Жал ми е за брат му.
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 1351 пъти
Здравейте, от известно време чета истории във форума и реших да пусна и моята история. Жена съм на 29 години от голям град. С мъжа ми сме заедно от ученически години. Имаме момче вече на 2 години щастливи сме но за жалост не мога да кажа същото за брат му. Когато завърши поработи малко като продавач и след няколко месеца просто реши, че не му се работи и ще отиде на море. Излъга всички разбира се. Тогава без да каже на никой си взе самолетен билет за Франция и от там ни се обади да каже че се е записал във Френския легион. Всички бяхме много разстроени от това негово решение защото има семейство, хора които го обичат и така егоистично решава да постъпи в армията.
С него бяхме в един клас доста дълго време и винаги е бил общителен, мил, забавен и доста голям запалянко на тема фитнес и бойни изкуства. Беше и тайнствен не се разкриваше истински пред никой и винаги си е личало че нещо просто го мъчи, но никога не е казвал колкото и да настоява човек. Само се усмихваше и вика добре съм, добре съм.
Наскоро си взе малко по-голям отпуск от 4 месеца. През това време живее при мен и брат му, което ни радва да го видим, просто не сме го виждали от сигурно 4 години вече, дори за раждането на сина ни не дойде. Но откакто си е вкъщи вече 1 месец забелязваме, че няма нищо общо с момчето което познаваме. Станал е тих, студен, не се усмихва, погледа му е станал просто жесток, има и някакви тикове да се обръща да види дали някой го следи като го прави периодично, когато сме навън. Когато сядаме на масата и си говорим не взима никакво участие в разговора защото просто не знаел какво да каже по този въпрос. Ако искаме да говори нещо трябва да го питаме как е в легиона и там вече говори с часове за Африка, Азия и Южна Америка.
С брат му мислим как да го откажем от армията. Уредих му среща с моя приятелка и като му казах да ги запозная ме погледна все едно съм извънземна. С много мрънкане от моя и на брат му страна реши да излезе на среща. Наистина и двамата са се харесали даже вече няколко пъти излязоха на среща, сега пак са заедно у тях. Но когато решихме да го питаме вчера дали мисли да преподписва договора си, понеже след няколко месеца му предстои и това ни каза, че няма това намерение. Причината е че не знае какво да прави ако напусне армията. Обяснихме му, че може да се запише да стане полицай или военен но тук на спокойно на което не даде отговор просто един неодобрителен поглед. Жал ни е за него вече е на 30 години няма създадено семейство, деца, перспектива за бъдещето си, и не знае как да се оправя когато си е у дома.
Притесняваме се и допълнително защото има сериозни рани по тялото на дясната буза има прорезна рана която сигурно е 10тина сантиметра, по гърба му има някакви странни следи като чели е ударен от гръмотевица. А за гърдите просто нямам коментар шит ли е там не знам какво е и ме е страх да знам. Питали сме го за всички тези неща и все едно ни се подиграва като ни казва, че просто е спал накриво.
Моля ви дайте някакви съвети как да го откажем и да си прекрати договора. Защото според мен този човек макар и да не го казва си търси смъртта. Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 4 месеца hash: 1208f03261

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Френският легион е един вид отряд самоубийци. Пращат ги наистина на ужасни места, виждали са такива ужасии, които нормалните хора не могат да видят за 10 живота. Абсолютно нормално е да има тикове, при условие, че 1 стотна ги дели от смъртта. Преди да създава семейство, девер ти трябва да отиде на психиатър, за да видят дали всичко е наред с него. Обикновено, хора като него, страдат от т. н PTSD (Post-traumatic stress disorder) или иначе казано - много, много силен стрес. Що се отнася до въпроса ти - надали ще успеете да го накарате, освен ако той сам не поиска.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 285f5c9f57

гласове: 1 2 3 4 5   (13 гласа)

2.   Най- доброто, което можете да направите е да го оставите на мира, да се наслади на времето си в страната, роднини и приятели. Не досаждайте с приятелки и подобни. Той ако иска жена, не е малък и няма нужда "притеснената" му снаха да му пробутва приятелката си. Спрете се с опитите да подреждате чуждите животи по ваш вкус от "притеснение".

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: f258ac916a

гласове: 1 2 3 4 5   (19 гласа)

3.   Около такива простовати селяци, всеки нормален човек би гледал гневно. Това, че на теб най-великото ти постижение е да издрискаш някое и друго лапе и да си женена, не означава, че и на всички други хора е такова. Жал й било, а на някои ни е жал как на други, обикновени и елементарни животински неща са им най-голямото постижение. Както каза 2, не е малък, все пак е бил във френския легион. ;)

 

...

горе^

преди: 1 година, 4 месеца hash: a7702982f1

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

4.   И ти реши да го сватосваш? Това винаги ми е бил грозно и нахално. Как реши, че на този етап му трябва жена и дете? Трябва му професионална помощ, не жена.

 

...

преди: 1 година, 4 месеца hash: 1de99cf042

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   Месиш се в чужд живот, налагаш. се, правиш непоискано добро, егоизъм, мислиш, че ти знаеш най-добре, кое е най-добро за другите, искаш да управляваш чужд живот. Нарушават вселенски закони. Съжалявам, дано да го разбереш. Всеки си има карма, свои живот, избор и свободна воля. Оставете този човек на мила да прави, каквото той реши. Това, че ти е мъчно и си толкова отдадена, , показва, че ти имаш липси в твоя живот. Концетрирай се върху твоя живот. Той не е на 15 г., а на 30. И това сватосване, остави хората на мира. Утре ако са заедно и нещо стане, ти ще си виновна. Остави този човек да узрее за собствения си живот. Помотни ако той иска, а не защото ти искаш. Питай го, как да ти помогна, изслуша неговите желания, а не твоите.

 

...