Омраза - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96807)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22769)
 Секс и интимност (11244)
 Тинейджърски (20205)
 Семейство (4850)
 Здраве (7809)
 Спорт и красота (4070)
 На работното място (2159)
 Образование (5924)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13139)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Омраза
преди: 21 дни, 10 часа, прочетена 280 пъти
На 30 години съм. Имам проблем който ме измъчва от както се помня. Хората казват, че когато простиш ти олеква. Но нека споделя малко спомени от миналото
- спомням си как като деца баща ни ни биеше с брат ми, в повечето случаи него, понякога ни е карал да си удряме шамари - не го правихме. Бях наказвана и остригана като дете в първи клас, от тогава само подигравки и така до края на образованието ми никакво самочувствие. Баща ми се напиваше до смърт, а преди това биеше всички, нямаше за нас спокоен празник. Ние му бяхме криви за целия живот. Натякваше какво бил направил. Никога не е носил много пари в семейството но това, което даваше искаше да го вижда на масата, за него сметки нямаше. Помня как обиждаше и удряше майка ни пред хората на гости. Помня една вечер скандал и тя го гонеше а той се молеше, щял да се промени, но не се. През годините майка ни ни защитаваше но, що за жена би търпяла това 30 години - разведоха се, а брат ми го осъди за тормоз. А аз избягах в друга държава. Историите са много с един и същ сюжет. Мразя баща си, никога не сме били близки, освен омраза не изпитвам друго. С майка ми макар и разведени още контактуват понякога.
Е? Как се прощава? Как се забравя такова детство? Аз не мога да простя, не търся контакт с него. Но той се прави все едно не се е случвало. Бих искала да имам смелостта да застана пред него и да кажа всичко това.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 дни, 17 часа
hash: 5770d5c8e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Може да ходиш на психотерапевт, да го осъдиш за тормоз като брат ти, да му простиш и да продължиш напред, да се държиш така все едно той не съществува... Добре, че майка ти се е развела с него.

 
  ...
преди: 15 дни, 17 часа
hash: 73ed43345a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Не е нужно да прощаваш или забравяш. Ако се беше случило инцидентнто един-два пъти - айде, ще стиснеш зъби и така, но това е бил системен тормоз над цялото семейство, а на всичкото отгоре баща ти се ослушва и се прави, че нищо няма. Казваш му всичко, за да ти олекне и сбогом, той да си въобразява каквото иска, да изкривява истината и да се прави, че нищо няма. Негов проблем, гледай себе си и ти да се движиш напред. Решението ти е съвсем адекватно.

 
  ...
преди: 14 дни, 16 часа
hash: bebd652942
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   С майка ми макар и разведени още контактуват понякога.
Какво искаш да кажеш с това изречение? Каква е връзката, че е разведена и контакта? Сякаш я обвиняваш. Факт, че е много закъснала. Дано си намери някого.
И моето детство беше черно и аз съм в чужбина за да забравя, но е тежко. Последствията са факт.

 
  ... горе^
преди: 14 дни, 13 часа
hash: 4a7db034c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Няма да забеавиш. Аз съм на 68 и не съм забравила и простила тормоза и побоищата. Баща ми не пиеше, просто беше мизерник и гаднар. Майка ми го търпеше, нейна си работа, не съм поддържала никанви контакти с тях. Няма нужда да забравяш или простиш. Просто си живееш своя живот, никакви контакти, нищо. Внимавай какъв партньор ще избереш, да не е насилник или пияч.
Омъжих се за 22 години по-възрастен мъж, живяхме добре, все още се гледаме ефин друг. Живях за семейството си, децата, градих кариера, гледах внуци. Живях така, както исках, не съм се обръщала назад, затворена страница. Той е умрял преди майка ми, тя се обади, дадохме ѝ пари за погребение, моят мъж присъства, аз не се прежалих. После майка ми я кремираха и дадоха урна, сложих я при баба. Моят мъж и аз дарихме наследството за благотворителност.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker