 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Семейството, не може с тях, не може и без тях
преди: 4 месеца, 10 дни, прочетена 746 пъти
Здравейте,
Неженен мъж съм на 31 от София.
Разбирам се с родителите си на повърхностно ниво, никога не съм се отпускал с тях, баща ми през почти цялото детство ме е напрягал с нереалните му изисквания, с това че ме е подтискал и че почти цялото ми свободно време ме е карал да му помагам в нещата които работи. Като цяло като юноша почти нямах свободно време, не ми даваха никакви пари да излизам, имах няколко тениски, два чифта дънки и едни маратонки. Изпитвам гняв към тях, към баща ми че е супер изискващ, а към майка ми че е много пасивна, че никога не му противоречи и че не е могла да ме защити.
Та обикновено не се сещам за тези неща много много, живея си живота, работя, виждам се от време на време с приятели. Но ако се случи да се прибера да ги видя за някакви празници и остана за ден два, направо ми се връщат всички тези негативни мисли и спомени и след това седмица две не мога да се оправя, депресиран съм, постоянно си спомням някакви кофти ситуации, казвам си колко съм зле и се изолирам и става още по кофти.
От друга страна аз си нямам семейство и на такива празници като Великден и Коледа искам да се прибера да усетя малко топлина и семеен уют.
Та не знам какво да правя, ако изобщо не ги виждам сиг ще съм по-добре, но пък и имам нужда от тях. Мисля че те нямат проблем с мен, по скоро аз имам проблем с тях и не съм достатъчно открит за тези неща. Та някакви идеи как да се справя с тази ситуация? Искам да стигна до някакъв етап на който гледам спокойно всички тези болезнени спомени и ги приемам като част от живота.
Моля пишете само конструктивни коментари. Ако искате да си излеете негативизма, не тук.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: d344f72ca7 |
|
1. Разбирам гнева ти, но не виждам как спомените ти могат да се изтрият. Единствено няма да имат толкова голямо значение, когато ти имаш семейство и изобщо пълен смислен живот, който да ти заема времето и ума. Понеже съм родител и знам за претенциите на децата, бих те насочила и към идеята, че родителите правят каквото могат и смятат за правилно. Т. е те не са идеални, както и децата не са такива. Ето, ти самият казваш, че баща ти имал нереалистични очаквания към теб. Еми, може и ти да имаш такива към тях. Те също може да смята, че си могъл да бъдеш по-друг, но ти не си. Така, че вече не си дете и се обърни към себе си. Миналото и другите не можеш да промениш.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: f4eb444b7c |
|
2. Мда, това поколение са от най-увредените и увредиха и децата си, същото ще последва и с внуците ако им се позволи.
Пробвай разговор с баща си насаме, без това майка ти не активен участник в това семейство, а като машина изпълняваща дом. нужди явно- като в повечето семейства от същото поколение.
Но пробвай разговор, кажи му всичко, което ти тежи, без обвиненителен тон, без ексцесии (иначе ще се чувства длъжен да се защити, а те не приемат никога, че са виновни и ще атакува вероятно) просто разговор в който търсиш неговата гледна точка и да провериш дали можеш да простиш, за себе си най-вече.
Имай предвид, че повечето са с промити мозъци, така им "наляха" така ги "възпитава" така ги вкараха в едно стадо с общо разрушително само/съзнание.
Внушиха им модели на поведение и включване на околните в същото, мислеха, че така са "горди, хора на честта" бла бла и сегашните поколения (2 вече) страдат от техните без/действия и налагане по всякакви методи на техните "опити" в живота.
Най-отвратителното (за мен) е, че не са отглеждали свободни деца, които да развиват себе си и един ден "летят" свободни и щастливи, а приемници, които не само да ги поемат на отглеждане, а и както те кажат, че трябва да бъде. Тоест, не по собствено желание, от уважение, любов, натурален си овен дълг, а насила... Така са научени, не знаят друго.
Прояви... не състрадание, а разбиране към тези техни вкоренени разбирания в разговора. Ако си отворен към неговият начин на мислене и разбереш как функционира мозъкът му (промит) ще ти е по-лесно да простиш.
Нали все и чел или чувал за различни психологически опити и манипулации с маймуни... Ами можеш ли да им се сърдиш на животинките? !
И виж, трябва да приемеш, че не можеш да получиш това, което ти смяташ за семейство и семейна топлина от тях щом те вече са и закостенели, не се адаптират към новото време и поколение, пък и дори защото ти си "вкопчен" в спомените и не показваш може би дори дискретно нов модел на поведение когато си им на гости.
Можеш а го направиш, леко и дискретно да покажеш друг начин на семейни отношения когато сте заедно, да им е лесно да приемат и приятно да повтарят.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: aefe7f46d6 |
|
3. Няма как да ги промениш. Единственият полезен ход е да ги приемеш и да ги обичаш такива, каквито са. Ще ти е много по-лесно да общуваш с тях и да изпиташ някаква радост, ако не ги съдиш и не се вглеждаш в минали ситуации, които са те наранили. Съветвам те да намериш психолог, пред когото да излееш болката, да я анализирате, да я осмислиш и да се освободиш от нея. Помисли и за собствено семейство, като междувременно лекуваш травмите си, за да не ги предадеш в новите отношения. Животът е кратък, не знаеш кога ще останеш без тези родители. Добри, лоши, такива са, ти си тяхното дете, направили са каквото могат, най-доброто, което са смятали, че правят към онзи момент. Те също носят чувства, вини, измъчват се за грешките си. Като станеш родител, ще разбереш, че от другата страна е много по-страшно. Тогава си в ситуация да изискат от теб, да носиш отговорност и да видиш резултатите от решенията си върху собственото си дете.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 1e9cd1b472 |
|
4. Психоаналитик би ти помогнал, не знам доколко би искал да отидеш. Другото е да се откъснеш от тези спомени, доколкото и да е възможно, да си даваш много малко време за размисъл над тях и дори да засичаш буквално време, в което да мислиш за тези неща за да не потъваш в тях. Засичаш си 10 мин., казваш си, че след това се абстрахираш и мислиш к правиш всичко друго, но не и това.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 1909fa198d |
|
5. Не е негатовизъм, ти просто си неблагодарник. Хората са те отгледали, да, по-строго, но са искали да те направят човек, не са те разглезвали с материални неща, за да не свикнеш всичко да е наготово, и най-вече: Баща ти е искал да те ангажира в целесъобразни дейности, за да ти изгради някакви хобита и интереси. Колко жалко, че при толкова положени усилия са се провалили и са отгледали един неблагодарен син, който ако имаше друго семейство, веднага би ги забравил, но и това не може да създаде, та тича при тях, за да получи поне малко "домашен уют". Страшно жалка картинка.
|
...
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 5dfd765ec4 |
|
6. Съжалявам. Това е твоето семейство. Лоши, добри такива са.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: ab52b7086b |
|
7. И аз съм в твоето положение с разликата че и по празницине се прибирам. Предпочитам си душевния комфорт.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 5d7a0d5be2 |
|
8. Същото е и при мен, създай си свое семейство и твой уют. На Коледа добре, но на Великден с приатели и чужбина, пътувания.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 9ba75c524c |
|
9. Цени родителите си! Не се отказвай от тях! Сега съм на 23 години, студент последен курс. И моите родители ме напрягат и тормозят много, особено баща ми. Всяка седмица искат да се прибирам в родния си град да им помагам на село. Постоянно вършим някаква тежка селска работа. Нямам време да уча и да излизам с приятели, постоянно ме карат да съм около тях. В университета изкарвам често тройки, дори влача два изпита. На всичкото отгоре баща ми мрънка, че съм имал много тройки. Как не разбира, че нямам време заради него до уча. На мен не ми пука за тройки, важното е, че вземам изпитите. Така че не описвайки родителите си.
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 64d76428d9 |
|
10. Еми виждай ги по- често. Забрави за миналото, може би са направили каквото им е било по силите.
Все пак родителите не са вечни
|
...
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: a68b5de839 |
|
11. Здравей. Колкото и клиширано да звучи това са детски травми, положителното в ситуацията е, че ги осъзнаваш. Много хора изобщо не се замислят, че ниското им самочувствие или пък проблеми с гнева са точно вследствие на детски травми. Опитай се да се абстрахираш за момент от факта, че са ти родители и гледай на тях като странични хора - защо са такива, как може би техните родители са се държали, за да станат това, което са. Например моя баща е алкохолик, държал се е зле с майка ми, има много заеми. Да, мога да го обвинявам цял живот, но знам как се е държал дядо ми с него, как винаги са хвалели леля ми, колко потенциал е имал да стане нещо, ако баба ми и дядо ми му бяха обърнали внимание. Прости им не за друго, а защото макар и родители и те са хора с травми, проблеми. Това не значи да ги оправдаваш, а да ти олекне. И един ден като имаш собствено семейство да можеш да прекъснеш "the generational curse".
|
| преди: 4 месеца, 10 дни hash: 28ebeae06e |
|
12. За всичко си си виновен сам. Има хора, които работят от 16 годишни. Ти си чакал мама и тати да ти дадът парички и да те пуснат да излезеш. Сега прехвърляш вината на тях, защото така е по-лесно. Един ден ще разбереш че те са били единствените хора, които реално ги е грижа за теб. Дано не е късно
|
| преди: 4 месеца, 9 дни hash: ec6f2c8d3b |
|
13. Авторе, моето мнение е, че благодарение на това, че непрекъснато са изисквали от теб, ти в момента си оправен човек и всичко сам постигаш. Ще ти дам пример- моята сестра цял живот са й помагали, като иска нещо го получава, за много голяма помощ говорим. В моментите, в които аз съм искала нещо- нямаме пари. Аз приключих с тях, не ме вълнуват и не се впрягам повече. Едно научих с роднини да не се занимавам. Има хора, които са ми помагали без да са ме питали, а от родителите, не че ще ги карам, но все пак най-малкото да попитам. Имам семейство и не мога със селски работи да се занимавам повече. Това е животът, авторе, живей си живота и не се впрягай заради родители.
|
| преди: 4 месеца, 9 дни hash: 23053452f4 |
|
14. При мен беше същото, само че обратното. Майка ми беше тегавата, а баща ми присъстваше безгласно и незабележимо. А на всичкото отгоре работих и като ученик. Дори в един момент си мислех, че се гавреха с мен като дете. Забрани за всичко, заповеди за всичко, всяка наченка на свободна мисъл от моя страна биваше наказана много сурово под формата на тежък бой или ограничения. Правех всичко, което ми кажеха. Мълчах си тъжно за понесените много тежки побоища. А те си мислеха, че щом си мълча съм добро дете. Но реално не бях добро дете. Спрямо тях да, но спрямо съученици и приятели не.
Бой съм ял всеки ден за безумни неща. Не сме имали разговори различни от направи това и онова. Което е почти и до ден днешен.
Резултатът- Сега съм на 33г. Без желание за живот, без възможност за провеждане на нормална комуникация, с който и да е. Липса на емпатия в мен. Разсъждавам и върху животите на приятелите ми от детсвото ми, които не са имали такива проблеми като мен (така и не разбрах защо след като сме правили едни и същи неща аз бивах смазан от бой, а те не). Сега всички имат щастливи семейства с деца. Страх от излагане на идеи. Виждам се все пак с родителите си, но като дойде моментът за среща започвам леко да се нервирам, да си припомням всичките ми случки от деството и как съм достигнал до тук благодарение на тях.
Когато кажа за някой реален проблем на нашите в днешно време в повечето случи ми се отговаря, че си измислям или че се филмирам. В същото време слушам мои приятели как с помощта на своите приятели са излезели от ситуация Х или У, при мен няма такова нещо.
Като им споделих какво си говорим с моите приятели и как реално родителите им помагат с някакви нематериални ситуации майка ми се разплака и ми каза ходи при майката на приятел Х тя ще ти помогне. Баща ми казва обвинително- ето виждаш ли заради теб какво казва. Т. е. насаждане на вина, а не желание за излизане от дадена ситуация. КОето е било винаги де.
Комуникацията ни с тях в днешно време е: ела в сряда на вечеря, в неделя ще ходим на село, ела. Горе долу това, което пак е било винаги. Заръки и изпълняване.
Някои горе бяха обвинили, че авторът бил готованец. Сигурен съм, че не е така. В моя случай никога не съм бил готованец и пак съм ял пердаха и то голям.
Също не разбирам и някои от далите мнения тук като пишат, че родителите са дали най-доброто, на което са способни. Не мога да се съглася- един перманентен бой не е най-доброто, което можеш да дадеш.
|
| преди: 4 месеца, 8 дни hash: 591cadbe68 |
|
15. До автора и до 14, и до всички други подобно разсъждаващи хора
Абе хора, какви сте такива негативни и злопаметни!
А знаете ли колко безсънни нощи са преживяли вашите родители и колко усилия(които вие не сте забелязали) са положили, докато ви отгледат?
Затова, човек винаги трябва да е благодарен и да обича и уважава родителите си!
И аз съм ял бой, защото бях по-немирен - и какво от това? Отдаван съм го забравил, а си го и заслужавах - така, че никога не съм се сърдил!
Аз също съм пошляпвал децата си в началото, когато са противоречали умишлено и не са искали да слушат, докато им взема страха - и после вече не се е налагало! Но затова пък после вече ме слушаха за всичко и не съм имал никакви проблеми, докато бяха ученици. Но ги възпитавах и с много любов.
И те също не ми се сърдят, че съм ги пошляпвал, защото знаеха, че са си го заслужили... И досега много ме обичат и уважават, и мога за всичко да разчитам на тях!
Така, че премахнете тези негативни мисли за родителите си и не ги допускайте изобщо в съзнанието си!
Родителите са най-близките ви хора, които ви обичат безусловно!
Хайде, със здраве! И дано да съм ви накарал да се позамислите!
|
...
| преди: 4 месеца, 8 дни hash: 31f323b09b |
|
16. си донякъде номер 15.
За всичко са виновни разни модерни психологически теории.
Преди много години родителите са си пошляпвали децата но сега изведнъж се гледа по друг начин.
Сега всичко вреди на психиката на детето.
Прав си хората децата не бива да са злопаметни.
Да ги видим децата като станат родители каква песен ще пеят.
Дали ще дадат дай доброто на което са способни.
Това да се обвиняват родителите е начин децата да се оправдават.
Децата вече са пълнолетни и носят отговорност за постъпките си ю
Родителите трябва и да се уважават да. Това го пише и Библията.
Ако сега ни тормозят естествено че не бива да търпим но да си припомняме лоши случки не бива. Не.
Освен психологическите глупости нали родителите преди всичко са се грижили за физическите ни нужди. А. Какво ще кажете.
|
| преди: 4 месеца, 8 дни hash: 23053452f4 |
|
17. Не мога да си представя да обичаш някой безусловно и когато е 15-20кг парче месо ти да го биеш с цялата си злоба, на която си способен.
И говорим за системен тежък бой, а не както ти се изказа "пошляпване".
Мен са ме ритали в корема като съм лежал на земята, когато съм бил 3-4ти клас. Така и не помня за какво точно беше.
Чупили са точилка дърво в гърба ми като съм бил на 11години.
Това не е възпитателно пошляпване.
И още куп такива изпълнения. Сега съм наясно с целия негатив, който ми е донесло цялото това нещо.
Има разлика между бой и бой и това всеки го знае.
|
| преди: 4 месеца, 8 дни hash: ec6f2c8d3b |
|
18. До номер 15, не всички родители са се лишава ли и са давали всичко от себе си. На много мои познати, родителите им не са от най-добрите. Трябва да се има предвид времената, броя деца, доходи, възможности, местоположение. Защото аз мога много неща да ти разкажа за моите родители, за моите братя/сестри и повярвай ми няма да останеш очарован. В момента, в който имаш дете и семейство, просто нещата се променят, това, че имаш родители абсолютно нищо не означава. По принцип всичко зависи от това колко са интелигентни хората. Аз много рядко попадам на семейство, в което всички се разбират, процентът е доста нисък, просто манталитета ни е такъв.
|
| преди: 4 месеца, 7 дни hash: 38e607a8e5 |
|
19. Няма как да изтриеш лошите спомени, но можеш целенасочено да се опиташ да си спомняш хубавите неща. Пък ако толкова много не ти се получава, намери си приятели с които да прекарваш празниците. Да, не е като да си с роднините, но пак може да е приятно. В крайна сметка по-добре с приятели някъде, отколкото у вас, но да се изпокарате и после да си депресиран цял месец. С някои хора, дори и да са ни близки роднини, ами просто сме твърде различни и не става. Няма смисъл да се караме или да слагаме фалшиви усмивки, по-добре просто да избягваме контакти.
|
| преди: 4 месеца, 7 дни hash: 9224591f3e |
|
20. Авторе, погледни нещата от друг ъгъл: имал си семейство, което те е обичало и се е грижело за теб, макар и по свой начин. Благодарение на тях си получил старт в живота и си това, което си в момента. Всеки има негативни спомени от детството, защото родителите са хора, както всички останали и не са идеални. Те са имали определени очаквания от теб, ти обаче също си имал очаквания, които те не са оправдали. На 31 си, отдавна не си дете, всичко е в твоите ръце.
Най-доброто, което можеш да направиш, е да ги приемеш такива, каквито са и да ги обичаш докато са живи. В 1 момент няма да ги има и ще трябва да продължиш сам, искаш или не.
|
...
| преди: 4 месеца, 5 дни hash: 5d7a0d5be2 |
|
22. 15 Никой не ги е карал да създават деца и СА ДЛЪЖНИ да се грижат за детето, а не да обиждат и унижава и да ти оставят травма за цял живот д простотията си. Цивилизовани отношения не трябва да са лукс, а ежедневие.
|
| преди: 3 месеца, 12 дни hash: b2874bcd62 |
|
23. Вече си достатъчно голям мисли как да се оправиш. Не мисли за друго.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
