Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз много съм ревяла като бебе, но после съм станала много тихо и послушно дете, така че и това ще мине.

8.   Точно за това не искам да имам деца. Много са досадни.

Чух съвет от психоложката на училището ни, която ни е също учителка по философия един съвет по този въпрос. По-скоро подобен. Тя каза "Когато излезеш от стаята и детето почне да плаче или вика, оставете го за няколко минути после ги успокойте." Тя така е правила и децата и не са разглезени.

Между другото, авторке, и аз бях същата като бебе. Не спирах да рева. Точно като твоето бебе. Постоянно исках да съм с мама. Като излизаше от стаята да отиде примерно до тоалетната почвах да крещя и да рева. Мама ме е взимала навсякъде. Но да ти кажа много деца са така. Просто я игнорирай за дълго време и тя ще почне да разбира че света не се върти около нея.

9.   На колко е?

10.   Мисля като номер 8 аз също нямам деца - да сладки са . И аз искам деца но не и в това време - на 27 съм и не сикам да си провалям живота точно сега .

11.   Поговори с психолог за ситуацията. Ще ти даде насоки как да се справиш и ти самата и детенцето ти.Успех!

12.   Момиче , въобще не ти завиждам , аз имам много голяма разлика с моя брат 12 години и от тиин възраст видях какво мъчение е , разбира се помагах с каквото мога , но със сигурност не е за мен видях пред очите си как протича една бременност , никнене на зъби , пищене , плач и осъзнах ,че идеята за осиновяване някой ден на малко по - голямо дете (2-3г.) много ми допада , пак ще си го обичам , като свое , но това няма да си го причиня , бавно и мъчително самоубийство

13.   От авторката: Благодаря на всички ви за подкрепата. Малка е още на 6 месеца. Съседите вече ме подминават, естествено постоянно ми тропат да млъкне детето, което още повече ме стресира. Освен това сме и под наем. Не ме разбира, аз знам и не се карам, не викам, но вътрешно ми идва направо да експлодирам, страшно съм изнервена и не мога да изтърпя. Толкова мъчно ми става, около мен децата са много спокойни :( Искам да изляза с нея като другите майки, знам че е период, но боже колко дълъг период. Знам, че майките намират сили да понесат всичко, толкова е трудно :(

14.   Има трудни и лесни деца. До поне 3 години на детето ще ти бъде много трудно. Аз имам две деца и от лесните и от трудните и да ти кажа, разбирам колко ти е трудно. Това трудното не спеше до 3 год възраст, като ревне в 3 през нощта, реве до 4, 4.30. Събирай сили, знам, че е много трудно, но и това ще мине. Намери помощ, поне през деня я оставяй на някой за няколко часа и една нощ на бащата.

15.   Номер 10, за кога отлагаш? Колкото повече остарявваш, толкова по - трудно ще ти бъде. 27 е много хубава възраст за бебе. Не те съветвам да отлагаш още дълго, защото ще ти бъде много трудно на по-късна възраст. Сега си млада и ще имаш сили да тичаш след детето.

16.   Авторке по натам също не е лесно, голямото ми е на 4г и доста си ме нерви. Вече четири години майчинство , натрупва се умора. Мъжа ми не ме разбира, не желае за един ден да оставим малко децата и да прекараме време сами. Понякога се чудя защо ми бяха деца, но са много сладки... С тях винаги е трудно, докато се изнесат, не спираш да ги мислиш.

18.   Трудно е много,но ако ти помагат и взимат бебето да го гледат,да знаеш много ще ти се бъркат.Те ще те натоварват до безобразие.

19.   Аз съм педагог и в момента уча психология, не са ме под минали нито след родината депресия, нито кризите на децата ми.
Знам, че и да ти кажа, че това е преходен период, няма да ти олекне особено. И все пак е факт. Когато синът ми беше бебе и колики те и зъбите, и лактационните кризи ми изглеждаха като безкраен кошмар, чувствах се като в капан. С второто дете е съвсем различно, аз съм много по-спокойна, съответно малката също.
Разказвам това, защото се убедих, че моето състояние е ключово за състоянието на децата. Имах такива грандиозни очаквания от себе си като майка, а след първата бременност се оказах толкова изнервена и нещастна. Бях работила с деца, бях добра в работата си, а беззащитността и нуждата от постоянно внимание на собственото ми бебе ме напрягаха ужасно. Сякаш стените се свиваха. Просто е невъзможно да успокойш бебе в такова състояние. Невъзможно е то да се чувства добре около теб в такова състояние. Това бебе 9 месеца е слушало пулса, дишането и потока на кръвта ти, когато си била ядосана, когато си се смеела, 24-7, то те познава По-добре и от теб. То не разбира милите ти думи, нито изкуствената спокойна физиономия. То те усеща, не можеш да го излъжеш.Знае, че нещо не е наред и е напрегнато непрекъснато. Ключът не е да се фокусираш върху неговото поведение, в момента трудно ще му повлияеш все пак е бебе. Ключът е ти да намериш начин да си върнеш спокойствието. Аз реших да се виждам с колега психолог. Но всеки има свои начини. На мен ми беше полезно да призная в безопасна среда, че ми е трудно, както правиш ти сега, товае много полезно. Признай, че се чувствам виновна, че имам всичко и не съм щастлива. Признах си, че се чувствам като в капан на вечни грижи за бебето, и че се страхувам, че се обезличавам. Признах си, че е супер трудно и изнервящо да бъдеш майка. И психологът ми ми каза "Аз много бих се притеснил, ако видя подскачащи от радост родители на новородено. Що за хора биха били щастливи от липсата на сън, на време за лична хигиена, на социален живот? Инстинктът ни за съхранение ни задължава за да сме живи и здрави да бъдем своя личен център, да бъдем фокусирани в себе си, да се грижим за себе си, да сме на хранени, да не припаднем от умора някъде, да имаме сили срещу заплахите на средата. Ако някой е щастлив с незадоволен инстинкт за самосъхранение, бих го пратил на психиатър. Но, на теб мога да помогна, защото си здрав човек. По време на бременността и след нея, особено при кърмене перфектният майчин организъм създава необичаен коктейл от хормони и променя биохимията на мозъка за да потисне инстинкта за самосъхранение за сметка на един друг инстинкт-майчинският. И добре, че е така, това прави грижата за бебето приоритетна, а това е абсолютно необходимо за да оцелее. Съответно помага и на майката да не се побърка заради грижата, която дарява и отнема от себе си. Това, което в момента чувстваш в своя корен е "Животът ми е в опасност", точно толкова страшно се чувства. Не на съзнателно ниво, тялото се чувства така, под съзнанието се чувства така - в постоянна борба за живот. Майчиният инстинкт потиска инстинкта за самосъхранение, но не го изключва. Иначе щяхме да умираме преди децата ни да порастнат.
Напълно нормално и натурално е тези два инстинкта да са в конфликт. Напълно нормално е грижата за бебето и грижата за себе си да са в конфликт. Когато е осъзнат вътрешният конфликт, няма как да не откажем от детинските си претенции и илюзии, че единият, или другият инстинкт не съществуват, нали? Оказва, че не ни остава нищо друго освен да потърсим примирие между тях, както ни се налага лявата и дясната част на тялото да си съдействат за да вършим ежедневните си дейности. "
Знаех всичко, което чух, но понякога човек има нужда да го чуе и отвън. От авторитет. Даже такива изначални истини, които когато чуем знаем, че винаги сме знаели.
Аз мисля, че животът е твърде кратък за да не си автентичен и да се правиш на перфектен, затова обясних ситуацията на мъжа си, на хората, които биха ми помогнали с детето. Помолих приятелките ми да ми идват на гости, да пием по една чаша вино след 8.30 и без да гледат хауса вкъщи, просто ми липсват много в момента. Майка ми работи, но започна да идва за час след работа за да спортувам сама навън поне веднъж седмично. Мъжът ми започна от време на време да ме праща да пия кафе на терасата (там нищо не се чува). Започнах ежедневно да правя малки жестове на грижа към себе си. През деня слушахме музика, която ме успокоява. Разни мантри за позитивна енергия, или има дълги записи на честоти, които повлияват серптонина и допамина, в Ютуб. Правих си списъци какво хубаво мога да направя за себе си, докато бебето спи. И бях изключително доволна да си оправям ноктите, докато си говоря спокойно с приятелка и пия чайче, докато медитирам, или правя упражнения. Неусетно и аз и бебето станахме по-спокойни и усмихнати.
Преживяхме и "ужасните 2" между 2 и 4 годинки, при това с бебе, без да се побъркаме, а напротив. Към момента ми е по-лесно да гледам двете деца заедно и не мога да си представя какво е с едно дете. Когато баткото излезе с баща си някъде, малката скучае, ставам на шут и пак го търси и чака на вратата.
Искам да ти препоръчам една книжка "Как да стана мързелива майка и да отгледам самостоятелно дете" Анна Букова. Заглавието е закачка няма нищо по-трудно от това да гледаш как дете размазва капка сок върху цяла маса, знаейки, че после няма да почистиш капка, а цяла маса, но самостоятелността е дълъг процес. Несамостоятелните, които имат нужда от постоянна помощ, за хранене, обличане и т. н. са много по-нервни и нетърпеливи, от тези които могат сами да се справят, защото първите постоянно страдат, че потребностите им не се удовлетворяват веднага. Едно е да можеш да си налееш чаша вода, друго е да намериш някой, който да го направи за теб и да го изчакаш за да получиш вода.
Накрая искам да добавя, че твоята малка бебка в момента е в период на конфликт доверие срещу недоверие в новия свят. Новият свят си ти основно. За да е спокойна трябва да ти има доверие. Най-важното за нея в момента е да има доверие, че ти си там винаги. Бебето няма представа за време, и когато не вижда, или не чува нещо, то изчезва за него. То не предлага, че това нещо ще се върне, за него няма "ще", всичко е тук и сега. Когато мама излезе от стаята, нея я няма изобщо, изчезва и това е плашещо. Затова се играе здак с бебетата, за да формират представа, че нещото, не изчезва, въпреки, че не го виждат. Тези представи са до около 12 месеца. Играйте такива неща. Реагирай на плача за сега, опасно е да оставяш бебе да реве само. Но след годината, детето трябва да се научи на търпение и вече знае, че майка му не изчезва, така, че не изпада в истински ужас, а манипулира.

20.   Нашата дъщеря също беше много ревлива. Първите 2-3 г. с жена ми не сме спали почти. Денонощно плачеше все за нещо. Не бяха колики, не бяха зъби, все нещо имаше. Дори очакването на поредния рев е още по-стресиращ от самия рев. И бабите не са ни помагали, не че са и длъжни де. Но третата година вече отдъхнахме. Знам, трудно е и само човек, минал през това може да го разбере, но и това ще мине, колкото и да ти се струва, че е безкрайно. НЕ знам сега на колко е, но най-късно като навърши 2 г., би трябвало нещата да започнат да се оправят лека по лека.

21.   Като започне да пищи контрирай я - дрънкай силно с играчка, пей песничка и пляскай с ръце , вземи я и я подхвърляй, люшкай я, скрии се и се покажи и казвай туту бау. Търпение ще го израстне давай и биба ако я успокоява

22.   Аз от първата година нямам спомени в ясни образи. Всичко ми се слива в едно разплуто безкрайно напрегнато и уморено състояние. Понякога гледам снимките и ме е яд, че не съм се насладила на това сладко бебе, но тогава бях луднала от грижите. А и нямаше кой да помага... Прави снимки сега, че поне един ден да им се порадваш... Не знам дали те успокоява, че всички сме така. Това беше и периодът, в който бях много гневна, че никой не ти казва за тези неща, а само колко е хубаво и сладко. Имах чувството, че другите родители имат заговор, за да прецакат тези, които още нямат деца и са се наговорили да им приказват сладки приказки. Взимай си помощници, щом имаш. Просто е трудно. Затова са и роднините и приятелите. Ти също би им помогнала в трудна ситуация.

23.   Единственият вариант е пълен игнор!!! Започне ли да пищи, оставяш я, не поглеждаш към нея дори, занимаваш се с нещо друго.
След няколко подобни отговора от твоя страна ще намали до пълно спиране. Когато е спокойна и говори все едно разговаряш с възрастен човек. Дори да не може още да говори тя, питай я дали и харесва храна, дреха, каквото и да е, когато си играете на нещо също и говори. Така ще я научиш да комуникира и да изразява с думи емоциите, желанията си.
Но писне ли- игнор!

24.   Номер 22, и аз до този извод стигнах. И другото е, че никой не иска да бъде искрен и да си признае истината! Всичко е прикрито уж под добра мисъл за детето.

25.   Много точен и смислен коментар номер 19!

26.   . Ако не намериш решение още повече ще ви мнипелира. Ако е направена, обгрижена и просто реве без причина трябва Ясно да покажеш, че това няма да бъде повече. 2-3 пъти по-твърдо понедение и ще спре. На 6 м. много ясно разбира къде ще мине номера.

27.   24 Просто се помни хубавото, пък и всеки оплаква се не е разбран и аз си мислех, че е лесна работа, но се оказва натоварващо. Все пак всички сме чували, за бдящата майка дето не спи.

28.   Трябва ти почивка. Няма ли кой да ти помага.