Близки, а всъщност толкова далечни
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1029 пъти
Здравейте, читатели! Аз съм момче на 18 години, прясно завършил елитна гимназия в моя град. Не сме богато семейство, но имаме финансови възможности. Винаги съм имал храна на масата, но... чисто емоционалната подкрепа винаги е липсвала и съм страдал неописуемо много. Занимавах се само с бойни спортове, откакто съм на 6 годишна възраст и имам медали купи и прочие. Научих се на борбеност, да отстоявам позицията си и интересите си и да не правя неща, които не ми носят и капка щастие. Майка ми и баща ми са образовани хора, които никога не ме слушаха какво аз обичам да правя, какво наиситна ме влече. Не ми вярваха за нищо. Когато в 7ми клас заявих, че искам да уча в спортно училище те направо ме сравниха със земята. Късах се от рев, но спортно училище не видях. Те буквално срутиха тази моя мечта като казваха, че спортното е за "глупаци", "наркомани" и прочие. Цял живот са ми натяквали, че трябва само да уча и да уча и ОТНОВО. В спорта никога не са ме подкрепяли, а бях надежден и много нахъсан. Убиха тази мечта в мен с постоянни критики и обиди... напук спрях да уча. Не пипах учебник и съответно всяка една година трудно завършвах. Не крия, че това доста ме комплексира и избивах целия си гняв в училище на улицата, защото в залата не ми беше достатъчно. Все още в мен има гняв със сила, която разтърсва галактики. Заради тях аз бях отвратен от училището. От всяка една книга, учебник.. ВСИЧКО! Избягвам да говоря с тях. Старая се да се прибера, когато вече са заспали. Мразя да общувам с тях... НЕ ИСКАМ ИЗОБЩО ДАЖЕ. Не ми пука, че имат някакви си хартийки с, които да ми плащат дори обучения извън България. Не ми пука, че могат да ми купуват коли и да ми плащат екскурзии до Париж и т. н.. Не искам нищо. Парите не могат да изтрият това, което е в душата ми. Не харесвам материалисти. Аз съм коренно разкличен от тях. Просто ако някой е попадал в такава ситуация да сподели или да изкаже някакво мнение на върпоса. Приемам и критики!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 6 дни hash: 2e5a5aa160

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Може би родителите ти са ти мислели доброто когато са ти казали да не учиш в спортно училище. За да имаш стабилна професия. Но ти пък сега страдаш.

 

...