Споделена история от Семейство |
Стокхолмски синдром и майка ми. И въобще как да се махнем от домашното насилие?
преди: 1 година, 20 дни, прочетена 661 пъти
Здравейте. Момче на 17 години съм. Последно съм писал за домашното насилие на което сме подложени заедно с майка ми и сестра ми преди 2-3 години. От много време се каня да поискам съвет в този сайт - може би защото наистина нямам към кой да се обърна за съвет. Утре навършвам 18 години - времето минава, рано или късно ще напусна бащиния дом, но майка ми и по-малката ми сестра (13 г. ) ще трябва да търпят още дълго. Нещото, което ме убива отвътре, е това, че имам финансовата възможност да избягаме. Но майка ми не иска да бяга, даже напротив - случва се като е спокойна да защитава баща ми.
От години се лишавам от всякакви удоволствия, които биха ми предоставили парите. На училище стоя гладен, в очакване на деня, в който ще успеем да се измъкнем. Имам спестени 2 хиляди лева, които съм спестил от стипендии, от джобните си и парите, които баба ми и дядо ми ми пращат тайно всеки месец от чужбина (те са поляци, майка ми е полякиня, историята е дълга и широка).
Преместихме се да живеем в България през 2012 г. - баща ми работеше в Полша. Майка ми е полякиня. Баща ми е от ромски произход (моля, без етикети за произхода ми, наслушал съм се за тях в този форум... ). От стабилна среда за живеене се преместихме в ромско гето. Преди да си дойдем в България, нямам спомен от това баща ми да се е отнасял зле към майка ми. Но това беше, защото в Полша живеехме заедно с баба ми и дядо ми; може да се предположи, че е имало известен контрол. Ала след като се преместихме, баща ми се промени - превърна се в т. нар. алфа мъжкар. Тогава започна да тормози майка ми, включително мен и сестра ми.
С течение на времето майка ми се промени в следствие от тормоза. През 2018 г. тя беше отишла в Полша да гледа баба ми за 3 месеца. Баба ми ми каза, че дъщеря и била съвсем различен човек; не е била онзи жизнен и позитивен човек, който някога е познавала. Трябва да спомена, че майка ми от малък винаги ми е казвала да не казвам на баба си и дядо си за обстановката вкъщи. Но реших да им кажа всичко преди почти 1 година и не съм съжалил и за миг. Подкрепят ме, искат да ми помогнат, защото могат да си го позволят; но ми казаха, че няма как да ни измъкнат, ако майка ми самата не го пожелае. Считат, че ако вземат драстични мерки без съгласието на майка ми, то социалните ще вземат сестра ми или кой знае...
Майка ми се превърна в алкохоличка - пие постоянно с баща ми. Постоянно пият, карат се, баща ми употребява насилие. Защо? Защото майка ми била много устата, бунтува се. А ние със сестра ми нямаме правото на глас... иначе всичко си има последствия (например няма да имам мобилен телефон - как ще поддържам контакт с който и да е? Или ще ми спрат джобните - как ще продължавам да спестявам? Даже и да се бунтувам, никой не печели. Баща ми има god complex - мисли си, че е над всички).
С времето стана невъзможно да се говори с майка ми. Тя осмива всичките ми молби да вземе мерки, това не може да продължава. Когато е спокойна и не се кара с баща ми за няколко часа, непрестанно отрича това, че живеем под домашно насилие. Оправдава действията му, като казва: 'баща ти е такъв и такъв ще бъде'. Но според мен някой, който оправдава поведението на човек, който вреди на друг такъв, то той наистина е изкукуригал... А имам сестра на 13 години - защо тя трябва да търпи тази мизерия? В същото време живеем в зарутена къща, пълна с влага и мухъл... аз и сестра ми всеки ден дишаме влага; като вали, постоянно капе над главите ми. И аз се питам, как може майка ми да си затваря очите си за това, че децата и наистина страдат? Забелязах, че майка ми много обича да се изкарва жертва... а мен и сестра ми - кучета ни яли. Защо болката на сестра ми да е по-малко важна от тази на майка ми? Да вижда 45-годишната си майка мятана като парцал, като се имат и в предвид здравословните и проблеми... Не мога да го асимилирам.
Всеки мой опит да убедя майка ми затова да направим нещо бива отхвърлян и пренебрегван. Майка ми е изключително скептична към организациите, които помагат на жени под домашно насилие. Тя не иска помощ от баба ми - казва, че такива неща са лични, казва че баба ми и дядо ми са прекалено стара да се занимават. Казвам на майка си, че имам пари и че ще се оправим - ще избягаме от селото и ще заживеем в града, ще намерим препитание (е, то да беше лесно... но кога сме виждали лесно? ). Но майка ми е изключителен инат и не се влияе от децата си - по-скоро се влияе от манипулациите на насилника си. Прибягвал съм към неща, за които съжалявам - шантажирах майка ми, че ще кажа на баба ми (е, то аз вече казах на баба си, но майка ми не знае) и какво ли не. Но това не е подхода, наистина съм с вързани ръце, щом прибягвам до манипулиране. А ние със сестра ми не искаме нищо друго освен спокойствие.
Всички ми казват, че трябва да търпя. Други ми казват, че трябва да бягам със сестра ми... но тя е на 13, само проблеми ще си навлека - като се знае, че насилника по принцип не пуска жертвите си лесно. А майка ми ако я оставя, какво ще прави тя? Има и други, които ме съветват да звънна на полицията... но каква полиция? Да се моля аз на българската полиция, която само може да навреди повече (да вземат сестра ми? Или да не направят нищо и да търпим последствията? ) Яяя...
Ако бях 12-ти клас, може би щеше да стане по-бързо и по-лесно. Нямаше да съм със статут ученик... Но съм 11-ти, трябва още цяла вечност да чакам, нетърпението ме разяжда. А аз виждам - майка ми вече няма сили, сестра ми не е видяла нищо друго освен омраза и лицемерие; а любов между двама родители - никога. А според мен още не е толкова късно да се помогне. Поне така мисля, колкото и утопично да звучи. Звучи безсмислено даже. Но искам това насилие да приключи. Но не знам наистина какво да правя. Имам усещането, че ключът е в майка ми... защото не мога да избягам със сестра си. Знам, че историята ми е дълга, звучи като нереален филм. Но го пиша всичко това с цялото си огорчение, с жаждата си за един по-спокоен живот за майка ми и сестра ми... А до скептиците (които винаги ги има в този форум) - поставете се на мое място и се замислете. Благодаря.
Ще съм благодарен за Вашите съвети. Благодаря предварително и Ви желая всичко добро.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 20 дни hash: 7405a707f9 |
|
1. Майка ти не е добре. Българите бягат от ромите както дявол от тамян, а тя продължава да търпи. Българите бягат и от мизерната България, а вие можете да се изнесете в Полша и продължавате да търпите един пропаднал алкохолик.
Майка ти не знае ли какво я чака сестра ти в ромското гето...
|
| преди: 1 година, 20 дни hash: df45d908a7 |
|
2. "моля, без етикети за произхода ми, наслушал съм се за тях в този форум"
Продължава, разказвайки типичната циганска история... Що смяташ са се появили тия "етикети"?
Естествено, за да бъда обективен, в днешно време цялата нация се е оцигани, ако имаш малко акъл - багажа, и в Полша... Майка ти такъв избор е направила, такъв ще си го сърба. За сестра си нищо не можеш да направиш, поне директно, защото си има родители и нямаш никакви права над нея. Единственият ти начин е пак - да отидеш при баба си, и да я накараш тя да обработва майка ти да се вразуми. Ама сигурно няма да е лесно. Пак тя има повече шанс от теб. Повечето родителите няма да си го признаят, ама гледат на децата си като 5 годишни, дори и да са станали на 50... Критика и акъл от детето си никога няма да приемат. Та затова според мен, единствено чрез родителите и можеш да постигнеш нещо. Ти лично - само емоционален шантаж да не може да те види докато не се върне в Полша...
|
| преди: 1 година, 20 дни hash: 2732d5d58c |
|
3. Майка ти е алкохоличка, ако сама не желае да се лекува, нищо няма да се промени. Вини нея и само нея за положението, в което сте със сестра ти. Изключително безотговорно спрямо двете й деца. Сега ти се струват много, но две хиляди лева са нищо, пари за месец и нещо с тия цени. Не знам какво да правиш, повече мисли за сестра си, отколкото за майка си, детето не заслужава всичко това, тя не бива да расте в подобна обстановка. Социалните биха я взели, защото расте около алкохолици, алкохолизмът е болест. Пробвай да я дадете при баба си и дядо си, мисли за сестричката и за себе си.
|
| преди: 1 година, 20 дни hash: fd6d8d4c04 |
|
4. Да аз мисля, че е добре дядото и бабата да помогнат като вземат сестричката ти но ако не искат май е по-добре да я вземат да социалните. Ще я дадат на хора, които ще се грижат добре за нея.
Знам, че не искаш да се стига до там но май това е единственият изход. Детето не бива да търпи ще стане увреден човек. Няма ли кой друг да иска да я вземе за да не я взимат непознати хора а близки. С близки хора ще се чувства по-добре.
Майка си не можеш да промениш ако тя не иска няма да се махне от насилника.
Но при всички случаи ти не оставяй да живееш там.
Правилно си постъпил като си казал истината на баба си.
|
|
