземайте мерки докато е малка

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 4847d2d818
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Смятам, че подхождате доста погрешно към това дете. Сама казваш, че ако не стане на неговото, то се тръшка и реве. Но тук има друг момент. За да спре да плаче, вие правите това, което то иска - отваряте хладилник и пр. Оставяте го да плаче, отивате в другата стая и нека се умори от плачене, но само ще види, че колкото и да се тръшка няма да получи това, което иска. За площадката и дечицата - пплясне ли някое

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 7092a39ae9
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

8.   Само без шамари, моля!
Детето е навлязло в т. нар. бебешки пубертет (2-3 годишна възраст), в този период детето осъзнава, че е физически отделено от майката и изпробва границите на своята автономност. Детето има нужда от самостоятелност, право на избор, право на любопитство, но и от ясно поставени граници. Именно границите дават на детето чувство за сигурност. Вие трябва да бъдете твърди и постоянни в поставянето на граници. Не може днес да е ок да се бърка в хладилника, а утре да не е.
Когато поведението на детето е неприемливо просто кажете уверено Не! Разбира се, ще последва плач, но плачът не е лошо нещо, той може да бъде да бъде възприеман като напълно естествен израз на емоция. Плачът е полезно, терапевтично изпускане на напрежението, както при нас. Няма никакъв смисъл плачът да се избягва и възспира. Когато плачът започне, осигурете безопасна среда, помислете къде детето може да се удари, може ли да хвърли нещо. Не говорете на детето, докато то плаче, сигурно сте забелязали, че говоренето го провокира още повече. Не крещете, не питайте "защо плачеш", не му казвайте да спре, не му говорете мило и успокояващо. Можете да кажете просто "Ще изчакам да се успокоиш" и да игнорирате плача. После можете да обясните, защо не може, нека е кратко, просто обяснение. Ако вие реагирате на плача, "шоуто продължава", ако се опитате да разсеете плача с играчка, храна или др., това би означавало за детето "ако плача ще получа внимание и награди"-то изследва реакциите ви. То вече знае, че всяко действие има следствие.
Не се срамувайте от хората навън, възпитанието на детето е по-важно от мнението на непознати хора. Когато детето удари друго дете, моментално до откъснете от ситуацията. Кажете " не така", занесете го на тихо, отдалечено място и го оставете да изпусне напрежението. Ако се налага, сложете го в количката, кажете му "играта свърши" и се приберете у дома. До седмица, детето ще разбере защо играта свършва, проявете постоянство в границите, безкомпромисност с тях. Когато удари вас, кажете "не така", "не ме удряй" изправете се, така че да не ви стига, излезте от стаята, ако трябва. То ще ви последва, кажете му "няма да играем, ти ме удари", посочете мястото и го игнорирайте, както и последващия плач. Неприемливото поведение, никога не трябва да бъде награждавано.
Но и не изпълвайте живота на детето с "Не"-та, нека те да се касаят до доброто и безопасността на детето, а не до удобството на родителите. Любопитството е коренът на любознателността, така че, нека го поощряваме. Детето може да иска да извади чиниите от шкафа, направете го заедно, за да е безопасно. Ако не е забранено, това действие ще се повтори 3, 4 пъти, детето ще задоволи любопитството и повече няма да се интересува от чиниите. Ако силно се интересува от опасен предмет, махнете го от полезрението му. Ако не искате да бърка някъде, сложете протектори. Но не осъждайте любопитството, детето ще реши, че опознаването на света е опасно или забранено.
Давайте избор винаги, когато това е възможно, детето трябва да знае, че има право на мнение. Подгответе 2 рокли и питайте коя предпочита, две игри, цветът на сламката, вкусът на сока. Използвайте максимално малко думи и ясни изречения. Без "Слънчице мое, ела да обуем розовите обувчици, защото ще ходим на разходка, ще ядем еди какво си, ще видим еди кой си" това не обогатява речника, а обърква детето, такива излияния не му позволяват да разбере как се наричат конкретните действия. "Излизаме навън. Ела да те обуя", "Влизаме в асансьора", "Отиваме в парка". Умалителните "водичка, топчица" също не са желателни, трудно се изговарят.
Стимулирайте самостоятелността, оставяйте детето да се опитва и не правете вместо него нищо, което то може само. То силно желае да може само.
Създавайте рутина. Храненето и спането трябва да се случват по едно и също време всеки ден. Винаги след разходка, обувките се събуват, ръцете се мият, дрехите се сменят. С последователност се изграждат навици.
Голямото ми дете е на 2 и половина, сам си носи стола до масата, сяда, храни се, събира трохите в чинията и я вдига до мивката. Ходи в банята, духа си носа (разбира се, не особено резултатно), хвърля хартията в тоалетната и пуска водата. Всички тези действия, не са перфектни, но само опитът е път към уменията, така че постоянно го поощряваме "браво, чудесно е". Търси се опит, не резултати. Обръщайте работата на игра. Пейте песен за миенето на ръце, например. Аз се затруднявах да науча сина ни да си прибира играчките, пробвах да ги броим, да ги назоваваме, взех най различни кутии, обаче нищо не го заинтригува. Накрая една вечер преместих всичко от пода-пред входната врата. Дори изхвърлих няколко разпадащи се. На сутринта синът ми беше изумен като ги видя там. Казах му "Играчките ти искат да си тръгнат. Снощи им е било студено на пода, казаха ми, че не ги слагаш да спят по кутиите им. Синята ти количка дори си замина. " Вечерта му напомних "Искаш ли да сложим играчките да спят, за да не си тръгне някоя? " Каза "Не! ", обаче на сутринта пак всички бяха на вратата и този път липсваше любимото лего. Същата вечер прибрахме всичко, изпяхме им песен, на сутринта леглото се беше прибрало и чакаше пред вратата. Вече му стана навик.
Бъдете креативни и се откажете от перфекционизма. Има едно правило "2 от 3 бързо, качествено, самостоятелно". Ако искате детето да се облече, може да стане или бързо и качествено, но не самостоятелно, ще трябва вие да го свършите(има и такива дни, разбира се). Или качествено и самостоятелно, но бавно, или бързо и самостоятелно, но некачествено.
Няма да е лесно, няма да е бързо, но един ден ще пиете кафе, докато детето се облича за разходка. Ще си говорите с мъжа си, докато детето играе на площадката, не защото ви мързи да тичате след него, а защото то ще ви бута към пейката и ще повтаря "Не! Аз сам! ". А това е вашата работа, да може сам, да иска сам. То няма нужда от роб, а от ментор.

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 9cd6400831
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Така, спри й захарта и абсолютно всички е-та. Вместо захар, давай само плодове, най-много по 1-2 квадратчета шоколад в седмицата. В противен случай, това няма да спре и по-зле ще става. И моята беше така, от личен опит говоря. Говори също с педиатърката за някаква детоксикация, защото от всички е-та и боклуци от околната среда, тялото се затлачва с токсини и се получава точно това.

Друг фактор, който може да окаже влияние е роднини, при които остава, но не я гледат добре. Моята я давах при баба й и мислех, че всичко е наред, но в последствие разбрах как онази я биела и изпадала в истерии(тя си има склонност, аз съм я виждала преди, но не съм вярвала, че е способна на такива работи пред детето). Така че помисли и над това и ако остава някъде с преспиване я спри от там за известно време, за да видиш дали ще се промени нещо.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: bf144f216a
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

10.   5, описаният от теб модел на родител е отчайващ. Моят "баща" (супер гадна дума) е още по-зле даже и от твоите представи. Направи така, че откакто се помня винаги съм го мразила, намразвам го все повече и повече и все му е малко. Не забравяйте, че когато остреете, ще се надявате на грижите на децата си. Затова не ги карайте да ви мразят. Едно, че съсипвате психиката им завинаги (детските травми никога не се забравят и винаги боли, когато си спомним с какви проклети копелета сме били принудени да израснем) и второ - едва ли искате на дърти години да мрете сами, гладни, жадни, на студено и целите в лайна. Правете си сметката навреме. Иначе всички ще страдат от вашата глупост. Такива родители каквито си описал създават най-големите изроди, престъпници и психопати. Като не можете да гледате деца, по-добре не ги създавайте.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: 47cb95205d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Дете на 2 години е все още малко за да кажем, че не е възпитано. Говорете му кое е редно и кое не, как е хубаво да се държи и наблягайте най-вече на това какво трябва да прави, а не на какво не трябва да прави. Когато прави лоши неша, като скубане и други веднага й казвайте НЕ и й показвате как да гали детето. И така като стане на 4 години ще започне да се осъзнава, да гледа какво правят другите, как се държат, какво казват и тогава резултатите от днешните ви действия ще си проличат. Но за сега, то действа първично, нищо не можете да промените на този етап. На тази възраст повечето още се напикават, какво остава за възпитание. Не се тревожете. За възрастта си е нормално.

 
  ...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: b5ada1ba91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Може да е хиперактивна, но това е много малка възраст, под 2 години... звучи като поведение на по-голямо дете. Иначе децата просто имат много слаба воля и слаба нервна система, затова не могат да понесат (и реват/тръшкат се), че не получават нещо, което за възрастен човек е "дреболия".

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: fe368f74c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Няма такова нещо като лош ген, всичко е от възпитанието!!! "Аз ли направих детето си такова или просто късмет?" Питате и ви отговарям вие направихте детето такова!
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва, още по малко пък да бие шамари. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.
Трябва да се научите да възпитавате, щом се тръшка оставяте я сама в кошарата й в стаята й да се тръшка и реве колкото иска, само й кажете че ще говорите с нея когато се успокои. Ако иска да я носите, когато сте на разходка просто отказвате, а ако ревне се прибирате с цел да научи, че няма да търпите ревове и писъци по улиците и че разходката трябва да е общо удоволствие, а не играене по свирката й. Важно е обаче да й казвате всичко кое защо и как с малко думи, тя не може да говори, но много добре ви разбира.
Научете се да казвате не и си го отстояваите.
разбирам че е трудно но никой никога не ви е казал че е лесно да си родител нали? След като вече се е научила че когато ревне получава каквото желае сега ще трябва да изтърпите малко ревове докато осъзнае че номера с рева и тръшкането вече не работи. Колкото по рано успеете да я научите, че вашето не означава НЕ и послевдствита от неслушането са сама в стаята й и не получаване на вашето внимание, толкова по добре както за нея така и за вас. И запомнете шамарите, боя и крясъците ви също са вид внимание, затова не ги ползвайте за възпитаване.

 
  ...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: 7485866ed9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Водете я на детски психолог.

 
  ...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: 7485866ed9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Според мен трябва да бъдете по-строги и да спрете да й угаждате за всичко. Леко сте я изпуснали щом не сте я били до сега. Тя е шефът във вашата къща и трудно ще пречупите нрава й.

 
  ... горе^

...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: 55c39f1710
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Има едно предаване, качват му епизоди в Ютуб Supernanny се казва. Там учат родители как да се справят с такива деца

 
  ...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: fe5aff3349
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

17.   Аз съм твърдо против шамарената фабрика, обаче явно вие сте минали в другата крайност и сте разглезили детето си прекалено. А е само на 2... представете си какъв тийнейджър ще си имате един ден. За това ви съветвам да вземете сериозни мерки. Когато прави нещо нередно или иска нещо невъзможно първоначално му обяснете спокойно, че не трябва да прави това и това или, че няма как желанието му да се изпълни. Ако разбере-добре, но най-вероятно ще продължи да пиши и да настоява или да прави въпросното нещо, тогава вече можете сериозно да му повишите тон. Целта е да го стреснете, но без да се стига до шамари. Ако и това не помогне, може и леко да го разтърсите, разбира се като гледате да не го нараните. Е, това разбира се е в случай, че не става дума за нещо опасно. Ако е хукнало само към улицата, тогава веднага го хващате развиквате се и така. Въпросът е от малко да разбере, че когато мама или тате повишат глас то е длъжно да направи това, което казват! Без мрънкане и без пазарене. При моята дъщеря това поне действа. Да, после ми е обидена, че не е станало на нейното, но поне ме е послушала.
Друг номер, който също при дъщеря ми действа е да я оставя да се съдере от рев. Да знам, че звучи жестоко, но предам ли се веднъж, после всеки път ще ми се качва на главата. Просто я оставям да реве, да тропа с крачета и да се тръшка, докато не осъзнае, че ако ще и цял ден са реве няма да получи това, което иска. Да, изнервящо е, но просто не мога да купувам по 10 сладоледа на ден, нито да купя всички кукли в магазина. Кажа ли НЕ, значи НЕ, ако ще и часове на ред да реве, обикновено се предава доста по-бързо.
А ако нищо от стандартните неща няма ефект, тогава може би трябва да поговорите с детски психолог, защото не е нормално дете на 2 да се качва на главата на родителите си. Та вие ако на тази възраст не можете да го усмирите какво ще правите като стане на 15? !

 
  ...
преди: 2 месеца, 26 дни
hash: cf240c6d3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

18.   Трябва да сте малко по-твърди според мен. Отпуснали сте я малко повече и сега си прави каквото си ще. Децата са изследователи, тя перфектно знае до къде се простират възможностите й, до колко може да ви манипулира. Трябва да държите на думата си и да сте честни. Когато тя каже искам бонбони, но ще вечерята след отказ от ваша страна. Най- вероятна реакция ще е рев и писъци, защото е получавала всичко на момента. Кажете ли не значи НЕ! Нещата трябва да са ясни и прости. Но когато й обещаете нещо и него трябва да спазите.
Братовчедка ми беше такава проклета и винаги ми я връчваха на мен, защото никой не можеше да се оправя с нея, а тя от малка си беше хитра като стадо лисици.. показах й, че когато си играем си играем, но когато нещата са сериозни са сериозни. Обичайното тя и мен пробва, леля ми беше кмет на едно село и имаше голям събор, заръча ми: като идвате да си обуе белите обувки. Обаче малкия дявол си е навила на пръста, че иска да ходи с джапанки ама щеше да има някви важни особи та не ставаше с джапанките. Същия филм рев, писъци за да постигне своето леля ми винаги й прощава за да не се занимава с нея. Да ама аз съм друго тесто човек, не обичам да ми се глезят и лигавят. Аз и майка ми се обухме и тръгнахме към центъра и я оставихме да се търкаля по пода и да циври, да крещи. Ама тя не очакваше такава реакция, защото леля ми почва да й се моли и едно 1ч седим и се молим да си обуе обувките. Нямаше и 2мин и наща долетя с белите обувки и забрави, че й обиват цяла вечер не можем да я приберем. От тогава повече не се е пробвала да ми върти номера. Ясни правила и ясни граници.
Знаете ли най- добре влезте в YouTube: има канал мама Миа много хубави съвети дават и имаше клипче точно за тази възраст: детския побертет от 2г до 5г и говореха за точно това, че децата стават дяволи :D. Много хубаво клипче изгледайте го, много ще ви помогне.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 25 дни
hash: 9db78239cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Авторка: Благодаря на всички за коментарите. Опитах някои от съветите ви и действат. Днес, например, се заинати в парка. Искаше да прави бели, т.е. да се мокри на чешмичката, но като казах не и започна да мрънка и не искаше да тръгне с мен. Казах чао и тръгнах напред. Ядоса се и изпищя доста силно от яд. Не реагирах и продължих да вървя. Казах, че няма да ходим там, защото ще се намокри и ще се разболее. Седна да плаче на земята. Аз се спрях настрана. Помрънка малко, стана и после дойде при мен тичешком и се гушна и каза "мамааа". После забрави. Така ще правя и занапред, помогна ми. Само със замахването по лицето не се справям още. Опитах всичко. Дори се направих, че ми се плаче. Започва да мрънка с мен и удря и скубе пак. Да видим. Благодаря ви. Определено си е за стягане сега, защото не искам да изпусна момента и да стане най-големия ми кошмар - гаден лигав тийн.

 
  ...
преди: 2 месеца, 25 дни
hash: 7ddd1828c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

20.   От4 до До14. и всички останали. Психолозите нетрябва да имат какъвто и да е доцег до деца, а само до родитеките.
До 8. и автора. Ако съберем съветите ми по физиология с вашите по възпитание/ психология/, ще се получи цялостен алгоритъм за подобни ситуации.
Единственото нещо с което не съм съгласен е за абсолютизирането на вредата от щамарче или щипане.
Всички знаят, че антибиотиците, което на прост език означава-"против живота" са с вредни последици.
А дали и кога антибиотиците са полезни?
Само при нужда от спечелване на време за сработване на имунната ви система- тогава са полезни.
Същото е с минималното меко насилие. То е физиологически полезно и абсолютната му забрана в Европа и САЩ е пагубно. Там отдавна вместо да разплачат изпадналото в стрес дете с което да излъчат хормона адреналин от кръвообръщението на детето с леко пощипване по бузките, дупето или перване по горната страна на ръката, карат горките деца по психиатри, психолози и ги тъпчат с антидепресанти. След 1 трильон долара ежегодни разходи за здраве САЩ са най-болната нация в света. Норвегия, Швеция и Холандия, които се мъчат да наложат стандартите за отглеждане на деца в Европа са най- инвалидизираните в Европа. И забележете Финландия не е в групата. Не така правят обаче в Япония, Кореа, Китай. Това, което споделям е техния опит в справянето с излъчването на адреналин от детските тела, чрез меко насилие.
Извода е, че както антибиотиците помагат в определен момент, така и мекото насилие в определени ситуации на стрес при децата е абсолютно здравословно.

ПП Дете, което се дере от рев е силно ОБЕЗВОДНЕНО!!!

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 25 дни
hash: 1bc9577aeb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

21.   Номер 10, номер 5 съм. Съжалявам за бащата, който имаш. Определено не си ме разбрал/а правилно, изобщо не подкрепям нито боя, нито вечния тормоз! Под "мразене" имах предвид мисли от сорта у детето: "Мама е много гадна, не иска да ми купи светеща тротинетка, пък Катя има такава! ", или "Не искам да ходя на детска, мразя те че ме караш, никога няма да карам моите деца да ходят там! ". Това са глезотии, на които не сме угодили, неща, за които децата обикновено се тръшкат и родители като авторката изпълняват, само за да има мир вкъщи. Надявам се успях да обясня какво съм имала предвид - детето има тротинетка, това че не свети е каприз; детето трябва да ходи на детска, това че реве не променя нещата. И да, в тези моменти ни "мразят", но след като се наплачат и успокоят нещата се оправят.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: e32ee9c069
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

22.   Не мога да повярвам, че до ден днешен има хора, които бият децата си. Прочетох коментарите и си глътнах езика. Не правете с децата си това, което не бихте искали да правят с вас. На дърти ще сте в техните ръце, така че си опичайте акъла. В противен случай ще си патите.

От едно пораснало, бито дете, живяло 17 години със супер-проклето копеле, вместо баща.

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 1b990dcb74
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

23.   авторке, щом продължава да скубе и удря независимо от това, че вижда, че те боли, значи с думи не става. Когато започне, хвани ръцете й и ги стискай не до болка или синина, но да усети, че си по-силна от нея. В същото време я гледай в очите и казвай "не, те така, не трябва" или нещо подобно. Когато спре да посяга, я пусни, може да обясниш още веднъж, че така не се прави. Тя явно е решила, че всичко й е позволено и си прави каквото иска. Трябва да усети, че ти командваш парада и поставяш границите, а не тя.
Иначе браво за напредъка, само така!

 
  ...
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: fab90b4776
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Според мен номер11 е едно изключително трезво мнение.

Много смислено съветва, но на доста хора не им се занимава с това, което казва. Повечето сякаш са с нагласата, че отглеждането на дете се състои в това само да бъде хранено, преобличано и изобщо някакви такива неща свързани с физическото. А що се касае до душевното често дори не се и замислят... докато детето не стане едно такова... 'непослушно'.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 7092a39ae9
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

25.   Насилие с насилие, не се лекува! Кой нормален човек стиска ръцете на детето си до синини?! Та, възрастен с медицинско свидетелство за хематом има право на ограничителна заповед и полицейска защита, това, че детето не може да си потърси правата не означава, че ги няма. Тази " Стратегия за детето", явно ни е била жизнено необходима... Не мога да повярвам, че през 2019, с всичката литература, видео материали за ранното детско развитие, безплатните училища за родители, безплатните консултации с детски психолози и логопеди, все още има хора, които вярват в насилието над децата, като средство за възпитание. Още повече, като средство за възпитание в ненасилие... Все едно да му показвате как се дебелее, за да го научите да се храни здравословно, това е пълен абсурд.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 7ddd1828c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

26.   До 8.=25. от 4. Колкото ми допаднахте с рационалноста на коментар 8., толкова ме настроехте негативно към вас с джендарството в коментар 25. В ком.20 ясно описвам какво е естественото и единствено здравословно решение за здравето на дете изпаднало в стрес . На което вие си дуднете "насилие, насилие, стратегия" Не говорим за възпитание в насилие, което наистина поражда насилие, а за полезноста на "мекото" насилие в определени моменти, а не ежедневно.
И отново повтарям няма по-лошо нещо за дете от пряк контакт с психолог. Който иска да се учи от чужди грешки да ме послуша. Който иска да се учи от собствените си грешки- психолози под път и над път.
Здравето на вас и на вашите деца е ваша отговорност. Дори при помощ и лечение от лекари или други отговорноста и последиците отново са за вас!

 
  ...
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 1b990dcb74
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

27.   25, ти не четеш ли? Пише да НЕ стиска до болка или синина, но да спре детето да не я удря или скубе. Какво те е ясно, че отиде чак до стратегия?

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 5806f8f148
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

28.   До 25

"Все едно да му показвате как се дебелее, за да го научите да се храни здравословно, това е пълен абсурд."

Ъъъ ... не :)

 
  ...
преди: 2 месеца, 20 дни
hash: 7092a39ae9
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

29.   Сега видях, че пише НЕ до болка и синина, извинявам се за грешката, афектирах се от голяма част от горните коментари. Самата аз съм израснала с физическо и словесно насилие от баща перфекционист и насилието над деца дърпа много болезнена струна в мен.
Номер 25

 
  ...
преди: 2 месеца, 19 дни
hash: 9db78239cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

31.   Детето си успокои. Имало е зор със зъб. Благодаря ви. Автор.

 
  ... горе^

...
преди: 2 месеца, 14 дни
hash: f9e8f15ed9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   Моето е с гаден характер, а вече е на 7, каквото и да пробвахме, нямаше успех.

Има предаване на характера по ген, знаете ли колко осиновени деца с добро възспитание стават гамени?

 
  ...
преди: 2 месеца, 13 дни
hash: 8a601bc53b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

33.   Съгласен съм с №5, точно това е причината децата да се гевезят, №2 го формулира точно "Просто в старанието си да сме добри и детето да е максимално задоволено и щастливо се получава точно това - иска всичко и го иска на момента. " - и ако не го получи дивее. Не трябва да се позволява на децата да доминират над възрастните. Възпитанието им е като при кучетата, трябва да усещат респекта на родителите си, иначе няма възпитание, а угаждане.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker