Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В твоята ситуация ако попадна съм прецакана, но има едно решение: аборт. Съжалвам да ти го кажа, но се налага. Едва ли искаш деца. А и момчето ти показва че не те обича и те иска само за секс.

7.   Аборт(колкото и брутално да звучи) и да ти е обеца вече ,защото ,ако го оставиш ще ти е мн тежко ,без баща на детето ,без подкрепа от родители ,прекалено си млада да минеш през това ,но съвет -кажи на "бащата " ,той трябва да знае !!!какви ги върши ,друг път да си слага гуми,че на него му е лесно

8.   Щом нямате връзка (дори не сериозна, а направо никаква), млада си, животът е пред теб, най-добре направи аборт. Ще ти е много трудно да гледаш сама дете, едва ли имаш стабилна работа. А и всяко дете ще има нужда от баща. Не оставяй да живее нежелано дете. Животът е пред теб, ще срещнеш твоя човек и ще имате деца.

9.   Аз пък ще те посъветвам да ЗАДЪРЖИШ детето!
Сподели с родителите си, баща ти ще го притисне, ако трябва ще говорите и с неговите родители. Ще викат вашите и ще спрат, няма какво да се направи друго. По-добре отколкото никога след това да не можеш да имаш детенце. Няма нищо срамно в това да си самотна майка.
Майка ми на 18 ме е родила, баща ми не ме е поглеждал пък какво, да не би да не съм станала човек?

10.   Като не искаш да абортираш запази бебето си и кажи на бащата.Длъжен е да поеме отговорност,да е мислил какво прави.То всъщност и ти е трябвало да мислиш,толкова сте безотговорни-на тая напреднала медицина да забременееш нежелано си е чисто безумие.Но все ще го изгледате някак.

11.   Авторката: А тези от вас ,които смятат че трябва да направя аборт знаете ли това какви последствия има... Повече няма да мога да забременея и няма да мога да имам деца, а вероятно ако забременея това може да отнеме много години опити и шансът не е на 100% ....Но най-лошото е ,че ще убия собственото си дете....защо детето ми да плаща ,то няма вина..защо да отнемам живота на едно невинно дете... Каквото и да се случи не искам детето ми да бъде жертва.. Да ,вярно не съм го искала и не съм подготвена, но...Предпочитам да стана майка ,отколкото убийца..

12.   Драга Авторке,

Запази бебето, НЕ прави аборт. Моля те, НЕ прави аборт! НЕ убивай собственото си дете, ти самата казваш,че все пак това дете е от човека, когото обичаш. Трябва да си спокойна! Пий необходимите добавки за бременни жени, не изпадай в плач и депресия, защото вредиш така на собственото си дете.

Ако е възможно, гледай да скриеш бременността си, та даже, когато узнаят твоите или приятеля ти и дори и да поискат аборт, ти да си в такъв месец, в който НЕ се разрешава аборти. Дори и да разберат по- рано, че си бременна и ако настояват за аборт, моля те, НЕ го прави и НЕ си убивай детето! Ако твоите родители не те подкрепят и искат да абортираш, кажи им, че това е тяхното внуче и че да искат аборт е ненормално.
Ако искат да те гонят, обърни се към социална помощ - дом, майка и дете или социален дневен център или към SOS - детските селища за помощ и подкрепа. Ако и там не получиш помощ, умоли някоя приятелка за подкрепа или поне убеди родителите си да НЕ те гонят. Разбирам притесненията ти, но ти си бъдеща майка, трябва да се бориш за себе си и за собственото си дете.

Не разбирам родители, които искат да гонят собствената си дъщеря само за това, че е бременна! Не ги ли е срам тия стари, дърти кукумицини - да гонят собственото си дете, да гонят собствената си кръв и да не искат внуче!

А при все по - НЕраждаща се България, да направиш аборт си е направо престъпление! Не слушай тези, които те съветват да абортираш! НЕ прави аборт! Повечето, които забременяват от раз и абортират за кеф, хич не осъзнават това, че лишават собствените си родители от внуци и от продължение на рода, не осъзнават и не ги е грижа, че има много бездетни български двойки, които искат да имат свои собствени деца, но поради заболяване или друга здравословна причина не могат да имат собствени деца.

Извинете, но взимането и отглеждането на мангалчета не е приоритет и не е най- важната цел на бездетните българи, само и само послендите да се почувстват " семейство" с " деца" и да са "полезни" на Българското общество, бездетните българи също искат да имат искат да имат свои собствени кръвни деца и българчета, но за разлика от тях, други българи, които безгрижно си правят кефа и забременяват от раз и с лекомислие решават да убиват собствените си деца, убиват Бъдещето на България!

13.   Държала си се безотговорно към себе си и детето. Защо не се пазиш сама? Никога не разчитай на мъж да те пази. Има хапчета, коит се взимат до 48 часа след акта. Пък като правиш секс без да имаш връзка, поне отиди до гениколог да ти изпише рецепта. При секса неприятностите винаги са за жената и то за цял живот. Сега вместо да ревеш и да се криеш кажи и на родителите си и на бащата! Защо се държиш като дете, не си малка. Ако искаш бебето започни веднага работа за да можеш да получиш пари за майчинство.

14.   Темата ми изглежда измислена. Първо той даже не я и лъже, че иска нещо повече от секс от време на време от нея, а тя толкова наивна, че си мисли, че това щяло да се промени. Върхът пък, че правила небезопасен секс и менструацията ѝ закъснявала цели две седмици, но пък тя даже не се и замисля за причината.

Ако все пак е истина, което се надявам да не е така, единственото разумно решение е аборт. Ако се двоумиш, най-добре кажи на родителите си, за те да натиснат за такъв, защото вече и майчиния инстинкт започва да се обажда и почваш да мислиш, че това е убийство. То, че си е така, така е, ама да обречеш едно дете на живот без баща и мизерия не е много по-добро.
Ако все пак решиш да го задържиш, ще можеш да разчиташ на някаква минимална издръжка от страна на бащата. Той дори и да не иска да го признае, може да се заведе дело за бащинство и в крайна сметка пак да му се присъди издръжка. Просто няма да е доброволно, а насила.

15.   В голяма каша си се забъркала и каква глупост сте сътворили с твоя хубостник. Сега обаче нямаш нужда от назидание, а от съвети. Според мен бащата няма да поеме никаква отговорност към детето. Единственият ти шанс е да говориш с родителите си и ако те могат да ти помагат финансово, да родиш. Помисли дали имате условия вкъщи и достатъчно финанси за отглеждането на едно дете. Не пречи да кажеш и на бащата, но не очаквай подкрепа. Все пак никой (освен обстоятелствата) не може да те принуди да направиш аборт, щом не искаш.
Аз имам малка дъщеричка и съм си представяла какво бих направила някой ден, ако изпадне в подобна ситуация. В никакъв случай не бих я карала да прави аборт, дори бих я разубедила и бих й предложила помощ за детето. Което не означава аз да го гледам, а тя да ходи по дискотеки, но например да й помагам с гледането, докато тя учи или работи. Помисли си много добре дали си способна да промениш живота си още сега заради детето. Ако отговорът е да, опитай да убедиш вашите да го приемат и да го отглеждаш като самотна майка. Това може да намали шансовете ти за намиране на мъж, защото много бягат като чуят, че имаш дете. Така че обмисли много добре плюсовете и минусите и решавай бързо, защото ембриона расте с всеки изминал ден и абортът става все по-нехуманен.

16.   Аборт.

Не бъди поредната самотна майка на 20.

17.   Детето ти ще плаща много повече ако го родиш. Цял живот ще тегли, а и ти. Направи аборт и започни всичко на чисто. Нито то, нито ти ще имаш добър живот, както каза номер 3, нито ще получиш благодарност от детето за всички лишения и проблеми, които неминуемо ще имаш. И да, ще имаш деца. Познавам жени абортирали преди първото раждане и си имат деца, че и по 2.

18.   Това, че няма да можеш да имаш деца след аборт, е било преди сигурно 40 г. Съвременните аборти са много по-щадящи, това не го мисли.
Просто недоумявам с кой акъл искаш да раждаш от човек, на когото изобщо не му пука за теб. Не мислиш ли, че детето ще има нужда от баща, а ти - от половинка? В момента си по влияние на емоции, но се налага да размислиш трезво

19.   Кажи му, че ще става баща, да се постресне.
За това, че имало последствия, може да има при наличие на направен такъв от не специалист, в това отношение не се притеснявай.
За децата представата е Розова, но реалността не толкова.
Аз имам две, постоянно съм с тях, после на работа не те искат, че си с дете.
Децата са сладки като им се радваш, но да ги гледаш постоянно е изтощаващо.
Просто направи аборт и не му мисли, момъка ще го разлюбиш, ще разбереш че за любов трябва взаимност, другото е безсмислено.

20.   И аз като теб забременях непланирано от човек, които ми беше гадже. Исках да правя аборт, но не направих. Родих здраво и умно дете, което сега е на 6г. С баща му не сме заедно, но го обичаме безкрайно. Той е истинско съкровище. Не мога да си простя , че щях да убия това златце, което не спира да ми повтаря колк о ме обича.

21.   Авторке,

Правилно постъпваш, че искаш да задържиш детето си. Ако някой е безотговорен, то това е твоя приятел, а не ти, ти нямаш вина. Задръж детето, не прави аборт. А приятеля ти да бъде притиснат - да поеме поне финансова отговорност към теб и бъдещето ви дете, когато се роди , тоя да плаща издръжка. Не се притеснявай мила, ще се подредят нещата в полза на теб и детенцето ти, само ти и детето ти да сте живи и здрави.

22.   Имам познати абортирали 2 ,3 дори една 4 пъти ,тази с 4-те аборта има вече 2 деца ,така,че ....това да не те притеснява ,по-скоро живота ,който ти предстои ,а той няма да е розов...на 100%

23.   От авторката: Искам да Благодаря на всички, които ме разбират и ми казват да НЕ правя аборт, защото мисля, че е редно да си задържа детенцето... И ми е все тая дали след това ще мога отново да забременея ,ако ще и 5 деца да мога да родя след аборт, аз няма да си простя,че съм убила първото си дете... Да, не ми е приятно ,но пак ще го кажа не желая да правя аборт -това е моето дете,то е част от мен и да искам ,и да не искам... Относно родителите ми, ако разберат те не биха ме изгонили от вкъщи ,не са чак такива..а и все пак аз съм им единственото дете ,а и това е тяхното внуче. Може да искат да направя аборт ,но ще им кажа, че нямат никакво право да искат това от мен,защото все пак съм пълнолетна ...и това дете е мое, а не тяхно и не могат да решават съдбата на чуждо дете... Имам близки роднини 2 братовчедки и леля (от рода на баща ми), с които съм доста близка.. Братовчедките ми са на 30-35 ,а леля ми е сестра на баща ми.. Често се виждам с тях, те идват вкъщи на гости и аз им ходя на гости понякога да се видим... Много са мили и добри,и мога да споделям всичко с тях - те дори са ме прикривали от майка ми за някой неща и никога не са ме издавали... И родителите ми са близки с тях и със тяхното семейство ,все пак са ни роднини... И се чудех дали да не споделя с тях, някой път като се видим и да ги помоля за помощ ,да им споделя и те да кажат на нашите, да говорят с тях, защото аз не смея да им кажа.... По точно майка ми е проблемът ,баща ми е много добър и разбран човек,мога да говоря с него за всичко-с него съм много близка, но просто почти винаги е съгласен с решенията на майка ми и не знам какво ще стане... Така, че например ако леля ми поговори с нашите и им обясни -ще бъда по-спокойна и има вероятност нашите да ме подкрепят... Щом нашите се решат да ми помогнат - ще го направят и много биха ми помогнали за детето и финансово ,и всякак... Главният проблем е бащата ,защото с него няма кой да говори освен аз, а аз нямам смелостта да му призная...страхувам се от реакцията му.... Той най-много би ме притиснал да направя аборт, защото и на него това ще му се стовари над главата ,както на мен... Той не би искал да има дете на тази възраст ,въпреки ,че аз познавам и други бащи на неговите години и не не само роми,но и българи.... Но той ще бъде длъжен да си поеме отговорността и да отглежда детето, независимо дали е с мен или не... Знам, че майка му е много добра и разбрана -той ми го е казвал... Мислих си дали след като нашите разберат да не ги накарам да му звъннат и те да му го съобщят ,и да поискат да говорят и с родителите му, за да намерим накакво решение на проблема... Не ми е приятно да забърквам нито нашите ,нито други хора в това ,не искам да занимавам никой ,но бих го направила заради детето си ,защото нали виждате как стоят нещата и имам нужда от нечия помощ, защото в това състояние не мога да се справя сама.... А ако той не иска да се съберем и да бъдем семейство -това най-много ме притеснява, искам детето ми да си има баща. А мен след това никой няма да ме погледне,като разбере ,че имам дете.... Вие как мислитв за това ,което казах ,мислите ли ,че планът ми е правилен? Абортът просто съм го изключила, казвам го за пореден път и дори и да бях на 15 пак щях да задържа детето ,защото то е моето дете.... И не подкрепям жени, които правят аборт и убиват децата си! Не знам дали нося само едно дете или две, не знам дали няма да се окаже и ,че ще ставам майка на близнаци (хаха) ,но най-важното е да се роди живо и здраво. Единсвеното нещо за което мога да се моля е нещата да се оправят и болката ми да е временна... Така ми се ще да осъзная ,че напразно съм се тревожила за детето и да ми олекне.. Искам детето ми да расте с мен и с баща си, защото най-важното е едно дете да има родители , а другото с времето все някак си ще успеем да му го осигурим само да сме заедно.... А дали след 9 месеца ,когато вече детето се е родило и баща му го види ще се промени... Дали ще се радва или не, дали ще ме заобича заради това ,че съм го дарила с дете ,защото няма какво по-хубаво от това да получиш в живота.... Само мога да се моля за това и надеждата ми няма да умре така лесно... Не мога да го принудя да е с мен заради детето, но той пак ще бъде задължен да си поеме отговорността... Нека мен да не ме обича, щом иска...но поне да обича детето си и да се грижи за него -и на това ще съм благодарна..но най-вече ако се промени и омекне ,когато види сина си или дъщеря си и ме заобича, че съм го дарила с дете, и да станем семейство -това ще е най-голямото чудо. Тогава бих била най-щастливата жена на света.... Очаквам още важи съвети -благодаря !

24.   Аз съм резултат от същата ситуация. Майка ми ме е задържала заради съвети на приятелки и до края на живота си съжаляваше. Израснах без баща, в лишения. Майка ми се озлоби, наричаше ме копеле и ме обвиняваше, че заради мен никога не се е омъжила отново и никой не я е пожела, биеше ме. На осемнадесет избягах, тя умря преди няколко години.
Вече съм на двадесет и шест, много се боря и бавно напредвам. Нямах възможност да следвам, много пъти съм гладувала, никого си нямам, вече живея в чужбина и съм по-добре. Винаги ще нося избора на майка ми на своите плещи, моите съученички имат семейства, а аз никога не съм била във връзка. Да, обвинявам я, че ме е задържала. На нея сигурно и е замазало усещането за фалшива съвест, но аз страдах и не съм като повечето млади жени.

25.   Абе ние можем да ти кажем всичко и каквото искаш да чуеш, това е най-лесно, но въпросът е дали е най-правилното решение. Аз не съм убеден, че да родиш е най-доброто решение за детео и за теб. Не мисля, че да обречеш едно дете на лишения и това да е без баща от самото му раждане е добро решение. Животът и на двама ви няма да е никак лесен. А може просто да абортираш и да започнеш на чисто като нормален човек - с образование, нормлана работа с нормален доход, с любящ мъж, общо дете и щастливо семейство. Така нито то ще е щастливо, нито ти ще имаш нормално семейство. Не виждам смисъл да обречеш едно дете цял живот на нещастие, да се лишиш от нормално семейство за цял живот и всичко това на цената на много труден живот, защото не се заблуждавай, чакат те много труден живот. Не виждам смисъл да обричаш себе си и него на това до живот. Иначе пак казвам - можем да ти кажем каквото си искаш, но когато дойде време да платиш цената, всички ние големите съветници ще си вдигнем чукала и ще си живеем нашия си живот и дори ще сме забравили темата, но ти си тази, която ще се оправя цял живот с последиците. Познавам няколко жени в твоето положение - абортираха си, намери си нормални мъже, завършиха си образование, направиха си нормални семейства с общи и искани деца и сега са добре. Ако не бяха абротирали, всичко това нямаше да го имат и щяха да създадат едно изначално нещастно и подложено на трудности дете. Не виждам смисъл да го правиш.

26.   Никакъв аборт разбира се.

Вашите малко ще се стреснат, а после ще се зарадват!
Внуче, боже, какво щастие!

И момчето ще дойде при теб, ще видиш!
Малък е наистина, но по-добре така, отколкото на 40 стар ерген.
Късмет!

27.   Ако темата е истинска, в което не съм много сигурна :
Авторке, думата ИСКАМ, на този етап я забрави. Всички искаме много работи, но имаме само това, което можем да си позволим. Остави плановете и мечтите и погледни реалността - приятеля или по-точно секс-партньора го пиши бегАл - на него не му пука за теб без дете, пък камо ли пък със. По никакъв начин не можеш да го изнудиш и накараш да се ожени или да живее с теб- нито ти, нито баща ти, нито никой друг.Това, че щял да те заобича след време са фантазии от турските сериали, направо ги забрави. Никаква отговорност няма да поеме - най много можеш да го осъдиш след доказване на бащинство да ти плаща някаква издръжка, която няма да ти стигне само за памперсите и храната на детето. Само че за делото е нужен адвокат, който, както се сещаш не работи без пари, а и делото се точи с месеци.
Лели, каки, сваковци и пр. може да са ти роднини и да се имате, но няма да се ангажират да ти помагат, просто хората си имат своя живот и своите проблеми.
Никой не ти е длъжен с нищо за това, че си си отваряла краката без да мислиш за последствията.
На 20 години, без работа, доходи, предполагам и без никаква професия, си за никъде. Ти за себе си не можеш да се погрижиш и чакаш всичко от родителите си още, че на всичко отгоре ще им стовариш и резултата от глупостта си. Нали си много съвестна, хайде помисли и за тях- дали пък им се иска внуче и точно по такъв начин? Дали трябва да отглеждат освен теб и детето ти, те нямат ли право на свой собствен живот, а ще робуват само на безотговорността и егоизма ти?
"Може да искат да направя аборт ,но ще им кажа, че нямат никакво право да искат това от мен,защото все пак съм пълнолетна ..." А ти имаш ли право да искаш от тях да те носят на гърба си, докато са живи, че и с детето ти? Като си пълнолетна, защо не работиш и не се издържаш сама?
"...и това дете е мое, а не тяхно и не могат да решават съдбата на чуждо дете..." Ок, като е твое не ги ангажирай тогава е него - плащай наем, храна, сметки, дрехи, лекарства и пр!
За мен ти си един абсолютно безотговорен човек - първо към себе си (защото си се оставила да правиш секс без презерватив и с човек, който не държи на теб, а те ползва като безплатно момиче на повикване), към родителите си и накрая към бъдещото си дете.
Жалко за родителите ти и за детето, че ще плащат заедно с теб за глупостите ти.
Прочети няколко пъти какво ти пише № 25 и се опитай се разсъждаваш разумно, доколкото можеш.

28.   Чудя се как хората тук ти казват какво щял да направи той "със сигурност", без да те познават нито да познават него? Това, че в тяхната ситуация е станало нещо не значи, че и във вашата ще стане същото. Още по-малко пък "със сигурност".

Говори с момчето. Щом сте достатъчно близки да правите секс от година и половина - значи трябва да можеш поне му кажеш, че си бременна. Това дете е колкото твое, толкова и негово.

После говори с родители и роднини, защото - каквото и решение да вземеш - то ще засяга цялото семейство.

Успех.

29.   Научете се поне малко да се уважавате и да не си губите времето с хора, които даже не ви питат как сте. Надявам се да измислите някакъв нормален вариант на всичко това. Сега може да те накарат да направиш аборт, ще се разбере от доста хора, без значение дали оня калпазанин ще знае и ще се срамуваш може би с години и струва ли си това, всичко това за един недорасъл пикльо, който те ползва да натрупа малко опит.

30.   Направи аборт, авторке. Познавам жени, които на твоите години са го направили и сега имат деца. Абортите днес не са като от едно време. Те не съжаляват. Ако се върнат назад, пак биха го направили, защото не са били с правилния човек тогава. Това е най-определящото в ситуацията.

31.   Искаш ли дете на което баща му да не му честити рождения ден?
Сериозно. И без подкрепа и пари трудно се гледа дете, но как ще му обясниш "защо няма тати"?

32.   "Нямам си и на представа как ще се грижа за дете, нямам никаква стабилност ,нямам опит и така нататък, но каквото и да е това дете е мое и няма да си простя ,ако направя аборт ,това цял живот ще ми тежи на съвестта, а аз съм много съвестна. По цял ден плача, под напрежение съм, не знам как да подходя- преживявам нещо неуписуемо ,страх ме е и за бебето и за баща му, на който му е все тая за мен и ме търси само за секс..."

За каква съвест товориш, авторке, като си склонна да подложиш едно дете на това?! Ако ще го раждаш, поне от сега търси добро семейство на което да го дадеш за осиновяване! Семейство което ще може да му даде всичко което ти не можеш! С теб нещастният жовот ще е сигурен!
Съвест имала, ама не да си купи презерватир че, да не създава живот за който не може да се грижи! А сега "ами те моите роднини ще ме гледат и мен и бебе" Забрави го този вариант! Това си е твой ангажимент!

33.   Сега авторката си мисли, че като го роди, ще му направи голяма услуга и ще получи някаква благодарност вбъдеще. Но тя по този начин обрича на нещастие и провал един живот, още преди да се е родил. Но както знаем пътят към ада е постлан с добри намерения. Всички правим всичко, с идеята, че е правилно и правим нещо хубаво, но понякога се оказва, че всъщност сме направили голяма глупост, от която не само ние, ами и невинни хора страдат.

Между другото един презерватив за 20 ст. щеше да спестия цялата тази драма, но уви.

34.   Добре, де, авторке, хем си пълнолетна и можеш да решаваш, хем се чудиш как да кажеш на вашите, защото зависиш изцяло от тях, ами и дете се каниш да им тръснеш. Запомни, човек е самостоятелен и може да решава когато може сам да носи последствията от действията си. Като си пълнолетна, изнеси се, плащай наем, сметки и всичко необходимо за себе си и за детето си и тогава решавай.
Ти не само че не можеш да го направиш, ами и дори не можеш да им кажеш нормално за ситуацията, вместо това ще намесваш лели, стринки, тетки и кой ли не още. Вземи се в ръце и разсъждавай трезво, доколкото ти е възможно, единственото нормално решение е аборт. Вероятно си представяш как по някакъв вълшебен начин момчето ще те заобича, ще се съберете и ще сте щастливи до края на живота си. Само че в реалността не става така, самотните майки обикновено имат много труден живот, а децата им често израстват нещастни и потиснати. А и родителите ти не са длъжни да те издърржат с детето ти. Не може ти да решаваш от тяхно име, независимо дали си пълнолетна или не.

35.   Мило момиче, ти се държиш като виновна в тази ситуация. А не е така. Мъжът е отговорен наравно с теб за детето. Съобщи го на майка му или на когото искаш. След 3 месеца тъй или инак всички ще знаят - ще ти проличи. Започни веднага работа на трудов договор дори и да е хигиенистка, за да имаш право на майчинство и някакви пари!

36.   Авторке, преди всичко проблемът е в теб и ти трябва да разрешиш ситуацията. Защо казвам, че проблемът е в теб? Защото си изключително безотговорна и наивна, а това е признак, че още не си израснала. И си тръгнала да раждаш дете...

Какво търсиш при човек, който си видяла, че не те цени и с когото не може да имаш нормални любовни взаимоотношения???

Отговорът е прост - ти си му безплатна компаньонка, с която се вижда с цел секс 2 път в месеца. Много наивно и жалко за теб да се вържеш за такъв човек. Мислиш ли, че той спи само с теб? Отново много наивно би било да си го помислиш даже! Нормално момиче/жена били искала да роди от такъв човек – разбира се, че не! Все едно да искаш да родиш от някоя мутра/ебач/бройкаджия/фитнесманиак/наркоман/хаймана и пр. За всички тези жените са просто за еб*не...

Умът ти е подсказвал, че трябва да го оставиш, но твоето увлечение е продължило дълго. На всичкото отгоре той ти е първият сексуален партньор. т.е. ти си твърде неопитна дори в секса, защото за 15 месеца по 1-2 пъти в месеца секс прави около 26 пъти секс, си видяла... Какъвто ти е любовният живот, едва ли е по-различно с останалия ти, караш го леката.

Наивни момиченца като тебе, които от малки да се хващат с лошите момчета, които освен да ги разпечатват и да се държат с вас като с парцали е бол...

Честно казано си за бой и когато се стигне да споделиш на майка си, ще си го получиш.

В твоя случай те съветвам да обърнеш силно внимание на такива коментари като 25, 27.

Да, абортът е убийство, независимо какво казва папата и папската институция!
Но да не забравяме, че убийството в християнската религия е наредено редом до прелюбодеянието!
Секс правили се с човек, с когото нямате взаимни чувства, да не говорим за любов?

Държала си се като евтино и леко момиче. Сега ще изсърбаш до дъно горчивата чаша, ще направиш аборт и ще си ходиш цял живот с кръста. Защото другият вариант е още по-голямо престъпление - хората са ти развили сценария на твоя живот и този на детето, което носиш.

Пак казвам, че проблемът си е в теб - ти си разкрачваш краката, ти пускаш на някого, ако забременееш и бащата си бие камшика, ти ще му мислиш! За тежкия живот, на който ще обречеш това дете, само ти ще си виновна. Детето теб ще обвинява. А че ебача няма да го погледне това дете е ясно.

Та ти си наеб*ната, ти ще се оправяш. И друг път да си знаеш, на кого и за какво пускаш...

Информирай бащата, кажи му лице в лице, когато се видите - не чакай, а по-скоро се срещнете. Виж реакцията му, чуй мнението му, остави да премисли една седмица време, кажи му, че ако задържиш детето и той не иска да полага грижи, ще го осъдиш за издръжка. Кажи и на вашите! Но по всяка вероятност всички ще са на мнението, че трябва да направиш аборт.

Моето мнение в твоя случай е да абортираш. Каквото и да правиш, без последствия няма да се отървеш от тази ситуация. Ум царува, ум робува, ум патки пасе...

Ако не получиш подкрепа преди всичко от ебача си, задължително и от родителите ти, абортираш, прекратяваш всякакви виждания и комуникация с въпросния нерез, спираш с леките изпълнения, сядаш си на дупето и започваш да учиш и работиш, и в бъдеще си търсиш мъж за създаване на семейство, а не някой, който да те почеша там долу. Че то жените на 20 години не се сещате, но имате „изхабяване“ и „срок на годност“, след което никой нормален не ви иска, та дори и за секс. Така че умната оттук насетне и успех в намирането на стойностен мъж!

37.   От авторката: И защо си мислите, че моето дете ще бъде нещастно? Това няма да го позволя, ще направя всичко по силите си, за да не му липсва нищо.... Някой ден ще започна работа и ще изкарвам пари.. ще му осигуря всичко нужно... А това, че бащата сега няма да го приеме не означава, че цял живот няма да го иска. И не мисля, че ще бъда самотна майка, защото това дете колкото е мое толкова е и негово.. И колкото аз съм длъжна да го гледам толкова и той - и той ще има същите права и задължения към детето, каквито и аз... Аз няма как да съм самотна майка, той е длъжен да си поеме отговорността със или без съд това ще стане - надявам се да не се стига чак до там, но... Като цяло той няма право да остави детето си и да не се грижи за него или да ми плаща по някакви 100-200 лв. за издръжка - това е безумно! Защото няма да е честно аз да давам много повече пари за детето, а той някаква минимална издръжка.. Пак казвам каквото правя аз за детето това и той трябва да го прави, колкото пари аз давам и той трябва толкова да дава, както аз ще се грижа за детето-така и той трябва.... Всичко трябва да правим по равно, защото това дете не е само мое, а и негово - не съм го карала да ми направи детето, но щом го е направил трябва да го гледа.... Кой ви каза, че детето ми цял живот ще страда и ще живее нещастно? Може да се е случвало при някои хора, но това не означава, че и при мен ще се случи.... Това, че временно не работя, не значи че цял живот не работя... все още живота е пред мен и имам време за всичко. Моето дете ще израсне щастливо въпреки всичко.. Аборта е изключен... А това, че някой от вас ми казвате да направя аборт и да започна на чисто, че ще срещна мъж, от който да имам желано дете и т. н... Ами искам да ви кажа, че моето дете не е нежелано, не е било планирано, но това не означава, че няма да бъде обичано.... Казвате, че имате познати жени, които са правили аборти и пак са успели да забременеят и сега имат по 2 деца даже.. Обаче на всеки организма е различен, има жени които забременяват от раз, а има и такива на които им отнема години, за да забременеят. Има жени, които и след аборт забременяват, но има и такива които не могат - а аз не желая да се жертвам. Има и жени, които и цял живот не могат да забременеят, дори и без да са правили аборт - при всяка жена е различно.
До номер 32 : И как очаквате да си дам детето за осиновяване? ... Това да не е кукла, че да го дам на други хора... Та това е живо човешко същество, а не предмет, че да го дам на някой си... Не съм си намерила детето на улицата, за да направя такова нещо... А някой ден като порасне и разбере, че е осиновено -тогава какво ще стане? То ще пита къде са истинските му родители, ще се мрази, че не е било желано и сме го дали на други хора... А ако някой ден ме намери, тогава аз как ще го погледна в очите? Мислиш ли? Детето ми не е играчка, нито е намерено на улицата, че да го дам на други хора -грехота е! Това също няма да си го простя, но това не е на-лошото, защото не се знае какво може да му се случи... Едно дете е най на сигурно, когато е при родителите си, а не при чужди хора... едно дете трябва да бъде при майка си и при баща си, а не при който и да е... Да съм си била давала детето за осиновяване?? хаха.. Че това да не е все едно отивам да си хвърля боклука в кофата.. Това си е моето дете -то трябва да е при мен и при баща му, а не при някой друг....
Номер 31 - Моето дете има баща, то не се е появило от въздуха... не съм забременяла от само себе си.. И това, че не ми е честитил рождения ден не най-големия проблем... а и аз не съм на 5, за да се сърдя за един рожден ден.
Номер 27 - Никъде не съм написала, че родителите ми цял живот ще ме издържат заедно с детето ми, ако това си мислиш... Аз достатъчно съм мислила за родителите си, никога до сега не съм ги разочаровала, не съм им правила проблеми и съм ги уважавала и съм и благодарна за всичко, което са направили за мен... достатъчно съм мислила за тях и достатъчно съм се и съобразявала с тях, не съм си правила цял живот каквото си искам, а каквото те са ми казвали. А това да ги питам дали искат внуче - това не го решават те! Не могат те да ми казват кога да забременея и кога не... Не могат да ми кажат ''утре ще забременееш, а не днес'' или ''няма да раждаш. когато дойде момента детето да се роди, ще родиш, когато ние решим''.. И да, мисля, че ще бъдат в шок в началото като разберат, но в крайна сметка защо да не ме подкрепят... Да детето ми не беше планирано и аз не го очаквах, но.. защо да не ме подкрепят, аз да не съм убила човек, че да не ме подкрепят? А и все пак са ми родители и съм им единственото дете... Ако на мен не ми помагат и не ме подкрепят -то тогава зад кого да застанат?
А за бащата вече казах той е длъжен да си поеме отговорността.. И дали ще се върне при мен и ще бъдем заедно -не го решавам аз.. той има време да размисли.. Пък и плюс това няма причина да не иска да бъдем семейство, защото той нито е женен мъж, нито има деца, дори и приятелка няма.. той е свободен така че нищо не може да го отдели от мен и детето му... Това, че сега няма да е съгласен с мен ако му кажа така, не значи че никога няма да приеме този факт.. Че защо да не е с мен - след като аз съм жената, която го е дарила с дете и той би трябвало да е благодарен. Та той и други деца освен нашето -няма.... защо да не бъде до детето си и до мен.. аз съм единствената жена, която ще му е родила дете, както и детето му ще е единственото му... Ако не се грижи за собственото си дете - то за кое друго да се грижи? Нито има друга жена, нито друго дете - ние сме му единствените... Ако бебето ми беше от женен мъж -тогава това би ми се сторило за голям проблем, но след като не е.. не виждам някакви пречки той да ме обича и да се грижи за детето.. Все пак е свободен и ако не заобича жената, която му е родила дете и детето си -няма кой друг да обича... А и все пак ако това стане тъкмо ще си има семейство и няма да остане сам...

38.   "И защо си мислите, че моето дете ще бъде нещастно? Това няма да го позволя, ще направя всичко по силите си, за да не му липсва нищо...."

Да направиш всичко по силите си и да успееш са две различни неща. И аз правя всичо по силите си да полетя като птичка, ама не успявам.

39.   Много са ми странни тука репликите момчето да си поемело отговорността! Каква е неговата отговорност ? Да не би да я е изнасилил? Или да я е задължил да забременее? Тя взема САМОСТОЯТЕЛНО решение да остави детето, ама той да поемел отговорност за нещо ,за което даже и още не знае? Отговорността е споделена, което за мен значи, че и решението трябва да е общо. Ако той не е съгласен, какво правим? Номер 9 с целия си акъл съветва бащата да девойката да притисне момчето...Откъде накъде родителите и на двамата ще поемат ангажимент да помагат за детето? И двамата са пълнолетни, да се оправят, питат ли родителите дали са в състояние да помагат - като гледам и авторката и младежа са безработни - това значи да стоварят целия си казус на гърбовете на родителите. Тия хора може да имат други планове за живота си. Мот съвет е девойката да направи аборт докато още може. Ясно ми е, че поради момента тя се надява на розово развитие, но такова няма. В единия вариант момчето ще е до нея под натиск - иска ли тя мъж, който я гледа с омраза ? Колко време ще мине докато започне да пише тук, че той не се интересува от нея и детето? Не можеш да се събереш с някого насила. Не можеш да го задължиш да те обича, а най-голямата женска глупост е убеждението, че майката може да замени и двамата родители. Другия вариант е още по-вероятен - да го осъди за някаква издръжка и всеки по пътя си. И в двата случая тя остава с дете на ръце и без мъж - с намалени перспективи да подобри живота си и може би да срещне човек, с когото ЗАЕДНО и по взаимно съгласие да си имат дете. Детето трябва да е желано , а не плод та техническа грешка докато си правим кефа.

40.   Авторке, с много идеалистични виждания си. Добронамерена си, което е хубаво.

Първо говори с момчето, с родителите му, с твоите родители и ела да ни кажеш, кой с какви виждания и настроения е. Така ще можем да ти дадем по-добър съвет.

Все пак не знаеме с какви убеждения са вашите бащи и майки, секс-партньора ти и дали имат финансовата възможност да те подкрепят без да се чувстват ощетени, което е много важно и решаващо дали да задържиш детето.

от 36

41.   От авторката: До номер 36 - Аз не съм лека жена, нито момиче по поръчка...Аз просто съм избрала да го направя с човек, когото харесвам.. Не знам как съм го харесвала толкова време и как го изтърпях до последно,докато забременях от него.... Не съм искала да съм с него само за секс, а това че той явно е искал - аз нямам вина за това. А и той в началото не беше такъв ,виждахме се много повече пъти, всеки ден ме търсеше... мислих си, че ми харесва и така се овлякох. Не съжалявам ,че съм го направила с него,защото го обичам ,а и никога не съм искала да правя секс с човек, който не харесвам - аз няма да си легна с някой случаен ,не съм такава.. И не искам да ми желаеш да си намеря стойностен мъж, защото аз вече съм била с един мъж без значение стойностен ли е или не...Не искам втори мъж ,какво е това нещо първо да съм била с един ,а след това да си търся друг - ето това е лека жена!!! Не съм възпитана така мен нашите са ме научили да бъда само с един мъж ,а не да имам и втори ,и трети след първия..... Не съм очаквала такова нещо от него, но станалото -станало...аз не мисля да се превръщам в к**ва да съм била първо с един, а след това с друг да бъда..!!! А и ние с него не сме се виждали само ,за да правим секс, но и сме излизали и като нормални хора...разхождали сме се ,излизали сме навън и с моята, и с неговата кола...не всеки път когато сме се виждали сме правили секс ,нито пък сме го направили на първата ни среща... Направихме го чак 2 месеца след като се запознахме, но преди това се бяхме срещали доста по-често и така се влюбих в него, и така започна всичко...
А това ,че казваш ,че можел да си бие камшика и нямало да погледне детето...искам да ти кажа, че и аз също мога да избягам,а не само той.. Няма да се примиря с това да остана самотна майка и да гледам детето си сама, а той да ходи да си развява коня и да си прави каквото иска... Ако той си позволи да ме остави сама да се грижа за детето и да ме направи ''самотна майка''... Искам да ти кажа, че тогава аз ще го поставя на моето място и ще му покажа какво е да си ''самотен баща'' ...Не само той може да ме остави сама с детето..аз също мога да отида при него и да му го стоваря над главата ,и да ида да си гледам кефа...и да го оставя сам да се грижи за детето.... Не само мъжете могат да бягат! Тогава да видим дали няма да осъзнае и да разбере ,че трябва да сме заедно и заедно да гледаме това дете! Защото точно така ще действам, ако не иска да си поеме отговорността и ми остави детето сама да го гледам... тогава и аз на него ще му го оставя ,да видим дали той сам би се справил, ако си мисли, че аз трябва да съм сама! Тогава няма начин да не осъзнае ,че има нужда от мен, така както и аз от него....просто такъв урок ще му дам! Ако той си мисли, че ме остави ''самотна майка'' тогава и аз ще го оставя известно време ''самотен баща'' да види, че няма да може сам да се оправя и да осъзнае, че за отглеждането на едно дете са нужни и двамата родители!

42.   Авторке каква убийца? Наричаш жените взели това решение убийци без да знаеш и защо са го взели. Ти си една безотговорница, която има нулева сексуална култура. Единственият ти вариант е, да се опита насила да накараш това момче да остане с теб а то няма( дано ти е ясно) Да създадеш непредвидени разходи на горките си родители, защото си безработна. И всичко това защото не си била убийца, според теб. Да съсипеш живота на едно човешко същество ,нито имаш пари за образованието му, нито за дрехи нито за нищо. За тези неща ще чакаш наготово от момчето ,което не иска семейство с теб и от родителите си колко жалко .

43.   Аз няма как да съм самотна майка, той е длъжен да си поеме отговорността със или без съд това ще стане - надявам се да не се стига чак до там, но...

Пуу мръсен боклук! Така ли ще учиш и дъщеря си, акo се роди момиче? Ти си за освидетелстване.

44.   Оф...авторке, не можеш да задължиш бащата нито да го гледа, нито да плаща извън присъдената по закон издръжка. Не знам дали е наивност твоето, глупост или си толкова уплашена че, не знаеш дори какво говориш.
Ок, разбирам, не искаш да абортираш (мислиш че, убиваш дете- липса на елементарни знания по биология) не искаш и да го дадеш за осиновяване (страх от хорско мнение и бъдещи терзания) въпреки че, може да е отворено осиновяване с право да го виждаш.
В такъв случай се успокой заради твоето собствено здраве, но и заради плода който носиш.
Говори с момчето, бъди спокойна и търпеливо му обясни че, ще родиш и се надяваш извън законната издръжка да помага с финанси, емоционално и да присъства в живота на детето. Но не можеш да го задължиш!!! С това трябва да си наясно!
Говори и с родителите си, виж доколко и докъде са склонни да ти помогнат.
После седни и обмисли ситуацията, какво ще имаш като подкрепа от момчето, родителите и какво ти самата междувременно можеш да направиш за да се подпомогнеш. Виж някакъв курс за дистанционна работа после например. Или пък да шиеш неща от дома, фризьорка или каквото ти харесва и ще можеш.
Върви и на лекар да се установи дали всичко е ок с бременността т.н. Започни тогава да се държиш като бъдеща майка и си подготвяй живота за това!
Успех!

45.   Ооо, сега виждам коментар 41,.. авторке, ти си луда! Сега става ясно че, ти смяташ да го изнудваш с детето. Не само че, няма да успееш, а ако е умно момче може да вземе детето или не, както реши, а теб дори да те осъди! Изясни ми се картината и защо момчето не иска нищо сериозно с теб!

46.   Грешки винаги могат да станат дори там където има любов и разбирателство.Ако никои не го очаква или не го желае и не е на тая вълна в момента.Не мисля че трябва да се изнудва момчето.Истината мили жени е че утробата си е наша и не може да разчитаме на мъжете да ни пазят.Но когато това стане трябва да се вземат решения.Понякога е по-добре убииство .Да и аз го приемам като авторката.Но е по добре отколкото да го изоставя в дом .Или да го гледам в мизерия и в нелюбов.Има ужасни сценарии не ми се разискват.В крайна сметка ако държиш на това дете и моралът ти не приема друго ,освен да го родиш и отгледаш -задръж го.Дете не се гледа само с професия директор , министър председател и прочие ....Нито само с хилади или милиони.Ако си практична ,пестелива,умна и любяща ще бъде трудно но не и невъзможнода отгледаш качествен човек.Една такава грешка за която размишлявах два дни дали да убия сега е 21 г.млада жена.Писаното ми яйце ,красивото ми момиче.Гледам я и не си представям живота без нея.И планираното ми дете и непланираното бяха трудни за гледане .Нямах достотъчно средства .По ред причини донякъде и аз не бих се справила без помощ от родителите.Но това ми помогна така да ги науча да живеят и се борят...Сега просто се гордея с тях и благодаря че ги родих.Пред моите имена може да няма букви .Но пред техните скоро ще има.Успех с решението авторке .Но не си оставяй детето по домовете.Това е повече от убииство според мен.

47.   "можел да си бие камшика и нямало да погледне детето...искам да ти кажа, че и аз също мога да избягам,а не само той"

И кой ще го гледа в крайна сметка? Само на мен ли ми се струва, че това дете накрая никой няма да го гледа и само ще се подмята насам натам като коз и разменна монета. Грях ви е на душата, че ще родиш това дете с ясната идея да се използва като оръжие. Направо нямам думи. По-добре не го раждай. Не можеш на сила да накараш никой баща да си гледа детето, колкото и да е жалко.

48.   Ох, авторке, когато човек е решил да си троши главата, никой не може да го спре. Не можеш да задължиш някого да е баща и да се държи като такъв, можеш само да го осъдиш за издръжка от порядъка на 150-200 лв, това е което можеш да направиш. Всичко останало е добра воля. Да напомня обаче, че ако го осъдиш за бащинство и издръжка, той ще бъде родител колкото и ти. Може да ти прави колкото си иска проблеми, например да откаже разрешение да заминете в чужбина дори на екскурзия или почивка. Може да реши в 1 прекрасен момент, че ще замине в чужбина и тогава издръжка нанайси, иди го търси.
Добре, де, като си толкова убедена, че нещата ще станат "и заживели дълго и щастливо", защо писа история? Ми действай и толкова. Само че и ти не смяташ, че ще стане така, но се надяваш да ти кажем обратното. Не можеш да "вържеш" мъж с дете, не става така. Ако беше момче, с което имате връзка и което иска детето, коментарите щяха да са различни. Но при описаната ситуация не се надявай на нещо повече.

49.   48, а може и просто да се откаже от родителските си права и авторката ще го хване за дедовия. Дори и издръжка няма да дължи. Няма съд на света, който да задължи един баща да е истински такъв. Разбери го това най-после, авторке. Дори и от издръжката има начин да се оттърве, ако иска.

50.   Авторке, много ми харесва с каква нагласа си за семейството, но твоето е своего рода човешка глупост!

Ако беше друг човек, чието дете носиш в утробата си, нещата щяха да стоят по различен начин. Но той НЕ ТЕ ОБИЧА!

Ти си спала с него с чувства, но той не! Това, че ти си му се отдавала и си хлътнала силно по него като "първата любов" в живота си, не означава, че го обичаш. ЛЮБОВТА ВИНАГИ Е ВЗАИМНА! Няма такова нещо като аз го обичам, а той мене не. Това не е любов, а влюбване от твоя страна. И е много характерно за младите и девствени момичета, които намират в първите си партньори възможност за съпрузи и създаване на семейство, тип "заживели заедно дълго и щастливо"...

Неопитна си още с мъжете и тази твоя "любов" всички я знаем, каква е.
Още не си видяла и разбрала хората, какви са и кой може да е твоят другар в живота.

В общи линии си видяла пръчката на някой млад перко! Това си видяла...

И си си въобразила, че може да го превъзпитаваш и да го заставяш да бъде баща и да си поеме бащинските отговорност - ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!!!!

И да го осъдиш за издръжка, той сега не работи, а докато тръгне да работи може да минат 5-6 години и въобще, кой ще го застави да си дава чинно 150-те лева издръжка на детето?

Истината е, че си с добри нагласи за семейство, но ги прилагаш към грешния човек. Въобразяваш си, че може да очакваш от такъв нещо си.
Когато родиш, това няма да е семейство, а разбито семейство.

Пак ти казвам, любовта е любов, когато е споделена, твоето НЕ е любов, а младежко влюбване и типичната привързаност на младите момичета към първия сексуален партньор. Лошото при теб е, че нямаш очи за това, кой е читав мъж и кой не, и това ти е изиграло лоша шега. А това, че си била много привързана към него, с любов си го правила и подобни тинтири-минтири, ги остави за по-малките хлапета от тебе.
КОГАТО ИМА ЛЮБОВ, ТЯ Е ВЗАИМНА!

Разбери - просто момчето си е правило кефа с тебе и когато разбере, че си бременна, ще ти бие шута и повече няма да го чуеш. Това е горчивата истина, а ти дали го възприемаш или не, твоя си работа.

36, 40