 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Психически тормоз
преди: 4 месеца, 27 дни, прочетена 586 пъти
Здравейте.
Аз съм на 25 години, скоро ще завърша висшето си образование.
За да съм максимално кратка ще кажа, че съм диагностицирана от психиатър със зависимо и гранично личностово разстройство. Година и половина ходих на когнитивно-поведенческа терапия, а преди това 3 години използвах методите на хомеопатията, за да се справям с паник атаките и кризите, които имах преди да започна антидепресантите. Пия 4 вида лекарства, които имат за цел най-просто казано да ме успокоят.
Споделям всичко това, защото вече не намирам изход. Имам два неуспешни опита за самоубийство. Нищо в семейството ми не е наред. Баща ми е агресор- упражнява физически и психически тормоз над мен, майка ми и брат ми(който е по-малък). Много се тревожа как ще се отрази това на брат ми, който НЕ желае родителите ми да се развеждат - твърди, че ако това се случи той ще стане наркоман и ще изостави образованието си. Брат ми е малък и не осъзнава, че средата, в която живее е токсична.
Майка ми се страхува да се разведе с баща ми, защото той е много отмъстителен, заплашва и не се знае щом сега и посяга, какво може да стори при наличието на молба за развод.
Аз, от друга страна, освен личностовите разстройства имам и депресия. Не намирам решение на проблема ни, което ме прави апатична, меланхолична и бездействаща. Имам крайно ниско самочувствие.
Баща ми цял живот ни е обиждал и аз някак съм повярвала, че нищо не става от мен. Дори се страхувам да се осмеля да мечтая.
Имам приятел, с когото се разбираме добре. Имам вариант да живея с него, но не знам Баща ми как ще реагира на това. Чувствам се много слаба и не зная как да реагирам - не искам да оставям майка си и брат си сами в тази среда.
От КПТ ми казват да поставям ясни граници между мен и Баща си, но когато този човек хвърли чаша по теб в яростта си, твоите думи остават празни... страхът е прекалено голям, за да се направи каквото и да било.
Образованието ми куца. От Емоционалното си състояние не мога да намеря покой и не се чувствам в безопасност, често ми се спи и бягам от проблемите със слушане на музика и прочие. Споделям това, за да знаете, че не знам дори как ще завърша образованието си.
Решението е или да избягам от вкъщи(което не се е случило все още, защото съм студентка), или да настоявам майка ми да се раздели с баща ми. Поне така виждам аз нещата.
Благодаря, че ме изчетохте. Моля всеки, който е преминал през този ад, тази паяжина на психическия тормоз, да ми даде съвет или насока как бих могла да процедирам! Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 месеца, 26 дни hash: ca6a545ae4 |
|
1. Ти си на 25г. Т. е. пълнолетна. Можеш да правиш каквото си искаш. Но не и самоубийство. Намери си работа и се изнеси на квартира. Баща ти ще фучи и ще му мине. Аз на 25г. имах вече две деца и съпруг, за които да се грижа. Не се самоподценявай. Докажи на баща си, че можеш и сама да се справяш.
|
| преди: 4 месеца, 26 дни hash: ba544310e5 |
|
3. Моля те събери сили да завършиш висшето си образование. Без него си заникъде.
Много съжалявам.
Прочетох историята ти и останах без думи съвет не мога да ти дам. Чак и самоубиийство.
Олеле.
Намери опора в приятеля си.
Неговата любов ще те излекува.
|
| преди: 4 месеца, 25 дни hash: a3181307bf |
|
4. Моят съвет е : след като завършиш висшето си образование, тримата с майка ти и брат ти да се отделите от баща ти.
Това вашето не е живот.
Майката ти трябва да подаде молба за развод и жалба за тормоз.
Когато и тримата сте далеч от бащата ти, ще оздравееш и няма да имаш нужда от лекарства.
|
| преди: 4 месеца, 25 дни hash: f71a4eb335 |
|
5. Авторке, човек никога не трябва да се отчайва и да разсъждава така!
А мислите за самоубиство са от дявола, който иска да погуби душата на човека, и човек не трябва да ги слуша, а трябва веднага да ги отхвърли!
Животът ни е дар от Бога и има смисъл! Ще ти го обясня подробно:
Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!
При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!
Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези хора със суицидните мисли.
Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).
Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!
Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.
Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!
Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един уникален, прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.
Няма да давам връзка, защото напоследък ги трият.
Затова просто напиши в you tube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:
Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитирани думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!
Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
---------------
А ако искаш да прочетеш неща, свързани с депресията - тук, в раздела Здраве има две теми, в които сме разсъждавали над това:
Депресия, има ли изход?
http://spodeli. net/5/story-175507. html
Депресия
http://spodeli. net/5/story-175421. html
Има мъдри и добри коментари - прочети ги!
(Махни интервалите от връзките, защото иначе няма да се отворят! - сайтът автоматично съдава два интервала във всяка връзка)
|
| преди: 4 месеца, 25 дни hash: ac2eb94670 |
|
6. Номер 1. Да тя е на 25 г. Но е с проблеми. Просто не знае какво да прави. Възрастта няма никакво значение.
Трябва някой да е до нея и да й помогне.
|
...
| преди: 4 месеца, 25 дни hash: 20bb9a5bb6 |
|
7. Пълнолетния човек е жертва на тормоз само един път, следващите пъти е по негово собствено желание!
Нямаш права да се месиш в това кой с кого да се развеждал или да се разделял! Нямаш права и над брат си!
Единственото което можеш да направиш е да помислиш за себе си, да вземеш собствения си живот в ръцете си, да се изнесеш да работиш и да се самоиздържаш
|
| преди: 4 месеца, 24 дни hash: ba544310e5 |
|
8. Не съм съвсем съгласна. Ако човек много време е бил жертва на тормоз няма как това да не се на психиката му.
Няма как да реагира адекватно така както би реагирал нормален човек.
|
| преди: 4 месеца, 23 дни hash: 60a766a4a9 |
|
9. Прочетох историята и се засмях. Смятах да подмина. Прочетох коментарите и се вбесих! Няма да подмина!
Мило дете, вече си голямо момиче и си много по-силна отколкото смяташ! Сигурен съм, че като малка си имала моменти на смелост и изблици на кураж, които са идвали изневиделица. Надявам се, че ги помниш! Първите ти битки и победи! Може да е нещо малко и на пръв поглед незначително, говорим за детски мащаби... но за теб е било всичко! И най-важното - си показала на себе си, че можеш и, че си силна когато ИСКАШ!
До тука не се стига лесно, дай да си го кажем направо... 25 години не са шега, така, че самият факт за тебе, да си тука и да разсъждаваш над преживяното е само по себе си постижение! А какво остава за всички шансове против това ТОЧНО ти да се родиш...
И все пак си тук. Ти. По начина, по който си. По начина, по който са близките ти. По начина, по който е света. И все пак...
С възрастта човек се учи някак на непокизъм и почти с насмешка гледа на терзанията на живота. Някак осъзнато е чувството, че те са неразделна част от битието ни и без тях се чувстваме почти като... да липсва нещо. Не ме разбирай погрешно, това, което преживяваш не е никак весело или приятно за никого. Обществото дори отбягва теми като твоята... малцина са го преживяли, премислили и още по-малко осъзнали. Така и в коментарите може да не намериш своя отговор. А мнение по въпроси, всеки има.
Но да се върнем на теб... и защо перспективата ти е погрешна. Какво означават за теб тези диагнози? А отношението в семейството? А твоята реакция към тези "фактически" събития? Как се самооценяваш ти в случая? Каква роля играеш и правилната ли е тя? Как би постъпил в тези ситуации човекът, който ти евентуално би искала да бъдеш в най-хубавите си представи за себе си като персонаж?
Преди да кажеш "Ама... " си помисли за едно: Ти не си нито последната, която ще има подобни проблеми и ще търси решение, нито пък първата, която е стигнала до самосъзнанието да размишлява над живота. А всички учени и философи, които векове наред в своята болка търсят и правят открития за всички останали, само за да ги приемем като даденост? Боли те глава - пиеш хапче. Искаш да звъннеш - вдигаш телефона. Чувстваш се зле- дава се диагноза - предписва се лечение.
И ако "твоето" с лека насмешка го погледнем ти и аз.. и шеговито попитаме истинско ли е или на нас ни харесва повече да вярваме, че го има? Така ни устройва повече, по-лесно е да изживяваме пасивно някаква болка, "знаейки", че е "непоправима" и това ще бъде завинаги, вместо активно всеки момент от нашето съществуване да горим в агония, осъзнавайки, че се борим с най-големия дявол в живота си - "АЗ".
Осъзнавайки, че всичко, което си ти е част от баща си, майка си и всичките гадости, които са ти се случили в живота... и сега не само трябва да го осъзнаеш, живееш, но и всеки един момент на трудност да ти се напомня и да се опитва при всяка удобна възможност да те принизи на колене, казвайки ти, че си нищо и никога не е било по-добре, няма и да бъде.
Трябва да знаеш, че това са изпитания, лични, за теб. Дадени от собствената ти психика и от теб зависи как ще гледаш на тях. През човешката история, човекът е ставал свидетел на какви ли не работи и в това число, много от тях е причинявал той самият.
Много дълги писания изписах и доста се разводних вече. Като синтез ще преформулирам, че всичко, което си и виждаш около себе си е твоята и само ТВОЯТА представа за нещата. Промени нея и ще се промени и светът! Това са имали впредвид като са ти казали за границите.
Животът е много, много труден и не позволявай на промитите мозъци, на когото и да било да те убеждават, че всичко е лъскаво и като на филм. Добро и лошо са перспективи и ти избираш от коя страна да гледаш. Колкото за теб е по-лесно да си пасивна и беззащитна в тези житейски ситуации, знай, че хубавото се постига с много болка и труд. Но в това число всеки отговаря за себе си и гледай философски на нещата. Майка ти е също голям човек и ако достатъчно много е искала промяна е щяла да я създаде. Същото се касае до баща ти и брат ти. Човек се изгражда в пепел и жупел, а не да го хранят с грозде цял живот. Пред теб е възможността да станеш велик ЧОВЕК стига да го ИЗБЕРЕШ и РАЗБЕРЕШ!
Ако смяташ, че има мерки, които да вземеш за да се промениш, а ПОСЛЕ да се промени и животът около тебе - ДЕЙСТВАЙ. Ако ли не - седни си поплачи... и утре ще е като днес. Никой не е постигнал нищо за един ден! Животът иска да му се посветиш!
|
| преди: 4 месеца, 22 дни hash: f7cb0cd00f |
|
10. Разсъждаваш толкова прекрасно номер 9?
Направо съм удивена.
Браво, обясни нещата по толкова невероятен начин.
Много успехи ти желая.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
