 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Никога не получих признание от родителите си
преди: 3 години, 4 дни, прочетена 1988 пъти
Никога не получих признание от родителите си
Здравейте! Момиче на 18 съм, завършващо скоро средното си образование. Моята болка е, че никога моите родители не са ме разбирали и подкрепяли в нищо. Въобще те са много пестеливи откъм похвали, насърчаване... Единствено дете съм им и се чудя защо е така... Винаги за всичко съм критикувана, без видима причина. Не разбирам с какво ги дразня? Майка ми казва, че ме обичат много, но аз не й вярвам. Държи с мен отвратително( няма да изпадам в подробности) как не съм се сринала психически от тези ужасни думи, които е изричала, и аз не знам. Успехът ми в училище е отличен, не пуша и пия, не ходя по дискотеки, не си лягам с всеки срещнат, както повечето от моето поколение. Всъщност аз никога съм нямала интимен партньор. Екстроветна съм, обичам да съм сред хора, да съм забелязвана и харесвана, но бих допуснала за по-интимна връзка, човек, с когото имам и емоционална такава. Та с родители ми, така и не намерихме път един към друг. По-скоро изпълняват задълженията си към мен, докато все още съм при тях... Обидно ми в това отношение към мен, по-скоро това на майка ми, баща ми е безразличен и много не участва в семейния живот. Майка ми цял живот се опитва да ме комплексира, аз съм доста чувствителна и емоционална и всичко рефлектира върху мен. Тя си мисли, че не ми пука, понеже рядко плача и поне се опитвам да демонстрирам някаква фалшива “сила”, но вътрешно го изживявам тежко и дълбоко скърбя. Говорила съм с нея, тя е труден характер, а това да се промени жена на 40г, е просто загубена кауза... Както и да е. Обич, подкрепа винаги съм срещала от баба и дядо- аз съм им единствената внучка и ме обожават. С приятелите си споделям повече, отколкото с родителите си. Учителите ме хвалят непрекъснато, дават ме за пример, говорят за моите постижения и колко са горди от мен (непрекъснато ходя по състезания, имам много спечелени награди, медали от международни и национални конкурси), а родителите ми - НИЩО! Едно “изпросено” браво получавам от време на време и това е. Болно ми е, когато гледам как другите родители се държат с децата си - толкова мило, близки са си - като приятели са, дават им морална подкрепа, поощряват ги, гордеят се с тях...
Благодаря, че отделихте време и прочетохте историята!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 3 дни hash: fc5477a641 |
|
1. Мога да ти кажа спокойно, че и моите са такава стока. Не си прави труда и не търси подкрепа от такива. Рак да започнеш да лекуваш, псувничка ще изядеш, защото не лекуваш и СПИН.
Моят случай: майчето (сладуранка) си има определена зависимост - тази, която идва в бутилка. Няма живичко или мъртвичко, което да не е изпсувала - родителите си, семейството си, приятели, познати, всичко и всички, одушевени и неодушевени предмети. Думите по мой адрес са били различни: провален аборт, нищожество, най-различни. Другата част от родителското тяло, какво да кажа за него? Пука му за мен, ама изкъсо. Тоест не особено.
Моят подход? Режа емоционалните връзки. Използвам, когато имам директна полза. Живи или мъртви, все ми е тая. Мога с чиста съвест да кажа, че се опитах. Получих си заслуженото: псувни, обиди, заплахи. Поддържай си академичния успех, учи, развивай се. Дълбоки взаимоотношения с такива "хора" не са ти нужни. В крайна сметка, не може само да се чудиш как да се умилкваш, а отговорът да е неандерталска злоба. Просто не, няма да стане. Който си мисли, че знае по-добре може да скочи от балкона.
Поздравление за успехите ти, дано са само началото на много такива.
|
| преди: 3 години, 3 дни hash: 57b33a7cec |
|
2. Разбирам те защото и аз съм в подобна ситуация. Ако няма подкрепа и помощ в едно семейство, то се обезсмисля. В един спор по темата майка ми ме попита "Какво е морална подкрепа?", а баща ми-"Какво значи "споделяне"? За мен такива хора са емоционални инвалиди със сбъркано разбиране за семейство, съжалявам че са ми родители. Аз съм сърдечна и обичлива, винаги съм ги ценяла, ку;пувала подаръци и съм им помагала с каквото мога. Разговорите не дадоха никакъв резултат-ясно ми е че няма да се променят защото не искат.Както казваш, твоите също няма да се променят. Знам че болката е голяма но няма лек за нея освен да намериш начин да живееш живота си без тяхната подкрепа
|
| преди: 3 години, 3 дни hash: 6cac7baa57 |
|
3. И аз съм емоционална като теб и вътрешно изживявам нещата.
|
| преди: 3 години, 3 дни hash: e22a1c0ebe |
|
4. И аз имама такива родители и никак не е приятно. Моят съвет е да спреш да се занимаваш с тях, ако може отиди да живееш при баба и дядо. Също - в друг град да учиш. И изобщо се занимавай повече с баба си и дядо си, а с родителите се дръж все едно ги няма.
|
| преди: 3 години, 2 дни hash: b4f029a35e |
|
5. Тъжно, но факт. Много хора споделят твоята съдба. Опитай се да гледаш по-повърхностно на проблените, когато усетиш депресия просто се захвани с някаква дейност и ще забравиш за проблема. Успех и гледай само напред!
|
...
| преди: 3 години, 1 ден hash: 19383de4b7 |
|
6. За съжаление това е криво разбран вид мотивиране. Не те хвалят за да не се отпуснеш и те държат на тръни постоянно. Моята майка е същата. Винаги критики. А децата имат вродено чувство да се харесат и да бъдат удобрени. Щом го правят от 18 госини, няма да се променят.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: ce2b7e323b |
|
7. Да, както е написала 6, това е един вид "мотивация", макар че отдавна е доказано, че децата трябва да бъдат хвалени постоянно и поощрявани във всичко, което правят /е, без белите, разбира се:)/, но явно родителите ти са с доста стари макаренковски разбирания... Иначе си мисля, че вероятно те обичат много и се гордеят с теб, НО вече дори не могат да го покажат подобаващо, много жалко наистина...
М, 43
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: e39bee3bcc |
|
8. " че децата трябва да бъдат хвалени постоянно и поощрявани във всичко, което правят "
Доказано? Би ли ми посочил източниците, с които да потвърдиш това си твърдение?
Ти отиваш на противоположния полюс. Дето показваш на децата, че каквото и да направят, едва ли не са някаква вълшебни и неповторими, а като станат на по 18 години, вече са затерапия, защото получават паник атаки, когато шефът им не им каже, че са великолепни, защото са маркирали нещо на касата.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: d2d933ab91 |
|
9. 8, всички съвременни психолози говорят за това, на малките деца това е изключително необходимо, в никакъв случай не трябва да се им се караш и ограничаваш постоянно. Я прочети малко за възпитанието в Япония и Корея и се върни пак да пишеш. Разбира се, в по-късна възраст като на авторката положението е по-различно, но там и самите деца могат да възприемат и осъзнаят средата по-критично, общо взето това е възраст, в която почти никой не се справя адекватно на 100%, но за малките деца съм категоричен.
М, 43
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 86a5ba5f5f |
|
10. Подкрепям номер 7/9. За децата мнението на родителите е най-важно и колкото по-малки са те, толкова по-важно е да се чувстват оценени. Аз също не съм била поощрявана за успехите ми, но пък бях жестоко наказвана за белите, повечето от които дори не помня. Не се оценяваше това, че съм добро и ученолюбиво дете, че не пуша, не се занимавам с наркотици, дискотеки, дори гаджета. Баща ми винаги ме подозираше без повод и обвиняваше, че правя неща, които никога не съм вършила. И аз като авторката така и не намерих път към него, а майка и почина, когато бях малка и не сме имали пълноценно общуване. Ето така едно жизнерадостно дете с потенциал се превръща в затворен човек с комплекси и проблеми в общуването. Затова родители, хвалете децата си, казвайте им "браво" винаги, когато направят нещо добро, оценявайте всеки малък успех и така ще им изградите самочувствие и увереност да развиват потенциала си. Да, номер 8, децата трябва да се чувстват вълшебни и неповторими за родителите си, защото истинските родители ги чувстват точно така. А ако при теб е обратното, значи имаш проблем. Поощряването никога не е прекалено много и не може да те разлези, а само да ти покаже, че си обичан.
|
...
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 47a8ef120e |
|
11. Почни да режеш от живота си такива хора. Просто не са ти нужни. Родители или не - това са токсични хора.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: b1bb87c95e |
|
12. Вечното търсене на бащино/майчино признание! Ако не го получим, започваме да търсим по-възрастни хора, които да ни го дадат - питайте го Макрон как е започнал връзка с неговата! Няма да си признае, но ние знаем какво му е липсвало като дете...
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: b4d7873d39 |
|
15. Те не си дават сметка как се чувстваш. Това не означава, че не те обичат. Опитвала ли си да поговориш с нея? Много хора си мислят, че са "строги" родители и за това имат възпитани деца. Аз съм близо до възрастта на майка ти, но детето ми е по-малко. Повярвай ми, много е трудно да си родител - винаги да реагираш правилно, да си мил, строг, разбиращ и т. н. едновременно. Аз се уча всеки ден. Всеки може да промени държанието си, ако се опита да бъде по-добър. В крайна сметка ти си голяма, учи, развивай се. И не се фокусирай толкова върху тяхното одобрение.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 05a0df3b14 |
|
16. Много, много познато. Аз съм по-близо до възрастта на майка ти, отколкото до теб, но цялото си детство преминаха така. Добре, че имах баба и дядо. Много неща съм простила и забравила, но едни думи на майка ми, няма да простя никога.
Прибирам се след като съм си взела държавния изпит с отличен, т. е. завършвам университета. И вместо да се зарадва за мен или поне да каже нещо мило, майка ми и търси "Ми, хубаво! Ама то днес Сульо и Пульо завършват висше! Не е кой знае какво! " Идеше ми да се разрева като малко дете! Даже баща ми, който по принцип си се интересува повече от неговите си неща, остана потресен.
От тогава, одобрение от тях не чакам. Знам, че няма да го получа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
