Животът след сиропиталището
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2617 пъти
Аз бях поредното дете изхвърлено във сиропиталището. Началните години бяха добре, играене по цял ден, учене и имаше кой да те храни сутрин, обед и вечер, но за съжаление настъпи момента, във който навърших 18г. и беше време да се боря вече сам със живота.

Намерих си работа сега съм на 24г момче, от 6 години работя за някакви си 400лв, от които 150лв давам за квартира, около 50лв ми са сметките ток и вода, взех на изплащане най-важните неща за дома - пералня машина и хладилник, които изплащам всеки месец 80лв и със останалите пари зареждам хладилника със храна. И представяте ли си, след цял месец бачкане по 9-10 часа на ден, ми остават някакви си 40лв джобни, със които трябва да изкарам цял месец. Това е несправедливия и мизерен живот, който живея от 6 години.

Всяка вечер и всяка сутрин се моля на Бог да ми помогне, но знаете ли Бог въобще не му пука за мен, въобще не го интересува как живеея или как се справям, затова вече спрях да се моля.

Имах 2 годишна връзка със едно момиче,изпитвах чувства към нея, но един ден ми го каза направо във лицето, че със мене нямала бъдеще във живота и не можело нищо да се получи между нас, защото съм нямал къща, кола, родители и доходите ми са били малки.
Преодолях раздялата не обвинявам и нея, защото и тя донякъде е права. Кой би искал да живее със човек без бъдеще изпаднал под юмруците на съдбата.

От доста време съм сам, защото нямам самочуствие. Та как може да имам като недостигат парите да си купя една нова дрешка, или да излезя на кафе, или кино неделя. Като видя на улицата момче и момиче хванати ръка за ръка направо навеждам глава и виждам каква жалка картинка съм.

По принцип съм весел човек от вънка така изглеждам гледам да се смея, но само аз знам как ми е отвътре, разтапям се лека полека, със всеки изминал ден се разкъсвам на парчета и бивам погълнат от черната дупка без изход, във която съм изпаднал.

Знам че никога няма да имам къща, знам че никога няма да имам семейство, знам че никога няма да имам деца, със които да играя на двора, знам че няма да има някой до мене, който да ме обича. Дошъл съм сам на тоя свят и сам ще си умра...

Не ви разказвам историята си, за да ме съжалите или нещо подобно. Причината за разказа за моят живот е, че искам да се обърна към всички бъдещи майки и бащи: МОЛЯ ВИ СЕ, ОТ СЪРЦЕ, БЪДЕЩИ МАЙКИ И БАЩИ, НЕ ПРАВЕТЕ ДЕЦА, НА КОИТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ОСИГУРИТЕ БЪДЕЩЕ, ЗАЩОТО НИКОЙ АМА НИКОЙ НА ТОЗИ СВЯТ НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА МУ СЕ ПРИЧИНЯТ ТЕЗИ НЕЩА И ДА МИНЕ ПРЕЗ ТОЗИ АД.
Единсвената причина, за която живея е, че ако има въобще друг свят след смъртта, наречен рай, поне искам там да съм щастлив и обичан.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 2 месеца hash: 23f3d09098

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   „Бог въобще не му пука за мен, въобще не го интересува как живеея или как се справям, затова вече спрях да се моля. “ Бог или държавата и обществото? Имам приятелка с подобна съдба, но тя веднага след сиропиталището е записала висше - безплатно учене+общежитие. Сега пише докторантура, омъжена е за лакар, живеят на квартира... Иначе, твоето битие не е по-различно от битието на 90% от българите на твоите години, било то и с родители. Не си мисли, че точно след 18 родителите ти щяха да ти са в помощ. Ок, вярно, че има хора, на които родителите дават къщи и коли на готово, но после накъде? Ти си само на 24 г., а се справяш сам. Време е обаче да помислиш за друга работа или за още една работа, може би за друг град? Като мъж само с физически труд можеш да си изкарваш повечко пари. Свържи се с хора, които биха ти помогнали. Не струва пари, просто пиши по мейла на организации и фирми, обясни, че си сирак и искаш да работиш - прати си автобиография + снимка. Има работа за над 400 лв. Просто трябва да търсиш. Колкото до момичето - ами това е една провинциална кифла, съжалявам. Ще намери някое мамино синче, после ще пише по форумите, как свекървата ? я тормозила и такива идиотщини. Ти си сам. Сам можеш да постигнеш много! Съветвам те да поемеш следните стъпки 1. Пиши на огранизации и големи фирми в София за положението си. Пиши на църкви и предложи работа срещу подслон. Пиши тук, че си сирак. 2. Напиши обява, че си млад човек от провинцията и търсиш безплатна квартира срещу гледане на стари хора - пиши, че переш, чистиш, готвиш, имаш своя нова пералня и т. н. В началото не разказвай, че си израстнал по домовете, кажи, че вашите са алкохолици и баба ти те е изгледала, а тя е починала. Такива истории... Хората имат много негативен опит с възпитаници на домовете, защото те винаги чакат на готово, а ти не си явно такъв - дручко си е да е умряла баба ти в ръцете. Понякога човек трябва да се опича в живота, разбираш ли? 3. Търси си друга работа в София - ето, имаш безплатна квартирка вече. Търси например за пазач нощно време + денем нещо дручко. Братовчед ми в София почна по строежите и сега е началник на цял отряд. Никой не му е помагал, родители? (ха ха ха). Имат много хора негативно отношение към мнението ти, че с родители било по-лесно, особено след 18. Някои хора имат родители, каквито е по-добре да нямаш и ти завиждат дори за детството в дом. Други пък имат бедни родители, родители от провинцията, разведени, болни - на тях кой помага? Аз, сестра ми, братовчедите ми и изобщо всички около нас се блъскаме без всякаква помощ на родителите. Напротив - те чакат от нас! Опичай се и споко - изход има. Просто спри да чакаш да ти се случи нещо, някой да се погрижи за теб, а бъди деен. Ако човек сам си помогне, и господ ще му помогне!

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: a20c36f7c6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Присъединявам се към апела ти. Недей да се отчайваш, все някога ще изгрее слънце и на твойта улица. Не всички жени търсят материални облаги. Ще има едно момиче което да обича това което си, ще се радва че те има! Не може всичко да е черно-живота е пъстър. Кураж и КЪСМЕТ!!!

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 89c82425d0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не е толкова лошо колкото ти се струва. Много хора са като теб и просто живеят и се радват на малките неща от живота. Може да се замогнеш с времето и дори и къща да си купиш. Иска време и работа.

 

...

горе^

преди: 13 години, 2 месеца hash: 10ca9e7d14

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз подкрепям 1 и 2, само ще добавя - мисли положително, не мисли негативно, това е важно също. Така както мислиш негативно: "... няма да имам къща, семейство и деца, някой до мене, който да ме обича"... това ако мислиш, това ще стане. Мисли положително: "ЩЕ ИМАМ", за да имаш. И, както ти казаха, не мисли, че ние, хората с родители, сме много по-привилегировани от тебе. Не се разграничавай сам от "хората с родители" - така само ще си пречиш. Знам, че не търсиш тук съжаление, гледай и ти да не се самосъжаляваш и да вярваш в себе си, УСПЕХ от мен.

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: cb5981aab9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Съгласна съм напълно с 1, и ще ти кажа без да се оплаквам че аз съпруга ми и двете ми деца живеем с 700 лв и не сме лишили децата си от нищо, а на родителите по-скоро ние помагаме отколкото те. Вярно че не е лесно, ама се радвай че не си психически изостанал като повечето деца от домовете. Работя като сервитьорка в хотел-за това не се иска висше нито стаж, и си изхранвам дечицата с бакшиши. А това че нашите са си пръснали парите за образование сега не ми е от никакво полза защото 90% от завършващите записват висше, а не може всички да са началници нали! Не се оплаквай а си опичай акъла, работи здраво и ще успееш. Ние вече си изплатихме кредита за апартамента. Виждам че си умно момче, не ставай като ония роми от кварталите дето само реват че не са интегрирани а на самите тях им е изгодно да са такива-мръсни, неуки и метът улиците.

 

...