Чудя се какво да правя с родителите си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121269)
 Любов и изневяра (29730)
 Секс и интимност (14367)
 Тинейджърски (21901)
 Семейство (6474)
 Здраве (9602)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3182)
 Образование (7305)
 В чужбина (1653)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18547)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Чудя се какво да правя с родителите си
преди: 8 месеца, 14 дни, прочетена 790 пъти
Здравейте! Като чета хората за какво ги е грижа и чак ми става смешно. За някакво си гадже или нещо от този сорт. Та, от заглавието се разбира, че проблем са моите родите. Всъщност аз ги обичам и уважавам, но те повече са ми пречели в живота, отколкото да ми помагат. Всъщност отгледа ме леля, която остана страшно привързана към мен, защото тя остана несемейна без дете. Работя от малка, успях да завърша висше образование, докато работя и се издържам сама, дори помагам финансово на майка ми, баща ми, леля(тя се опитва да се справи без моя помощ, дори тя също им помага). Но аз вече пораснах, както се казва, и ми се ще да поема по своя път. Моят дългогодишен приятел иска да се преместим в по-голям град, който е на 300 км от родния ми, да създадем там своя дом, да се установим, а аз много се колебая, макар че знам, че в родния няма работа, а заплатите са много ниски. Появява се чувството ми за вина, относно нашите, сякаш ще ги изоставя. Много вероятно е и да ме обвинят в това. Сега им помагам освен финансово и като ходя да им почиствам, да им купувам разни неща, чисто духовно също, все пак като ме видят и са щастливи. Не ги виня, но баща ми цял живот е работил частно, за никакви пари и няма стаж, нито осигуровки. Когато прекара инфаркт в болницата аз платих осигуровките му за 5 години назад. Помогнах му с пари за хапчетата. За щастие, напълно може да се грижи за себе си, слава на бога, та дори за майка. Тя обаче е с психично заболяване. Не иска да отиде на доктор, правили сме опити, но става страшно. Става ви ясно, че тя така години живее на наш гръб, а баща ми сега не може да работи. Чакаме решение на ТЕЛК, но дали ще му дадат проценти не знаем. Леля за момента работи и се опитва да помага също. Но реално погледнато 3 човека падат на мен. Аз съм единствено дете. Аз съм длъжна за тях. Затова се опитвам да спестявам, защото не знам какво щеше да стане онази нощ, когато приеха баща ми в спешното, а аз нямах пари да платя…. Та, въпреки всичко това аз имам мечти, искам да продължа да уча в този град, за който ми предложи моя приятел, но кажете ми как да загърбя всичко това и да тръгна? Отново ще им помагам, но ако нещо има, недай си боже, аз не мога да се отзова на момента.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 14 дни
hash: 5694bce5ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   По-добре да заминеш. Нали леля ти е в този град тя ще помага.
Не позволявай да те манипулират с чувство за вина. Не си виновна за нищо.

 
  ...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: b159f8f18d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   В същата страна ще си, само на 300 км, тоест за 3 часа си при тях ако се наложи.
Аз навремето отказах супер предложение за работа в Германия защото татко се изказа "ще умра без да видим"... не съжалявам, щеше да стане точно така ако бях заминала. Но беше друга страна, на много по- голямо разстояние. Той почина от инсулт, стана много бързо, но бях до него през цялото време, можахме да се сбогуваме, можех да му кажа, че го обичам и ще продължа да живея с мисълта, че искам да е горд с мен. Съзнанието и душата ми са спокойни. За това те разбирам много добре. Ако не дай боже се случи нещо много бързо, дори да си в съседната стая, пак може да не си до тях в точния момент. Не се озовавай чак с такива евентуални драми.
А аз време по- късно заминаха в друга страна.
Ти ще си достатъчно близо за бърза реакция и присъствие.
За отглеждането им обаче... като им давате наготово, те стават токсични паразити, но вие с леля ти също. Може би ако прочетеш "четирите споразумения" ще разбереш за какво ти говоря.
Помагай, без да им отнемаш правото сами да си помагат. Нека вземат, без да ти отнемат личното израстване.
Може да измислите с леля ти някакъв вариант за работа и за двамата, щандче за ръчно изработени сувенири например. Или каквото умеят или искат да научат. Но не наготово... та те така няма и да имат стимул за нищо положително, ще си стоят в дъното затлачени и като всичко, което не се движи, ще гният. Ти също, защото помагаш да си стоят там, колкото и да изглежда, че помагаш за оцеляването им, да, оцеляване в дъното. Помисли си.
Пък и за теб ще е развитие и след време, когато може да имат сериозна и истинска нужда от помощ, ще можеш да им помогнеш от по- високо стъпало.
В момента и те и ти сте с паразитирано мислене. Едните "ти си ни нужна за оцеляване" ти "аз съм им нужна за оцеляване" реално съвсем не е така, но емоциите (негативно, паразитирани) замъгляват разума.
Те имат нужда да се раздвижат, направят нещо полезно сами за себе си, че да се почувстват живи, полезни, с надежда и дори усмивка.
А ти имаш нужда да расте, градиш и живееш младостта си.
Като семейство имате нужда от двустранна подкрепа и докато всяка страна си мисли, че зависи нещо за пътищата в живота им от другата страна- ще се въргите в дъното.
Помисли си добре и вземи правилните за всички решения. Те в момента не са способни да решават за себе си, единственият им приоритет ще е да си наоколо за да "оцеляват"...

 
  ...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: 5a6c9b5153
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Не пишеш на колко си години, но твоят приятел е временен а родителите ти са най важното нещо в живота ти и единствените които те обичат и за да се убедиш почни да режеш гаджето ти за секс и ще видиш с очите си как му се променя отношението към теб. Ако отидете в друг град означава да живеете под наем което означава допълнителни разходи и на мен ми звучи абсурдно да създаваш семейство с такъв финансово нестабилен човек и то във финансова система където всичко поскъпва. Гледай родителите ти и леля ти, а гаджета десетки може да имаш и съвета ми е недей поема рискове които могат да те увредят теб самата

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: 6a3dffc726
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Добре, това е втора тема за Плевен и Пловдив, какво очакваш от нас? Огледай си живота и вземи решение.

 
  ...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: bb25fa17a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Аз не знам как си представяш на тези цени и заплати да подпомагаш роднините си, или ще си останеш без деца, заради техният егоизъм, или като родиш ще се скараш с мъжа си, защото лишаваш детето си и даваш пари по родителите ти. Родителите ти са егоисти. А ти вредиш на себе си така.

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: 9c00d17062
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Именно, за да помагаш на родителите си, трябва да подобриш капацитета си и финансовото си състояние. Ако това стане с преместване, значи го направи.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: cef0d1e596
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Що за заглавие - "какво да правя с родителите си". Те като са те гледали и са ти дали шанс сега да си образована и да работиш не са те изхвърлили и не са писали теми по форуми. Знаеш ли колко хора на по 30 г. нямат 1 ден трудов стаж и не работят, живеят с родителите си, които са наистина токсични и не са ги възпитали на труд. Ти поне си попаднала на родители, които са те мотивирали да вземеш хляба в собствените ти ръце. Съмнява ме, че майка ти била психично болна (както я описваш). Как така психично болен човек ще възпита грамотно (добре пишеш) и работливо (имаш поне работа) дете? !

 
  ...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: 6a7d819560
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз съм авторката: Благодаря ви за коментарите. Благодаря и, че смятате, че имам добро възпитание и грамотност, благодаря и на родителите си, но ако трябва да бъда откровена, човекът, който ме отгледа, беше леля ми. Майка ми не беше адекватна да го направи. Относно образование и всичко останало - работя от 17-годишна и се издържам. Не са ме изоставили, но всичко сама съм си постигнала, не изключвам и помощта на моя приятел. Заедно сме 9 години. За нищо няма гаранция, хора дори женени се развеждат, но все пак това е човек, който винаги ме е подкрепял, до сегашния момент. Иска ми се и да уча още, а ако остана тук ще бъде физически трудно. Знам, че всичко зависи от мен самата, но благодаря, че изказахте мнението си!
До номер 2: Болезнено си права, но шанс да ги подбудя да правят нещо няма. Поне от страна на майка ми. Откакто я помня е такава.
До номер 5: За съжаление това се случи с леля ми, отгледа мен, но остана без свое дете...
До номер 6: В големия град има много повече работа, с по-добри заплати. Ако успея и още една степен образование да завърша, за да имам повече възможности.

 
  ...
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: bc9d611b0a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Номер 8, изобщо излишен коментар. Струва ми се си доста далеч от ситуацията на авторката и нищо не разбираш.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 14 дни
hash: ec058e46ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Единственият адекватен коментар е на номер 2.
Какво сега заради родителите си да зареже живота си ли.
А и каквото е писано това ще стане. Ако недай си Боже стане нещо.

 
  ...

...
преди: 8 месеца, 13 дни
hash: 3c21b4c769
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   "Като чета хората за какво ги е грижа и чак ми става смешно"
Твоят проблем за някой също е преувеличен. Според мен не си свикнала да живееш без родителите си и оттам идват всичките ти колебания.

 
  ...
преди: 8 месеца, 13 дни
hash: a2cd743a3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Разбирам те много добре, аз съм горе-долу в същото положение спрямо наще, само не живеем в едно населено място.
Първо ще ти кажа, че не ги изоставяш, въпреки, че не живеем заедно, аз продължавам да им помагам, второ това е твоят живот, хората са така устроени, че искат все повече и повече и приемат това, че им помагаш за даденост. Не казвам да ги изоставиш, просто трябва да казваш "не" понякога. И да знаеш границите си. Нещо на което аз самата се уча. 300 километра не са много, ще можеш пак да им помагаш.
Нагоре имаше някакъв тъпанарски коментар под номер 3. По тоя повод ще кажа, моят временен приятел се превърна в моя постоянен съпруг, единственият ми помощник в грижата за родителите ми, единственият човек на който мога да споделя когато ме тормозят и грижата за тях ми идва прекаленно, единственият който разбира сълзите ми. Майка ми ми е крещяла, че съм тъпа курва на улицата, защото на 17 си пробих втора дупка на едното ухо, мъжат с които съм дори не си е позволявал да ми повиши глас. Така, че аре стига с това прехвалено семейство, че се изприщвам вече.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 13 дни
hash: aefeb5e04c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   коментар номер 8 е на самата авторка. Нещо бъркате.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker