Трудна дилема
преди: 21 часа, 45 мин., прочетена 141 пъти
Здравейте! От няколко години съм хронично болна - заболяване от гинекологичен произход. Винаги съм искала да имам деца, а след диагнозата сякаш още по-силно стана желанието ми. На всеки един преглед от поставянето на диагнозата лекарите ми повтарят как е желателно да забременея възможно по-скоро, защото ако се забавя още някоя и друга годинка, може да не мога да имам собствени деца. С времето за мен това се превърна във фикс идея, притесненията ми се засилваха във връзка и с нелеката терапия на заболяването, помагаща на едни, но вредна за други органи. Започнах да се чувствам като човек със срок на годност... Сякаш престанах да търся непременно любовта и започнах да търся човек, който да е готов за семейство и деца, да е способен да бъде любящ съпруг и баща. Но все попадах на мъже, които не искаха деца или не бяха готови, или желаеха да отложат за след години. Цялото това търсене, постоянните неуспехи и натискът на диагнозата и годините оказаха своето влияние върху психиката ми. Тази година срещнах човек, с когото що годе се спогаждаме, далеч не е сродната ми душа и има доста компромиси от моя страна, които ми се налага да правя, но иначе изглежда със сериозно отношение към мен и също иска деца в момента, в който се почувствам готова. Компромисите не са малко и част от тях засягат основни мои принципи. Хем ми се иска да не се лутам повече и да започнем да правим опити за дете, хем различията между нас ме спират да направя тази крачка. Опасявам се, че може да минат много години преди да намеря наистина правилния за мен човек. Но дори да го намеря, може вече да съм в състояние на пълна невъзможност да имам свои деца, до степен дори ин витро да е безсилно. Дилемата ми е голяма и моля без хейт коментари. Достатъчно тежко е физическото и психическото ми състояние. Търся съвет, споделен опит или каквото дойде. Благодаря, че ме изчетохте!