Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Виж сега, авторке, не името прави човека, а човекът - името!

Като пример - даден човек е станал свят и е канонизиран за светец - и името му тогава вече се смята за име на светец, дори преди него да не е имало друг светец с такова име. Конкретни примери - имената на апостолите: Петър, Павел, Андрей, Филип, Йоан... Името на Пресвета Богородица - Мария.

Ако си кръстена православна християнка и носиш име на светица - НЕ ТРЯБВА ДА СМЕНЯШ ИМЕТО СИ!

Ако не си кръстена - можеш да се кръстиш в Православната църква и при Кръщението имаш право да приемеш друго име - на светица - примерно: Мария, Анна, Елена, Ирина, Марина... Екатерина - също влиза в това число, защото е мъченица за Христа!
Това име е само за употреба в църквата, но не и на личните документи. Ако искаш да си смениш името на личната карта(и на другите документи) ще попиташ в МВР - там, където се издават личните карти - каква е точната процедура за това?

7.   Не се колебай, смени го. Кабала е свързана с имената и закодираните зад буквите числа и неслучайно известноте актьори и певци си измислят псевдоними или си сменят имената.

8.   Ами давай! Може да се стигне и до едни паро да се дават, но да не то пука... България е все пак.

9.   Е, как ти е истинското име, де? !? Дай ни да го чуем, не може да е чак толкова лошо!

10.   Здравей,

Мисля, че можеш да си смениш името, само ако е засрамващо те пред обществото. Иначе не знам има ли опция. Познавам един хермафродит от Русе, готвач в една кухня си смени името, защото приличаше повече на мъж, отколкото на жена и пиеше тестостерон и му раснеше брада и като покажеше лична карта с име Деница, хората се стряскаха и мислеха, че е фалшива. После се прекръсти на Денислав. За такива обстоятелства, допускат.
При теб трябва детайлно да опишеш в исковата молба към съда какви негативи ти носи името и, че психически те поттиска. Успех, надявам се да успееш.

11.   Име не се сменя току така, не си купуваш сирене от магазина.... всичко минава през съд, консултирай се с адвокат...

12.   Имаше един социалистически виц навремето (тогава беше правен абсурд да тръгнеш да си сменяш името! Беше едва ли не забранено! ).

Отишъл един човек в съответното ведомство да си сменя името.
- Не може! - сопнала му се служителката.
- Ама много е неприятно, моля Ви!
- И какво Ви е името?
- Ами.. Георги Лайнаров!
- Олеле! Наистина неприятно... Ами вижте, ще питам съдията - за Вас може би ще направим изключение! Как искате да се казвате?
- Петър Лайнаров...

13.   Ще ти се наложи да обясняваш на всички, които те познават добре, че вече не си ''Х'', а напр. Адриана. Вероятно ще те питат защо. Готова ли си да разкажеш историята си, за да те разберат донякъде или ще смотолевиш нещо, което няма да е убедително, а те ще сметнат, че си странна птица?
Второ- като си смениш името ти как ще се ''смениш'', какво ще се промени за теб, освен, че ще имаш куп документи да оправяш с новото име и да носиш навсякъде съдебно решение или общинския документ, с които да доказваш, че си лице с различни имена?
Ти самата отвътре какво ще си променила в себе си? То няма и да си ти, а ''името'' ти.
А ако утре, с новото име, ти се случат други неприятни неща, какво правиш?
Да не излезе накрая, че ще си създадеш повече психологически проблеми отколкото имаш сега.
Имената са си имена, това е просто един етикет и ако ти се отъждествяваш само с името си, а не с личността си като качества и ценности, жалко.
Помисли!

14.   Това е много прекалено авторката. Да си сменяш името.

15.   От авторката до номер 3:
Съдих го в продължение на 1г, като от 3РПУ успяха да възстановят изтрити мои голи снимки на телефона му (направени на сила, или по-скоро под въздействие на страха ми от него, защото редовно ме пребиваше и всякакви други извращения). Майка ми му ходеше на свиждания и един ден се прибирах от училище, попитах я по телефона дали може приятелка да ми дойде на гости (бях на 13г, 7 клас) и тя каза, че не е удобно, защото имаме други гости (тя е антисоциална и не се вижда с никого, знаех, че е той). Оказа се, че е поискала пари от баба ми на заем уж за ремонт и е изтеглила кредит, при което му е платила гаранцията. Реално в началото тя ми помагаше да го осъдя, така че може да е оттеглила жалбите си или не знам и аз как е станало, бях твърде малка. Знаех само, че ако се върна в този дом съм до там. Звъннах на инспекторката, която се занимаваше със случая ми и я помолих за помощ, тя изпрати патрулна кола и ме взеха в районното за допълнителни показания и съответно настаняване в институцията. Ако не бях в този сайт най-вероятно щях да се заям за изказа, че е съчинение, но знам, че тук има доста измислени истории и хората стават недоверчиви. Иска ми се всичко това да беше просто една история и никога да не ми се беше случвало, за да мога да живея пълноценно.

16.   От авторката:
Споделям мнението на номер 7. За мен името не е просто нещо на лист хартия и лична карта. За мен то носи енергия и символика. В момента е единственото нещо, което ме свързва със стария ми живот и "семейството ми". Иначе името ми е Кристияна, не ми пречи да го напиша и не ми пречи да обяснявам на хората защо съм го сменила. Не веднъж съм споделяла през какво съм преминала и не ме е срам от тези неща, защото ме правят силния човек, който съм в момента. Даже не веднъж съм искала да споделя на някои хора, просто за да разберат от къде идвам, защо понякога реагирам неадекватно в дадени ситуации и т. н.
Относно парите, занимавките и институциите - предварително съм погледнала как стават нещата и съм наясно, че ще е скъп, труден и бавен процес. Просто според мен си заслужава.
Спрямо името - не, че не го харесвам. Не, че не е хубаво. Но това не съм аз. Не съм пияница, не съм насилник като баща си. Не съм безхаберна като дядо си. И не искам да нося тази енергия със себе си. Откъснала съм се на 99% от всичко, името е този 1%.
А за това, че трябва да приема всичко станало - така е. Трябва и не съм го направила. Всеки път в по-критична ситуация си мисля "Защо трябваше да се случва на мен? Какво толкова лошо съм направила в минал живот, че съм изживяла целия този ужас? "
Това с покръстването и църквата - добра идея е. Не съм покръстена и през доста голяма част от живота си бях атеист, но в последните месеци нещо много силно ме дърпа към Християнството.
За по-любопитните: диагнозата ми е комплексно пост-травматично разстройство.