 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Чувствам се зле, когато не помагам
преди: 9 месеца, 9 дни, прочетена 620 пъти
Здравейте!
Искам да споделя, че винаги се чувствам зле, ако не съм помогнал на беден човек. Не знам прекалено добър ли съм или прекалено наивен, но наистина се чувствам зле, когато не съм помогнал. Преди няколко дни ходих на църква. След като излязох, пред вратата имаше дете, възрастен мъж и възрастна жена. И тримата държаха по една празна картонена чашка от кафе и просеха. Стана ми мъчно за тях и сложих по 1 лев в чашката на всеки от тях. Един мъж ме видя, че им дадох пари и докато сляза по стълбите, дотича до мен и ми каза "Ще може ли и на мен да ми дадеш?" Този човек не изглеждаше чак толкова изпаднал като другите трима, но понеже бях дал на тях, ми стана неудобно и затова дадох 1 лев и на този господин. Преди около месец ми се наложи да пътувам с влака. Докато чаках влака на гарата, при мен дойде една стара баба, която продаваше разни дребни предмети, като вилици, ножове, гривни и други подобни. Каза ми "Моля те, бабо, купи се нещо от мен, за да ида да си купя нещо за ядене". Не исках да купувам нищо, но нямах против да й дам 2 лева, защото жената наистина изглеждаше отчаяна. За съжаление нямах дребни пари в себе си - най-дребните пари в мен бяха 10 лева на банкнота, но нямаше как да й дам чак толкова много. Все пак всичко си има граници. Едно е да дадеш 1, 2 или дори 3 лева, но цели 10... И така за съжаление не й дадох нищо. След това се качих на влака и през целия път си мислех за тази бедна баба и как не успях да й помогна. Беше ми много тъжно за нея. Знам, че няма как да се помогне на всички хора, но просто ми е жал за тях и всеки път се чувствам зле, когато не съм имал пари и не съм помогнал.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: 8f58cbffe8 |
|
1. Не знам на колко години си, но доброто винаги се връща, колкото и някой да не вярва в това. Даваха интервю с българин, който напуска армията и започва да продава техника след 90-те години. Всичко тръгва много добре и всяка стотинка от печалбата влага за разрастване на бизнеса. Оставя разбира се за издръжка на семейството. В един момент се струпват много плащания наведнъж, не може да намери заем и губи почти всичко. След като премисля, започва наново и пак си стъпва на крака. Казва, че сега всеки месец отделя 10% за благотворителност, живее много по-спокойно и забогатяването вече не му е цел №1. Да помагаш на хората е вътрешна потребност и ти го правиш не за да се покажеш. Без значение дали някога ти се струва, че хората са неблагодарни същества, ти ще продължаваш да го правиш. Ако такива хора стават все повече, тогава това човечество има бъдеще и няма да се самоунищожи.
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: 8112dd3407 |
|
2. Същата съм, ако не и по-зле. В колата държа стотинки за тези, които просят по светофарите. Като излизам от магазина си държа стотинките в ръка (прибирам банкнотите) за да мога да ги дам, ако пред магазина някой ме помоли. Видя ли просещ - не мога да сдържа и бъркам в чантата да дам нещичко. Миналата седмица купих вечеря на една жена и двете ѝ деца за 35лв. (от готовата кухня на входа на Кауфланд). Преди няколко седмици на едно момче (ромски произход) хот дог. Изобщо стане ли въпрос, веднага давам.
Мъжа ми само ми се кара и ме дърпа като тръгна да давам пари. За храна - той също купува, храна на някой, който го е помолил, никога не е отказвал.
Сещам се един път на излизане от магазина (фантастико) дойде един човек, културен млад, бял, който тръгна да ми показва някакви епикризи и ми обясни, че му трябват 25лв да си купи лекарства за месеца. Дадох му 10лв. След 2 дни го срещнах пред друг магазин (кауфланд) и тръгна да ми разказва същата история - питах го "не ти ли трябват вече само 15лв, защото преди 2 дни аз ти дадох 10лв", той не се смути и веднага започна да ми разказва нещо си друго, че пак му дадох стотинките, които държах в ръка.
Един път пък нахраних кучето на една жена, без да искам. Излизах от магазина и го видях да лежи на входа, старо, мръсно, изглеждаше ми болно и ми стана ужасно мъчно и се върнах и му купих една свинска пържола. Докато му я давах дойде една възрастна жена, благодари ми, много се зарадва, но ми каза, че това е кучето, за което тя се грижи, спи пред вратата ѝ и я следва навсякъде. Стана ми доста неудобно....
Един път пък видях котка, която падна пред мен (болна). Не можах да подмина, намерих кашон и я заведох на ветеринар. 120лв дадох, а котката дори не преживя вечерта...
Един път намерих врабче пред блока и си го гледах на терасата...
Стигнахме до там, че вече мъжа ми ходи да пазарува, защото много ми се дразни на "глупостите". Но не мога да подмина човек или животно в нужда. Като сме заедно в колата и дойдат да искат пари, той ги отпраща (освен жонгльорите и тези, които мият стъклата - на тях им дава, защото поне се трудят). Абе, в общи линии аз съм ужас. И във фейсбук не влизам, защото ми излизат все някакви страшни истории за болни хора и деца и аз дарявам колкото мога - 20, 50... И не мога да спя, ако видя каква такава история и я подмина, много ме мъчи, че имам, а не съм дала. На следващия ден търся хората, които се нуждаят и дарявам. Ох, забравих, колко ключодържатели съм купувала от глухонемите...
Ужас е... ще следя темата, ако има оправия.
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: 7b8ed3f8e5 |
|
3. Дето се вика, добре, че не си жена, щото както не можеш да отказваш... :-)) Не ми се мисли :-)
Ако трябва да съм сериозна, явно си наивен и жалостив човек, просяците на такива като теб разчитат. Предлагам ти другия път като ти искат пари, да им предложиш да им купиш нещо за ядене и виж каква ще е реакцията. В повечето подобни случаи се врътват и отказват. Пари в брой не давам никога, ако ще и 50 ст. да са, въпросът е принципен. Няма да плащам ракията и цигарите на мързеливи индивиди, които живеят от хорското съжаление.
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: 115b2245e0 |
|
4. 1, 2, 5, 10 лева са нищо. Можеш да помагаш и да даваш на просяци, макар че много от тях действат на организирана просия и заработват така доста.
Внимавай в други житейски ситуации от наивност да не се набуташ със загуба на големи суми, имоти, имущество и т. н, тогава вече става гадна работата.
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: fb13d811e3 |
|
5. Емоционален си, коректен, добър, пожелавам ти да откриеш жена, която да го оцени, притежаваш хубави качества.
|
...
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: 7ef784baea |
|
6. И ти си като мен. И аз се чувствам зле, ако не помогна.
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: b8e10dc18e |
|
7. Сигурно знаеш, че просяците са организирани и парите отиват в техния тартор, който е многократно по-богат от теб?
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: d777217664 |
|
8. Истината е, че има много просещи и изпаднали хора и е нормално да решиш да помогнеш. Че за някои е бизнес или, че след 10 минути ще си купи бира, друг е въпроса. Аз понякога давам, понякога нямам дребни или решавам, че са си организирана просия. Опитай да имаш по конкретна представа на какви и колко би могъл да дадеш.
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: b503238412 |
|
9. Разбирам те добра душица. Също като мен.
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: af05a0a5ab |
|
10. Авторе, това което правиш е добро!
Така трябва да постъпва православния християнин - винаги да помага, без да изследва! (С изключение на ситуацията, когато знае че ще злоупотребят - тогава може да помогне не с пари, а да купи храна примерно. )
Само не се възгордявай от това и не се мисли за добър или за праведен!
И не говори за това - казано е, когато правиш милостиня - нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната!
Относно жената от влака - трябвало е да й помогнеш - дори и с 10лв! Друг път не се стискай в подобна ситуация, разбира се, ако имаш финансовата възможност!
И накрая - не се тормози от това, че не можеш да помогнеш на всички нуждаещи се! - това не е по силите на никой човек! Бог си има грижа за тях и за всеки един човек!
Ние сме длъжни да помагаме според силите и възможностите си!
|
...
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: b503238412 |
|
11. Аз също помагам но с дребни пари най-много 3 лева. Знам. че може би работят в комбина или ще ги изхарчат за алкохол но въпреки това не мога да откажа да дам.
Но с големи суми пари мисля. че не е редно човек да се отпуска толкова.
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: 9afb78dbe3 |
|
12. Аз съм авторът. Искрено се радвам, че има толкова много хора като мен, които са склонни да помагат без да очакват нещо в замяна. Такива хора ми дават надежда, че този свят ще стане по-добър и че утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Номер 1 ме пита на колко години съм - момче съм на 22 години.
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: b503238412 |
|
13. Момче на 22 години и толкова добро браво.
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: b96e2042be |
|
14. Авторе, щом е казала, че има нужда от храна, да и беше КУПИЛ сандвич за 3 лв. и да й го беше дал!
|
| преди: 9 месеца, 7 дни hash: fb7f586d94 |
|
15. Давам но само ако преценя. Много нагли хора живеят по добре от даващите но нарочно се обличат като просяци за да изкарват пари, това им е като работно облекло.
Номер 1 казва че доброто винаги се връща, но не споменава, че наивността също се връща.
На хора просещи пред църква не бих дал пари, защото те се възползват от вярата на човек в бога. На тази баба която е била на гарата щях да дам, а като нямам дребни щях да купя за 5 лв, тя може би има да ми върне или би отишла набързо да развали парите, или на всяка жп гара има каса там ще разваля, ако имам само едри банкноти, но в днешни дни един дюнер е 10 лева.
Веднъж ми се случи да видя на автобусна спирка човек който не просеше, просто бе седнал на пейката и бе умарлушен, сякаш му се бе случило нещо лошо, слаб и облечен зле, даже виждайки го хората биха предположили че е бездомен пияница, носех в ръцете си два бургера, да занеса у дома за мен и за жена ми, забелязах че надигна поглед и жадно погледна храната но се засрами и веднага погледна надолу тротоарните плочки. Автобусът ми идваше, бутнах единия бургер в ръцете му казах му да хапне и бързо се качих, гледах от прозореца как ръцете му трепереха от глад откъсна хапка от питката и яде, изглежа нямаше и зъби за да отхапе, никога няма да забравя тази картина. Аз гладен не останах, у дома все се намира нещо за ядене, но вярвам че в онзи студен зимен ден стоплих една душа.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
