Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Защо си в неравностойно положение?
Защо не работиш?
Как ще се изхранваш на село, щом не работиш?
Нали имаш баща?
Обърну св към него за помощ.

7.   Наистина много съжалявам, че си изпаднал в такава ситуация, но единственото ти спасение е да си намериш работа и да се изнесеш от къщи.

8.   Ако си непълнолетен, се обърни към социалните, след като нямаш помощ от баба си и дядо си. Не пишеш за баща си. Явно не можеш да разчиташ на него.

9.   Семейството на баща ти може ли да помогне с нещо? Шизофренията не е шега работа, хората с тази диагноза са опасни за себе си и околните ако не приема лекарства и няма терапия, може нещо неприятно да се случи. На първо време не можеш ли да се изнесеш при някви други роднини - баби и дядовци по майчина или бащина линия?
Помисли за себе си, майка ти ако има предписана терапия, но не желае да приема медикаментите, няма какво да се направиш.

10.   Единствено мнението на номер 9 е адекватно предвид настоящата ситуация.

11.   От Автора: на 25 съм. С баща ми са разведени още преди да се родя, никога не съм го виждал нито веднъж през целия си живот, не поддържаме никакъв контакт с него. Имам му номера, звънял съм му 1000 пъти, ама не отговаря. Ако му звънна от непознат номер и ми чуе гласа, веднага затваря. Не иска да има нищо общо с мен и се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Тотално го отписвам като вариант. И дядо ми и баба ми по бащина линия са отдавна починали. Братя и сестри също нямам. Дядо ми по майчина линия пък е арогантен, агресивен простак и е на нейна страна (неслучайно я спаси от лудницата) и изобщо даже не иска да ме чуе, даже ако почна да му се обяснявам направо налита на бой. Хептен го отписваме. Единственият човек, който ме разбира и ми влиза в положение е баба ми, но тя е трудноподвижна (преживя два инсулта и сега не може да ходи и е в инвалидна количка), иначе може да си говори нормално и даже понякога ме изумява колко правилно и трезво разсъждава, но не може да ми помогне по никакъв начин. А това с полицията - твърдо ИЗКЛЮЧЕНО. Оплаквал им съм се, показвал съм им белезите си от нож, но после дъртата кучка ги е лъгала, че сам съм си ги бил направил, и те тъпунгерите й вярват. Резултат - не тя, а АЗ се оказвам в лудницата, и то при положение, че съм напълно психически здрав. Така, че не смея да се оплача на никого. На който и да се оплача все ще сметне мен за луд, а нея ще оправдае. Съседите и те я виждат каква откачалка е и й слушат крясъците всеки ден, но се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и не предприемат нищо, за да я спрат. Изобщо отвсякъде съм обграден от неадекватни простаци, които не искат да ми обърнат внимание. Знам, че всичко звучи като сценарий от психо трилър, но е съвсем реално, наистина има такива долни "хора".

12.   Не живей с майка си, която всеки момент може да те убие!
Просто е. Освен ако не си самоубиец.

13.   Не може ли да подадеш сигнал до прокуратурата.

14.   Не каза защо не работиш? Намери си работа и се изнеси на квартира, може да живееш със съквартирант или с приятелка. Спасявай се сам, друг начин няма.

15.   14, не работя, защото имам социална фобия и не мога да общувам с хората. Това ми е породено пак от тормозът на майка ми от най-ранна детска възраст и тормозът в училище, обиди, подигравки и побоища, които допълнително ми смачкаха самочувствието и ме травмираха за цял живот. Не мога да разговарям спокойно на живо с никой друг, освен с роднините ми. От другите се притеснявам, каква ще бъде тяхната реакция на това, което ще кажа, и дали няма и те да ми се смеят и подиграват. Това всичкото не е оправдание, само за да не работя, това е самата истина. Много ми е трудно да общувам с непознати хора, и в тази връзка ми е трудно и да си намеря работа сам, защото за целта ще трябва да говоря с някакъв си шеф, за да ме назначи, а аз ще се притеснявам, ще се потя и накрая ще ме помисли за ненормален и само ще се изложа, че съм ходил. Явно трябва да се напия, само тогава притеснението ще изчезне.

16.   Много съжалявам, че си подложен на такова нещо. И аз съм в подобно положение - никой не е на моя страна, всеки се държи с мен като с дете, постоянно ми се налага мнение, лошо отношение от всички общо взето. Майка ми не ме зачита за човек, пред хората и на работа най-вече се представя като добра, отговорна, състрадателна, а изобщо не е такава. И иди убеди хората, че е противоположното на това, за което се представя.. все аз съм виновната, завиждала съм, трябвало да се примиря с положението и т. н. Оправия просто няма. Твоята майка с тази диагноза не знам как успява да е сред хора изобщо, да работи, да води що-годе нормален живот. Някои наистина не им личи, пият си хапчетата, ако изпаднат в криза, тогава ще ти светне червената лампичка, но твоята щом ти посяга, държи се по тоя начин, си е за лудницата. Това, че не работиш допълнително усложнява нещата. Видях, че си написал, че имаш социална фобия, за което напълно те разбирам, но работодателите не биха ни влезли в положението, особено ако чуят, че някой не е много наред психически, веднага бива натирван да си ходи, което не е справедливо, но.. Аз съм същата, година по-голяма съм от теб, досега не съм работила, за което много ме е срам, хората ме гледат като полезно изкопаемо, сякаш съм единствената на света. Не ме мързи, просто ме е страх да не се изложа, тотално блокирам пред хората, отделно имах един куп здравословни проблеми паник атаки, тревожност, с които едва се справих в продължение на две години. Чак сега намерих смелост да си търся по-усилено работа, но като виждам как се отнасят всички, как имат един куп изисквания, да си с хубаво образование, стаж и какво ли не, не знам просто хора като нас някога ще работят ли.. Може да не се разбираш с майка си, да не я понасяш и какво ли не, обаче зависиш от нея и ако я няма, не знам как ще се справяш с живота. Същото мисля и за себе си, защото съм обречена просто, ако остана сама. Съвета ми е да търсиш някаква работа от вкъщи, нещо, което няма да е свързано с общуване с прекалено много хора, за да може да имаш пари, да се трупа стаж, най-вече да не зависиш от майка си и да се изнесеш. Успех ти пожелавам!

17.   Все някога трябва да я преодолееш фобията, започни с малки крачки, разговаряй със съседи, в магазина и т. н. Сега те издържа майка ти, тя вечно ли ще е жива? Кой ще те издържа след това? Всичко се преодолява, но трябва да започнеш, не може само да викаш- имам фобия и толкоз! Това не е доживотна присъда, но ти даже не искаш да опиташ! Опитвай всеки ден по малко, разхождай се, иди на фитнес примерно, направи нещо за себе си, да си помогнеш! Ти какво чакаш- да затворят майка ти в лудница, ами тогава кой ще те издържа? Действай! Успех!

18.   14 това ли е най-важно, че автора не работи. Не е ли най-важно, че ситуацията в която се намира автора е на живот и смърт. Спешно трябва да се изнесе от дома в който живее.
Каква работа. Какви пет лева.
Той докато започне работа може момчето да пострада сериозно.
Какви малоумни коментари.
Ако вас ви подгонят с нож в дома ви ще искате ли да живеете с такъв човек.
Нямате ли да искате да напуснете спешно дома в който но
могат да ви убият.

19.   18,
а твоят коментар какъв е?
Къде да се изнесе, освен на квартира, а това може да стане, ако има доходи, а доходи има, ако работи!
В неговия случай няма при кого да отиде, полицията не помага, за закрила на детето е голям мъж, какво му е пречело да се изнесе след пълнолетие? Ааааа, фабията, разбрахме в последствие, но той не иска да я преодолее.
Майка му досега не го е заклала, каква те кара да мислиш, че ще стане днес? Щом работи, значи не е толкова зле. Нямаме нейната версия на нещата.
При всички случаи авторът не е имал щастлив живот, за жалост, ами да бяга и да се спасява, а той стои и не предприема нищо. Не знаем как си представя бъдещето? Знаем само, че той сам го решава, лично!

20.   18,

още нещо- къде предлагаш да отиде авторът?
Или кой и къде трябва да го отведе?
Сигурно ли е, че той иска да напусне дома си?
Разбираме, че той иска майка му да я няма там.

21.   18, ами важно е, работата дава независимост и увеличава възможностите. Вместо да стои при лудата си майка авторът досега можеше да се е изнесъл и да живее самостоятелно вместо да пише постове за помощ, на които едва ли някой може да откликне предвид анонимния сайт.

22.   Нека вас ви заплашат с нож на гърлото па да видим вие как ще мислите за работа.
Много им е лесно на някои хора. Казват работи но като не са заплашвани с нож на гърлото, не са изпадали в такава ситуация не могат да разберат автора.
Естествено, че все някога ще трябва да работи но първо трябва да преодолее травмата си. Защото да приемем, че се справи добре на интервюто как ще е пълноценен работник при това положение. Ако трепери и мислите са му другаде например при болната му майка. Да си мисли дали няма да го заколи. Кой би могъл да работи пълноценно при това положение.
Първо трябва да се отърве от болната си майка. В лудница ли ще я вкарат той ли ще се изнесе проблемът трябва да се реши.
После малко време да се успокои. Като се махне от болната си майка всичко ще се нареди и ще започне спокойно работа.

Много е лошо, че не му вярват.
Може би вариант е сигнал до прокуратурата те ще вземат мерки или да се обади на полицията в момента в който е в това състояние.


Трябва и да отиде на психолог. Той ще му помогне да преодолее травмата.


Както се казва той и от социалната кухня може да се изхрани, може би има вариант да получава и някакви помощи, от просия ако трябва ще се издържа. Изход има. Но от една друга ситуация ИЗХОД НЯМА.
Той и да чака да си вземе първата заплата може да стане нещо лошо.
Все пак в тази страна има и АГЕНЦИЯ за Социално Подпомагане.
Може би могат да го настанят и в защитено жилище.

23.   Има едно решение-дай всички ножове на съседите. Ще караш с пластмасови, докато намериш решение.
Моят приятел е полицай и трябва да се обърнеш към 112 като изпадне в криза и да покажеш документ, че е освидетелствана.
После я карат направо в Лудницата и като я изпишат, трябва да следиш да си взема хапчетета редовно.
Но моят съвет е и като на другите-тази соц. фобия е глезотия, почвай да си стъпваш на краката, за да изкарваш пари.
Ти да не си един от Синдел, дето се друса и после пише все хората да го съжаляват, че има паник-атаки.
Нямаш избор, трябва да започнеш работа и да отидеш на кавритра със съквартирант или да чакаш дъртата да пукне.

24.   Предлагам на автора да отиде в приют за бездомни. В център за временно настаняване. Самата аз съм живяла в такъв център затова мога разбирам по -добре автора. Живяла съм и в Кризисен център.
Може автора да отиде и в такъв център.
Или в защитено жилище. Знам ли. Най-добре е да попита в Агенцията за социално подпомагане.
Аз съм доста жалостива. Обичам да помагам на хората от сърце.
Слава богу успях да помогна на една жена тази година да си намери дом. Но за съжаление и аз съм под наем НО ако щях да помогна на автора.
Бих го взела в дома си само и само да не го убие лудата му майка.
Но съм безсилна.

Да ще си намери работа няма цял живот да е безработен но първо трябва да преодолее травмата си. Мислите ли, че му е лесно цял живот да живее с лудата си майка без баща. Без родители, които да го подкрепят.
Кой няма да полудее кажете ми. Да не говорим, че болестта може да се предава по наследство.

Моят съвет е ако трябва да иска пари назаем но да отиде поне един път на психолог.
Той успокои ли се и с работата всичко ще се нареди.
Той и да го вземе някой работодател ако не е в състояние да работи. Ако е неадекватен файда няма.
Може би има право и на някаква помощ.
Може би има право да получава и храна от социална кухня.
Получавала съм и знам.
Но по -добре и в някаква канавка да е отколкото да рискува да бъде убит.
На негово място взимам си най-необходимите неща и ако трябва ще нощувки в някаква канавка, някаква дупка но няма да рискувам да бъда убита.
Аз съм смела навремето имах смелостта да напусна сигурния си дом бях готова да нощувам и на улицата но слава богу имах късмета добър човек да ми помогне.
Може би защото съм изстрадала разбирам автора по -добре.
Аз израстнах без майка и баща. Баба и дядо ме отгледаха.

Авторе аз съм твоя виртуална приятелка. Толкова много съжалявам, че не мога да ти помогна. Толкова се натъжих, като разбрах в каква опасност си. Разтреперих се. Не можах да спя цяла нощ.
Авторе съветът ми е да бъдеш малко по нахален и да си търсиш до дупка правата.
Звъни в полицията непрестанно, нека видят какво прави. Звъни на 112 дай им да видят документ, че е освидетелствана.
И до прокуратурата.
Самата аз съм подавала сигнал, мъжът ми също и винаги са се отзовали.
Даже след десет дни имам едно такова дело. За съвсем маловажно нещо.
Няма начин да не се отзоват.
Или помоли някой приятел да останеш поне няколко дни при него ще го притесниш малко но голяма работа важното е да оживееш.
Или временно ако има възможност. Поне месец докато ситуацията с майка ти се разреши. Все пак приятелите са за това да си помагат в теудни моменти.
Онзи чичо ли братовчед ли който е изкарал лудата му майка е длъжен да му помогне.
Покажи белега на него. Изкарай си медицинско
По -смело момче. Търси до дупка правата. Настоявай, бори се. Подавай множество сигнали.
На твое място да съм вдигнала полицията на крак, да съм се скарала, да съм вдигнала страшни скандали.
Аз не разбирам някои хора. Защо критикуват автора. Поне като не могат да помогнат да не критикуват. Критиките им по-никакъв начин няма да му помогнат.
Все пак вие не го издържате така че не е ваша работа защо в момента не работи.
Толкова много изписах в желанието си да помогна на автора.
Авторе дано моите думи стигнат до теб.
Ще се моля всичко за теб да се нареди с цялата си душа и сърце.
Успех.
Номер 23 дава добри съвети. Няма какво повече да кажа.
Не ми е дошло на ума, че може да скрие всички ножове.
Но само с едно не съм съгласна. Че фобията е глезотия.
Изстрадайте вие това па тогава говорете.
Както се казва не питай старило а питай патило.
Аз понеже израстнах само с баба и дядо също съм затворена и не мога да общувам с хората. Ето аз разбирам напълно автора.

Психолози ли сте. А сте тогава можете да съдите автора.
Но при положение, че не сте не е редно да казвате, че нещо било глезотия.
Лошо е да не влезнете в положението на човек.


Как да не му е посегнала досега. Вие не четете ли темата цитирам думите на автора днес ме поряза по ръката тече ми много кръв следващия път какво къде трябва да го пореже за да разберете, че положението не е играчка.
Хрумва ми и друго автора да я усмирява. Да й бие спринцовка ли. В риза ли да й увива. Да й връзва ръцете ли, или да й дава лекарства в храната.
Да се заключва в другата стая ли да не излиза ли.


Успех авторе, успех миличко момче. Всичко ще се нареди обещавам ти.

25.   Авторе, изход винаги има, но не е там, където го търсиш- сърдиш се, че съседите не реагирали? ! , моля? ! , искаш на село да отидеш наготово, пак някой да те обгрижва, но стана ясно, че и това не е решение, 6 години след дипломиране нищо не предприемаш да си подобриш положението, 6 години си стоиш вкъщи и чакаш- какво? Някой друг да те спасява. Така не става. Направи нещо сам да се спасиш! Действай!

26.   Авторе ако имаш възможност плати едни 30-40 лв. на един адвокат да ти направи една хубава професионална искова молба, подай я в прокуратурата и те ще проверят случая.
Съмнявам се да не обърнат внимание защото аз съм подавала, мъжът ми също и винаги са обръщали внимание. Даже след десет дни имам дело за една жена точно за параноидна шизофрения.
Един съсед подаде сигнала но обърнаха внимание и то без да има конкретни доказателства.

Сетих се процедура по закона за здравето. Ще приложиш като доказателство и документа, че е лежала в психиатрия.
Извади си и медицинско. Нали сте регистрирани на един адрес.

28.   Авторе още един съвет от мен. Трябва да излъчваш увереност. Иначе как ще ти повярват. Ако си слаб, свит, стеснителен никой няма да ти повярва.
Знам, че е трудно но трябва да успееш ще се насилиш ако трябва. Бъди малко по-решителен, по -нахален, бори се за правата си.
Убеди всички, че казваш истината.
Не се отказвай. Пет пъти и да звъниш все някой път ще ти повярват.
Бъди настоятелен.
Ако изглеждаш свит какво ли си мислят, кой от тях двамата е болен.
Не искам да те обидя но може би така разсъждават и другите хора.


Намери някой служител, който работи там където може да ти помогне.

29.   Успех момче.

Разбирам темата да се отнася за един лигльо, който се оплаква, че родителите му се месят в живота. Тогава и аз бих го посъветвала да си намери работа и да се изнесе. Това вече може да се изтърпи.
Но в ситуацията на автора не е така.
Ситуацията налага автора спешно да се изнесе от дома на майка си.

30.   11, авторе, изнасяй се не знам защо още го мислиш. Не разчитай на странична помощ. Просто си намираш работа и се махаш оттам.

31.   Автора до 26 и 28
Тя никога не е лежала в психиатрията, въпреки че преди 10 години съседите (в родния ни град, сега сме в друг) бяха набрали подписка и без малко щяха да я вкарат там, но скапания ми дядо я спаси с пари (казах го в историята). За това го проклинам, да гние в Ада заедно с нея цяла вечност. Не са много ножове - само един е, ама тя си го пази като очите си и даже ходи с него в тоалетната, за да не мога да й го взема аз и да го изхвърля. А и дори да го изхвърля, после тя пак ще си купи друг, и аз нищо не мога да й кажа. Работа си търся, но няма такава като за мен - само стругар, заварчик, строител, тираджия, електротехник - все неща, които не ги мога. Добър съм в сферата на компютрите, ама като нямам диплома, какво да правя...

32.   Авторе, щом ти се удават компютри - търси си работа в тази сфера!

В повечето фирми не се интересуват от диплома, а от това дали можеш това, което искат, или дали от теб ще стане "програмист"!

Така, че действай!

Ако трябва се премести в София - там има много компютърни фирми, могат да те вземат и като стажант!

Потърси някой близък да ти помогне, за да заминеш за София - докато си стъпиш на краката. Ако нямаш такъв близък - говори с някой добър и опитен свещеник от православната църква - и там ще ти помогнат.

И се моли на Бога, вярвай и се надявай на него!
И всичко ще се нареди!

33.   Авторе но все пак има документ, че има параноидна шизофрения нали.
Знам как стават нещата със подписките. И за тази жена за която след десет дни ще има дело и за нея едни съседи събраха подписка но тя не е опасна. Просто имаше друг проблем. Само че с тази разлика, че тя е лежала два пъти в психиатрия.
И ти можеш да подадеш сигнал в прокуратурата.

34.   Да авторе. Регистрирай се в Бюрото по труда. Аз изкарах три курса един за камериерка, за продавач-консултант и един за болногледач. Получавах и стипендия. Не е кой знае какво но пак е по -добре от нищо нали.
Може и ти да изкараш.
Или ако имаш възможност си плати за един курс за професионална квалификация. Успех момче.

Тъкмо мислех да те питам какво ти харесва и ти написа, че имаш влечение към компютрите.

35.   Да много е гадно, че дядо ти не те подкрепя. Вместо да ти е подкрепа като баща, да ти дава мъдри съвети. Знам ако имаше подкрепа по -рано щеше да се изнесеш и да започнеш работа.

36.   Но ако не си от София по-добре да дойдеш в София или да попиташ за помощ в някой голям областен град който е най-близо до там където живееш. Може би там има бюро по труда. Или може би има възможност да подадеш сигнал до софийска прокуратура или там някаква прокуратура. Или съд.
Търси момче, не се отказвай.

37.   Как си момче. Пиши моля те.