Споделена история от Семейство |
Помогнете
преди: 4 години, 5 дни, прочетена 945 пъти
Хей здравейте, аз съм тук за да се оплача малко. Та аз съм на 17г. Живея в не много голям град и преди около 5 години с семейството ми се преместихме в къща, заради брат ми ( с които имаме 12 години разлика) и всичко отначало беше наред семейството ми беше спокойно и щастливо, но почнах да пораствам и те съответно почнаха да ми дават прекалено много задължения. Например освен чистене на двата етажа през два дена, миене на чинии, хвърляне на боклук, простиране и т. н това е едно на ръка те искаха ( аз не ) да си имат градина, тъй като имаме огромен заден двор и преден и кой трябва да хвърля безброй тежки кофи и чували разбира се че аз. На съседите почна да им прави впечатление и все се изказаха с съжаление и пасивна агресия към мен. Мислех, че това е черешката на тортата вместо да излизам с приятели аз да се занимавам със селскостопанска дейност, но съм била в голяма грешка. Освен многото задължения почнаха ме обиждат и да ми викат за нищо. Не стига, че и в пандемията освен да си уча уроците гледам и отвратителният ми малък брат, който само ме удря и тормози, аз нямам право да му ударя шамар на това лигаве малко, имам и второ онлайн обучение за лятната ми работа ( a. k. a място на, което да се евакуирам поне за малко) и многото чистене и задължения и имам хоби - танци, които всеки ден репетирам. Та чувствам се като пресушен кисел лимон. Като изцедена гъба. Понякога завиждам на приятелите си, че могат да излизат когато си поискат, че не мъкнат треви и плевели ( доста си е тежко всеки ден съм с мускулна треска ) Та моля ви помогнете малко вече издавам богу дух.
|
