Лош период
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1374 пъти
Здравейте на всички,

Тежи ми много в последно време всичко и искам да си го излея. Споделям тук, защото имам чувството, че няма на кой друг да кажа. Може би просто да ми олекне, но не бих отказал и съвет.

На тридесет години съм, мъж. Работя и имам собствен бизнес. Започнах преди пет години и движех всичко много леко. Не изкарвах много пари, но ми беше достатъчно. Имах няколко малки клиенти и от тях изкарвах достатъчно пари за спокоен живот. Станах приятел с клиентите, викаха ме на кръщенета, ходих на почивка в тях (обикновено чужденци бяха) и беше доста леко.
След това се запознах с приятелката ми. Тя имаше проблеми на работа и хич не ѝ харесваше. Говорихме с нея, че може да направи една магистратура и да си намери по-прилична работа. Вярно щеше да отнеме време, но след това ще има по-добра и интересна работа.
Заради това обаче ми се наложи да си разширя леко бизнеса. Започнах да работя с по-големи фирми. Там нещата обаче са по-сериозни. Сроковете са по-кратки, има неустойки и като цяло е доста по-стресиращо. От шест часов работен ден минах на 10, понякога и събота и неделя се налагаше да работя, но си струва. Приятелката ми завърши, отне ѝ една година след като завърши да си намери работа, но от година вече си има стабилна работа и е много по-добре.
В последната година обаче всичко отиде по дяволите. Баща ми беше болен от доста време, но всички вярвахме че ще оправи. За жалост обаче неочаквано почина през септември.
За всички това беше огромен шок, а аз го приех много тежко. Бяхме много близки и той ми беше един вид най-добър приятел. Почти година мина от тогава, а постоянно ми е в главата. Отделно покрай работата ми нещата станаха много натоварени. Най-големите ми клиенти ме поставиха в позиция, в която трябва да свърша огромна поръчка и ако откажа - ще наемат някой друг. А не мога да си позволя да ги загубя. За това работя допълнително, но се опитвам да си изпълнявам и другите задължения - да обръщам внимание на приятелката ми, да свършвам по нещо в къщата, но колкото и да опитвам - тези неща пострадаха. Оплаква се от време на време че не върша достатъчно и с право. Преди успявах да помогна много повече.
Декември месец ми се наложи да се оперирам, защото получих херния и имах усложнения. Закъснях с поръчките, клиентите не бяха доволни, хора не мога да намеря, просто няма специалисти в моята област. Наех няколко души, но те все се оказваха несериозни. Накрая аз трябваше да правя всичко. И от болницата работех, какво да се прави.
След тази операция имах оплаквания и болки и ходих по лекари. Оказа се, че имам доброкачествено образувание, не е туморно, но трябва да се премахне и това ще стане с две операции. Всяка от тях ще изисква от мен да съм по минимум две седмици в болница. Успях да ги отменя за след края на тази си поръчка, но оня ден братовчед ми се обади. Открили са рак на гърдата на жена му. Той не живее в София и не може да си позволи хотел. Имат малко дете и някой трябва да се грижи за него, а той трябва да работи. Не може да е в София през цялото време.
Говорих с приятелката си и се разбрахме, че жена му ще стои при нас по време на химията си (това са два месеца). Тя се съгласи и каза че разбира напълно.
Момичето дойде при нас и въпреки че не я познавам е много мила. Въпреки че ѝ е лошо и е болна се опитва да помогне, сигурен съм че хич не ѝ е до миене на съдове след терапия, но тя настоява. Опитвам се и аз да помогна с каквото мога, но още работя много и от един месец насам ставам сутрин, правя нещо дребно в къщи, закарвам момичето до болница, прибирам се в къщи и започвам работа. Опитвам се да обърна внимание на приятелката ми, ходя до работата ѝ да обядваме заедно - тя работи съвсем близо. Вечер ако съм успял да приготвя нещо е рядкост. Обикновено поръчвам храна.
Така ще е още един месец. След това аз ще трябва да вляза в болница, химиотерапията на жената на братовчед ми ще приключи (за момента всичко там се движи прекрасно!).
Чувствам се обаче много виновен, че ще влизам в болница. Приятелката ми е постоянно сърдита и изнервена. Опитвам се да поговоря с нея, но тя не иска да говори. Много ѝ било идвало всичко и това е. Не иска да обсъдим ситуацията. Знаела, че нямало друг начин, но ѝ било гадно и ми била ядосана, въпреки че знаела че не зависи от мен. Нищо не съм можел да направя по въпроса. За нищо не мога да се пошегувам. Всяка тема се обръща на спор и ако не си меря приказките много - нещата стават на скандал.

Това е историята ми в момента. Не знам дали някой е бил в подобни ситуации. Не знам дали имам нужда от съвет или просто някой да ми каже, че всичко ще бъде наред. Имам чувството, че всичко става по-трудно и по-трудно. Страх ме е че в един момент просто ще падна и няма да мога повече, а нямам усещане че някой ме подкрепя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 9163b192e2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   На приятелката ти просто са й се разбутали нервите. Казвам го, защото и аз след струпване на много проблеми съм имала същото поведение. Чувствала съм се виновна, но не можех да го контролирам. В твоя случай, от начина ти на писане и самия разказ, оставам с впечатление, че ти и приятелката ти сте от хората, които отдават твърде голямо значение на материалното (финансовото) си положение, поставяйки го дори пред здравето си. Не се обиждай, не го казвам с упрек, просто го констатирам. Много хора са така в България. Може да се замислите за това. А относно нервите - може би е най-добре е известно време да не обсъждате нищо, а да го направите, когато се чувствате по-"трезво".

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 53d3868700

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Пожелавам ти да се оправят нещата, гледай си здравето..

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 1e34c79859

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Прочети тази притча: Имало едно време един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота. Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал: - Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия... Скоро след това бащата починал, погребали го. Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело: "Сине, и това ще мине..." И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното: "Сине, и това ще мине..." И в действителност е така: Всичко минава! И доброто, и лошото са временни... Затова нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... независимо днес къде си и как се чувстваш – "И това ще мине".

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: e192962b64

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Виж сега, всички сме смъртни. Но душата е безсмъртна и е в някай друг свят.. правиш грешка, че се нагърбваш с болките и терзанията на околните. Не е трябвало да приемаш жената на братовчед ти в къщи. Вие не спе хотел, а така принуждаваш и приятелката ти да се грижи за вея. А те дори не са роднини. Животът е достатъчно стресов, за да се нагърбваш с проблемите на другите. Това ти е основната грешка и започваш да страдаш от това. Първо не е трябвало да издържаш приятелката си докато учи. Могла е да учи задочно и да работи. Жената на братовчед ти просто я покани да се изнесе от дома ви. Ти самият си болен, а не си обръщаш достатъчно внимание. Започни да си почиваш, загуби някой и друг клиент и си обърни внимание на здравето, защото може следващият път да не е доброкачествено. Обърни внимание на приятелката си, създайте дете и си имай собствено семейство. Пренатоварваш се и се опитваш да помогнеш на всеки, но това е най-голямата ти грешка. Помогни на себе си.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 27ab1bbff7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Така е, бате, да си знаеш. Като има спокойствие, парички и всичко е окей, си идеалният вариант. Като имаш затруднения, веднага почва да ти се мели сол на главата. Много "са ти" ядосани, макар от теб да не зависи. Имай си едно наум, ако ще и 10 хиляди да изкарваш, а жена ти да е домакиня, че ще ти трие сол, че нямаш време да помогнеш с манджата или си си оставил чорапите някъде. Ако тя, обаче, бачка по 10 часа, сама ще си каже "нищо няма да пипна, много съм уморена". Тук сега ще ме линчуват феминистките, ама ти казвам, да си знаеш. Имай едно на ум за тая кака, че в трудните периоди ще си сам. И не само това, а вместо подкрепа, ще е обратното, не само, че няма да помогне, а и ще нагнетява обстановката. Пожелавам ти да се оправиш, както и жената на братовчед ти, както и работата да върви!

 

...