Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Баща" ми тази непозната за мен дума, той е виновен за всичко.

Естествено... Но проблмът знаеш ли какъв е обаче - че носиш неговите гени - 50-50... Колкото и да се опитваш да се дистанцираш на него - обърни се към майка си, която го е избрала за твой баща... не просто психологически както го описваш, а и генетично. И тоя факт малко го забравяш. На мен ми изглеждаш като негово продължение. Което е естествено... Затова се гледа много внимателно с какъв се събираш. Майка ти явно е направила грешка, както и съпругът ти... А за теб съвет - има си психоаналитици и психотерапевти за тая работа.

7.   Нормален човек си, просто си избързала с детето. Махай се от тая среда с детето, докато не е станало късно. Започни работа, изнеси се! За мъжа си нищо не казваш и той ли е същия?

8.   Хем осъзнаваш проблема, хем повтаряш същото поведение. Детето ти като порасне ще бие семейството си и ще ги псува и вие цялото семейсъво сте закачени като верига и всеки повтаря предишния. От теб зависи да прекратиш тая лудост. Като за начало започни да четеш. Например луиз хей, потърси я.
Наложи си да спреш да псуваш. Спри да мислиш за миналото и започни да градиш бъдеще. Няма как да ти помогна с един коментар. Но мога да ти дам насоки, четене, самоконтрол и психолог ако не се справяш сама.

9.   Детето не бива да го друсаш, защото ще го увредиш!!! За нервите отиваш на лекар и си взимаш лекарства, които да пиеш. Пощади детето си, то не е виновно за нищо!

10.   Имаш неосъзнати детски травми. В смисъл, че не си открила все още "бутоните" им и действаш по неосъзнати начини.
Например моят баща ходеше в Косово и Ирак, когато бях дете. Имахме среща в 20.00 на телефона, когато нещо се случеше, че да не може да звънне майка ми по цели нощи плачеше, както и аз. Сякаш сме го погребвали десетки пъти, беше ужасно. Сега аз съм на 30, мъжът ми пътува в чужбина много често с кола по 2000, 3000км., понякога се случва да няма обхват, или просто да реши уж за малко да си почине, а да заспи за 8, 9 часа. Аз му звъня, той не вдига. Звъня отново и отново, преглеждам новините за катастрофи, побърквам се. Пак звъня, 8 часа звъня през 30 мин. Плача, не спя, не ям, решавам, че не мога да отида дори на работа. Там не казвам, че просто не ми е вдигнал, лъжа нещо. Чувствам се сякаш е умрял, представям си го в канавките, представям си зловещи катастрофи, как ще кажа на техните, на децата, как ще живея изобщо без него.
Осъзнах травмата, и че се чувствам точно, ама точно, както, когато чахах татко да звънне, а той не успяваше. Преди погребвах него, после мъжа ми. Осъзнах го с психолог.
Веднъж, когато мъжът ми счупи телефона си на път и не се чухме 2 дена, аз бях звъннала 134 пъти. Толкова бях зле, че си бях помислила ако не се обади (значи е умрял) да се самоубия. Само, че мъжът ми се обади сякаш нищо не е станало, обясни ми за телефона и тн. Казах си "Господи, колко съм сбъркана. Ако бях оставила децата си без майка... Що за лудост?" Когато говорих с психолога и той ми обясни, че тези неща ми натискат бутона на травмата и аз вместо да остана тук и сега, адекватна се връщам в стария филм от детството отново и отново, аз го попитах "това наистина, е това, което ми се случва, но защо не мога да реагирам като жена на 30, да приема, че се случват такива работи, че мъжът ми не е на война, че имам отговорност към децата ни да остана стабилна?" и той ми каза, че когато ми е натиснат бутона, аз автоматично ставам детето на 6,8 години. То не е родител, то няма отговорност, то е изгубено без баща си, светът му свършва. Дори тази хипотетична загуба, аз не я усещам като възрастен човек родител, който губи партньора си, а като малко дете, което губи баща си и остава с една лабилна майка, която повтаря, че ще умре, че ще получи удар.
В твоята ситуация е съвсем различно, но аз го виждам през моята призма така:
Едно дете подложено на постоянен стрес и крясъци, което е безсилно, в безизходица, не може да си помогне. Като един родител в постоянен стрес, плач, безсилен да помогне на бебето да спре да плаче (аз съм се чувствала така с моите деца-колики, зъби, безутешен рев, с часове, цели нощи. Идвало ми е да си блъскам главата в стената.) Бебето не те оставя намира, че не спира да крещи, ти сякаш няма какво да направиш, къде да отидеш. Може би там е бутона. Може би затова се държиш като ядосано безсилно дете, което иска да вика, да блъска.
По принцип няма хора без травми и без бутони. Това са всички тези моменти, когато си казваме "не знам защо се държах така, сякаш просто не бях аз", или "правя неща, които не искам да правя, знам, че не трябва, но ги правя" и т.н.
Според мен си намери психолог и си кажи всичко, повярвай ми с психолога няма неприемливи мисли, чувства - той е напълно разбиращ и приемащ. И пъзелът на ненормалното поведение се подрежда. Сега, когато мъжът не ми вдигне на път, вече знам какво ми се случва и го контролирам, осмислям, изобщо няма такива крайни емоции.
Бих ти препоръчала и да чуеш книгата на Лиз Бурбо 5те травми, които ти пречат да бъдеш себе си, има я в Ютуб.
И да знаеш, че не си лош човек, лошите хора нямат такива угризения. Желая ти да намериш своя мир.

11.   Вместо да търсиш съвети, върви се лекувай. Има психиатри, психолози, терапевти. До сега трябваше да си го направила. С тези истерии и агресии вредиш на детето си, така както семейството ти е увреждало теб. Нормално ли е първите думи, които детето ти ще чуе и запомни от майка си да са псувни? Ти си на път да го превърнеш в същия невротик като себе си и един ден то ще те упреква по същия начин, както ти родата си. Да не мислиш, че мъжът е длъжен вечно да те разбира и търпи, за да провалиш и неговия живот? Колкото и да е търпелив, един ден ще му писне, като вижда, че ти не се оправяш. Той и детето ти нямат никаква вина за тежкото ти детство. Ако имаш достатъчно воля, можеш да овладееш гнева си, а не да го изливаш върху тях. От съжаленията ти и ревовете ти после, няма никаква полза.
Вземай се в ръце, ако не искаш цял живот да си агресивна истеричка и никой да не иска да общува с теб, дори и детето ти. Точно защото имаш отрицателния пример на дядо си и баща си, трябва да се стремиш да не си боклук като тях.

12.   Тръгни на психолог. Или се захвани с йога и медитация. И ном 1 добре те е посъветвал- прости на всички роднини. Искрено. Прости и на себе си. Нервичките ти са напрегнати. Пий глог, мента и валериан, когато си много ядосана. Детето ти е нервно и трудно, защото ти си такава. Бебетата и децата копират поведението на майка си. Ако ти си спокойна и то ще е спокойно. Сега, всички бебета плачат - имат колики, болят ги зъбите при поникване и пр. Не можеш да избягаш от това. Всички бебета са така. Имаш късмет с добър мъж, явно, който те търпи да си гневна и псуваща. Дръж се добре с него. Ето, противниците на Истанбулската конвенция да прочетат поста на авторката.

13.   Благодря на всички. Помагате ми наистина.

До номер 7: От 6 години не живея с тези хора. Работя от 7 години в чужбина, на 26 съм. Мъжът ми (27) е супер, Проблема ми с него е, че аз обичам да пътувам, а той не. Примерно като е виновен за нещо не обича да си признава, отрича. Държи на семейството си(майка,баща,сестра) повече отколкото трябва. Ако да речем са виновни за нещо, все ги защитава и т.н и се караме за това. Аз не харесвам това да защитаваш своя човек, като има грешка, само защото е твой човек.
И като му говориш нещо сериозно, веднага сменя темата, рови се в телефона, все едно говоря на стената.
Разказвам му тези истории, а той - аз съм уморен, поглени детето и тн. Иначе помага, пита ме проблем ли ще е за теб, ако изляза с приятели? За мен тези неща са много важни. И ако беше друг мъж до сега да ме е пребил 13773829 пъти. Обичаме се, но се караме за тези неща. Просто от моите преживявания аз съм на 40-45,а той не е виждал подобно нещо и се държи като на 15. Мъжете без това съзряват по-бавно.

И да опитвам се да не псувам, да не се нервя, да не викам. Днес гледах един документален филм, препоръчан ми от една психоложка, в една онлайн страница. Казва се "Мъдростта на травмата". Гледайте го и вие, тези които сте като мен.

Преживели сме също блудство от страна на роднини-трима... Две челни катастрофи... Безпаричие до такава степен, че нямахме пари за дамски превръзки, а бяхме 3 жени, нямали сме пари за автобуса за училище, който струва 2 лв. Ходили сме за билки, за да спечелим някой лев. Разбира се бащата ги харчеше за алкохол. Слава на Бога се сме повече от добре.
Събуждахме се 9-10 ч. а те отдавна се бяха напили.
Чупел е касетофон, телевизор, телефон (един път моя защото имах 3ка по История, а той е историк) прозорци(за което са го шили).
Магазина ни работеше на пълни обороти, но фалира заради него, даваше на вересия бол.. Около 30 хил.лева са в боклука. Той в момента няма деца, съпруга, родители, приятели които да го уважават, обичат. Няма свой дом .. Само грозно минало, никакво бъдеще. Не пие от няколко години, но си е същия смотаняк. Не му вдигам телефона от два месеца, защото той без да се срамува ни беше поискал доста пари, а ние бачкаме за собствен дом. По телефона майка ми му е казала, какво той е дал на нас и той е казал, че любовта не се купува с пари. Хаха. Ква любов, кви 5 лева. И е казал да не му звъним повече. От тогава не вдигам, спря да се обжда.
На сватбата ни беше пиян, не знаеше в коя зала ще се празнува, дойде облечен не както трябва. На мястото, където се правят снимки със семейството не дойде. Само исках да не ни изложи.

Както и да е лягам си, че стана късно.
Благодаря ви от сърце!

14.   По последния ти пост разбирам, че още не си преживяла миналото и то влияе прекалено много на настоящия ти живот. Мъжът ти не е длъжен да играе ролята на психолог. Аз също имам психически травми от детството и съм опитвала да споделям на мъжа ми, но той никога не е бил особено заинтересован да слуша подобни истории. А и от 27-годишен мъж няма как да очакваш особена емоционална зрялост. Много на тази възраст още ходят по дискотеки и живеят като тийнейджъри и далеч не се замислят да създаване на семейство. Така че с времето ще помъдрее, просто имай търпение. Ти сега се фокусирай върху отглеждането на детето. Запълвай си времето с четене и гледане на видеа по темата, защото детето е най-големият ти и важен проект, по който непрестанно трябва да работиш. И престани да мислиш за баща ти и да преживяваш какво е направил преди години. Важното е, че твоят мъж е различен и няма а повтаряте този сбъркан семеен модел. Постарай се в дома ти да цари спокойствие и разбирателство.