Повтаряще се история - минало и ново поколение
преди: 21 часа, 38 мин., прочетена 120 пъти
Дядо ми от страната на баща ми беше женкар и харчеше всички си пари (включително и чужди) за жени.

Женен веднъж с две деца и всичко друго гаджета и любовници.
На външен вид - нищо особено, но маниери, начин на охажване и даже, когато беше по-възрастен пак сменяше гаджетата.

Не мога ви опиша с какви жени е бил през годините. Тук говоря за сериозни връзки, не са месец два. Горе долу по 1-2-3 години са му връзките. Всякакви етноси, години, социално пожоление и финансово... просто всякакви.

Ненадмиат ухажор. Показа ми някой неща, научи ме на други и имам чувството, че аз ще свърша като него (накрая преди да почине беше сам за около 8 години и болен - грозна картина).

От както се помня искам сериозна връзка и влагам всякакви усилия, давам мило и драго. Никога съм нямал краткотрайна връзка (освен като тийн за по няколко месеца). Връзките ми са били по 1-2 години и милиони споделени моменти ту хубави - ту лоши. Почнах и да обикалям света, за да намеря половинката си, защото в България не ставаше. Бях с момиче от Африка и Азия за по 1 година всяка. Не остана какво да пробвам (почти), дето се казва. Никога не изневерявам, разделите не са, защото вече не се обичаме, а дали, заради усложения, дали заради разстоянието, родителите на момичето - общо взето странични неща.

Сега живея с едно момиче, което честно казано си казвам искам да сменя. Не е това, за което го мислех преди да заживеем. Вече съм на 28, усещам, че без да се усещам вървя по стъпките на дядо си. И вече го разбирам. Разбирам какво са виждали в него жените и как с лекота е имал всяка, но не като играчки или само секс, а по-дълбока връзка. Аз самият не съм първа хубост, нито с много пари... доста средно положение. Отдавам се на връзката, не съм груб, общо взето добро момче. Не се оплаквам от момичетата или разделите ми в миналото, но мисля, че това "ново гадже" ще продължава вечно, докато не ми дойде деня да си отида от този свят.

Няма и как да се "примиря" да живея живота, които водят 90% от женените по света. Женени са, нито се обичат вече, нито си говорят, направо са съквартиранти. Дали са заедно, за да им е по-лесно да си плащат сметките, дали, заради малки деца, за всичко друго, но не и защото се обичат. Никога няма да го направя това. Никога не бих бил с човек, с които не виждам бъдещето си и в това бъдеще я няма любовта. Естествено се бориш и правиш всичко - предаването не е опция, но и насилването на обичаш някого, същото не е опция.

Има ли ергени или жени, които просто не са намерили човека за тях (няма значение от възрастта)? Как се справяте с това чувство? В един момент просто трябва да се примириш и да останеш с Х човек, даже и той да не е една от големите ти любови? Или може би точно да си ерген с гаджета през годините е най-добрият баланс да поддържаш любовта гореща, да се запознаваш с нови и нови хора, да обичаш по различни начини?
Чудно ми е за гората, които са на по 40 и 50 ергени и самотни жени, които съм убеден, че не са самотни, просто не искат сега човек или подбират правилният партньор?

Р. Б