Споделена история от Тинейджърски |
Господ да е с теб Риже!
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2354 пъти
Двете ми котенца
Здравейте.
Имам 2 котки, на 2 месеца всяка, женски. Взех ги преди 2-3 седмици от един приятел. Вече имаха хиг. навици и ядяха твърда храна, че и на кокали налитаха, но не им давам, освен ако не натроша кокала защото много обичат костния мозък. :)
Таа, едното коте е рижаво като жълта тигрица, а другото е черно бяло черни с мустачки и леко подуто смешно коремче(не е болна, просто яде много лакомо и бързо, за разлика от рижка която яде много бавно и по малко, но когато чуе дрънкането от кутията с храна веднага идва до купичката)
На рижавото му викам Рижи-Сики или Мижи, защото имаме едно легло ниско с много меко одеало и тя ляга по средата и става на съвсем мъничка топчица
а аз съм на едно друго по височко легло отсреща на 2-3 метра и гледам нещо на копмютъра, а тя следи всяко едно мое движение защото си мисля, че си мисли че съм й майка(после ще разкажа защо) и вече 15 минути ме гледа и почва да заспива и замижва очичките и вече заспива във въздуха обаче не се предава и 10 минути замижва очички и ми е много ама много смешничка, та накрая заспива и 5 мин след като се е отпуснала и заспала вече окончателно се разбужда и ме поглежда че съм далече от нея и някак се уплашва.. ама не не е тва думата някак си се чуди че не е при мене и хоп изтърчва до мене и се сгушва и така силно мърка, че целия почвам да вибрирам като се е подпряла на мене.
И ми е много приятно.
Друг път пък съм я хващал във гардероба ми при чорапите. Начи влизам аз един път и чувам някакво цвърчене във шкафа, и мислех че е мишка, обаче се замислих и си казах "1-во на шестия етаж във апартамент? " "2-ро как ще се качи на метър и петдесет от пода да влезне там вътре? " И като отварям - рижка. И ми хвърли един поглед в стил - Здрасти, как си? Та, начи отварям и я гледам да прави бисквити на един мой идеално изпран чорап и да го суче и да бозае се едно е цицка :D :D.
Друго нещо което забелязах, че обича да прави Мижка. Веднъж незнайно как се беше качила на един горе-долу висок за нея рафт.
и аз минах оттам обаче не я виждах и изведнъж тя ми скочи на рамото (то беше 50 см между рафта и рамото ми) и аз се учудих а тя започна да ми ближе косата :D :D :D.
И от тогава щом я сложа на гърдите ми се покатерва като на дърво на рамената ми и ляга зад врата ми и аз ходя и тя не пада - не знам как го прави.
Черно бялото коте го наричаме Чарла или Шарка.
П. С. - Знам, че поста е дълъг, но ще се радвам ако го прочетете. :) Чао.
Новата година се мина и замина а аз я прекарах без любимото ми същество. Рижка. Рижи-Сики. Пити.
Така ми липсва котето ми... аз съм на 14 - почти на 15 вече, но все пак нашите не ми разрешават да я задържим.
Цяло лято си прекарах с нея и даже насело тя си намери ново другарче, и то също женско. Чак ми се плаче, че не е при мене!
Дадохме я на една женица на село и й дадохме всичката котешка храна, но тя сиг. я е дала на псето си. Не съм 100% сиг. все пак, но тя е мн. зле. И имам едно такова лошо чувство като се сетя за нея. Ако направи нещо на златото ми? (Нз какво ще я направя, вероятно нещо 2 пъти по-зле от това, което е направила на рижето)Аз не съм лош човек(мн съм добър)и даже наскоро като сбиха едно момче в училище без причина аз ги разстървах "отрепките".
Но сега пък, много се отклонихме от темата за... оххх....
Чудя се как ли е моето миженце, добре ли е, студено ли й е, има ли достатъчно храна или пък вода? Грижи съм сигурен, че няма и ми се къса сърцето на 2.
Никой от нас не е алергичен и няма причина да не я задържим, просто нашите... ахх.... Има хора по света искат к'ви ли не неща, но аз... аз искам само нея. И все пак!
Сигурно не ви се занимава, но който е прочел жалването ми, благодаря, просто исках да ми олекне вече превъртам :cry: :cry:!!
Просто имам изключителна нужда от емоционална подкрепа! Вече съм отделил снимки на моето ангелче, и всяка вечер си ги превъртам те са към 100-стотина. Искам само да е щастлива, но знам че без грижи, топлота, уют, редовна храна, глезене и т. н. дори динозавър не може(т. е. ), пък какво остава за моята мила... добринка.... маненка... котанка!
Щях и да кача много снимки, но само ако знаех как. Погледнах рубриката "Често задавани въпроси" и намерих, което търсех, но там е обяснето доста сложно. Все тая.
Та, благодаря от сърце и душа, че прочетохте писамцето ми. Довиждане.
Честита Нова Година, мое малко риженце! Ако беше при мен щеше да има Голяма Коледна и НГ и празнична гощавка и нямаше да можеш да дишаш и да се измъкнеш от прегръдките ми. Това, което най-много ме боли, е че Рижка е истински дом. любимец. А нашите(насилствено)я накараха да стане почти улична. Помня добре първия ден, когато златцето ми се запозна с нашия приветлив дом. Беше така плаха, но за 1 час започна да лудее, зализа се се едно си е била тука 100 години. Имам една сладка снимчица кадето е заспала милата точно там кадето облегалката на дивана и стената се срещат и то е едно като ямичка и тя с крачетата нагоре и подмрънква. Спа така цял един ден.
Та първия ден, когато се запознахме, спазихме правилото да се погрижим, че когато влезне първото нещо, което ще види е нейната тоалетна. И тя м/у др. от първия път започна да си я използва. Та така. Взехме я, вече се мръкна и тя си легна бая далечко от моето легло. По едно време както си гледам Гарфийлд, ли беше нз точно, Рижанка дойде при мене скочи в мене и заспа точно под гушата ми. Опитах да я махна, защото... ами... нз защо, стори ми се неестествено, но в момента в който я дръпнах тя се отдръпна и отново се намести ТОЧНО по същия начин, и така 2-3 пъти. Толкова много се радвах, че ми се насълзиха очите леко. Нима от сега ме... оби.. ча?
Та представете си още от първия ден ни хареса всички и се разположи вкъщи всякаш винаги си е била тука душичката. И значи нашите да са толкова слепи! Тя ги хареса много, те също, но очеВАДНО, че са се престрували само за лятото. Толкова ме е яд, тя е някаде там на 60км. от мен, а пък аз съм 7 клас-най-важния проклет клас и съм без нея..? КАК може? Опитах всичко, но нашите....
А и сигурно се чудите защо и викам Мижи, Миженце? Ами и това е доста приятно. Веднъж така си беше легнала на топчица беше станала и баш по средата на едно легло у нас. И само замижваше замижваше замижваше ли очички, ма не се предаваше да заспи, толко любопитно коте!
Знам, че родителите искат най-доброто за децата си, но пък ние имаме пълни условия и... ЕТО ГО НАЙ-ДОБРОТО! НА 60 КМ, Мам** *у!
Ех, но все се утешавам, че Рижка ще живее вечно за мен. Как ли?
-Ами нали ще си има малки, бе!!! Още сега от малка на село си хареса един котарак, който бие сичко живо там, ма тя като го лизне по носа и той само мърка и си я гледа.
Та решил съм, че вече... охх.. да бъдем реалисти, та нали Рижка повече никога няма да е домашна? То все пак тя заживее ли там, няма как да я откъсна, та това е всякаш да откъснеш Айсберг от океана? Тя вече е част от.. там.. от... тва. И като си има малки ще си взема едно да го гледам. Надявам се наще да прогледнат до тогава(др. лято), но все тая и да не го направят аз съм решил твърдо! И Рижето няма да умре за мен...
Ех, стана ли пълнолетен и имам ли си жилище непременно я взимам! Да си гледат работата наще. Бахти.... Не не.. просто не мога да повярвам. че са такива.
Само да знаете, колко съм ви Благодарен, че прочетохте, написаното, дори половината. Колко много ми олекна.
Господ да е с теб Риже.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: a995d2bdaf |
|
1. Здравей :)
Прочетох историята ти и съм възхитена с колко любов пишеш за котенцата ти!
Аз също имам котенце вкъщи-женско, голяма сладурана е. Няма порода, взехме си я с гаджето ми от една обява във ветеринарен магазин. Тя ни избра :) Още от мига в който ни видя скочи в скута на моят приятел и се размърка сладко. Обожавам я. Прави бели всеки ден, понякога ме ядосва, но когато легне на рамото ми и се сгуши забравям всички пакости, които е правила. Не си представям какво бих правила ако я нямаше. Съжалявам, че е трябвало да се разделиш с рижавото писанче. Дано да е в добри ръце.
Радвам се, че има хора, които обичат животните и имат добри сърца. Животните не изискват нищо, а дават толкова много и истинска любов в замяна :)
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: ff0f34c94e |
|
3. Много добре те разбирам, защото аз самата имах котенце, но заради родителите ми не го задържах :( Бях я намерила на улицата съвсем мъничка - на по-малко от месец.. толкова невинно същество =) Отглеждах я с голяма любов. Много добре се разбирахме и я обожавах!! Но нашите не ми пзоволиха да я задържа и така след г/д 7 месеца аз се разделих с нея.... тежко ми беше ама се утешавах с това, че сега е на свобода и лудее на воля =) Понякога се чудя как ли е.. жива ли е?? ;( Силно се надявам да е добре и дано успешно да е прекарала зимата и тези ниски температури :(:(:( А когато много ми залипсва - поглеждам към стената(където има нейна снимка) - там пак ме гледа с неините хубави зелени очи. С такъв поглед сякаш всичко разбира. И аз й се усмихвам. Дано си щастлива, мила моя!! А аз ли? Аз никога няма да те забравя =)
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f8b1a37c45 |
|
4. Това е най-трогателното и хубаво нещо, което съм чела тук. Няколко пъти се разплаках.
Най-невероятното е, че ти успя да прожектираш всички чувства, които минават през душите на хората, когато мислят с обич или тревога за любимците си... Никой не намира думи, с които да опише всичко това, а ти успя!
Възхитена съм, че има такива деца....
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 5dbe7309e9 |
|
5. Знаеш ли, използвай малко психоатака. Пред вашите бъди омърлушен, тъжен, не се усмихвай. Постоянно им повтаряй как сънуваш коетето. Някоя нощ се разплачи, сякаш си сънувал как нещо лошо й се случва на мацата. Отиди при вашите и кажи, че си сънувал това и много си се уплашил. Идеята е да видят, че си нещастен заради тях (заради това, че са ти отнели котето). Дори нарисувай една картина - дете и коте с полянка и светя. Под детето напиши Аз, а под котето Рижа и я залепи някъде, така че да я видят. Често говори за котето, как ли е, какво прави. Като седнете да ядете кажи, че не ти се яде, защото ти е тъжно за Рижа и че пак си я сънувал. Така вашите ще си помислят, че ще се поболееш за котето и нищо чудно да ти го върнат. Дано има успех тази тактика. Опитай, няма да загубиш нищо от това. Стискам палци и скоро да прочета история как сте заедно с Рижа :)
|
|
