Искам вашето мнение
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1516 пъти
Искам да задам един въпрос и най-вече искам мъже да ми отговорят.

Ако един мъж наистина обича една жена колко внимание може да й даде и любов. Някои хора обичат повече вътрешно отколкото да го показват, но аз се тормозя от ивестно време че не получавам внимание по цял ден. Дали не се държа обсебващо и само да тормозя мъжа ми но пък и той по цял ден е на компютъра. По цял ден имам предвид през уикенда. А през седмицата като е на работа и като се прибере сутринта за по единт час сяда задължително. Даже ако не го умолявам може и два часа да седи. Дразня се че игрите са по важни. Обожавал ме много но аз искам да ме гледа така както гледа компютъра неотлъчно. Прекалявам ли с него като постоянно му повтарям да остави игрите и да ми обърне внимание. Така е, грижи се за мен и нищо не ми липсва но аз пък винаги го чакам да се сети за мен. Миналата година постоянно му дигах скандали защо се бави навънка, внимание та внимание и само се караме всеки уикенд защото вместо да ми отдели цялото си свободно време той предпочита нови игри да си сваля и там обръща внимание по няколко минути. Винаги ме е обичал ужасно много но държи да не го задушавам и да му дам време и на него да си прави хобито с игрите и през уикенда като почива да има време за себе си. Какво да правя, трябва ли да се променя и как???

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: aed22daa7d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ако искаш да спасиш връзката си, ТРЯБВА да се промениш, колкото и да не ти харесва този факт. Точно заради това приключи 5-годишната ми връзка - всичко друго наред, освен обсебващата ми приятелка, която колкото и внимание да ѝ обърнеш все ѝ е малко. То да ти се правят проблеми, че си излезнал на кафе с приятели, че си отишъл да играеш футбол, че си отишъл на кино, абе където и да е без нея.. Е няма как постоянно да си до него, този тип хора най-много ги мразя! Остави човека да си върши хобито, ако искаш връзката Ви да продължи! Естествено, че не трябва да те пренебрегва, но повярвай ми, говоря ти от първо лице, преживял съм го и е нещо наистина ужасно! По този начин ще му убиеш желанието да излиза и да прави каквото и да е било с теб. Ти собствен живот нямаш ли си? Толкова ли не можеш да намериш нещо, с което да се занимаваш, докато той се забавлява? Голяма работа, че е седнал за час-два на компютъра, ами използвай това време и прави нещо полезно за себе си. Аман от разглезени жени...

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 89e7efd631

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Като човек който също има проблем с пристрастяването към компютъра и игрите, мога да ти кажа че твоя приятел не държи на теб толкова колкото ти вярваш. Само за справка - освен че работя на компютър прекрарвам почти цялото си свободно време на него. НО ако имам интерес към някоя жена, манията по игрите съответно компютъра намалява драстично. Не знам дали това отговаря на въпроса ти 100%, защото хората са различни все пак. Но или твоя приятел има сериозен проблем, или чисто и просто не държи на теб отвъд това което ти му даваш като грижи и секс. Ако бях на негово място, щях да прекарвам свободното си време с теб не в игри.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 10ac83e2e3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Скъпа и ти си същата като мен! Имам чувството, че просто хората обичат различно. Едни са експлозия от чувства (като мен) и очакват любов като от приказките - внимание, дори да не поглежда друга, ти да си любимото му нещо и преди всичко. От личен опит казвам, че крайностите не са хубаво нещо, макар че ги обожавам и съм жив пример за тях. Ще ти дам пример - предишният ми приятел ме обичаше АДСКИ МНОГО, но наистина като казвам адски беше така. Би си дал живота за мен, но и аз понякога съм му била досадна, искал е да е повече с приятелите си и т.н. До сега не съм срещала мъж, който да даде толкова внимание колкото аз и по твоите думи и ти. Трябва да се примирим понякога и да спрем постоянно да искаме и недоволстваме. Замисли се, че докато твоят приятел играе на игрите си, масово повечето пишат или дори изневеряват с други. Цени това което имаш!

 

...

горе^

преди: 4 години, 1 месец hash: 36ab47688a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Това е най-големият проблем на толкова много жени. Не сте си самодостатъчни. Започвате да искате ВНИМАНИЕ от мъжа, а това го обръщате на валута. Дава ли ми внимание - значи ме обича, не ми ли дава внимание - значи не му пука за мен. А това е тоооолкова далеч от реалността. Мъжете, обикновено, не са устроени така. Те имат собствените си светове, хобита, итереси, а жена им е допълнение към този свят. Ако говорим за крайности, тогава разбира се, че е проблем. Но без човек да се е научил да си е самодостатъчен - винаги ще намира проблеми там, където няма. Братан.

 

...

преди: 4 години, 1 месец hash: 6270fb2af7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ще се опитам да съм максимално изчерпателна, защото съм била на твое място и знам идеално за какво говориш. Всеки човек има нужда от време за себе си, това е напълно нормално. Признавам, че не играя игри, но пък си имам свое хоби и изпитвам нужда да отделям време за него. Въпреки това, човек трябва да отделя време и за близките си. Ако поставя хобито си и когото и да е било от моето обкръжение, със сигурност човешкото същество ще надделее. Тоест, нормално е приятелят ти през уикенда да седне и да изиграе някоя игра, но това не означава, че ти трябва да си част от мебелировката, защото е още по-нормално вие да излезете на разходка, да седнете на кафе или просто да се забавлявате вкъщи. Уви, била съм на твое място. Бившият ми приятел беше запален по игрите. Прибираше се от работа, къпеше се, хапваше и сядаше на компютъра. Ставаше към един часа сутринта, пускаше си някакво предаване, не искаше да говорим през това време и после заспиваше. Събота и неделя можеше да излезем, ако го направим преди да седне да играе, след това не искаше да се отдели. Сетила съм се била аз да излизаме в 15ч., когато точно бил по средата на игра, а защо не съм искала в 11 часа, когато той искал!? Примерно, защото съм правила закуска, простирала съм... както и да е, схващаш с какво съм се занимавала. След няколко месеца такъв живот се почувствах като негова майка. В смисъл, че му готвих, вдигах и раздигах масата, чистих и отделях доста време в опити да му обясня, че не може нонстоп да е на компютъра, защото така пропуска доста от реалния живот. Случвало се е да ни дойдат гости и той да се лепне на компютъра след вечеря, което обижда приятелите ни и ме кара да се чувствам неудобно пред тях. Какво се случваше? Аз отделях около час-два да се занимавам с хобитата си, още толкова да изчистя и да заложа манджата. След това исках да прекарам някакво време с приятеля си. Е, той беше зает да играе, обикновено се ядосваше, крещеше пред монитора, ставаше с нежелание и се караше с мен, защото съм му развалила "спокойствието". Не осъзнаваше, че се изнервяше от игрите и после това рефлектираше върху мен. Не осъзнаваше, че времето му прекарано с мен е единствено вечер преди да заспи или пък евентуално докато гледаме филм и реално не говорим. Той наистина не осъзнаваше тези неща, затова спореше. Случвало се е да се разкрещя в 3 сутринта, защото той играе, вдига шум, монитора свети и ме е събудил няколко пъти. Нормалното би било той да се извини, да изключи компютъра и да легне. Вярваш ли, че това е правил? Не... беше тих за кратко и после пак се почваше. Силно вярвам, че и твоят приятел не осъзнава, че не ти отделя време и е прекалено увлечен в нереални светове. Това си е почти болестно състояние. Аз съм викала, плакала, говорила, молила- нищо. Чувствала съм се както бясна, така и незначителна спрямо половинката си. Той нито разбра защо съм се ядосвала, нито защо съм плакала в другата стая. Не си мисли, че съм ходила с някакво чудовище, защото това не е важно. Просто имаше огромна разлика между него преди да играе и него след игрите. Така... имам доста близък приятел от ученическите години, който някога беше запален геймър. Споделял ми е, че игрите са много увличащи и щом се заиграеш ти е доста трудно да се отлепиш. Склонна съм да вярвам, защото и аз съм се увличала в игри като ученичка. Когато станахме студенти, той каза, че вече се чувства глупаво да играе и да говори за игри, защото е по-скоро детско занимание. Пак играеше, но го правеше след като е свършил всичките си задължения, излязъл е с приятели и няма повече ангажименти. Един вид, играе, когато няма какво друго да прави, като е наясно, че седне ли, сигурно ще откара до 2-3 сутринта без дори да се усети. Когато се разделих с приятеля си, сякаш се преродих. След това съм си падала по момче, чието хоби е спорт. Коренно различно. Пишем си, казва, че става, за да отидат с момчетата да ритат в парка. Няма го около 3 часа, после звъни, разказва ми как са си прекарали и всичко е наред. Но след неговото хоби, той е отпуснат, весел и презареден. Това се случва и с мен, след като рисувам. Това се случва с друг мой приятел, след като пише. Случва се с моя приятелка, след като е експериментирала с нов маникюр, понеже тя с това се занимава професионално и всъщност е нейно хоби. Всички ние живеем пълноценно. Отделяме време за себе си, отделяме време за задължения и време за близките си. Всички ние се чувстваме добре, а не изнервени след няколко часа лични занимания. Това е нормалното. Не е нормално да прекарваш дните си пред екрана, да ставаш изтощен, ядосан и сприхав, да се изолираш от родителите, приятелите и гаджето си. Преди да попадна в онази връзка съм чувала, че съм леко дръпната и хладна. Аз наистина никога дотогава не бях търсила нечие време и внимание, което не се нравеше на всеки. В онази връзка чух, че съм досадна, че искам винаги да става на моята, че не разбирам чуждите нужди, че съм лепка, че съм драматична, че искам цялото му време за себе си. Аз лично не искам човекът до мен да ме вижда по този начин. Уви, приятелят ми отчасти беше прав. Връзката ми с него ме правеше нещо, което не съм. Аз не се чувствах добре, не се чувствах важна и това ми влияеше повече, отколкото бих си признала дори тук анонимно. След като се разделихме, до мен имаше хора, които месеци наред ме убеждаваха, че съм добър слушател, че съм разбираща, открита и трябва да съм по-уверена. На него му казвах, че не се чувствам добре, а той отвръщаше с "не знам какво да ти кажа; защо не може да изчака, сега играя". Пред приятели и роднини мълчах, но те сами забелязаха, че има проблем и отделиха време за да разберат повече, съответно и да ми помогнат. В извод: Не е проблем, че приятелят ти има хоби и му отделя време, но е проблем, че той няма време за нищо останало и не те чува, когато му споделяш своите чувства.

 

...