Желанието на едно изоставено дете
преди: 1 година, 29 дни, прочетена 787 пъти
Наскоро посетих дом за деца. От гледката не мога да спя и все се чудя какво ли чувства едно изоставено дете, какви ли мъки изпитва, какви желания има?
Ще се радвам, ако някоя самотна душа си излее всичко тук, и разкаже своята история или напише какви са желанията и, просто ей така за да и олекне. Такива неща ме вдъхновяват да съм по-добра всеки ден и да давам повече и повече от себе си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 29 дни hash: be401ff970

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Аз нямах майка и баща. Баба и дядо мр отгледаха също и леля но никога не съм чувствала липсата на родителите си.

 

...

преди: 1 година, 28 дни hash: 24218a402f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Нали затвориха официално всички домове. Има приемни семейства и къщи, където ги отглеждат. За съжаление това е живота, а какво ли е било преди. Още по-зле. За съжаление това е съдба. Статистиката показва, че над 70% от хората имат тежко детство. Многоэе тежко, но опитай се да не го приемаш така.

 

...

преди: 1 година, 28 дни hash: 2f5791fb34

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Бях изоставена от баща си още в ранна възраст. Всички си играеха с татковците по градините, бащите им ги прибираха от детската и ги водеха на театър или кино, а мен като ме питаха къде е баща ти, нямаше какво да отговоря, много често просто се червях и се криех да плача в някой ъгъл. Всички от семейството на майка ми гледаха на мен като на негодно дете, включително и тя. Аз бях тежестта, която за съжаление беше там и с която трябваше да се съобразяват и да се правят, че обичат и уважават. Благодарна съм за това, че поне като манталитет бяха по-особени и възпитани, и не си позволяваха физически да бъдат груби с мен - късмет, който много други деца като мен нямат. Цял живот съм била подценявана и ми е казвано, че за нищо не ставам, като в същото време ме сравняваха с всеки срещнат - всяко друго хлапе беше перфектно и прекрасно, само аз бях дрипла, глупава, некадърна и др. Думи, на които вярвах някъде до 19-тата си година, когато заминах да уча в друг град и започнах да градя живота си от нулата наново, когато се заобиколих по стечение на обстоятелствата с хора, които бяха изумени от това, което представлявам като човек и личност. През всички тези години майка ми не се е интересувала относно това каква ми е прическата, какво съм облякла (не ми купуваше дрехи, хвърляше ми старите на братовчедка ми, която е на моята възраст, при положение, че все пак имахме пари и можеше да отиде на пазар с мен), не се е грижила за мен като майка. Дори за цикъла разбрах от училище, а не от нея. Като цяло, не фигурирах в списъка с интереси, просто бях едно задължително гърло за хранене. :) Предполагам, че така се чувстват и дечицата, които са били оставени в дом за деца. Чувстват се сами, като ненужен отпадък, особено по-големите. Малките не разбират толкова какво се случва с тях и ако се вземат в приемно семейство на ранна възраст травмите не биха били толкова значителни, но за по-съзнателните хлапета със сигурност е много трудно чисто психически.

 

...

горе^

преди: 1 година, 28 дни hash: afec26fc4a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Вина не мога да изпитвам за чужди грехове. Не мога и да съчувствам затова. В 20 и 21 век е безотговорно да раждаш дете, след като можеш да направиш аборт. Ясно е, че мъж станал причина за бежелана бременност е голям боклук, но не разбирам защо една жена би се съгласила да съсипе тялото си и да роди, а после да зареже нежеланото дете, при положение, че може да абортира. Днешните деца дори и с родители имат сериозни проблеми, та защо да съжалявам дежата на онези, които доброволно са ги зарязали. Вместо да въздишаш по чужди прегрешения, когато станеш родител, ще разбереш какво ходене по мъките е.

 

...

преди: 1 година, 28 дни hash: be401ff970

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Никога не съм чувствала липсата на баща си.

 

...